Конверсия на трудов договор в друго неформално съглашение
Изтегляне 21.47 Kb.
|
|
Конверсия на трудов договор в друго неформално съглашение Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Посочената норма урежда форма за действителност на този вид договор. В Решение № 612 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1024/2009 г., IV ГО на ВКС, се приема, че за да е налице такъв договор, той трябва да е обективиран в документ, отразяващ съвпадащите волеизявления (уговорки) на страните по него, което се удостоверява с подписването му от всяка от тях. Неспазването на формата за валидност на съглашението ще повлече нищожността на трудовия договор на основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД1. Интерес в тази връзка представлява постановеното Решение № 21 от 23.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 595/2011 г., III ГО на ВКС, в мотивите на което се дава отговор на въпроса действителен ли е трудов договор, изготвен в писмена форма, върху който няма подпис на работника или служителя, ако е регистриран в ТД на НАП и е започнало изпълнението му от работника или служителя и работодателя. В решението се посочва, че въведената от закона писмена форма за действителност на трудовия договор изключва възможността страните да изразят волята си по друг начин, напр. с конклудентни действия2, както и че при липсата на форма за действителност на трудовия договор е мислима конверсията му или съществуването на друг вид неформален договор3. С постановеното Решение № 907 от 2.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 3725/2008 г., I ГО на ВКС се дава отговор на въпроса за правното основание на иск за парично вземане, претендирано като възнаграждение за положен труд, при въведени още в исковата молба твърдения, че не е сключен трудов договор. Макар в цитирания съдебен акт да не се говори пряко за конверсия на трудовия договор, тезата за нейната приложимост се извлича от мотивите на посоченото решение. Касационната инстанция стига до извода, че макар по делото да не е било доказано наличието на трудово правоотношение между страните, това обстоятелство не води автоматично до неоснователност на исковата претенция за заплащане на труд, положен от ищеца при ответника. Според състава на ВКС спорът за заплащане на исковата сума следва да бъде разгледан като такъв за парично вземане, произхождащо от създадено между страните облигационно правоотношение с източник ненаименуван граждански договор. Въпреки че съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, по мое мнение ВКС правилно е приел, че труд може да се полага и по съответните съглашения по реда на ЗЗД (такъв е например договорът за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. ЗЗД). Поради това касационната инстанция е достигнала до извода, че решаването на въпроса за правното основание на претендираното възнаграждение за положения труд следва да се определи в зависимост от въведените в исковата молба фактически обстоятелства, а не от посочената от ищеца правна квалификация. Ноторно известно е, че определянето на точната правна квалификация на заявения иск представлява дейност на съда по приложение на закона, като направената квалификация в исковата молба не е в състояние да обвърже по никакъв начин правораздавателния орган4. Струва ми се, че даденото разрешение в юриспруденцията има важно практическо значение за гражданския оборот. В практиката се срещат понякога случаи на нищожни трудови договори поради липса на соленелна форма по смисъла на чл. 62, ал. 1 КТ. Щом като не е възникнало валидно трудово правоотношение по нищожното съглашение, не са се породили права и задължения за страните по него (респ. за „работодателя“ не е налице задължение да заплати трудово възнаграждение на „работника“/„служителя“). Осъдителните искове, основаващи се на трудов договор и предявени от страна на „работника“ („служителя“), ще подлежат на отхвърляне като неоснователни. Въобще в тези случаи (на нищожни трудови договори поради липса на форма за валидност на сделката) всякакви претенции, основани и произтичащи от трудово правоотношение, ще се явят неоснователни предвид липсата на валиден трудов договор между страните, който да ги обвърже. Струва ми се, че при липсата на действително трудово съглашение и признатата от съдебната практика възможност за неговата конверсия в друг вид неформален договор е възможно да се претендира от ответника заплащането на парична сума в полза на ищеца за положения от последния труд. Следователно би могло да се получи уговореното възнаграждение за извършената (изпълнената) работа, но на друго основание (различно от трудовия договор). Разбира се, следва да се обсъди във всеки конкретен случай дали са налице предпоставките за конверсията на нищожния трудов договор в друг вид неформално съглашение5. При наличие на установен факт на изпълнение от страна на ищеца във връзка с възложената му работа, както и при липса на данни да му е било начислявано възнаграждение от ответника (респ. да му е било заплащано такова) в тежест на работодателя ще се възложат произтичащите от това неблагоприятни имуществени резултати. Иначе казано, в тези случаи ответникът би следвало да бъде осъден да заплати на ищеца следващото се на последния възнаграждение съобразно положения от ищцовата страна труд. 1 Следва да се изтъкне, че нормотворецът, имайки предвид спецификата на трудовите правоотношения, е уредил особени правила в КТ досежно съществуването и прекратяването им, а още и с оглед тяхната недействителност, но при наличие на спор за действителността на трудовия договор или негова клауза, субсидиарно се прилагат основанията по чл. 26-34 ЗЗД, доколкото в КТ няма предвидени специфични правила. В този смисъл е съдебната практика (вж. Решение № 57 от 06.03.2015 г. по гр. д. № 2584/2014 г., IV ГО на ВКС и Тълкувателно решение № 86 от 27.02.1986 г. по гр. д. № 86/1985 г. на ВС). Вж. още и Решение № 467 от 31.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2392/2013 г., IV ГО на ВКС. 2 В този смисъл вж. и Определение № 638 от 21.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1401/2013 г., III ГО на ВКС. В съдебната практика се приема още, че за наличието на трудово съглашение не са от значение косвените прояви, свързани с изпълнението на договора – регистрацията в ТД на НАП, допускането до възложената работа (вж. още мотивите на Решение № 837 от 11.VII.1994 г. по гр. д. № 1393/1993, III ГО на ВС). 3 Така и Решение № 142 от 31.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4408/2017 г., IV ГО на ВКС. 4 Съдебната практика е последователна в разбирането си, че съдът не е обвързан от посоченото от ищеца правно основание на иска и че същото трябва да се определи въз основа на изложените фактически обстоятелства в исковата молба (вж. например р. № 482-1987-IV ГО на ВС, цит. по Съдебна практика на Върховния съд на HР България. Гражданска колегия 1987. С.: УИ „Климент Охридски“, 1989, 164-165, р. № 64-1985-II ГО на ВС, цит. по Съдебна практика на Върховния съд на HР България. Гражданска колегия 1985. С.: Наука и изкуство, 1986, 111-112, р. № 2224-1984-II ГО на ВС, цит. по Съдебна практика на Върховния съд на HР България. Гражданска колегия 1984. С.: Наука и изкуство, 1985, 121-122 и др.). 5 Повече подробности за необходимите условия за конвертиране на една нищожна сделка в друг вид валидна сделка вж. у Кънев, И. Частноправни последици от недействителността на сделките. С.: Нова Звезда, 2021, 248-251, както и цитираните там автори и съдебна практика. Изтегляне 21.47 Kb. Сподели с приятели:
|