27.Престъпления против честта - видове. Разврат. Трафик на хора.
Обидата и клеветата са умишлени и противо-правни посегателства в/у духовните цености на личността – честта и достойнството. Те са винаги и само престъп-ления от частен х-р – те се преследват по тъжба на пострадалия
Престъплението обида е предвидено в чл.146 от НК - “Който каже или извърши нещо унизи-телно за честта или достойнството на други-го в негово присъствие, се наказва за обида с..........”.
Субект на престъпле-нието обида може да бъде всяко наказателно отго-ворно лице
Изпълнителното деяние на обидата има две форми :
1.Първата се осъществява чрез думи /изрично/ и се заключва в казване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово при-съствие – напр. псуване на пострадалия
2.Втората се осъществява ч/з действие, жест /мълчаливо/ и се заключва в извър-шването на нещо унизи-телно за честта или достойнството на другиго в негово присъствие– напр. заплю-ване на пострадалия.
Присъствието на постра-далия като обективен признак на обидата се тълкува разширително, а не в смисъл, че той трябва да се намира на същото място, където е дееца и да контактува по същото време.Достатъчно е само презрителното обръщение да бъде насочено към него. Поради това се приема, че пострадалият присъс-тва и когато обидата му е отправена по телефона, макар той да не се намира на същото място или в писмо, макар да дееца да не осъществява по същото време изпълни-телното деяние. Кокато обидата е насочена към пострадалия, а не към трето лице, тя се определя като присъстве-на. Когато презрителната оценка към пострадалия е насочена не към него, а към друго лице, обидата се явява отсъствена
Обидата е типично резултатно престъпление–резултатът е узна-ване от пострадалия на унизяващото го обръщение или възприемане на извърше-ните спрямо него презри-телни действия.
Обидата може да се извърши с двата вида умисъл – пряк и евентуален. По подобие на леките телесни повреди и при обидата се прилага и т. нар. реторсия. Съгл. чл.146, ал.2 –“Ако обиденият е отвърнал веднага с обида, съдът може да освободи и двамата от наказание.”
Квалифиф. състави на обидата са следните :1. Ако обидата е нанесена на публично място – т.е осъществена е на място, където е имало минимум две лица, които са могли да възприемат казаното или извършеното / напр. това може да не е обществено място, а дома на пострадалия, когато е имал гости
2.Ако обидата е разпрос-транена ч/з печатно произве-дение или др. начин – напр. в медиите
3. Ако страна / пострадал или субект / на обидата е длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата или функциите му.
Престъплението клевета е предвидено в чл.147 от НК. Съгл. ал.1- “Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета .......
(2) Деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелст-вата или приписаните престъпления."Субект на престъплението клевета може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Изпълнителното деяние на клеветата има две форми
1. Разгласяване на позарно обстоятелство за другиго – за разлика от обидата тук адресат не е пострадалия, а трето лице. При тово е достатъчно да има само разгласяване на едно трето лице, не е нужно да има разпространение на повече лица. За разлика от обидата, средството на клеветата не е оценка, а факт /обстоя-телство/. Този факт трябва да бъде позорен – да обосновава отрицателни изводи за пострадалия. Фактът е позорен, защото води до засягане на честта и достойнството на постра-далия–неговият авторитет
2. Приписване на другиго на престъпление
За извършване на клеветата не се изисква, каквото и да е присъствие на пострадалия, но има др. изискване – засяга-щият го позорен факт да не отговаря на истината. Ако фактът отговаря на действителното положе-ние, престъпление няма Клеве-тата е резултатно престъп-ление – престъпният резултат е узнаване на позорен и неверен факт от страна на поне едно трето лице. Не е нужно това лице да е повярвало и да си е съставило лошо мнение за пострадалияФормата на вината е умисъл – пряк или евентуален Квалифицирани случаи на клеветата са както при обидата, но има и един допълнителен – да са настъпили тежки после-дици. За разлика от обидата институтът на реторсията е неприложим при клеветата. Разврат – обща х-ка на половите престъпления, видове
Половите престъпления / от раздел ІV “ Разврат “/ се определят като умишлени и противо-правни посега-телства с/у половото неприкосновеност на лич-ността. Тези престъпления могат да се класифицират по два критерия
1.Основният критерий е според х-ра на действието – дали то е обективно или субек-тивно, насочено към съвкупление м/у разнополо-ви или към полово сношение между мъже или акт на полово удовлетво-рение между жени, или действието няма такава насоченост. На база този критерий половите престъп-ления биват :
- блудство, когато не е насочено към съвкуп-ление, полово сношение или удовлетворение
- престъпни съвкупления насочени към съвкуп-ления между разнопо-лови
- хомосексуализъм, който е насочен към полово сношение м/у мъже или акт на полово удовлет-ворение между жени
2.Допълнителният кри-терий е възрастта на пострадалия – половите престъпления биват спрямо достигнали и ли недостигнали полова зрялост лица
І. Блудство е предвидено в чл. 149 / визира блудство спрямо лица ненавършили 14 г. /мало-летни/, а чл.50 /спрямо навършили/Съгл. Чл.149 Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, се наказва за блудство с ...... “
Пострадал може да бъде всяко лице ненавършило 14 г и понеже е малолетен неговото съгласие няма значение и не изключва престъплението
Субект на престъплението може да бъде лице както от женски, така и от мъжки пол
Изпълнителното деяние на блудството по чл.149 от НК е осъществяването на физически контакт с малолетен, което на е насочено към съвкупление /вагинален контакт/, ако лицето е от др. пол, към полово снощение, ако и двамата са мъже / анален контакт/ или акт на полово удовлетворение при жени. Типичен пример за блудство са оралният контакт и ли опипването на пострадалия
Престъплението е резултатно – негов единствен резултат е осъществяване на физически контакт с пострадалия.По формата и вида на вината престъплението се извършва винаги и само с пряк умисъл. Наред с това престъплението има и специално цел – дееца да възбеди или удовлетвори свое полово желание, нагона си. И тъй като става дума за субективен признак, нужно е целта да бъде поставена, не е нужно да е постигната
Съгл. Чл.158 от НК при последвал брак между двете лица дееца не се наказва
Квалифицираните лучаи при блудство с малолетни са
- Блудство с лица в безпомощно състояние – при него пострадалия не може да окаже съпротива, да се защити. Най-често пострадалия е в безпомощно състояние не по вина на дееца
- Принудително блудство – то е извършено при употреба на сила или заплаха. Чрез тях дееца сам и принудително предиз-виква безпомощно състо-яние на пострадалия. Така се получава съставно престъп-ление – изпълнителното деяние съдържа два акта : принуда по чл. 143 от НК и самото блудство
- Блудсво при което пострадалия се привежда в безпомощно състояние – при този вид блудство дееца пак привежда пострадалия в безпомощно с-ние, но не по принудителен път, чрез сила и заплаха, а чрез даване на медикаменти или силен алкохол. В случая са на лице два акта, но първият от тях не съставлява принуда, нито друго престъпление – в случая е налице нетипично двуактно престъпление, защото само втория включва престъпление. Блудството по чл. 150 има за пострадал само лице, което е навършило 14 г. ,за това при него съгласието не е без значение и може да изключи престъпление. Съгл. чл.150 - Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, чрез употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното му състояние или чрез привеждането му в такова състояние, се наказва .......”
ІІ Престъпни съвкупления – те са няколко вида, но за всички тях е х-но, че дееца и пострадалият, т. е страните по тези престъпления са от различен пол. Тези лица осъществяват полов акт – съвкупление
1..Първото от тези престъпления е визирано в чл.151, ал. 1, съгл. който : “Който се съвъкупи с лице, , доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл. 152, се наказва .........”
Субект на престъплението може да е всяко наказателноотговорно лице, както от мъжки, така и от женски пол.
Изпълнителното деяние се изразява в извършване на полово съвкупление с лице от различен пол,което е малолетно. В законовият текст е поставено изис-кването да няма изнасил-ване. Понеже пострадалият е малолетен, неговото съгл. няма значение и не изключва престъпление.
Престъплението е резул-татно – престъпният резултат е извършване на полов акт м/у дееца и малолетния. При последвал брак между двете лица дееца не се наказва Съгл. чл. 151, ал.2 -Който се съвъкупи с лице, навършило 14-годишна възраст, което не разбира свойството или значението на извършеното, се наказва .....” Това престъпление има същата конструкция, както пред-ходното, но разликата се отнася до пострадалият. Тук той няма правнозначима воля, но не защото е малолетен, а защото е невменяем. Той е лице навършило 14 г., но неразбиращо св-вото и знач. на извършеното – най-често това е слабоумното лице. И тук съгл. чл.154 от НК при последвал брак между двете лица дееца не се наказва2. 3.Престъпно кръвосмеше-ние - то е предвидено в чл. 154 от НК- “ Съвъкупление м/у възходящи и низходящи, м/у братя и сестри и м/у осиновители и осиновени се наказва .....” Това е едно от най-типичните престъпле-ния на т. нар. необходимо съучастие. Тук от фактическа гл. т. не може да има само един деец – нужни са две лица,а от юрид. гл. т. всяко от тях върши свое отделно умишлено престъп-ление.
Субекти са лица между които е налице възходящо и низходящо родство, или са братя и сестри или осиновители и осиновени.
Изпълнителното деяние състои се в извършване на съвкупление, което е доброволно.Това престъп-ление е резултатно – престъпният резултат е съвкуплението м/у лицата. Формата и вида на вината са прекият умисъл
4. Престъпни съвкупления с използване на принуда. Техен субект може да е само мъж, а пострадал само жена. Към тях спадат :
Изнасилване – едно от най-тежките престъпления против половата неприкос-новеност на жената, затова чл. 158 от НК тук е неприложим.Осн. състав е визиран в чл. 152, ал.1 от НК – “Който се съвъкупи с лице от женски пол:
1) лишено от възможност за самоотбрана, и то без негово съгласие;
2) като го принуди към това със сила или заплашване;
3)като го приведе в безпомощно състояние, се наказва за изнасилване с...”
Изпълнителното деяние е съвкупяване с лице от женски пол, извършено против волята на жената, при наличие на наличие на изброените допълнително обстоятелства. Формата на вината е прекият умисъл. Квалифицираният случай на изнасилване е визиран в чл. 152, ал. 3, т. 1 от НК и това е груповото изнасилване – тук е достатъчно да има поне 2-ма съизвършители и не е нужно те да са се сговорили предварително за извършва-не на изнасилването. Друго престъпно съвкупление с принуда е това с използване на материална или служебна зависимост – чл. 153 от НК “Който се съвъкупи с лице от женски пол, като го принуди към това чрез използуване материалната му или служебна зависимост от него, се наказва с ..... “
Субект на това прес-тъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице от мъжки пол, което има материална или служебна власт спрямо пострадалия – лице от женски пол. Изпълн. деяние е осъществяване на съвкупление с лице от женски пол ч/з упражняване на една специфична форма на принуда. Принудата трябва да се заключава в използване на действително съществуваща материална или служебнна зависимост на жената от дееца. Той трябва да я убеди, че ако не извърши полов акт с него ще и навреди в рамките на нейната зависимост. Мате-риално зависимост от дееце има тогава, когато постра-далата получявя необходи-ми за своята издръжка сред-ства от него, а служебна когато трудовото и положе-ние се определя от дееца – кога да постъпи на работа, какво да работи и т.н. Формата на вината е прекият умисъл. Тук се прилагат разпоредбите на чл. 158 от НК
4. Създаване на условия за разврат – включва три престъпления по чл.155 ал.1 и ал.2 и чл. 156 от НК. Субект и по трите може да бъде всяко наказателно-отговорно лице
а/първото от тези престъпления е предвидено в чл.155, ал.1 от НК: който склонява лице от женски пол към проституция или свожда към блудствени действия или към съвъ-купление се наказва с ...” Първата форма на изпълнителното д-ние е склоняването, което се изразява в извършване на д-ност по мотивиране на жена да осъществява полови кон-такти с неограничен бр. лица с/у материални облаги. Жената встъпва в прости-туция, когато осъществява полови контакти с различни лица от мъжки пол, като срущу това получява пари или имотна облага.. В тази си част престъплението е на простото извършване. Зако-нът не предвижда престъпен резултат – не е нужно караната да се е съгласила, а още по-малко да започне да проституира. Втората фор-ма на изпълнителното д-ние е свождането, което се изразява в подопомагане на вече мотивирани лица да извършват блудствени д-вия или съвкупления. И в тази си част престъплението е на просто извършване. По форма и вид на вината престъплението по чл. 155 ал.1 се х-ра с прак умисъл
б/второто престъплениее визирано в чл. 155, ал.2 от НК – “ Който предоставя систематически помещение на различни лица за полови сношения или за блудствени действия се наказва ....” Помещението може да бъде само място за нормално преспиване, а не кола напр.Системно означава, че деянието е извършвано поне три пъти. Без системност няма престъпление
в/третото престъпление е това по чл. 156 от НК – “Който отвлече лице от женски пол с цел да бъде предоставено за развратни действия се наказва ....” Изпълнителното д –ние се изразява в в отвличане на лице от женски пол, т. е пострадолото лице трябва да е от женски пол.. Отвличане има,когато лицето се отвеж-да от едно място на друго против волята му, като се използва принуда или заблуждение. По форма и вид на вината престъп-лението по чл. 156 се х-ра с прак умисъл.Д-нието се извършва със специално цел- пострадалата да бъде предоствена за развратни д-вия
5.Хомосексуализъм–чл.157 от НК Това е винаги разврат м/у лица от един и същи пол, което за разлика от блудството, което може да бъде и м/у еднополови е насочено обективно и субек-тивно към полово сношение, т.е анален контакт / когато е м/у мъже – педерастия / или към д-вия на полово удовлетворяване , когато е м/у жени /лезбий-ство/. Хомосексуализма е престъп-ление не винаги , а само в следните изброени от закона случаи : -когато деянието се извършва с употреба на сила или заплашване или използуване положение на зависимост или надзор, както и с лице, лишено от възможност за самоотбрана
- когато д-нието се извършва от пълнолетно лице спрямо лице ненавършило 16 г., по отношение на непълнолетно лице или на лице, което не е могло да разбира свойството и значението на извърше-ното.
-когато хомосексуални дей-ствия се вършат открито или по скандален начин или по начин да подтикне другиго по пътя на извратяването.
-когато хомосексуалните д-вия се вършат с користна цел – дееца да набави за себе си имотна облага
-когато дееца свожда други-го към такива действия с цел да набави за себе си имотна облага
-когато друг се склонява за хомосексуални д-вия като му се дава или обещава каквато и да е облага
6.Порнографията е пред-видена в чл. 159, ал.1 от НК – “Който произвежда, разпространява, излага, представлява или продава съчинения, печатни издания, картини, филми или други предмети с порнографско съдържание, се наказва с ...”
Субект може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Изп. деяние се свежда до създаване на порнографски материали или до довеж-дането им до знанието им до друго лице- произвежда, разпространява, излага, представлява или продава съчинения, печатни издания, картини, филми или други предмети с порнографско съдържание. Произвеждане има, когато посочените предмети биват изготвени/ с рисуване, чрез фотографски способи, филмиране и др./ в един екземпляр или серий-но. Разпространение има ко-гато материалите се прех-върлят на друго лице без-платно, като дарение. Изла-гането и представляването е демонстрация без прехвър-ляне Престъплението се върши с пряк умисъл.
28.Престъпления против правата на гражданите.
29.Кражба - същност, отграничаване от грабеж и обсебване. Състави.
Обща характе-ристика (чл. 194, ал. 1). Квалифицирани и леkона-kазуеми случаи.1. Кражбата е най-често извършваното престъпление. Съгласно чл. 194, ал. 1 НК, „който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противоза-конно да я присвои, се наказва за кражба с ...".у принадлежи, той може да открадне само останалата, непринадлежащата му част.- движимата вещ трябва да се намира в нечие чуждо владение.Това най-напред означава, че Вещта не трябва да е в ничие владение - било защото е загубена, било защото е в свободно състояние. Ако става дума за загубена движима вещ, то нейното завладяване може да е присвояване , но не и кражба- движимата вещ трябва да има минимална стойност в размер поне на 150 леба. В противен случай ще е налице само административно нарушение съгласно чл. 218 б НК.
Изпълнителното деяние на кражбата се изразява в отнемане на чуждата движима вещ от владението на другигобез негово съгласие. Веща може да бъде открадната от всеки владелец – няма значение дали владелецът е собсвеник или не, дали я владее правомерно или не. Отнемането на веща трябва да стане във всички случаи без съгласието на владелеца. Кражбата е резултатно престъпление. Престъпнияг резултат е завладяването на движимата вещ.Когато кражбата е в магазин или къща, резултатът настъпва когато крадеца излезе на улицата. Ако става въпрос за енергия, резултатът настъпва когато енергията задвижи електроуред -телевизор, печка и т. н. Завладяването на вещта се смята юридическото довършване на престъплението - след него отговор-ността е за довършена кражба. Има обаче и т. нар. фактическо довършване, което настъпва по-късно, а именно тогава, когато деецът успее да избяга и пострадалият или трето лице не може вече да реагира на място, за да възстанови първоначалното владение.
Формата и видът на вината за кражба-та са прекият умисъл. Предвиден е допълнително и един специален субективен признай — намерение противозаконно да се присвои отнеманата вещ. Затова няма кражба, когато отнемането е с намерение само да се ползва отнетата чужда вещ. Що се отнася до разликата между обсебването и крабата, тя се състои преди всичко в това, че при кражбата предметът на престъплението не се намира у дееца, а у друго лице, докато при обсебването той е у дееца и проблем за отнемането му няма. Предвид на тоба разграничение при кражбата се осъществява отнемане на предмета със субективното присвоител-но намерение, докато при обсебването има вече обективна присво-ителна дейност с предмета на престъплението
2. Много и различни са квалифицираните случаи на кражба.
А) Кражбата най-напред може да бъде квалифицирана (по-тежко наказуема) с оглед на обс-тановката, в която се извършва. Съгласно чл. 195, ал. 1, т. 1НК кражбата е квалифицирана, ако се извърши по време на наводнение, пожар, корабокрушение, катас-трофа, война или друго обществено бедствие.
Б)Няколко са квалифици-раните случаи на кражба с оглед на предмета.
а) Първи е случаят по чл. 195, ал. 1, т. 2 НК, Когато откраднатата вещ не е под постоянен надзор. Подобно на предходния квалифици-ран случай и тук идеята е същата: по-малките възможности за контрол върху предмета на престъплението и за неговата защита от престъпни посегатектва. Вещта не е под постоянен надзор, ако, от една страна, тя е оставена на обществено доверие — на открито място, до което има свободен достъп. От друга страна, за да не бъде под постоянен надзор, вещта трябва да е поставена на такова място, където тя не се ненаблюдава от никого или макар наблюдавана, това става само периодично – такива са често плодове от селскостопанска продукция
б) Вторият квалифициран случай на кражба с оглед на нейния предмет е по чл. 195, ал. 1, т. в НК - ако кражбата е извършена от гроб на покойник. Кражбата в случая е от онзи, който има правото на ползване върху гробното място.
6)Друг квалифициран случай на кражба с оглед на нейния предмет е предвиден в чл. 195, ал. 2 НК - ако извършената кражба е в големи размери. Критерият е минималната стойност на открадната вещ по време на кражбата: той трябва да бъде в размер на поне 70 минимални работни заплати
г)И последният квалифи-циран случай на кражба с оглед на нейния предмет е предвиден в чл. 196а НК - кражба в особено големи размери, преставляваща и особено тежък случай. Тук минималната стойност на вещта трябва да е поне два пъти по-голям - поне 140 минимални работни заплати. Освен това случаят трябва да бъде и особено тежък.
В)Следващата група квалифицирани случаи на кражба са с оглед на нейния субект.
а)Първият такъв случай е предвиден в чл. 195,ал. 1, т. 5 НК - кражба е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване, когато не е маловажен случай. За разлика от изнасилването, за тази групова кражба се изисква не само съизвъ-рштелство, но и предварителен сговор — преди да отидат на местопрестъплението, те да са разговаряли изрично за това, как ще извършат кражбата. За разглеждания случай е предвиден и един негативен признак - извършеното да не представлява маловажен случай,т.е. стойността на откраднотото да не е под триминимални работни заплати
б)Вторият случай на кражба, квалифициран с оглед на нейния субект, е по чл. 195, ал. 1, т. 6 НК - ако кражбата е извършена от длъжностно лице, което се е възползвало от служебното сиположение.
6)Третият от разглежданата група случай е предвиден в чл. 195, ал. 1, т. 7 НК - кражба,извършена повторно и в немаловажни случаи. За определяне на повторността като вид рецидив следва да се имат предвид разпоредбите на чл. 28 и чл. 30 НК. Освен това изисква се и двете кражби,да са немаловажни случаи
г)И четвъртият от разглежданата група случай е предвиден в чл. 196 НК - кражба, извършена при условията на опасен рецидив.
Г)Последната група квалифицирани случаи на кражба са обособени с оглед метода на извършване.
а) Първият от тези случаи е по чл. 195, ал. 1, т. З НК - ако кражбата е извършена ч/з разрушаване, поврежда-не или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот.
Като се изключи хипотезата на подкопава- не, тук е налице едно съставно престъпление. Изпълнителното му деяние включва два различни и функционално сбързани акта.Те са: един улесняващ акт, който, взет отделно, съставлява унищожаване или повреждане на чужда вещ по чл, 216 НК. и втори акт, който, взет отделно, съставлява кражба. Не всяко улесняващо кражбата унищожаване или повреждане на чужда вещ обосновава наличието именно на взломна кражба. За да има взломна кражба, нужно е засегнатата вещ да е отделна и да има опазващо значение спрямо откраднатата. При взломната кражба следователно има две различни вещи - една пазеща, движима или недвижима вещ {например сейф, дом) и друга, намираща се в нея пазена движима вещ, предмет на самата кражба.
б)Другият квалифициран случай на кражба,обособен с оглед метода на извършване, е този по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. I НК - ако кражбата е извършена, като е използвано МПС. МПС се движи само със собствен механизъм (мотор) и никога с жиботинсга тяга. Затова ако например се използва каруца, кражбата няма да бъде квалифици-рана.МПС се използва за кражбата, когато бъде докарано до местопрестъп-лението и в частност там, където се намира движимата вещ - предмет на престъплението. По този начин механичната тяга на МПС служи за откъсване, натоварване, отдалечаване с вещта.
в)Следващият квалифици-ран случай на Кражба, обособен с оглед метода на извършване, е тозипо чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. II НК - ако кражбата е извършена, като е използвано техническо средство. Техническо средство е всяка създадена от човека вещ, която се ползва за отнемане на самата вещ или за други предходни дейности, като напр. преодоляването на прегради - ключ, шперц, ножици за рязане на тел и пр. За да е налице този квалифициран случай обаче, нужно е техническото средстбо да бъде ползвано по предназначение
г) И последният квалифициран случай на Кражба, обособен с оглед метода на извършване, е този по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. III НК - ако кражбата е извършена по специален начин.Специален начин има, Когато е налице или особено умение (например джебчийска кражба с преодоляване на затварящо устройство), или особена ловкост (например апартаментна кражба, при която се ползват алпинистки въжета за спускане от покрива).
3. Леконаказуемите (привилегированите) случаи на кражба са два. Те са следните:
а) Маловажни случаи на Кражба - спрямо основния състав по чл. 194, ал. 1 НК (чл. 194, ал. З
НК) и спрямо съставите по чл. 195, ал. 1, т. 2 и бНК, т. е. при Кражба на вещ без постоянен над
зор и при кражба от длъжностно лице (чл. 195,ал. З НК).
б) Леконаказуема е и ражбата при последвало репариране на откраднатата вещ по чл. 197
НК, стига да не е налице опасен рецидив.
Сподели с приятели: |