Към присъда №430 от 11. 05. 2002г по нчхд №1 по описа на брс за 2001г

М О Т И В И

Към ПРИСЪДА № 430 от 11.05.2002г.

по НЧХД №1

по описа на БРС за 2001г.

Производството по делото е образувано по повод на тъжбата подадена от Тотка Димитрова Казакова от гр.Бургас, к-с “Изгрев” бл.28 а, вх.1, ап.19, ет.5, ЕГН 5005010675, Антония Иванова Месерджиева от гр.Бургас, ул. “Климент Охридски” № 38, ЕГН 5309300499, Румен Атанасов Евстатиев от гр. Бургас, к-с “Славейков” бл.33, вх.1, ет.7, ап.20, ЕГН 5205110584, Генчо Ненов Далев от гр. Бургас, ул. “Фотинов” № 35а, ЕГН 4407220544 против Катя Георгиева Касабова от гр.Бургас, ул. “Цар Симеон” бл.131, вх.Д, ет.3 ЕГН 6402209058 с обвинение за извършени деяния по чл.148 ал.2 във вр. с ал.1 т.2,3 вр. с чл. 147 ал.1 от НК.

В съдебно заседание процесуалният представител на тъжителите поддържа обвинението. Счита, че от обективна и субективна страна е осъществен състава на престъплението по чл.148 и подсъдимата следва да бъде наказана. Относно размера на гражданските искове предоставя на Съда.

Подсъдимата се явява в съдебно заседание. Разбира обвинението, не се признава за виновна. Лично и чрез процесуалните си представители моли да бъде оправдана по повдигнатите обвинения, поради липса на умисъл от субективна страна , а от обективна счита че изнесените обстоятелства не могат да бъдат квалифицирани като позорящи. Относно гражданският иск, считат същия за неоснователен.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата Катя Георгиева Касабова е родена на 20.02.1964г. в гр. Тополовград, ЕГН 6402209058, българска гражданка, неосъждана, журналист, висше образование, омъжена, живуща в гр.Бургас ул.”Цар Симеон”, бл.131, вх.Д, ет.3. Видно от справка за съдимост № 666 от 04.04.2002г. на Районен съд гр.Тополовград Касабова не е осъждана.

В статия публикувана във вестник “Компас” бр. 52 от 12.09.2000г. озаглавена “Корупция в бургаското образование!” и подзаглавие “Уволняват четирима експерти и лекарка за подкуп?” с автор подсъдимата Катя Касабова се твърди: “Четирима експерти от Инспекторат на МОН ще бъдат уволнени за корупция, ако министър Димитров зачете заключението на своите емисари след проверка по сигнал за вземане на подкупи, съобщи източник от Инспектората вчера. Миналия четвъртък проверяващите докладвали какво са установили след месечно разследване в Бургас, включващо разпити на родители дали пари за приема на децата им в елитни училища с фалшиви диагнози. Според непотвърдена информация става въпрос за 40 момчета и момичета , попаднали в списъците без право да ползват предимство по Наредбата за ученици с вродени и придобити заболявания. За всяко вкарано по втория начин дете експертите са прибрали по минимум 300 долара. Общата сума на подкупа е приблизително 15 000 долара, заяви източникът. “ , “Уличените в корупция експерти са Румен Евстатиев, Антония Месерджиева, Генчо Далев и Тотка Казакова от направление “Професионално образование”., “така децата, за които е платено , измествали действително заслужаващите привилегията.”

По делото са представени трудов договор № 7575 от 30.05. 1994г. за назначаване на Генчо Ненов Далев в Регионален инспекторат по образованието –гр.Бургас на длъжността експерт по професионално образование - корабостроене, Допълнително споразумение № РД-1742 от 15.09.2000г. за изменение на трудов договор на Антония Иванова Месерджиева, в който е посочена длъжността й ръководител на Педагогически консултационен кабинет- гр.Бургас, Трудов договор № РД- 12-196 от 13.01.1994г. за назначаване на Тотка Димитрова Казакова в Регионален инспекторат по образованието –гр.Бургас на длъжността експерт по история, Трудов договор № РД- 12-15410 от 21.10.1994г. за назначаване на Румен Атанасов Евстатиев в Регионален инспекторат по образованието –гр.Бургас на длъжността експерт по труд и техника. Със Заповед № РД-81 от 05.05.2000г. на Началника на Инспекторат по образование на МОН- гр. Бургас посочените експерти са назначени в Комисия за насочване на ученици с хронични заболявания и/ или специфични образователни потребности като в комисията е включена и д-р Николина Попова- педиатър. От изброените доказателства правим извода, че тъжителите са били длъжностни лица по смисъла на чл.93 т.1 б.а от НК, тъй като им е възложено да изпълняват със заплата служба в държавно учреждение.

По делото е представена молба от родители, надлежно подписани до Министерство на образованието и науката, която е предизвикала проверката. Родителите заявяват “Не отправяме обвинения към Комисията в Регионалния инспекторат на МОН – гр.Бургас , тъй като тя само констатира заключението на ЛКК и разпределя болните ученици в различните училища според вида на заболяването.” В началото в писмото се визира “безскрупулна надпревара между лекари, кой повече ще спечели от поставяне на фалшиви диагнози” и по- надолу “други ученици се хвалят в класа си че срещу 300 долара ще бъдат приети в Английската гимназия- гр.Бургас”. Разпитана е в качеството на свидетел един от родителите подписали писмото – свид. Атанасова, същата установява, че повод за написване на писмото е големия брой болни деца и водени от желанието си да бъде извършена проверка дали здрави деца не са заели местата на болните. Сочи, че един от родителите е споделил как съученик на неговото дете е говорило в класа, че е прието срещу 300 долара в Английската гимназия- Бургас. Тези показания кореспондират и с показанията на свид. Манукян, но никой от тях не посочва кой е получил парите, както и с оглед проверката на показанията имената на тези лица които са ги дали.

След извършена проверка от Министерство на образованието и науката относно дейността на комисията за насочване на ученици с хронични заболявания и/ или със специфични образователни потребности в профилирани гимназии, профилирани паралелки в гимназии или в СОУ и в професионални гимназии след завършен седми и осми клас в Инспектората по образованието на МОН- гр.Бургас е изготвен констативен протокол. Описаната в него цел на проверката е “Да констатира спазването на изискванията по реда на ІV от Наредба №6 / 29.11.1999г. и раздел ІІІ от Наредба №9 от 20.12.1999г. на МОН.” Констатирани са следните нарушения: документацията не е водена в съответствие с изискванията на наредбите на МОН / в журнала не са вписани поотделно учениците насочени съответно по Наредба №6 и Наредба № 9, липсват данните за възрастта на учениците, в отделни случаи не са вписани желанията на учениците, липсва регистрация на медицинската професионална консултация за показаните за съответното заболяване профили и специалности, липсват данни от протоколите от ЛКК, молбите за заявени желания са погрешно адресирани до директор на училище, а не до председателя на комисията, в журнала са нанасяне корекции на диагнозите като вписване и допълване, грешки и корекции в поредните номера, липсват подписи на членовете на комисията след приключване на работа, журналът не е прошнурован и прономерован /, комисията не е изготвяла протоколи за насочване на учениците, няма придружителни писма с изх. №, дата, подпис на началника, печат на инспектората относно препис – извлеченията от насочването на учениците в училищата, неправомерно насочване на ученици извън утвърдения от МЗ списък, насочване на ученици по противопоказни за здравословното им състояние профили, приети са от комисията нередовно издадени протоколи от ЛКК. Във връзка с направените констатации от комисията на МОН поради допуснати груби нарушения при насочването на ученици с хронични заболявания същата предлага да бъдат наложени дисциплинарни наказания по КТ. Със Заповеди № РД 12- 1720, РД 12- 1721, РД 12- 1722, РД 12- 1722 от 25.09.2000г. са наложени дисциплинарни наказания “предупреждение за уволнение” съответно на Генчо Далев, Тотка Казакова, Антония Месерджиева и Румен Евстатиев, предвид на това че извършените нарушения са създали предпоставки за насочване на ученици със заболявания извън списъка по чл.23 ал.2 от Наредба №6 и чл.15 ал.2 от Наредба №9, както и насочване на ученици по противопоказни на здравословното им състояние професии в противоречие на чл.25 ал. 2 от Наредба №6 и чл.17 ал.2 от Наредба №9.

От представената информация за работата на комисията става ясно, че д-р Николина Попова преглежда медицинските документи и се произнася относно диагнозата и може ли да ползва ученика предимство. В съдебно заседание разпитана в качеството на свидетел Попова установява, че допуснатите нарушения се дължат на непрецизна нормативна уредба, която посочва група заболяване, а не конкретна диагноза, както и че тя е допълвала диагнозите за яснота, но без да се отклонява от поставените от съответната ЛКК. При приемането на документи задължавали родителите да представят освен протокола за заболяването и резултати от тестуване за установяване на алергена провокиращ заболяването с оглед на по-правилното насочване към съответното училище, като освен нормативните документи са се съобразявали допълнително и с професиограми. Не знае някой от комисията да е поискал или получил пари, с цел да бъде неправомерно прието някое дете.

По настояване на защитата беше разпитан бившият зам. Областен управител Георги Станилов, който през този период е отговарял за Здравеопазване, Социални грижи, Образование и Гражданска защита. Същият заяви, че за проблема е научил от медиите, принципно проверки от този вид се предизвиквали от областния управител със заповед съгласувана с Министерството на образованието, официално не е запознат с резултатите от проверката.

Представено е заверено копие на Справка от РДВР- Бургас, от което е видно че в сектор “Икономическа полиция “ РДВР- гр.Бургас продължава проверка относно начина, процедурата и издаването на медицинските документи, удостоверяващи хроничните заболявания на учениците. Предвид изложения предмет на предварителната проверка и провомощията на комисията, в която са участвали тъжителите, а именно само да констатира дали определено заболяване е включено в списъка на МЗ става ясно че същата е неотносима към предмета на доказване.

В хода на съдебното следствие подсъдимата дава обяснения. Тук следва да се отбележи, че освен доказателствено средство обясненията на обвиняемия са и средство за защита. Подсъдимата сочи, че е извършила журналистическо разследване , за което има неписани правила- съвест и морал да се предупреди обществото. Провела е разговори с родители, които са твърдяли че някои са се уредили като са платили на тази комисия, ученичката Борянка Попова се похвалила, че баща й дал 300 долара за да бъде приета. Към този момент министъра на образованието вече бил изпратил проверка по тези сигнали. Касабова не посочва имена на родители, които са й представили информацията относно даването на определени суми пари на тъжителите с цел неправомерен прием на децета им. Изложеното от нея не кореспондира с останалите доказателства- свид. Атанасова, молбата от родителите до министъра. В молбата е посочено “други ученици се хвалят в класа си, че срещу 300 долара ще бъдат приети в Английската гимназия” като не е посочено на кого ще бъдат дадени, а относно ученичката Борянка Попова е отразено че е записана с диагноза “хроничен пиелонефрит” и бъбречна недостатъчност, при условие че е активна спортиска, като изложеното не води до извода че бащата на Попова е дал пари на комисията. Посочен като източник свид. Манукян не установява нито едно име на родител , който е дал пари за да бъде прието неговото дете без приемен изпит, както и не знае кой ги е получавал. В статията е написано “Общата сума на подкупа е приблизително 15 000 долара, заяви източникът”. В съдебно заседание подсъдимата казва, че сумата е получена като умножила 40 неправомерно приети деца по 300 долара /сумата дадена от бащата на Боряна Попова/ и така получила 15 000 долара.

Подсъдимата твърди, че друг източник е г-жа Пързулова, която заявила че ”Аз ще говоря ако министърът разреши, не заставам зад тази цифра 40, може и да са повече.” Свид. Пързулова заемала от май до септември длъжността Началник на Инспектората по образованието на МОН- гр.Бургас сочи, че не се е срещала с подсъдимата преди статията от 12.09.2000г., но дори и в заявлението й не се съдържат данни за корупция.

В обясненията си подсъдимата Касабова се позовава на твърдения на д-р Попова относно кой в каква степен е участвал в неправомерния прием като е посочила че тъжителя Евстатиев е внесъл документите на Боряна Попова и е заявил “Приема се без да се пита.”, имало дете с ортопедична диагноза с 3 см скъсен крак с отличен по физическо възпитание, оставени били празни бланки с печати и подписи от различни поликлиники в случай на нужда. Разпитана в съдебно заседание свид Попова установява, че документите на Боряна Попова са оставени, тъй като родителите и детето нямат възможност да се явят лично, а и нямало такова изискване, относно празните бланки имало една останала от минали години на Първа поликлиника със стар печат и нямала връзка с настоящата комисия. От изложеното отново не можем да направим извод, че е осъществен състава на престъпление по чл.301 от тъжителите.

В разпоредбата на чл.147 ал.2 от НК е визиран случая, в който деецът не се наказва ако докаже истинността на разгласените позорни обстоятелства или на приписаните престъпления. Закона установява една оборима презумпция, че всяко позорно обстоятелство е неистинско и всяко преписано престъпление не е извършено. Т.е. тежестта на доказване относно истинността е на подсъдимия . Субективната увереност на автора във верността на изнесените обстоятелства не го освобождава от отговорност, тази увереност трябва да бъде подкрепена с обективни факти. В хода на съдебното производство не се установи истинността на позорните обстоятелства, нито че е извършено приписаното престъпление, поради което не следва да се прилага разпоредбата на чл.147 ал.2 от НК .

Непосредствен обект на престъплението по чл.147 ал.1 от НК са тези обществени отношения , които осигуряват неприкосновеността на доброто име на човека в обществото и положителната обществена оценка за личността. Възможността свободно да се изразява мнение; да се търси, получава и разпространява информация са едни от основните права скрепени в Конституцията на Република България. Видно от общата за всички права разпоредба на чл.57 ал.2 от КРБ не се допуска злоупотреба с права или упражняването им по начин, който накърнява права и закони интереси на други. Разпоредбата на чл.39 ал.2 , чл. 41 ал.1 от КРБ визират, че при реализирането на правото на мнение и правото на информация не следва да се накърняват правата и доброто име на другите граждани. Наказателната отговорност за клеветата е юридическата гаранция за ненарушаване защитеното и от Конституцията конкуриращо право. Същото ограничение съществува и в чл. 10 т.2 от Конвенцията за защита на човека и основните свободи като тези свободи доколкото са съпроводени със задължения и отговорности може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество за защита репутацията и правата на другите.

От обективна страна престъплението е извършено чрез действие.Осъществени са двете форми на изпълнителното деяние разгласяване на неистинско позорно обстоятелство и приписване на неизвършено престъпление на пострадалите.

Разгласяването /довеждането до знанието на трети лица/ е осъществено чрез публикация вестник “Компас” бр. 52 от 12.09.2000г. озаглавена “Корупция в бургаското образование!” и подзаглавие “Уволняват четирима експерти и лекарка за подкуп?”, в която е описано че “ четирима експерти от Инспекторат на МОН ще бъдат уволнени за корупция, ако министър Димитров зачете заключението на своите емисари след проверка по сигнал за вземане на подкупи”, “така децата, за които е платено..”. Установи се, че проверката не е по сигнал за вземане на подкупи от Комисията, а във връзка с нарушения на Наредба №6 и Наредба №9 на МОН. Експертите само са констатирали вече поставените от ЛКК диагнози. Позорящо е обстоятелството, че ще бъдат уволнени за корупция, че на комисията е извършвана проверка по сигнал за вземане на подкупи. Подсъдимата в обясненията си в съдебно заседание сочи, че преди написването на статията не била запозната с нито с молбата на родителите, нито с констативния протокол на проверката от Министерство на образованието.

Защитата възразява, че фактите изнесени в статията не могат да бъдат квалифицирани като позорящи, тъй като се касае и това е доказано за допуснати от тях нарушения; в статията думата “корупция” не се отъждествява с подкуп, а се има предвид допуснатите тежки нарушения при прием на ученици. Съдът счита изложения довод за неоснователен. Видно от статията след уволнени за корупция се конкретизира, че проверката е по “сигнал за вземане на подкупи”.

Приписването на престъпление се изразява в обвиненията на подсъдимата чрез публикация вестник “Компас” бр. 52 от 12.09.2000г. озаглавена “Корупция в бургаското образование!” и подзаглавие “Уволняват четирима експерти и лекарка за подкуп?” в следното: “ За всяко вкарано по втория начин дете експертите са прибрали по минимум 300 долара. Общата сума на подкупа е приблизително 15 000 долара, заяви източникът.”, “Уличените в корупция експерти са Румен Евстатиев, Антония Месерджиева, Генчо Далев и Тотка Казакова от направление “Професионално образование.”

Обвинението е за извършено престъпление по чл.301 от НК . От обсъдените по- горе доказателства не се установи, че е извършено престъпление по чл. 301 от НК- подкуп. Свид. Манукян не посочва кой от родителите на кой е дал пари, в молбата до Министерството на науката и образованието подписаните родители изрично са записали “Не отправяме обвинения, към Комисията в Регионалния инспекторат на МОН, тъй като тя само констатира заключението на ЛКК и разпределя болните ученици в различни училища според вида на заболяването.”, свид. Атанасова потвърди написаното в писмото. Относно източникът посочен в цитата, подсъдимата в съдебно заседание сочи, че изчисленията относно общата сума от 15 000 долара е направила като е умножила 40 деца по 300 долара, т.е. не е ползвала такъв. Видно от отговора на актуален въпрос с изх. № 13561 от 09.04.2001г. министър Димитров обяснява-“В Министерство на образованието и науката не са постъпили сигнали, конкретизиращи имената и длъжностните лица, които се твърди че са извършили корупционни действия, поради което не сме в състояние да сигнализираме Прокуратурата за извършване на предварителна проверка.”

Клеветата е резултатно престъпление и в настоящата хипотеза е довършена, тъй като третите лица са узнали за позорящите обстоятелства и приписваното престъпление.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК. Подсъдимата е съзнавала обществено –опасния характер на деянието, предвиждала е обществено опасните последици и е искала настъпването им . Съзнавала е позорния характер на написаното, знаела е че с приписването на престъплението ще накърни в обществото доброто име на тъжителите. Уверена е била, че наред с прекия резултат желанието й да информира обществеността ще настъпи и обществено-опасния – засягане на чужда правна сфера с изнасяне на дискредитиращи твърдения.

Подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.148 ал.2 във вр. с ал.1 т. 1,3 във вр. с чл.147 ал.1 от НК като

1. 
   на 12.09.2000г. в гр. Бургас е разгласила позорни обстоятелства и приписала престъпление на Тотка Димитрова Казакова в качеството й на длъжностно лице при изпълнение на службата като клеветата е разпространена чрез печатно произведение.
   
2. 
   на 12.09.2000г. в гр. Бургас е разгласила позорни обстоятелства и приписала престъпление на Антония Иванова Месерджиева в качеството й на длъжностно лице при изпълнение на службата като клеветата е разпространена чрез печатно произведение.
   
3. 
   на 12.09.2000г. в гр. Бургас е разгласила позорни обстоятелства и приписала престъпление на Румен Атанасов Евстатиев в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на службата като клеветата е разпространена чрез печатно произведение.
   
4. 
   на 12.09.2000г. в гр. Бургас е разгласила позорни обстоятелства и приписала престъпление на Генчо Ненов Далев в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на службата като клеветата е разпространена чрез печатно произведение.
   

За извършеното престъпление законът предвижда наказание “глоба “ от пет хиляди до петнадесет хиляди лева и обществено порицание. Подсъдимата е пълнолетна, не е осъждана за престъпление от общ характер, няма данни да е освобождавана по реда на глава VIII от НК и от престъплението няма невъзстановени имуществени вреди. Предвид на изложеното Съдът прие, че са налице всички формални предпоставки спрямо подсъдимата Касабова да бъде приложена императивната разпоредба на чл.78а от НК и да бъде освободена от наказателна отговорност, тъй като целите на наказанието по чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и с налагане на административно наказание.

При определяне размера на наказанието - глоба , Съдът съобрази тежестта на извършеното, личността на подсъдимата, подбудите за извършеното.

Предвид изложеното Съдът счете , че целите на наказанието биха били постигнати напълно като се наложи административно наказание глоба – 700лв. за всяко едно от престъпленията.

При преценка на степента на обществена опасност на деянието и дееца, Съдът изследва съдебното минало на дееца- подсъдимата не е осъждана, сравнително високата степен на обществена опасност на деянието, мотивите и характера на извършеното, последиците от същото, степента на вина на подсъдимата поради което определи наказание към средния размер при баланс на смегчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Относно гражданския иск:

От всеки един от тъжителите е предявен граждански иск от по 5000лв

Съгласно текста на чл.45 от ЗЗД за да е налице непозволено увреждане следва да са налице кумулативно следните предпоставки – да е извършено противоправно деяние, да е извършено виновно и да е налице причинна връзка между виновното поведение и причинената вреда. Всички тези предпоставки са налице с оглед акцесорността на гражданския иск в наказателното производство и признаването за виновна на подсъдимата за осъществени състави на престъпления по чл.148 ал.2 във вр. с ал.1 т. 1,3 във вр. с чл.147 ал.1 от НК .

Вредните последици за престъплението по чл.147 ал.1 от НК съставляват необорима законова презумпция и не подлежат на доказване. Доказателства следва да се събират с оглед преценката на размера на претенцията.

По делото е разпитана свид. Ламбринова / колега на тъжителите/, която установява че публикацията се отразила отрицателно върху психиката на тъжителите, след статията с цената на големи усилия си вършели работата, здравословното им състояние се влошило. Познава тъжителите като честни и почтени хора, добри професионалисти и отговорни към работата си. Свид . Пързулова сочи, че тъжителите са реагирали бурно, защото са искали наказание. Свид. Жекова познава тъжителите като честни хора, след статията били подтиснати, тъй като се уронвал авторитета им, почувствали се зле здравословно, тъжителя Далев излязъл в болнични. Свид. Буланова – “Всеки един страда много дълбоко от тези публикации”. Видно от изложените свидетелски показания тъжителите са претърпели душевни болки и страдания.

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от Съда по справедливост. Съдът, че с оглед доказаните претърпени душевни болки и страдания справедливо е обезщетението за неимуществените вреди в размер на 1000лв. за всеки един от тъжителите. В останалата част отхвърля предявените искове като недоказани.