Криза на първата година



страница1/3
Дата09.03.2024
Размер90.14 Kb.
#120595
  1   2   3
Възрастова-психология-Курсова-работа-1


ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ
ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ”
ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ


КАТЕДРА
ТЕХНОЛОГИЧНО ОБУЧЕНИЕ, ПРОФЕСИОНАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ И ПРЕДУЧИЛИЩНА И НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ПЕДАГОГИКА
КУРСОВА РАБОТА


ПО ВЪЗРАСТОВА ПСИХОЛОГИЯ


На тема:


КРИЗА НА ПЪРВАТА ГОДИНА


Преподавател: Разработил:
Доц. Севджихан Еюбова Цветелина Евгениева Янева, Фак. № 2042754041
Милена Христова Христова, Фак. № 2042754001
Специалност: „Иновации в предучилищното образование”
ОКС „Магистър”, І курс
Варна, 2020г.
Съдържание

  1. Увод……………………………………………………………………………..стр.2

  2. Изложение………………………………………………………………………стр.2

  3. Заключение……………………………………………………..……………..стр.10

  4. Библиография: / Източници………………………………………….............стр.11

  5. Интернет източници…………………………………………………..............стр.11

Всеки човек в развитието си като индивид минава през различни периоди. В психологията те се разделят на два вида стабилен период и криза. Анализирайки целият човешки живот, можем да говорим за жизнен цикъл разделен на три големи епохи (възрасти)-детство, зрялост и старост. Периодизацията на тези епохи стартира човешкия живот с едно травмиращо събитие-раждането, което според много психолози се запечатва в мозъка на човек и влияе на цялостното му развитие през целия му живот.


От раждането до смъртта си , човек преминава през много етапи на развитие, които ученият Ерик Ериксън очертава, като осемте основни етапа в развитието на его-идентичността на индивида (таблица 1). Всеки етап е дефиниран, възниква и протича под знака на решаване на задача, свързана с развитието на Азът, който се променя и взаимодейства със социалната среда в която израства- например постигане на доверие към средата; постигане на относителна автономност; развиване на инициативност и пр. Етапите са свързани с преминаване през криза - "Всеки етап се превръща в криза, защото начеващият растеж и съзнание в една нова частична функция вървят ръка за ръка с изместването на инстинктивната енергия и стават причина за специфична нараняемост в тази част" (Ериксън 1996: 131). А. Валон също поставя кризата в центъра на етапите, през които минава развиващата се личност. Наличието на кризи означава, че се развиваме правилно. Благодарение на тях придобиваме известни навици, които във времето ще ни помогнат за развитието и реализацията на потенциала ни.





Стадий













































































































Възраст




Психосоциална криза




Силна страна




1. Орално-сензорен




Раждане – 1 година




Базово доверие - базово недоверие




Надежда




2. Мускулно-анална




1-3 г.




Автономност - срам и съмнение




Сила на волята




3.Локомоторно-генитална




3-6 г.




Инициативност - вина




Цел




4. Латентна




6-12 г.


Трудолюбие - непълноценност

111111

Компетентност




5. Юношеска




12-19 г.




Его-идентичност - ролево смесване




Вярност




6. Ранна зрелост


20-25 г.




Интимност - изолация




Любов




7. Средна зрелост




26-64 г.




Продуктивност - застой




Грижа




8. Късна зрелост




65 г.- смърт




Его-интеграция - отчаяние




Мъдрост




Таблица 1.

Ериксън изтъква, че раждането – това е първата среща между майката и детето, това е първата недиферинцирана идентичност на детето – среща на взаимно доверие и взаимно признание, среща на първото преживяване на любов и възхищение [2]. След раждането у детето са налице благоприятни условия (сензитивност ) за развитие както на тембрален, така и на музикален слух. Ще преобладава ли един от тях или ще се развиват и двата паралелно, зависи от грижите на възрастните. Когато те отсъстват, водещо влияние имат стихийните обстоятелства. Детето, което изпитва чувство на доверие ще усеща света като безопасно място и отношението на хората - като топло и грижовно. Изграждането на доверието зависи от качеството на грижата на майката. Ако детето получава непрекъснато топлина от майка си, то ще започне да изпитва усещане, че всичко е добре, че нещата ще се получат. Всячески тя трябва да изразява желание да осигури всичко, от което детето се нуждае. Ериксън вярва, че чувството на доверие зависи от способността на майката да вдъхне на своето дете чувство за тъждественост и устойчивост на преживяванията. При срещата със света детето е „отворено", но то може да бъде и уязвено. Детето се нуждае от грижи и обич, за да реализира своята жизненост и да преодолее възможната скръб, която би се появила от недоверието и страха от раздялата с майката. Ако усети, че е лишено, отделено или изоставено, то в него оставя следа на недоверие. Трябва да се изгради и поддържа чувство за основно доверие. Изграденото доверие означава, че може да разчита на другите, но и на себе си! Да се справя с нуждите си, да не се страхува и да не чувства безнадеждност, когато тези, които се грижат за него временно се отдалечават. Потребни също са знания, умения, способности за ползване на инструменти и др. За да се развива заедно с тембралния слух и музикалния, общуването с детето следва да се осъществява както чрез речта, така и чрез музикални влияния. Доказано е, че така както след раждането детето узнава гласа на майката ( плодната течност е по- добър проводник на звуковите вълни, отколкото въздухът ) и той му действа успокояващо и ободряващо, по същия начин влияят и музикални изпълнения, отразявали се върху плода в периода на утробния живот. След раждането ако моменти от режима (хранене, бодърствуване, разходка, сън ) се предшестват и съпътстват от подходящи различни мелодии, то на принципа на условните рефлекси се създава връзка между мелодията и съответната активност. Щом се появи спецефичната мелодия, тя отключва дадения рефлекс- например за бозаене. Детето очаква и лакомо започва да се храни. Друго звуково съчетание му действа преспиващо и т.н.


Израстването на детето в този ранен период може да изгради в него чувства, както на доверие, така и на недоверие. В случаите на недоверие детето ще се отчужди от другите – ще се отдръпне в себе си. Според Ериксън появата му е свързана с качеството на отношението на майката към детето в кризата през първия му период от жизнения път! Ненадеждност, неизграденост и отхвърляне у детето поражда страх и притеснение за собственото му благополучие. Вследствие на това, чувството на страх и недоверие ще се насочат към света като цяло, както и към другите. Тези чувства могат да се засилят и когато детето разбере, че вече не е център на внимание. Това се случва, когато майката се завърне към старите си задължения или при появата на друго дете. Може да доведе до депресия. Тази криза в доверието не винаги може да се реши в периода от 1-2-та година. Тя ще се проявява отново и отново във всеки следващ стадий. Отношението на доверие-недоверие поставя началото на развитието на идентичността. Начало, което ще се повтаря в любовта и възхищението от другия. Положителното разрешаване на дилемата дава едно преклонение пред живота, осигурено от един споделен образ за света. Така възниква и другото важно образувание - надеждата. Егото получава увереност в себе си, че може да осъществи своите жизнени пориви - да укрепи идентичността. Според Ериксън определение за приноса към идентичността може да бъде: „Аз съм вярата, която имам и давам.".


Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница