Курсова работа на тема Онлайн аналитична обработка на данни(olap) – същност и софтуерни решения Същност и проектиране на Бизнес интелигентни системи Съдържание
Изтегляне 0.69 Mb.
|
| История на OLAP приложенията
През 1993 година Код формулира термина OLAР Providing OLAP to User-Analysts: An IT Mandate- Предоставяне на OLAP на анализаторите на потребителите: IT-мандат и привлича вниманието на много специалисти върху въпросите на разработването на многомерни модели. Идеята за обработка и анализ на многомерни модели съществува от 1962 год. след публикацията на книгата на Кен Айверсън Език за програмиране. Първото компютърно приложение на APL езика се използва от IBM и датира от края на 60-те години. Операторите са гръцки символи и програмите са толкова кратки, че e трудно да се предвиди какво може да направи една APL програма. Гръцките символи на APL имали нужда от специални екрани, клавиатури и принтери. Това било в дните на големите по размер компютри с ниска мощ и приложенията, които използвали APL се обработвали бавно и били много скъпи. APL имал незаслужената репутация на гладен за памет, тъй като масивите били обработвани в RAM. Въпреки своите недостатъци APL е използван в много бизнес приложения от 70-те и 80-те години, които имат подобни функции на днешните OLAP системи. IBM развива цяла операционна система за APL наричана VSPC. Въпреки, че хардуерните проблеми били разрешими APL е прекалено елитарен за да привлече повече разработчици. Езикът се появява при персоналните компютри през 80-те години (и все още се използва, понякога в преработена форма, наричана J) но престава да има пазарно значение след 80-те години. Възможно е да се програмират многомерни приложения, използвайки масиви на други програмни езици. Софтуерният продукт Express, известен със своя академичен произход се създава в началото на 70-те години. С пренаписания си формат и модерна кодова система, той се превърна в широко използвано съвременно предложение на OLAP, в което първоначалните концепции от 70-те години все още са заложени под повърхността му. Дори след 30 години Express остава една от главните OLAP технологии. В края на 2000 година Oracle обяви, че ще вгради възможности на OLAP сървър в Oracle9i, започвайки в средата на 2001 година. Oracle9i OLAP Servises включва версия на Express engine, наричана аналитичната работна среда, както и нов ROLAP engine. През 80-те години се появяват нови софтуерни продукти за разработване на многомерни модели. В началото на десетилетието се появява Stratagem и в една от неговите форми - Acumate е предлаган на пазара до средата на 90-те години. Независимо че е прилича на Express се използва малко. По различно време е притежаван от Stratagem CA, която по-късно получава два ROLAP продукта, Prodea Beacon и Information Advantage DecisionSuite. System W на Comshare (1981 год.) е първият продукт с хиперкуб-подход и е ориентиран към разработка на финансови приложения от крайния потребител. Въвежда много нови концепции, които все още не се използват широко, като например пълни не-процедурни правила, многомерно показване на цял екран и редактиране на данни, автоматична рекалкулация и (партидна) интеграция на релационни данни. Недостатъците на този продукт са необходимост от добър хардуер и по-малко възможности за програмиране в сравнение с другите продукти. Продуктът се използва на Unix, не се продава и подобрения не са вероятни. В края на 80-те продуктите DOS One-Up на Comshare и по-късно базирания на Windows Commander Prism (наричан по-късно Comshare Planning) използват концепции, подобни на хост-базираната System W. Продуктът Essbase на Hyperion Solution, въпреки че не е директен наследник на System W, е повлиян от неговия финансово ориентиран, напълно пре-изчислен подход с хиперкуб. Колкото и иронично да е, Comshare впоследствие лицензира Essbase engine (вместо да използва собствени разработки) в някои от своите модерни OLAP продукти. Друг творчески продукт от началото на 80-те години е Metaphor. Насочен към маркетинговите специалисти в компании за потребителски стоки той въвежда множество нови концепции, които стават популярни през 90-те години, като например: - клиент/сървър изчисленията - обработка на многомерни модели на релационни данни - обработване в група и обектно-ориентиран подход. Сандартния PC хардуер не е способен да изпълни всички изисквания на Metaphor и се създава специфични за него персонални компютри и мрежова технология. Около средата на 1994 IBM интегрира уникалната технология на Metaphor (прекръстена на DIS) с бъдеща IBM технология. Продуктът все още се поддържа заради останалите лоялни клиенти, а IBM го пускат под името IDS, но почти не го рекламират. Креативните концепции на Metaphor не са загубени и Information Advantage, Brio, Sagent, MicroStrategy и Gentia са повлияни от него. Около средата на 80-те години се създава продукта Command Center на Pilot. Поради ограничената мощ на персоналните компютри от 80-те години, той е ориентиран централно към сървъра. Command Center вече не се продава, но е въвел много концепции, които могат да бъдат разпознати в съвременните OLAP продукти, включително автоматично обработване на времеви серии, многомерна клиент/сървър обработка и опростени човешки фактори (подходящи за използване на тъч-скрийн и мишка). Около края на 80-те години електронната таблица започва да доминира при анализа на данни от крайния потребител. Първата електронна таблица за многомерни модели се появява под формата на Compete. В началото се определя като много скъп инструмент за обикновените специалисти. Computer Associates (CA) го придобива заедно с няколко други продукти за електронни таблици, включително SuperCalc и 20/20. Главното следствие от придобиването на Compete от CA е рязко намаляване на цената, премахване на защитата против копиране и широко рекламиране на продукта. Въпреки това той не се превърнал в тенденция, която да бъде повторена и при другите OLAP продукти, придобити от CA. През следващите няколко години старият Compete все още можел да бъде открит включен в пакети от продукти с голямо намаление на цената. По-късно Compete формира основите на версия 5 на SuperCalc на СА, но концепциите разработени относно многомерността му не се рекламират. Lotus е следващата компания, която навлиза на пазара на електронни таблици за многомерни модели с Improv. Той е пуснат в употреба на машината NeXT, но когато е пренесен на Windows, Excel вече е прекалено голяма заплаха и продажбите на Improv са малки. Lotus, както и CA с Compete, раздвижва пазара с Improv, но това не е достатъчно и новото му разработване се спира. Microsoft прибавя PivotTables към Excel. Това е най-широко използваната възможност за анализ на многомерни модели в света, по простата причина че има много потребители на Excel. Excel 2000 включва по-усъвършенствана версия на PivotTables, която може да се използва и като десктоп OLAP, и като клиент на Microsoft Analysis Services. Първите десктоп OLAP продукти представят малки кубове, генерирани от големи бази данни, но свалени на персоналните компютри за обработка (при мрежовото му внедряване кубовете обикновено съществуват на сървъра). Дистрибуторът който предлага и инструмент за релационна заявка, и инструмент за анализ на многомерни модели (Cognos с Impromptu и PowerPlay) докладва, че вторият е много по-добре приеман от крайните потребители, отколкото първия. В момента дори продавачите и създателите на релационни бази данни са възприели подхода за разработване на софтуер за обработка и анализ на многомерни модели. Oracle, IBM, Microsoft, Informix, CA и Sybase, разработват или продават продукти в тази област. Основен дял в разработване и продажби на компютъризирани OLAP-приложения заемат най-големите разработчици на системи за управление на бази данни. Сред лидерите на пазара на OLAP-приложения са компаниите Microsoft, IBM, Oracle, Sybase, Computer Associates. Също така сред надеждните производители на OLAP-приложения се включва и компанията Radat-Soft LLC. Характерно за техните OLAP-продукти е, че базират отделни компоненти за бизнес-процеси (Business Intelligence) и компоненти за анализ и визуализация на решението. Използването на OLAP-приложенията, интегрирани в един бизнес процес дава възможност и средства на потребителя да: анализира данни в реално време чрез OLAP-браузер; изготвя доклади по определени параметри (напр. по отношение на качеството, по отношение на динамиката на определена сфера и др.); представя графично анализа, включително и чрез мисловни карти (mind mapping); управлява многомерни масиви от данни бързо и ефективно; визуализира „горещи точки“; детайлизира получените резултати; оптимизира вземането на решения. Примери Централната таблица в модела се нарича „Fact table“, а обкръжаващите я – дименсии. Използвайки горния модел на данните, можем да изградим репорти, които да отговарят на следните въпроси: Супервайзора с най-много отстъпки Количеството доставено на определена дата, месец, година или тримесечие В кои зип-кодове продукт А се е продавал най-много За да получим отговор на горните въпроси от модела, създаваме OLAP куб. Той не е задължително да е с кубоидна форма, това е името дадено на процеса за свързване на данните от различни дименсии. Кубовете могат да бъдат разработени като отделни единици за различни отдели – маркетинг, продажби, цени и т.н. Също така можем да създадем и гигантски куб, който да свързва всички дименсии. Стъпките в OLAP процеса: Изтегляне 0.69 Mb. Сподели с приятели:
|