Нежните организационни умения

За поведението на всеки човек във дадена социална или общо казано организационна среда са от значение емоционалната интелигентност и организационната компетентност.

Човек не е само разумно същество;Емоциите са от много голямо значение за неговата биологична еволюция;Но в последните две десетилетия се установи,че интелектуалните способности са еднакво значими както и емоционалните умения за резултатите от който и да било производствен процес;Затова днес все повече се инвестира в т.н . „нежни умения”.Във списъка на тези умения влизат: Доверие; Емпатия; Приспособимост; Самоконтрол; Талант за екипност;
Емоциите са едно от най-трудно описуемите я-я в човешкия свят.На тях може да се гледа ,като на :психологически процес;добродетел или порок;Но те винаги са лични.

Съществуват първични човешки емоции.Към тях се отнасят:страх,гняв тъга и радост.Наличието на всеощо разбираеми емоции доказва,че не трябва да се абсулютизират културните заличия между хората;Емоционалните способности също могат да се усвояват и развиват,така както това се отнася до интелектуалните способности.Емоционалните способности не са биологически предопределени и не са изцяло”прогромирони” в ранната детска възраст.Емоциите непрекъснато се развиват затова можем да ги наречем „интелигентни „.Още Аристотел има теза за отглеждане на „правилните” чувства и добродетели

Развитието на теорията за емоционалната интелигентност започва от психолога Х.Гарднър. през осемдесетте години на миналия век.Той се спира на един любопитен

Практически въпръс :Защо студентите с най високи резултати на SAT при постъпването си в университета не са най добрите по време на следването си както и не постигат най високите резултати при упражняването на професията си или даже и във самия живот!Друг въпрос е дали емоциите са интелигентни или до колко могат да се научават.

Гарднър смята,че емоциите могат да бъдат научавани в определен спектър.

Този спектър включва следните полета:математико- логически наклонности;пространствено мислене;музикалност;умения за междуличностно общуване;хармония между начин на съществуване и психическо състояние/т.е. способността да намираш утеха/ и вербална комуникация;

Друга теория е тази на Салъвей:Човек трябва да се самопознава като разбира кога се появява дадена негова емоция;дали тя е адекватна на събитието или субекта към който се отнася;и дали самия човек е във състояние да контролира всяка своя емоция,така щото да постигне определена цел ,която той си е поставил.Човек трябва да умее да разпознава емоциите на другите хора ,а именно това е способността му към емпатия,във същото време да умее да контролира и емоциите на другите хора това е т.н. социална компетентност.

Голдмън и Гарднър обръщат сериозно внимание на човешката способност да се разбират другите хора /това е междуличностната интелигентност –интерперсонална/.

Към нея се отнасят лидерските качества,възможност за създаване и поддържане на приятелски връзки,способността да се разрешават или да се подтиска възникването на конфликт,владеене на посреднически умения,усещането ни за формиране на взаимовръзка при общуването си с другите хора.

През 1995 год.Дж.Блок въвежда понятието „ГЪВКАВОСТ НА ЕГО-ТО „,като количествен начин за измерване на емоционалната интелигентност.

Едно от основните умения на човека върху,което се работи за усъвършенстването му е човек да умее да противодейства на депресивните си състояния и на външно въздействащите емоционални дразнители,които биха могли да се породят в организационната и трудовата среда.

Дали дадена личност е емоционално компетентна зависи от нейните индивидуални характеристики,които й помагат или пречат да се представи при определени условия ефективно.

През 2010 год.българския работодател ще изпитва необходимост не толкова от висококвалифицирани специалисти,а от работна ръка,която притежава специализирани знания и умения но едновременно с това притежава комуникативност и адаптивност,която е от голямо значение за крайния резултат от който и да било производствен процес.

Следните индивидуални характеристики на човека представляват елементи на компетентността:насоченост, потребност от постигане на даден резултат,експертни знания и умения,поведенчески умения и интелектуална иемоционална интелигентност.

Съществуват шест групи компетентности:да постигаш,да помагаш,да въздействаш,да ръководиш,да разрешаваш проблеми и да бъдеш ефективен.
Разпознават се три равнища на работа:техническо/изпълнителско/ ниво,менъджерско ниво/организационно/ и лидерско /ръководно/ .Съществува тънка разлика между менаджер и лидер.

Индивидите се различава по начина по ,който възприемат и реагират на своите ситуации.Според едно твърдение на Гофман всички прояви на всекидневния живот имат драматургичен характер.

Впроцеса на впечатляване от другите и едновременно с това взаимодйствие с другите се оформя социалното лице на всеки индивид т.е. неговата”ПЕРСОНА”.

От Гофман е въведено понятие” личностен фронт”,чийто елементи савъншния вид ,кодовете на жестовете,цялата знакова въоръженост на човека,която той използва при общуването си с другите хора.Според Гфман човек притежава цял арсенал от знаци,които използва във социалното си взаимодействие с другите.Основно социално правило е човек да възприема самоопределянето на другия човек.Това основно правило прави възможна комуникацията между хората.

Много важни са социалните умения на хората:1.Да преценяват дадена социална ситуация;2Личностите,които участват в тази ситуация и с които те самите контактуват;3Каква е целта която преследваме при тази социална ситуация ;и 4какви усилия трябва да бъдат положени при съответното междуличностно взаимодействие.

Най важния момент във всяка социална ситуация са правилата,които ръководят индивидуалното поведение;т.е.споделените убеждения на участниците в дадена ситуация за това кое е разрешено и кое е забранено.

Индивидите трябва да спазват правила на поведение между личностите във всички институции в едно обществото: неагресивност;определен приет от обществото за основен за комуникации език,стремеж към взаимодействие.

Друга група правила са тези ,които действат при специфични социални ситуации,които възникват при специализирани форми на контакт.

Към емоционалната ни компетентност се включва умението ни да възприемаме и разбираме другия.Лицето,жестовете и облеклото са първите информационни източници при изграждането ни на впечатление за отсрещния индивид.Използват са т.н. личностни конструкти двойки от прилагателни които индивида използва при своето възприятие за харата.Колкото повече конструкти може да се изградят при общуването ни с другия толкова е по богата информацията за отсрещния.

Представянето на собственото си АЗ минало ,настояще ибъдещи перспективи е много важна способност определяща изхода от дадена комуникация.

Ежедневната ни комуникация манифестира умението ни да водим преговори.

Съществуват две основни правила гарантиращи успешен изход от каквито и да било преговори:1Да не се приемат заместители на поисканото и 2Разумен копромис може да се окаже необходим за да се гарантира успешния край.

Емоционалната интелигентност помага за разбиране на безграничните възможности на човешкия мозък.

Зада стимулираме емоционалната интелигентност в нас и в близките си трябва:

1Да създаваме нови познанства и приятелства и да ги запазваме.

2Да работим в група.

3Да понасяме шеги и подигравки

4Да зачитаме правата на другите.

5Да умеем да се мотивираме в трудни ситуации

6Да приемаме разочарованията.

7Да превъзмогваме гнева и обидата.

8Да придобием високо самоуважение.

9Да владеем чувствата си и да ги изразяваме по адекватен начин.

10Да сме наясно ние ли управляваме емоциите или те нас

11Реално ли осмисляме света и ролята на нашите сетива.

12Да можем реално да преценим вътрешното си АЗ

13Какво представлява стреса и дистреса и как ни променят.

14Как умеем да се справим с тревожността и страха.

15Миналото ни може ли да представлява за нас емоционален капан

16Притежаваме ли предразсъдъци;борим ли се с тях

17Имаме ли изработена стратегия за вътрешната ни промяна която да ни прави по добри.

18Умеем ли да се самоконтролираме

19Притежаваме ли дар слово и каква е неговата реална сила.

20Гледаме ли на позитивното мислене като на важен творчески процес.

Оказва се че интелигентността и емоциите са тясно свързани,защото хора ,които не успяват да разберат собствените си емоции,често взимат грешни решения независимо колко образовани са те.Емоционалната интелигентност се отразява много повече върху радостта от живота отколкото традиционната интелигентност.Дори и деццата в много ранна възраст по свой начин се оптват да управляват емоциите си.

Думите дават най голямата свобода в изразяването на емоциите.

Инстинктът ни дава възможност да усещаме хората около себе си много по рано отколкото успяваме да опознаем самите себе си.

Тъй като формирането на емоциите за почва в най ранна възраст трябва да забелязваме емоциите на детето си и да говорим с него за тях.Можем да поискаме да изслушаме описанието на детето на собствените му емоции.

Емоционалната интелигентност е занимание което касае всеки индивид от раждането му до края на живота му.Давайки добър начален старт в емоциите на нашите деца ние им правим най скъпия подарък,който им осигурява абсолютна и интеграция и реализация в динамично променящото се социално общество.

Най умелите лидери знаят как да управляват определени общества и организации,като използват мистериозното съчетание на психологически умения известно като емоционална интелигентност.Те са самоуверени и убедителни;умеят да разпознават и регулират своите лични емоции като едновременно с това разбират чувствата на околните ипреценяват емоционалното състояние на своята организация.

Емоционалната интелигентност е съвкупност от генетически предпоставки,жизнен опит и изпитан тренинг.Употребена мъдро емоционалната интелигентност издига лидерите и техните организации до изключителни върхове.

Самокритичността е ключово умение,което определя нашата способност да знаем как се чувстваме,защо се чувстваме така и по какъв начин подсъзнателните ни емоции могат да ни попречат да вземе правилно решение.Употребата на емоционалната интелигентност трябва да става с внимание за да не изглеждаме двуличен, вторачен ,неразбран.Емоционално интелигентните лидери знаят кога да спратЕмоционалната интелигентност е неизбежна част от политическото лидерство

Добрият водач вдъхновява околните за по добри постиженияЕмоционалната интелигентност може да бъде научена.Успешният лидер превръща спонтанно появяващите се контакти на работното мяст в лаборатория за решения.
Има следните видове управление:

1ЧРЕЗ МОТИВАЦИЯ:1как да накараме хората да се радват че работят за нас.2Има неща които нашите служители не казват но ние трябва да знаемчрез изготвяне на мотивационен профил на екипа.3Изготвяне на системи на заплащане.

2ЧРЕЗ ЛИДЕРСТВО:1защо компаниите уволняват менаджери но не и лидери.2Не повишават добрите мениджъри ,а добрите лидери.

3УПРАВЛЕНИЕ НА ЕКИП:1управление ,чрез цели2управление чрез делегиране на управление;3управление чрез контрол;4

4УПРАВЛЕНИЕ ЧРЕЗ КОМУНИКАЦИЯ:1изграждане на ефективни системи за комуникация.2Управление на слуховете и управление чрез слухове

5ТАКТИКИ НА МАНИПУЛАЦИЯ

Емоционалната интелигентност означава емоционална зрялост.Самоконтролът няма нищо ообщо с подтискането на чувствата.

Емоционалната интелигентност е толкова по добре усвоена ,колкото по добре се познават нежните организационни умения.

Много е важен личния стил и нашите навици.Как ние умеем да се справяме с нервното напрежение;Какъв е езика на нашето тяло.Какво е въздействието на гласа ни.Какъв визуален контакт можем да поддържаме.Как трябва да подредим нашите идеи за да бъдем убедителни.

Животът на човек преминава в борба защастие,оцеляване,любов,знания,смислен живот;Но хората едновременно с това са и егоистиХората много често не желаят да знаят истината;предпочитат заблудата на псевдощастието.На нас ни липсват себеподобни ,които да ни се възхищават.Пречат ни ситуациите,които ни показват точно какви сме.Измисляме си идеалния живот и се стремим да поддържаме всичко така както ни е изгодно.Мисленето ни не е пригодено да вижда мащабно.Ние не усещаме какво изпитва другия;понякога можем да усетим емоциите му в определена ситуация,но не сме във състояние да изпитаме болката или щастието му.Усещанията на другия засега не са част от комплекта умения,задължителни за нашето оцеляване.За да разберем света и цялата вселена,първо трябва да разберем себе си ,а това няма да се получи ако не се отучим да се заблуждаваме.

Хората живеят в организирани общества в подчинение на група правилаТези правила правят живота на масата хора предсказуем и лесен за управление.

Групата хора винаги са на нивото на най ниско интелигентния между тях,защото за да се получи група тя трябва да издърпа напред този.Отделния човек е по интелигентен от масата хора.Човешката цивилизация е на нивото на по ниско интелигентните хора от масата.;причината е ,че интелигентните са малцинство и много малка част от тях са психолози.

Правилата за общуване са измислени и подлежат на усъвършенстване или деградация.Средно статистическия човек вече няма нужда от някои правила ,но има нужда от повечето.Правилата на общуване между интелигентните хора,би трябвало да се определят от тях самите.Но ние не знаем кой е интелигентен и кой не,а колкото по ниско интелигентни сме толкова по малко ни привличат интелигентните хора.

Общоприето правило е ,че всички хора са равни,идеята цели приятелство между всички.

При общуването си във социалните общества се използват различни канали за предаване на информация;Рядко използваме само думите.Повече от 2/3 от цялата човешка комуникация е невербална.Хората често не съзнават невербалните канали,които изпращат или получават.В комуникацията съществуват два едновременно протичащи потока:символен,който е заучен и е основан на неокортекса и спонтанен биологично основан,той се базира в подкорието на мозъка.Емоционалната система за комуникация има генетична основа.Символната невербална комуникация включва културно заучени жестове,които придружават езика.Емблемите са независими жестове с ясно определени значенияСимволната комуникация/вербална и невербална/ се преработва в лявото полукълбо;докато спонтанната в дясното полукълбо.

Невербалните сигнали се използват за пет основни цели:Управление на социалната ситуация;2Себепредставяне;3Комуникиране на емоционални състояния;4Предаване на информация за нагласите към социални обекти;5Контрол на слуховия канал.

Жестовете са културно обусловени и са различни в отделните държави.Жестовете се използват за подчертаване на изреченото.Жестовете постигат или икономия на израза или определен ефект върху слушателя.За разлика от жестовете позите са по дълготрайни действия и включват по голяма част от тялото3 са основните категории човешки пози:стояща,седяща и лежаща.

При общуването трябва да се имат в предвид следните основни моменти:1Отличителни черти на общуването като социално явление2Кои са компонентите на междуличностното общуване3Как влиаят индивидуалните различия в междуличностното общуване.4Какви стилове на общуване съществуват.5Какви бариери има при общуването6Какво представлява деловото общуване.7Вербална комуникация8Убеждаваща комуникация9Диалогично общуване.10Слушането като значима част в комуникационния процес.11Невербална комуникация12Лицевата експресия и ролята й при общуването между хората.13Жестовете в междуличностното и професионално общуване.14Конфликти в междуличностните отношения и тяхното разрешаване в процеса на общуването.

Емоционалната интелигентност се измерва с коефициент и представлява умението да се възприемат,оценяват и управляват собствените емоции,тези на друг човек или група хора. Емоционалната интелигентност е равнозначна на понятието „човешка ефективност”

Още през 1920 год се използва термина социална интелигентност,с което се изразява умението на дад субект да разбира и управлява други хора.

Първата употреба на понятието емоционална интелигентност е в докторската дисертация на Уейн Пейн през 1985год-изследване на емоцията.

Човешката ефективност се измерва с постигнатите успехи във всички сфери на живота чрез усвояването на здравословни емоции и социални умения.

Социалната интелигентност представлява съчетание от чувствителност към потребностите и интересите на другите,великодушен и уважителен подход към тях. и

Комплекс от практични умения за успешно взаимодействие с хората в каквато и дае среда.

Според Карл Албрехт съществуват пет измерения на социалната интелигентност:

1Осъзнаване на ситуацията:способността да разчитаме ситуациите и да тълкуваме поведението на хората участващи в тях.

2Присъствие или маниери набор от вербални и невербални поведения,които създават представата за вас във съзнанието на другите.

3Автентичност:онези типове поведение,които карат другите да ни оценяват като честен открит и истински.

4Яснота:способността да обясняваме идеите си и да формулираме възгледите си.

5Емпатия способността да се установява връзка с другите хора.

Между тези основни измерения съществуват взаимни връзки но едновременно са и ефикасен модел за диагностика и развитие на обществото.

Пного важно е не просто да знаеш а и да работиш в екип.Важно е да управляваш емоциите си вместо да ги подтискаш.Да разбереш какво предизвиква твоята реакция у другите хора.Да умееш да познаваш техните чувства.

Колкото по голяма част от обществото ни се интересува от познаванети и прилагането на нежните умения и емоционалната интелигентност в реалния живот толкова по съвършенно ще става нашето общество.

Културата на една нация отразява съгласието за начина ,по който стават нещата в дадена организация.

Според Гиар Хофседе културата е софтуер на ума.

Общностите представляват модел за управление на етичното поведение в организацията.

В България възрастовите различия са много тежък проблем ,който се отразява върху взаимоотношенията във социалното общество.

За поведението на отделния индивид има значение и това доколко той правилно е балансирал работа и почивка ,защото правилното им разпределение способства за нашата уравновесеност, за избягване на неадекватни реакции спрямо дадени дразнители а от там и за хармонията във обществото в което се намира всеки индивид.

Много важно е да не забравяме, че човек се променя заедно с времето както се променят и условията на заобикалящата го среда.

Медицински университет гр София;Факултет по Обществено здраве и здравен мениджмънт първи семестър на първи курс;Курсова работа по Здравен мениджпънт първа част.

Здравната политика е неразделна част от социалната политика на една държава;т.е. държавните дела във областта на здравеопазването.

Политиката сама по себе си представлява обществено насочване и регулиране дейността на хората исоциалните групи,зада се постигнат високопоставените цели.

Съществуват два основни модела на политика :либерален-всеки е отговорен за съдбата си;и социално ориентирана пазарна икономика-държавата поема в определена степен ангажимент за съдбата на отделните хора.

Основната цел на социалната политика е социалната сигурност,а на здравната политика здравната сигурност на обществото.

Здравната дсигурност е система от норми,институции,дейности и отношения насочени към равнопоставеност в шансовете за гарантиране на здравето ,чрез равен достъп до здравни услуги с високо качество.

Здравната сигурност определя качеството на живот .Един удължен живот без качество няма нито лична нито социална стойност.

Политиката е дейност на държавата и нейните управници.Целите на държавната политика се определят от обществените потребности към дадения момент;затова политиката трябва да бъде гъвкъва ,но също така трябва да има дългосрочни цели които да водят до опазване здравето на населението.Във стратегията на политиците трябва да са отразени целите,средствата за осъществяването им, дейностите ,както и човешките фактори участващи в тези дейности.

Краткото определение за здравна политика е официално становище по значимите проблеми на здравето и пътищата за тяхното решаване.

Кога една обществена здравна политика е приемлива зависи от това дали са правилно оценени обществените потребности,цели и интереси

Даржавната здравна политика представлява висше ниво на мениджмънт.

Стратегията отразява крайната, водещата, дългосрочната цел.

Политиката конкретизира целите и посочва тактиката за постигането им.

Политиката е ориентирана към кардиналните решения;а мениджмънта към ежедневната дейност.

Политиката включва цели ,средства и приоритети.

Политиката съдържа интелектуални елементи и собствено политически елементи.

Интелектуалния елемент включва

:преценка на реалността;инструментите за постигане на задачите;

законово и нормативно разпределяне на ролята на държавата и ролята на населението.

Политическия елемент отразява интересите на властта.

Традиционните принципи във здравната политика са свързани с хуманните принципи в медицината:справедливост,медицинска етика,информираност на пациента,достъпност,здравословен начин на живот.В настоящия момент здравната политика трябва да бъде високо ефективна.

Водещи принципи в настоящия момент във здравната политика трябва да бъдат:

ПРИОРИТЕТНОСТ-да се определят няколко проблема с ключова важност.Когато приоритетите станат повече от три стойността на този принцип намалява.

РЕАЛИСТИЧНОСТ-здравнополитическите решения трябва да имат в предвид-какви са здравните потребности на обществото,какви са наличните към даден момент ресурси: човешки и материални;какви са очакванията на обществото; какъв може да бъде в момента полезния ефект пряко зависим от наличните медицински технологии.

НОВ УНИВЕРСАЛИЗЪМ-здравето на населението основен национален приоритет на всички нива на здравните услуги.
Основните прпинципи нанационалната здравна политика са съобразени с основните принципи на Европейската здравна политика:

1.СПРАВЕДЛИВОСТ

2ВИСОКО РАЗВИТО ЗДРАВНО САМОСЪЗНАНИЕ

3ЕТИЧНОСТ

4АКЦЕНТ ВЪРХУ ПОЗИТИВНОТО ЗДРАВЕ/ПРОМОЦИЯ/

5ПЪРВИЧНИ ЗДРАВНИ ГРИЖИ.

6ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВЕНИ ИНСТИТУЦИИ НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ,СИНДИКАТИ И ДР.

Когато една здравна политика е ефективна тя удовлетворява основните здравни потребности на цялото население.

Здравното благополучие на населението зависи от факторите на здравето ,а именно:1наследственост-влиае върху здравето 20%2околна среда-влиае върху здравето 20%3 начин на живот –влиае върху здравето 50%4медицинско обслужване-ввлиае върху здравето 10%.Тези проценти са ориентировъчни

КОГАТО СЪЩЕСТВУВАТ ДЕФИЦИТИ ВЪВ ОФИЦИАЛНАТА ЗДРАВНА ПОЛИТИКА ТЕ ОСТАВЯТ МЯСТО ЗА СЪЩЕСНТВУВАНЕ НА ДРУГА НЕОФИЦИАЛНА ЗДРАВНА ПОЛИТИКА,НО ТЯ ИМА ДРУГИ ПРИОРИТЕТИ ,А НЕ ОСНОВНИТЕ ПОТРЕБНОСТИ НА ОБЩЕСТВОТО

Чрез националната здравна политика трябва да се преодолееМЕДИКРАЦИЯТА т.е. подчиняванетона здравно политическите решения и приоритети на чисто медицински или клинични мотиви

Трябва политическото управление на една държава да се стреми към широк интегрален подход към проблемите на здравната политика.

Трябва да е налице политическа воля зада се определи здравеопазването като водещ приоритет за една нация.

Жалонна роля играят концепциите на СЗО;три от тяйх са най важни:

1ЗДРАВЕ ЗА ВСИЧКИ

2ПЪРВИЧНИ ЗДРАВНИ ГРИЖИ

3ПРОМОЦИЯ НА ЗДРАВЕТО

Целите и критериите са основните характеристики на всяка здравна политика.

Сегашната здравна политика е ориентирана към :

1първични /базови/ здравни грижи

2високо качество и ефективност на здравните услуги

3повишена отговорност за здравето от страна на всички потребители на здравноосигурителната система.

Съществуват четири нива на национална здравна политика:

1национално

2регионално

3общинско

4институционално

НОВИЯТ ТИП ЗДРАВНА ПОЛИТИКА Е КООРДИНИРАНА МУЛТИСЕКТОРНА ПОЛИТИКА ЗА ПОСТИГАНЕ НА СПРАВЕДЛИВОСТ ВЪВ ЗДРАВЕТО.

Здравната политика е част от правителствената политика и касае финансирането и осигуряването на здравното обслужване,както и превенция на здравето.

Това е т.н. традиционен тип здравна политика.

Здравословната обществена политика трябва да има дългосрочни цели по нови пътища да обслужва мащабни задачи.

Само МЗ не е във състояние само да реши генералните здравни проблеми на нацията.

Всичко което касае храненето,навиците на семейната среда, двигателната култура на едно население се отразява върху здравния статус.

Затова здравословната обществена политика е мултисекторна политика.

Здравната политика е дискриптивна /аналитична или диагностична/ипрескриптивна /инструментална ,приложна/

В досегашната здравна политика е отсъствал дискриптивен стадий.

Всяко правителство трябва дае наясно,кои фактори от живота на човека най мощно влиаят върхунеговото здраве;как те са повлиали настоящите здравни потребности на нацията и как пък тези потребности определят основните здравни цели и приоритети.От тук каква трябва да бъде основната характеристика на медицинската помощ и какъв е дела на промоцията на здравето.

Целите трябва да бъдат строго приоритетнво определени .

Трябва непрекъснато да бъдат съблюдавани следните фактори на здравето:

1ДЕМОГРАФСКИ:/промени във смъртността/

2СОЦИАЛНА СРЕДА/как семейството труда и бита влиаят върху здравето

3ВЛИАНИЕ НА КАЛНАТА СРЕДА/замърсяване/

4НАЧИН НА ЖИВОТ/рискови фактори/

5ТИПЪТ И ХАРАКТЕРИСТИКАТА НА ЗДРАВЕОПАЗНАТА СИСТЕМА.

Главните фактори при взимането на решения със здравнополитически характер за държавата са парламента и правителството.

Допълнителни но също важни фактори са политическите партии съсловните организации,синдикатите и пациентските сдружения.

Всяка една група има своите мотиви и интереси.

Много важни за цялостния процес на здравеопазването са компетентните анализи на експертите здравни политолози.

Здравната политика не е абстрактна величина.Във здравната политика съществуват три водещи фактора:

1ПОТРЕБНОСТИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО ОБОЗНАЧЕНИ КАТО ЗДРАВНИ ПРИОРИТЕТИ

2Налични здрави ресурси които винаги са ограничени.

3Да се анализира и влиае върху ценностната система на обществото

Трите фактора са еднакво значими и имат един и същи дял във здравеопазната политика на една държава

Много важно за резултатите от една здравна политика е това как тя се внедрява.

Преди изграждането на здравнополитическата програма голямо значение се отделя на аналитичната част,в която трябва да участватвисококомпетентни независими експерти.

Здравнополитическите решения трябва да се предшестват от широкобществен дебат.Обществото трябва да приеме предвижданите промени за да участва активно в тяхното реализиране.

Най важното за една здравна политика е да се обосноват и прецизно да се обосноват основните здравни приоритети.

При реализирането на вече приетите здравнополитически решения да се осъществява постоянен мониторинг на появяващите се желани и нежелани ефекти и тяхното своевременно коригиране.

Във високо развитите държави основни приоритети са промоцията на здравето ,самоотговорността и самоорганизираността на населението.,което е здравно осигурено .

До началото на 90-те години българската здравеопазна система беше монополно държавно управлявана и финансирана,медицинското обслужване беше безплатно,планирането централно ,беше с профилактична насоченост и беше забранена частната медицинска практика,Нямаше свободен избор на лекар.Отсъстваше промоция на здравето;Диспропорционално беше разпределението на здравните ресурси,Отсъстваха посочени приоритети, не се наблягаше на първичните здравни грижиНалице бяха свръххоспитализация;свръхспециализация и неефективно изпозване на висшия медицински персонал.Липсваха финансови стимули и съществуваше уравнивиловъчно заплащане на мед кадри,стихиина частна лекарска практика,отсъстваше професионалният здравен мениджмънт.

През 2000 год започна радикалната здравна реформа.Създаде се система на задължително здравно осигуряване;Пазарните механизми контролират саморегулирането и саморазвитието на здравните дейности.

На челна позиция се постави извънболничната медицинска помощ.

Но намаля или изчезна взаимовръзката и приемственността на болничната и доболничната помощ.

Неравнопоставеността между лекарите от доболнична и болнична помощ създаде условия за формиране на черен пазар в болничното ослужване.

Здравната реформа в България в основни линии отразява аналогичните реформи в Централна и Източна Европа.

При неперфектна здравна политика налице е и неперфектно здравно законодателство.

Приетите няколко здравни закона са продукт на моментни потребности и въздействия ,а не на дългосрочна здравно политическа концепция.

Хронологично приетите закони са :

1ЗАКОН ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ СРЕДСТВА1992

2ЗАКОН ЗА СЪСЛОВНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА ЛЕКАРИТЕ И СТОМАТОЛОЗИТЕ 1998

3ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ1998

4ЗАКОН ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ1999

5ЗАКОН ЗА ОРГАННАТА ТРАНСПЛАНТЦИЯ 2003

6ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО 2004.

Тези закони не следват строга логическа последователност,а са резултат от определен натиск,който е съществувал в определен момент при определена ситуация.

През 1903 год е приет закон за народното здраве;

През1929 год е приет закон за опазванена общественото здраве;

През 1973 год закон за народното здраве;

През2004год закон за здравето ,но до влизането му в парламента той се е именувал закон за общественото здраве;В парламента думата ОБЩЕСТВЕНОотпада.

Тъй като този закон присегашните условия се приема след всички гореописани той трябва да поздчини логиката на тези закон на своите изисквания и поради това се счита ,че тези зоакони са страдащи от фрагментираност и противоречивост.

Най съществения риск от това,че той възникв последен ще изпълни козметична функция и като обобщи предишните закони ще фиксира техните положителни и отрицателни черти.

ДЪЛГОСРОЧНАТА ЦЕЛ НА КОЙТО И ДА Е НОВ ЗДРАВЕН ЗАКОН ТРЯБВА ДА Е ПОДЧИНЕНА НА ЕДНА ОСНОВНА ИДЕЯ:УКРЕПВАНЕ И ПОВИШАВАНЕ НА НИВОТО НА ОБЩЕСТВЕНОТО ЗДРАВЕ В НАШАТА СТРАНА.

Доскорошния модел на монополно здравеопазване в помента е заменен от публично частен комплекс.В него частния сектор е равнопоставен на публичния.Социалната сфера във здравеопазването е най сложната ,най противоречивата и най парадоксалната сфера.

Системата на здравеопазване се променя.Икономическите и организационните тенденции не работят задоволително.Реформите обикновенно са частични и се фокусират върху финансови механизми ,а не върху ценностите ,които генерират появяващите се днес проблеми.

Досегашните здравни политици искаха да работят в традиционна рамка от национални ценности за здравето.Но днес съществува плурализъм от ценности,които са характерни за демократичните западноевропейски страни и се отнасят до осигуряването на здравни услуги.Но всички ценности взети заедно не съдействат за построяването на съгласувана исправедлива икономически приемлива здравноосигурителна система.

Тези ценности са:

1Автономен свободен избор

2Ангажиране на държавата в участието й към неограничен медицински прогрес.

3Непрекъснато подобряване на качеството на здравните услуги.

4Отхвърляне ефекта на застаряването;

5Справяне със всички болки и страдания свързани с дадено заболяване.

Към тези ценности трябва да се прибавят и:

1Икономическите интереси на участващите специалисти в цялостния здравен процес;

2Здравните интереси на различни пациентски групи и асоциации;

3Научноизследователските екипи,които произвеждат скъпо струващи генетични проучвания с цел бъдещи ползи във здравеопазването;

Но тези ценности генерират потребности ,които работят едни срещу други.Затова тези ценности да бъдат преоценени и променени.

Необходимо е да бъдат осигурени услови за по справедлива и достатъчна по обем медицинска помощ за икономически бедните и уязвими слоеве от обществото ,които не се осигуряват здравно самостоятелно или от държавата.

Трябва да се намери начин да се контролира нарастващата цена на здравеопазването.

Държавите членки на Европейскиия съюйз полагат усилия дя подобрят икономическата ефективност на на здравните грижи и да намалят здравните неравенства,като обръщат по-голямо внимание на първичната помощ,превенцията ,промоцията на здравето,по добра координация и използване на ресурситеу.Необходимо е тези стратегии да бъдат по стриктно следвани във страните, къдетосистемите на здравните грижи изпитват недистиг на ресурси.Това включва и въпроса за евентуалния недостиг на персонал във сектора на здравните грижи,чрез мерки за набирането на кадри,обучението,запазването и развитието на специайлистите по здравни грижи на всички нива.

Държавите членки се стремят да създадат системи за качествени дългосрочни грижи,да ги направят по устойчиви ,ако вече с създадени,да изградят стабилна финансова основа,да подобрят координацията между различните грижи и да осигурят достатъчно човешки ресурси,както и подкрипа за лицата,полагащи домашни грижи без заплащане.

Системата на здравеопазване трябва да сде променя.

Етичната рамка на съвременната здравна политика включва благополучие на пациента;пациента да определи характера на медицинските услуги;Професионалистите имат етични задължения,произтичащи от добродетелите на своя професионален статус и роля;Справедливостта е характеристика за индивидуалния достъп на пациента до здравни грижи и до разпределинието на наличните ресурси на здравни услуги. Справедривостта изисква здравните грижи да са на равнопоставена основа

Политическата насоченост, изисква оценяването на технологиите в медицината и валидността на доказателствата от научните изследвания и стратегия за определяне на приоритетите във здравеопазването.

П Рърви принцип на действие е симетрията;технологиите да се оценяват по това доколко постигат добър баланс на продължаването и спасяването на живота с качеството на самия живот. И отчитане на успехи тогава,когато измерването на медицинските хрезултати показва освобождаване от медицинския проблем.Успехите на медицината трябва да повишават очакванията на хората.Научните изследвания са част от внашата култура.Важен отговор е този, дали инвестирането на повече средстава за научни изследвания, ще намали цената на здравните услуги и дали научните изследвания ,ще помогнат зда се намали плродължителността и тежестта на болестта,предшестваща смъртта във стаческа възраст.

Здравето не може да се счита вече само за личен въпрос.По скоро той става въпрос на обществена ангажираност и „здравна политика”.Докато либерализма откри правото на здраве,то социално демократичната концепция откри правото на здравеопазване.Държавата трябва активно да промотира правото на здравеопазване.Това право се извежда от принципа на равнопоставеността.С принципа на равнопоставеността е свързан и принципа на солидарността.я е групово ориентирана отговорност,за грижи на по слабите и уязвими членове наобщността.Онсновна идея е ,че здравия плаща за болния ,а младия за стария.Правото на себеопределяне и лична отговорност за здравето са все по значими.

Пациента трябва да се обучи да си партнира с лекаря.

Стратегически цели :

1Осигуряване на условия за промоция на здравето и профилактика на болестите.Внедряване на подхода „ Здраве във всички политики” извън здравния сектор.

Основни задачи :

1Гарантиране участие на на селението при взимането на решения във сверата на здравеопазването.

2Прозрачност при взимане на политически решения свързани с опазването на здравето.

3Промени в правата, задълженията и отговорностите на държавните и общинските органи и организациите на гражданското общество,бизнеса и труда по отношение на здравето на нацията.

4Преценка на въздействието на отделните детирминанти върху здравето.

5Подобряване на диалога между здравеопазването и останалите сектори.

Очакваните резултати са ограничаване на рисковите фактори и подобряване на здравословното състояние на нацията.

Използване на масовите средства за информация за препоръки за здравословен начин на живот.

Разработване на програми по социално значими заболявания и здравни проблеми,представляващи национални приоритети.

Ефективен здравен контрол върху рисковите фактори.

Снижаване нивото на временната и трайно загубената работоспособност.

Повишаване качеството на живот на хората с хронични заболявания.

Подобряване на връзката между научните изследвания и практиката.

Мотивиране на заетите във здравеопазването.

Разработване на нови медицински стандарти.

Разработване на правила за добра медицинска практика,здравен и клиничен мениджмънд.

Медицински одит и мониторинг.

Повишаване качеството на следдипломната квалификация

Поетапно увеличаване на заплащането за различните видове дейност на ОПЛ,като се повиши дела на заплащане за извършена дейности резултатите от нея.

Намаляване на ранните раждания между15 и 19 год възраст.

Ефективна профилактика на рака на гърдата и рака на шийката на матката.

Ефективно управление на болничната помощ.Подобряване на взаимовръзката между извънболнично и болнично здравеопазване.

Разкриване на заведения за долекуване, продължително лечение и възстановяване.

Осигуряване на лекарствени продукти и медицински издели съобразени с финансовите възможности на населението.

Развитие на човешките ресурси във здравеопазването.

Създаване на единна електорнна система за обмен на данни въвъ цздравеопазването.

Финансова устойчивост на националната система на здравеопазване.

Ефективно членство в ЕС.