Криза на първата година

1. 
   Увод……………………………………………………………………………..стр.2
   
2. 
   Изложение………………………………………………………………………стр.2
   
3. 
   Заключение……………………………………………………..……………..стр.10
   
4. 
   Библиография: / Източници………………………………………….............стр.11
   
5. 
   Интернет източници…………………………………………………..............стр.11
   

Всеки човек в развитието си като индивид минава през различни периоди. В психологията те се разделят на два вида стабилен период и криза. Анализирайки целият човешки живот, можем да говорим за жизнен цикъл разделен на три големи епохи (възрасти)-детство, зрялост и старост. Периодизацията на тези епохи стартира човешкия живот с едно травмиращо събитие-раждането, което според много психолози се запечатва в мозъка на човек и влияе на цялостното му развитие през целия му живот.

Ериксън изтъква, че раждането – това е първата среща между майката и детето, това е първата недиферинцирана идентичност на детето – среща на взаимно доверие и взаимно признание, среща на първото преживяване на любов и възхищение [2]. След раждането у детето са налице благоприятни условия (сензитивност ) за развитие както на тембрален, така и на музикален слух. Ще преобладава ли един от тях или ще се развиват и двата паралелно, зависи от грижите на възрастните. Когато те отсъстват, водещо влияние имат стихийните обстоятелства. Детето, което изпитва чувство на доверие ще усеща света като безопасно място и отношението на хората - като топло и грижовно. Изграждането на доверието зависи от качеството на грижата на майката. Ако детето получава непрекъснато топлина от майка си, то ще започне да изпитва усещане, че всичко е добре, че нещата ще се получат. Всячески тя трябва да изразява желание да осигури всичко, от което детето се нуждае. Ериксън вярва, че чувството на доверие зависи от способността на майката да вдъхне на своето дете чувство за тъждественост и устойчивост на преживяванията. При срещата със света детето е „отворено", но то може да бъде и уязвено. Детето се нуждае от грижи и обич, за да реализира своята жизненост и да преодолее възможната скръб, която би се появила от недоверието и страха от раздялата с майката. Ако усети, че е лишено, отделено или изоставено, то в него оставя следа на недоверие. Трябва да се изгради и поддържа чувство за основно доверие. Изграденото доверие означава, че може да разчита на другите, но и на себе си! Да се справя с нуждите си, да не се страхува и да не чувства безнадеждност, когато тези, които се грижат за него временно се отдалечават. Потребни също са знания, умения, способности за ползване на инструменти и др. За да се развива заедно с тембралния слух и музикалния, общуването с детето следва да се осъществява както чрез речта, така и чрез музикални влияния. Доказано е, че така както след раждането детето узнава гласа на майката ( плодната течност е по- добър проводник на звуковите вълни, отколкото въздухът ) и той му действа успокояващо и ободряващо, по същия начин влияят и музикални изпълнения, отразявали се върху плода в периода на утробния живот. След раждането ако моменти от режима (хранене, бодърствуване, разходка, сън ) се предшестват и съпътстват от подходящи различни мелодии, то на принципа на условните рефлекси се създава връзка между мелодията и съответната активност. Щом се появи спецефичната мелодия, тя отключва дадения рефлекс- например за бозаене. Детето очаква и лакомо започва да се храни. Друго звуково съчетание му действа преспиващо и т.н.