Криза на първата година


Кризата на първата година



страница2/3
Дата09.03.2024
Размер90.14 Kb.
#120595
1   2   3
Възрастова-психология-Курсова-работа-1
Кризата на първата година е втората задължителна криза в развитието на човек. Тази криза е открита най-рано в сравнение с всички останали. Това е повратен моменти, който индивидът достига в резултат на своята зрялост и изискванията, отправени към него от другите. Преди всичко първата година от живота на едно дете, се изразява в автентичните реакции които изразява при появата на някакво препятствие. Все още нестабилните мозъчни процеси при един млад организъм, биха довели именно до тези препятствия в моментите на усвояване на етапа на прохождане и проговаряне от страна на детето. Адекватната и навременна реакция спрямо детето би била да намалим стимулите и безразличното ни отношение към него. В този момент всеки един опит от наша страна, като родители да „възпитаваме“ или успокояваме детето в този така напрегнат за него момент , би бил безполезен, а в дадени моменти можем и да навреди. То се опитва да вземе своите първите „волеви” решения: това може да са истински „протестни акции“, „опозиции“, противопоставяне на другите (особено характерни са такива реакции за дете, което се възпитава в семейство с доста строги правила и регламентиран ред в живота).
Кризата в която е попаднало детето ще премине, когато мозъка спонтанно се откаже за известно време от овладяването на един от двата процеса-ходене или говорене. Пренебрегвайки един от двата процеса , позволява на мозъка на детето да овладее спокойно и уверено до съвършенство другия процес, преди отново да се върне към първия.
„Прохождането е билатерална фаза, в която и двете части на мозъка се учат да работят заедно. Двигателните способности са толкова важни, че говора остава на заден план. С подобряване на баланса, бебетата започват да пружинират, да тичат и усъвършенстват грубите и фините координирани умения.“ (4)
”[2] Едновременно детето започва да разбира, че мама, която все още е в центъра на мирозданието му, не му принадлежи изцяло – оказва се, че тя има свои собствени интереси, свой живот! И бебето започва да се опасява, че ще го загубят или ще го изоставят. Може да притичва до майка си през минута, като проверява дали е там или да бяга с всички сили, като я принуждава да го догонва и да му отделя повишено внимание.
„ Развитието на детето започва също и с изграждането на чувство за доверие, което е едно проникващо отношение към света, към другите и към себе си.
Периода на младенчеството е от началото на втория до края на първата година. Контактът на детето с външния свят се осъществява с помоща на възрастния. Потребността от общуване в този период става все по-интензивна. Детето развива способност за емоционално общуване-слабата усмивка става все по-изразителна ,съпровожда се с оживена мимика и жестикулиране. В хода на общуването детето започва да имитира и отчасти да осмисля елементи от човешката реч. Постепенно овладява движенията на ръцете, тялото и краката. Забелязва се и подчертан стремеж за подражание на действията на възрастните.“ (5)
През етапа между 1-3-годишна възраст се изгражда чувство за самостоятелност и автономност. Това, което се съгради като базово чувство за автономност в тази възраст, в зрелостта ще се проявява като смелостта да бъде независим индивид, който може да избира и ръководи своето собствено бъдеще. В този период малкото дете води "битка за автономия". Според Ериксон в този период детето е изправено пред двойна зависимост. От една страна вътрешните импулси за развитие, които изискват легитимиране, външно проявление, срещу които детето понякога е безпомощно, и от които се страхува. От друга - то е в неравнопоставена, безсилна позиция спрямо възрастните. Поведението на възрастните по време на процеса по изграждане на автономност е много важно. Ако родителите са прекалено амбициозни и "пришпорват" своето дете да се справя, то може да се обезкуражи, да формира чувство за несправяне и непълноценност; при противоположното - липса на грижа и интерес, то ще бъде изправено пред двойно възроптаване и двойно разгромяване спрямо собствената си същност и спрямо средата. Съмнението посято на тази възраст, минава през различни промени, за да се прояви в зряла възраст под най-различни начини - страхове от скрити преследвания и скрити преследвачи, заплашващи откъм гърба, неспособност да се използва миналото като предпоставка за ново начало.
В тази възраст либидото се фокусира в зоната на ануса, която става свръхчувствителна по отношение на психическите процеси на детето. Затова и Ериксън я нарича мускулно-анална криза. Това означава, че вниманието на детето се привлича от всичко, което се случва в тази област. Детето започва постепенно да овладява акта на дефекация, което е от голямо значение за неговата социализация. „Възрастните смятат, че то е достатъчно голямо , за да се научи да се пази чисто-т.е да се подчинява на първото социално табу в живота си.“ (3) Това е първото социално изискване, насочено към детето. В началото на детето не разбира защо родителите му изискват това от нега. За него е по-лесно да продължи да живее по стария начин, но от друга страна, е вече достатъчно голямо, за да усети настойчивостта на своите родители и да разбере, че това е важно за тях. През този период в детето е засилено желанието да удовлетвори и задоволи желанията на своите родители, да ги зарадва. Това е и основният мотив за овладяване на дефекацията. Когато детето успее да я овладее, неговото самочувствие се повишава. То придобива увереност, че може да владее сложните функции на своето тяло и това постижение е важно условие за изграждане на Аза, получава похвали, че вече е пораснало – станало е голямо. Детето развива самостоятелност вследствие на развитието на моторните и психическите му способности. Сега то усвоява различни движения, учи се да ходи, да се катер, да отваря и затваря, да дърпа и бута, да хвърля, да държи и т.н. Когато види какво може да постигне то се наслаждава и се гордее. „Открива” пускането на водата в тоалетната, разопаковането на лакомство и редица други неща, които за нас са елементарни, но за него са постижение. Ако родителите имат търпение и оставят детето да прави това, на което е способно, без да го пришпорват и притесняват, у детето ще се формира усещането, че то владее своите мускули, своите подбуди, самото себе си и в значителна степен своята среда, тоест в него се развива самостоятелност. Както и обратното – ако родителите са нетърпеливи и бързат, то у детето ще се развие чувство на стеснителност и нерешителност. Това се случва при системно „пришпорване на детето”, не при отделни ситуации. Психиката на детето е устойчива и не реагира на редките случаи. Друго, за което трябва да внимават възрастните е да не събудят чувството на срам пред другите хора и неувереност в своите способности като го хокат непрекъснато в стремежа си да го предпазят от усилия.
Важна част от живота на детето и изграждането му като личност в тези първи години са играчките. Добре подбраните играчки спомагат за развитието на финната моторика при децата, развиват в тях въображение, допринасят за развличането им от проблемите и са начин да преодолеят или смекчат периода на така наречената криза на първата година. „При възрастните играта изпълнява ролята на противотежест по отношение на работата. За децата и особено за малките деца тя има съвсем друга функция. За тях тя е начин да научат какво представлява светът и в този смисъл се гордее с работата. Докато възрастните играят на това, което обикновено не правят в службата си ( плуват, карат ски, рисуват и т.н..), при малките деца не е така. Те не подражават на игрите на възрастните, а на работата им. Децата са актьори, които имитират родителите си , когато те домакинстват, готвят, зареждат колата с бензин, поправят камиони, строят къщи, карат самолети, продават стоки или лекуват болни. Играта е главно средство, чрез което детето се учи.“ (1)
Кризата на първата година осъществява прехода от младенческата възраст към ранното детство несамостоятелното и зависимо от възрастните бебе се превръща в дете-същество ходещо и говорещо, с една завидна степен на самостоятелност и множество интереси към околния свят.(3) Изразява се в противоречието между засиления стремеж на детето към самостоятелност и активност (иска да пипа, да действа с предметите и играчките само) и зависимостта от възрастния поради ограничените му възможности. Овладяването на ходенето, което започва към 9-я месец и появата на първи думи в края на първата година, с които детето придобива известна самостоятелност, същевременно са и акт на обособяването му от възрастния. Сега не майката води детето, а то я води където пожелае.
Потребността да демонстрира лично съзнание външно намира израз в проява на упоритост, настойчивост, противопоставяне („Аз сам”). Намесата на възрастния, прекъсването на дейността му се приема с упорство, детето се сърди, върши забраненото „напук”, прави гримаси, отвръща се. В емоционален план кризата на 1-та година се изразява в обидчивост, сръдливост. На порицанието детето реагира отрицателно, радва се на поощрението.
Кризите в човешкия живот са важни за правилното му развитие и наличието им не бива да тревожи родителите на всяко едно дете, но това не означава, че трябва да ги неглижираме и да не помогнем за тяхното по-бързо преминаване. Важно за преодоляването на кризата при децата на 1 годинка е:
-детето да се придържа към дневния си режим, да се храни в определени часове, да спи достатъчно.
-да бъде създадена безопасна среда у дома, така че детето да може да опознава околния свят, без да се нарани. Окуражавайки го. показвайки му, че се радвате на успехите му.
-Не отменяйте правилата, които вече сте въвели. в същото време-не прекалявайте с тях. Оставете място и за позволени неща, все пак на тази възраст малчуганите опознават света и не бива да ги лишавате от този опит.
-през този период се опитайте да обърнете повече внимание на детето, да отделяте време за игри, да му говорите, да разказвате истории и да четете книжки. То разбира всичко, а мозъкът му е като гъба, жадна за нови знания и информация.
Да разкриеш психологическата същност на кризата означава да разбереш вътрешната динамика на развитието в този период. Децата на 3 години и 11 години преминават през кризисите в отношенията, последвани от ориентация в човешките отношения; докато децата на 1 година, 7 години - светогледни кризи, които отварят ориентацията в света на нещата. На всеки възрастов етап детето се развива в няколко области наведнъж - бебето се учи да ходи (физическа сфера), изучава собственото си тяло, гениталиите си (сексуална сфера), изучава околните предмети (интелектуална сфера), учи се да взаимодейства с хората (социална сфера), изразява чувство за независимост (емоционална сфера) и вижда осъждането на възрастния от неговото неправилно поведение (морална сфера).
Един възрастен е основният двигател в развитието на детската комуникация. Благодарение на неговото присъствие, внимание, грижа, процесът на общуване се ражда и преминава през всички етапи от неговото развитие. През първите месеци от живота детето започва да реагира на възрастния: гледайки през очите, усмихвайки се в отговор на усмивката си. На четири до шест месеца бебето развива комплекс за ревитализация. Сега той дълго може да зяпа възрастния и да гледа, да се усмихва, показвайки положителни емоции. Моторните му способности се развиват, появява се вокализация.
В ранна детска възраст разнообразни когнитивни функции бързо се развиват в първоначалните си форми (сетивност, възприятие, памет, мислене, внимание). В същото време детето започва да проявява комуникативни свойства, интерес към хората, общителност, подражание, формират се първични форми на самосъзнание. Психическото развитие в ранна детска възраст и многообразието на неговите форми и прояви зависят от това доколко детето участва в общуването с възрастните и колко активно се проявява в обективна познавателна дейност. В този период детето иска да направи всичко само. То вече е подготвено за своята самостоятелност и започва да изпробва своите възможности – да се катери, да кара колело, да скача от високо, да рита топка, да се опитва да рисува върху лист, а защо не и върху стените, масата и където намери, да се храни и пие от чаша самостоятелно, да се съблича и събува, да се облича и обува, да контролира физиологичните си нужди и т. н. Говорът се развива, изреченията стават сложни, започват разнообразните въпроси и влизането на детето в различни роли у дома, в детската градина, навън. Започва да се състезава с другите деца. То активно играе с играчки, но и с наличните му предмети вкъщи и много обича да подражава на големите – да готви, чисти, простира, храни, къпе играчките, разучава телефона на татко, гримира се с козметиката на мама и какво ли още не. Кризата се поражда от сблъсъка между това, което детето иска да прави самостоятелно и правилата, наложени му от вън, от средата - родители, възпитатели и др. Тази криза на първата годинка е много важен период за развитието на детето. Детето вече е пораснало физически, за да се справя само, но още няма опит как да прави това. Не умее да изрази този свой порив с думи. Много често поведението му е неочаквано, агресивно или автоагресивно, дори застрашаващо здравето му. Когато родителите предусещат опасност започват да налагат забрани: “Не се качвай там!, Ще паднеш!, Стой мирно!, Пази тишина!”. За да удовлетвори своите желания и да изследва околния свят, реагира с познатите му от по-ранна възраст модели. Когато децата са бебета, родителите им се радват на двигателната възбуда - те ритат с крачета, търкалят се, движат се бързо и т.н. около втората - третата година детето си служи със същите движения, за да удовлетвори желанията си: рита, хапе, крещи, блъска, търкаля се и т.н.
Детето разбира какво му казват големите, но неговата потребност да се справя само, да разузнава, да се учи и дори да се заинати, е по-силна от готовността му да послуша възрастния и да се съобрази с наложените правила. За всички родители е изключително важно да знаят как да подпомогнат детето си да премине през своята криза сравнително безболезнено. Добре е да му дадем модел как да се справи, да му покажем, да направим „нещото” заедно, родител/и и дете. Освен, че му се дава пример, модел, съвместното извършване на дейностите (независимо дали е игра, четене на приказка или дейност от ежедневието) дава на децата и така нужния им контакт с родителя, те наблюдават, имитират, трупат опит.
Да помолим детето да ни помогне като си разменим ролите и си поиграем (например мама става дете, а детето мама). Да отстояваме наложените правила и режим, като обясним на детето какво искаме от него или какво е направило (не многословно – детето разбира думите, но все още не може да осмисли казаното, затова е добре да използваме кратки изречения и инструкции).Да сме на „една ръка разстояние” (достатъчно наблизо, за да го подпомогнем, но и достатъчно далеч, за да не правим всичко вместо него). Да подходим с търпение, спокойствие и обич.
Тази първа възрастова криза е важна част от израстването на детето. Всички поведенчески и емоционални реакции са необходими и няма как ги пренебрегнем. Детето има нужда от това и от нас като родители, за да премине през тази фаза. Има нужда да го гушнем, когато страда, да сме до него, да му покажем и обясним, да го оставим да опитва да се справи само, да го подпомогнем с търпение и любов.
Важно е също родителите да поощряват детето си, когато е успяло в своя самостоятелен опит. Да успее, когато казва “Аз мога сам!”, е от голямо значение за емоционалното израстване на тригодишното дете и му дава стимул и увереност да научи още повече, да умее още повече. Детето изпитва вътрешна потребност да отрече всичко онова, което е било до сега, за да се раздели със своята бебешка същност и да приеме новата си същност на дете в предучилищна възраст. За това най-честият отговор, който родителите чуват в продължение на около година е „Не! Не! Не!”, често придружен с тръшкане и демонстративен рев. Въпреки трудностите, които причинява поведението на отричане и противопоставяне на двегодишното дете, не бива да се забравя, че това е положителна и необходима фаза в развитието на детето, без която то би застинало в бебешкото си равновесие. Това е възрастта на ритуалите, когато например детето настоява да се храни на точно определен стол, от точно определена чиния и да яде едно и също, да се спазва определен ритуал на лягане и приспиване и т.н. Детето изведнъж започва да заповядва и това му харесва. Постоянно иска нещо и често мени настроението си. Става претенциозно и сменя желанията си, например: иска сок, като му се сипе в стъклена чаша я бута и иска в пластмасова, сипва му се в пластмасова, бута я и иска пак в стъклена. Това може да продължи дълго време и обикновено родителите не издържат на ситуацията. В тази възраст силно се проявява желанието на детето за самостоятелност. То настоява само да се облича и съблича, само да си обува и събува обувките. Дори, когато не може да се справи само, детето отказва помощта на родителите си и продължава да опитва. а когато вижда, че все пак не може да се справи само, се гневи, избухва в сълзи и дори може да ви обвини, че не сте му помогнали. Това е периодът на силни изблици, честа смяна на настроения, плач, смях и др. Затова на детето често му е трудно да направи и най-прост избор и се ядосва на всичко и всички. Може да го чуете постоянно да сменя репликите: “Искам това!” с “Не искам това!”.С детето на тази възраст трябва да се отнасяме с голямо търпение. Тъй като способността му да отстъпва, да чака, да дели и да решава е силно ограничена, като в същото време детето отказва да се вслуша в родителите си и да приеме техните решения.
Правилния път към детето и избягването на конфликти и кризи може да стане ако родителите проявят разбиране и оценяват промяната. Възрастовите кризи са определени временни периоди в човешкото развитие, по време на които има драстични психични промени. Те не продължават дълго, от няколко месеца до една година и са нормално явление в личностното развитие на човека. Продължителността на тези кризи и техните прояви зависят от индивидуалните характеристики и начини за справяне на ситуациите в които попада детето. Това е епохата на проявление на независимост, а различните емоционални и емоционални прояви са резултат. Именно през този период се изявява детската реч. Тя е по-скоро своеобразна, различна от възрастната, но в същото време съответства на ситуацията и е емоционално оцветена.



Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница