Л. Г. Пучко Биолокация приложна радиестезия
Канал на жлъчката} У В (фр.), 23-01 часа, канал Ян
Изтегляне 7.32 Mb.
|
Свързани:
Уебстър,Р-Радиестезия за начинаещи2005г
| Канал на жлъчката} У В (фр.), 23-01 часа, канал Ян
Външният ход на канала съдържа 44 точки. Започва при външния ъгъл на окото в точка VB 1, като по-нататък образува сложна траектория отстрани на лицето в окосмената част на главата (рис. 19, 23). В точка VB 21 се кръстосва с канала на трите части на тялото, след това в точка VG14 се допира до всичките Як-меридиани. По-нататък минава до точка V 11 на канала на пикочния мехур, след това през точка IG 12 на канала на тънкото черво, идва до точка Е 12 на канала на стомаха, където започва вътрешният ход на жлъчния канал. По-ната- тъшният външен ход е даден на рис. 19,23. Каналът завършва в точка VB 44, разположена на разстояние 0,3 см от основата на IV-и нокът на стъпалото. Външният ход има две разклонения (вж. рис. 23). Първото започва в точка VB 20, отива към точките TR 17 на канала на трите части на тялото и IG 19 на канала на тънкото черво, след това към точка VB 1, а от нея към точките на канала на стомаха Е 5 и Е 1, след което се спуска към точка Е 12. Второто отклонение започва от стъпалото в точка VB 41, преминава към палеца на стъпалото, където се свързва с чернодробния канал. Вътрешният ход започва във вдлъбнатина над ключицата от точка Е 12, влиза в гръдния кош, минава диафрагмата, свързва се с черния дроб и влиза в жлъчката. Оттук започва отклонението на вътрешния ход, което се спуска в коремната кухина, проектирайки се в точка Е 30, обикаля тазовата кост, влиза в тазобедрената става, където се съединява с външния ход на своя канал. Затова, ако болките са в тазобедрената става, (точка VB 30 е болезнена), следва да се провери жлъчния канал. Стандартни точки: възбуждаща - VB 43; успокояваща - VB 3 8; диагностична - VB 24; ло-пункт- VB 37 (преход към чернодробния канал); източник - VB 40; съчувствена - V 19. Функции и значение на жлъчния мехур Жлъчният мехур натрупва и концентрира активния секрет на черния дроб, необходим за раздробяване и всмукване на хранителните продукти. Този секрет се нарича жлъчна течност, която обикновено се отделя само по време на храносмилането. Жлъчната течност има способността да разтваря свободните мастни киселини (холестерол и лецитин). Цветът на течността се определя с два пигмента - билирубин и уробилин. Течността, вливаща се при храносмилането в хранителната кашичка, се смесва с нея в тънкото черво и не само способства за смилането и всмукването на мазнините, но и предотвратява загниващи процеси в червата, подпомага перисталтиката и отделянето на образуващите се кални маси. При изхвърляне на фекалиите техният кафеникав цвят означава, че жлъчните пигменти обикалят червата и веднага попадат в кръвта, като предизвикват жълтеница (пожълтява кожата и очната еклера) или холемия (урина с цвят на бира). Черният дроб, далакът и жлъчката в съвкупност произвеждат жлъчната течност. Когато нейният проток се затвари, или когато гореизброените органи работят лошо и процесът на концентриране на течността се нарушава се, изменя направлението й, и отделянето на необходимото количество, в резултат на което настъпва заболяване. Нарушаването на работата на жлъчката може да бъде предизвикано от следните фактори: преяждане; употреба на храна от животински произход; храна, богата на холестерин; рафинирана захар, продукти от очистени зърна; употреба на подправки - обикновени и пикантни, наркотици, лекарства, изкуствени витамини (голяма вреда за организма имат витамините В6, В,2 в съчетание с пеницилина); лошо предъвкване на храната и недостатъчна физическа активност. Разстройства, свързани с нарушаване на енергийната циркулация в канала При нарушаване на вътрешния ход: дискинезия (нарушаване ритъма на жлъчката); холецистит; -гадене, повръщане с жлъчна течност; разстройство във стомашно-чревния тракт. Изтегляне 7.32 Mb. Сподели с приятели:
|