Литература за деца през Възраждането Българската художествена литература за деца през Възраждането
Изтегляне 41.67 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Тракийски университет – Стара Загора Педагогически факултет
- Р Е Ф Е Р А Т по СДК-123, Начален учител учебна дисциплина „Литература за деца“
- СЪДЪРЖАНИЕ: 1.Увод 2.Българската литература за деца през Възраждането 3.Българската художествена литература за деца през Възраждането
- 4.Заключение 5.Библиография Увод
Р Е Ф Е Р А Т по СДК-123, Начален учител учебна дисциплина „Литература за деца“ ТЕМА:Детската литература през Възраждането- от детската книжка към детската литература Изготвил : Проверил: гл.ас.д-р. Пламен Пенев Женя Антонова Георгиева-Динева номер:23 специалност:СДК 123,Начален учител СЪДЪРЖАНИЕ: 1.Увод 2.Българската литература за деца през Възраждането 3.Българската художествена литература за деца през Възраждането 4.Заключение 5.Библиография Увод Възраждането е своеобразно начало на новата българска история,времето на преход от феодализъм към капитализъм, от Средновековието към Новото време. Преходът в българските земи през 18 – 19 в протекъл в условията на подготовка и провеждане на националната буржоазна революция. Тя била осъществена под влиянието на различни вътрешни вътрешни противоречия, намесата на Великите сили и съседите на България, различни дипломатически и военни конфликти в хода на решаване на балканския кръг от проблеми, преплетени в рамките на така наречения тогава Източен въпрос. Това е времето, в което българската литература тръгва към модерността. Модерната литература е след средновековната литература. Тя е свързана със светоглед,който не е доминиран от религиозното. Модернистичната литература се развива във втората половина на 19в. Долната граница се свързва с историята на Паисий (1762г.), а общоприетото мнение е , че горната граница е след Освобождението. Една от доминантните идеи на периода е националната идея, обозначаваща енергиите ,които довеждат до формирането на националното самосъзнание и българската нация. Именно тя намира широко отражение във Възрожденската литература, особено в по – зрелия й период. Първият ,по – ранен етап от възраждането е свързан с просветителството,като доминанта. В по – късния етап се появяват идеите за политическо еманципиране, за постигането на национална независимост .Българското национално самосъзнание не случайно се свързва с появата на Паисиевата „История“ , защото след историческото се появява един от най- съществените компоненти на нацията – осмислянето на миналото ,чрез което етносът вижда себе си като исторически значим или като преживяващ трагична историческа съдба, а трагичността се равнява с възвишеното. Особено важно за развитието на литературата за деца е изграждането на система от училища ,която осигурява относително единни критерии за образование , а то е задължително условие за при формирането на национално самосъзнание. Възрожденското образование преминава през три основни етапа. Първият от тях е свързан с килийните училища, чиято цел е ограмотяването на децата , а в някои случаи и даването на елементарни познания по аритметика. Все още няма същински учебници и текстовете, с които се обучават са „Апостолът“ и „Псалтирът“. Вторият етап въвежда у нас широко популярната на Запад взимоучителна метода, чието оригинално название е Бел – Ланкастърска система. Първото взаимно училище е открито от Неофит Рилски в Габрово на 02.01.1835г по инициатива на Васил Априлов. Третият етап е класното училище . В него учениците са разпределени в класове, според възрастта и степента на образованост. Първото класно училище е в Копривщица , а през 1835г е основана Априлската гимназия. Своеобразна радновидност на класното училище са специализираните училища, като от тях особено важно е Свищовското търговско училище. Развитието на училищната система предполага и създаване на учебна литература. Първата граматика на български език е тази на Неофит Рилски (1835г.), който е учителствал в Габровската гомназия. Появява се и „Първичка българска граматика“ на Иван Богоров. Появява се интерес към географията, който е пряко свързан с оживлението в областта на търговията и икономиката. Географията разширява и хоризонтите на българските деца , защото ги запознава с чужди култури - „ Всеобща география за децата“ на Иван Богоров , „Общо землеописание“ на Константин Фотинов. Като детска литература в съвременните номенклатури днес е установен определен списък от книги , които се изучават като детски ,предназначени за определени възрасти от ранното развитие на човека. В българския каталог за детската литература се счита „Рибен буквар“ на Петър Берон от 1824г .Първото детско списание „Пчелица“ или „Ред книжки за деца“ излизат през 1871г и е редактирано от П.Р.Славейков . Първата детска стихосбирка е „Детска гусла“ от Васил Попович през 1880г. Христоматията на Райно Попович е интересно явление от периода, защото е знак за постигнатата по – висока степен на приобщаване към градската култура, а движението от селска към градска култура чертае пътя към модерността. Даскалската поезия е поезия,, създадена предимно от учители по времена Българското възраждане. Стихотворенията са предимно с дидактичен характер ,в патриотичен дух ,със слаба художествена техника. Даскалската поезия свидетелства за интереса на възрожденския читател към стихотворни творби. Тя допринася допринася за популяризирането на стихотворната форма , събужда интерес към поезията . Типични нейни представители са: Атанас Гранитски , Йордан Хаджиконстантинов, Константин Огнянович, Кръстьо Пишурка, Стоян Изворовски, Харалан Ангелов. Изтегляне 41.67 Kb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||