Махабхарата. Рамаяна Индийски национални епопеи

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи
Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи
Марко Ганчев, Сати Кумар
Великите поеми на Индия
ВЕЛИКИТЕ ПОЕМИ НА ИНДИЯ
Разбира се, тези няколко капки от океана не могат да потеглят след себе си самия океан, но могат да покажат какъв е той на цвят и вкус.
Двата велики епоса на Индия — „Махабхарата“ и „Рамаяна“ — превъзхождат по размер осемнайсет пъти „Илиадата“ и „Одисеята“, взети заедно. Надвишават по обем епосите на всички европейски народи. Но те не са нито началото, нито краят на индийската литература, която съществува близо четири хилядолетия. Къде е мястото на тия два върха в цялата планинска верига?
Научните изследвания отнасят началото на мезолитната и неолитната култура в Индия към четвъртото хилядолетие преди нашата ера. Последните разкопки край Моханджодаро в долината на Инд и в
Харапа (Пенджаб) откриха безспорни паметници на медно-бронзова цивилизация от средата на третото хилядолетие пр. н. — съперник на цивилизацията в Месопотамия и Египет. Планирани градове, водопровод, канализация, произведения на изкуствата и писменост, която за жалост още не е разчетена (от 1920 г. насам).
Тази цивилизация, наричана от индийските учени харапа-култура, започва да запада към средата на второто хилядолетие и няколко столетия по-късно била напълно заличена от нашествениците индоарийци, които нахлули откъм иранското плато. Голям брой скелети в Моханджодаро свидетелствуват за едно колосално клане. Бойният успех на арийците е отразен в някои от химните на ведите — техните свещени книги.
1

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи
Индоарийците са почитали богове, олицетворяващи различни природни стихии. Върховен бог е бил гръмовержецът Индра — една аналогия на древногръцкия Зевс. Агни е бил бог на огъня, приемател на жертвоприношенията. Варуна — крепител на космическото равновесие, бог на водите, владетел на океана. Марута — бог на вятъра. Майка на боговете е Адити — олицетворение на безкрайната вселена.
Главен обект на преклонение и възхвала е бил Индра, който освен с гръмове е дарявал древните индийци с роса и дъжд. Цял раздел от ведите е изпълнен с химни в чест на Индра.
Думата „веда“ ще рече знание. Свещената книга на индоарийците се е състояла от четири части: ригведа (знание на химните), яджурведа
(знание на жертвоприношенията), самаведа (знание за мелодиите) и атхарваведа — сборник от заклинания и магически формули. Най-важна от тях е ригведата. Съдържа хиляда и двайсет и осем стихотворни текста. Техният език е удивителен по своята яснота, сочна образност и богатство на интонацията (химните са били изпълнявани устно). Наред с молитвените песнопения, пред нас се разкрива битието на едно патриархално общество, занимаващо се със земеделие и скотовъдство, отнасящо се към живота действено и обективно. Земната история и небесната история не са отделени. Боговете влизат помежду си в същите отношения, в каквито и хората. Това, което певецът говори за Индра, може спокойно да се отнася и за неговия племенен вожд. И не е чудно, че някои химни прерастват в чисти литературни жанрове като епос, лирика и драма.
Смята се, че ведическите химни са били създадени в края на второто и началото на първото хилядолетие пр. н. е. и предхождат с няколко века персийската „Авеста“. В тях не се споменава великата троица на по-късните древноиндийски божества: Брама, Вишну и Шива.
Липсва вярването в прераждането на душите. Кастите още не са съществували и не са канонизирани. Поклонниците не са ползвали идоли, нито други изображения на боговете. Ако всички религии твърдят, че творецът е създал човека по свой образ и подобие, със
2

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи сигурност може да се каже, че древните индийци са създали боговете си по свой образ и подобие и са ги почитали в тоя им вид. Дали това не е първопричината дълги векове по-сетне, та и до днес, индиецът да вярва, че бог е вътре в него и следи всичките му постъпки?
Ведите като първи писмени паметници на индоевропейската група езици разкриват най-важната тенденция на индийския поглед към света — склонността към неговото философско осмисляне. Едва ли друга религиозна книга, която се стреми да стане нормативна, би си позволила така да подрони основите на разбирането за божествения произход на света, както се прави това в химна „Тайнството на сътворението“.
Кой знае и кой може да разкаже как и от какво се е появила тая вселена?
Самите богове не са ли родени и те от нея?
Кой тогава може да проникне в тайната на нейното сътворяване?
Дали е била предварително замислена, или не? Ръкотворна ли е, или не?
Само оня, който обитава най-високите небеса, вездесъщият бог, сигурно знае всичко. А може би и не знае…
Не е ли това първопричината, задето във всички последвали творения на индийския философски, религиозен и художествен гений липсва категоричността на християнските десет божи заповеди за сметка на стремежа към проникване в сложността на човешките взаимовръзки? Как бихме отговорили освен с „кой знае“?
Следващите столетия са известни в литературната история като период на браминските книги (8–6 в. пр. н. е.) Това са обширни коментари към ведите в проза, предназначени за религиозни и филологически нужди. Вероятно по това време вече и патриархалното общество не ще е било дотам патриархално, защото четирите касти вече са канонизирани: висша каста на жреците (брамини), воинска каста
(кшатрии), търговци, земевладелци, занаятчии (вайши) и най-низшата
3

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи каста на слугите, работниците, робите (шудри), състояща се предимно от неарийци.
По същество коментари към ведите са и другите известни староиндийски паметници — упанишадите, най-ранните от които се датират към 6–5 в. пр. н. е. В тях вече намираме основите на двата стълба, върху които за много векове ще се крепи зданието на индийската религиозна мисъл — схващането за кармата и за прераждането на душите. След смъртта си човек се бил прераждал в друг човек, в животно или дори в растение. Новото му съществуване обаче не е независимо и безотговорно спрямо предишните. Напротив, една първопричинност (карма) преследва душата във всичките й прераждания и я кара да плаща греховете, извършени от някой неин предишен притежател. В преведеното тук „Сказание за Нал и
Дамаянти“ виждаме как нещастната царица Дамаянти не се учудва защо страда, след като е толкова невинна. Явно, сторила съм някое прегрешение в предишния си живот и съдбата сега ме наказва — отговаря си тя.
Разбира се, учението за прераждането на душите не е било чуждо и на европейците. Знае се, че Питагор и Платон също са били негови привърженици. Но в древноиндийската теософия заедно с доктрината за кармата то е издигнато в стройна система. Докато християнският праведник отива в рая на вечно блаженство, за праведника от древна
Индия попадането в рая съвсем не е било окончателно и благоприятно разрешаване на въпроса за задгробния живот. Праведникът е можел да остане в рая само толкова време, колкото му се е полагало за неговите заслуги. Щом му се изчерпят заслугите, преражда се и слиза на земята за нови мъки. Освобождаването от прераждане е било смятано за най- висша награда, която се е давала много рядко. В края на книга шеста от
„Рамаяна“, преведена тук, виждаме, че божественият Рама не освобождава от прераждане дори собствения си баща.
Тази стройна религиозна система стана известна в света под името индуизъм, навярно по липса на по-подходящо название. Главни богове
4

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи на индуизма са: Брама — богът творец и прародител, Шива — богът разрушител, и Вишну — богът пазител.
Странно е, че почти трийсет века такива хималаи на човешкото мислене, каквито са ведическите химни, оставаха невидими за европейското око. Може би най-важната причина за това е, че те са се предавали от поколение на поколение вътре в жреческото съсловие, зорко укривани от окото на минувача. В тук преведения „Разказ за саможертвата“ жената на брамина се оплаква, че недостойни женихи ще се домогват към дъщеря им, както нисши казти се домогват да слушат ведите. Европейските учени откриват тая свещена книга едва в края на
18-и век и ефектът от това откритие е поразителен. То събужда ентусиазъм в целия цивилизован свят, който би могъл да се сравни с ентусиазма след Дарвиновото учение половин век по-късно.
Откриването на ведите постави началото на съвременното научно изследване на религиите. Големите пространства на „тъмна Индия“ бяха осветени и очертанията на „хималаите на мисълта“ бяха видени от цял свят.
Историята, която често ни поднася гигантски парадокси: превръщането на много неща в тяхната противоположност, остава вярна на себе си и в случая с ведическата литература. Упанишадите, родени като коментари към ведите, утъпкват пътеката към другата световна религия: будизма.
Буда (563–483 г. пр. н. е.) не отрича боговете на индуизма, нито учението за прераждането. Той обаче се противопоставя на господството на жреческото съсловие. Според Буда висшето благо, към което трябва да се стреми всеки човек, е избавлението от прераждане.
Животът е мъка, прераждането е раждане за нови мъки, доутежнявани от кармата. Човек може да се избави от това, ако следва висши морални принципи: да бъде благочестив в делата си, мислите, словото, подбудите, начина на живот. Всички ритуали, въведени от брамините, се отхвърлят решително. Избава от прераждане може да се постигне само чрез доброта към всички живи същества. Учението на Буда е
5

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи изложено в канона „Типитака“ (троекнижие), написан на диалекта пали.
Заради пропаганда на будизма се развива литературният жанр
„джатака“. Това са предания в народен дух, чиято фабула дори да е противоречела на будистката философия, е била тълкувана в нейна полза. Независимо от своите нравоучителни цели джатаките отразяват в ярка художествена форма черти от живота на индийския народ в края на първото хилядолетие преди нашата ера. Макар че сами по себе си са специфичен индийски литературен жанр, джатаките са нещо сборно между приказка, басня, анекдот, житие и моралите.
Блясъкът на джатаките показва, че в последните векове преди нашата ера и в първите векове на нашата в Индия народната литература е била на много голяма висота. Приблизително към осмото столетие е била съставена знаменитата „Панчатантра“ (петокнижие). Тази ярка социална сатира е шествувала през средните векове не само из Азия, но и в Европа. Отгласи от нея намираме в Чосъровите „Кентърбърийски разкази“. В различни страни тя е бивала национално претълкувана и ставала част от художественото богатство на съответния народ.
Индийската култура достига своя златен век („пролетен век“) при династията на Туптите (320–490 г.). Всички древни предания и легенди биват издирвани, грижливо пазени и окончателно редактирани.
Процъфтява драматургията, чийто венец изплита великият Калидаса.
Неговият шедьовър, драмата „Шакунтала“, и до днес не е надминат от никой индийски поет.
Едва ли периодът след разпадането на робовладелската държава на
Туптите в Северна Индия би могъл да се окачестви като упадък и на литературата, защото се явяват поети от величината на Бхартрихари (7 в.) и Сомадева (11 в.). Но така или иначе укрепването на феодалните отношения довежда до основни промени и в духовния живот. Историята на древноиндийската литература може да се смята приключена. За много народи на Азия санскритската литература е била това, което за европейските е била древногръцката или римската антична.
Къде е мястото на двата епоса „Махабхарата“ и „Рамаяна“? Едно е
6

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи сигурно, че те не предшествуват ведите. Във ведическите химни не се споменава „Махабхарата“, докато, обратното, епопеята често призовава към спазване на законите, предписвани от ведите. Чрез разчитане на различни надписи и изображения археолозите сочат за начало на възникването на „Махабхарата“ 7–5 в. пр. н. е. Този епос се споменава от санскритските граматици Панини (4–3 в. пр. н. е.) и Патанджали (2 в. пр. н. е.). Първата форма на поемата се е наричала „Джая“ (победа), обхващала е две хиляди шлоки (двустишия), написани от мъдреца Вяс.
По-сетне е нараснала на 24 000 шлоки под заглавие „Бхарата“. За техен автор се сочи ученикът на Вяс — Вейшампаян. Третата редакция се приписва на Угършрава, съдържа 100 000 шлоки и се смята, че е завършена към средата на I в. пр. н. е.
Основавайки се на тия изследвания, рискувайки да се отклоним с няколко века напред или назад, можем да заключим със сигурност, че
„Махабхарата“ възниква след ведическата литература, но преди будистката.
„Махабхарата“ ще рече „велико сказание за потомците на
Бхарата“. Има за основа древни индийски предания и легенди за враждата между двата големи рода Пандави и Каурави, която вражда завършва с братоубийствена война в пълния смисъл на думата, без победители. Около основната сюжетна нишка са втъкани толкова епизоди, митове, морални проповеди, философски съждения, че поемата е станала една грамадна енциклопедия на индийските нрави, обичаи, религиозни и философски идеи. С право разказвачът се обръща към своя слушател:
Каквото има в тая велика епопея,
и другаде го има. Каквото няма в нея,
приятелю, да знаеш, че никъде го няма. Изслушай я, та равен стани на бога Брама.
Тая всеобхватност, разбира се, не се дължи на големия размер на епоса. Напротив, композицията на „Махабхарата“ не се отличава с особена стройност. Там има не само баласт от повторения, но и напълно
7

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи противоречащи си части. Това не е могло да бъде избягнато дори от критическите издания. Става дума за вътрешна всеобхватност и дълбочина на философията, която достига извън времето. Например тая основна концепция за братоубийствена война без победител не е ли адресирана като пряко предупреждение към нашия далечен двайсети век…
Не е ли поразително проницаването на древните индийци в равновесието между доброто и злото. Някъде в нашите откъси то е изложено като философско поетичен трактат. Но другаде (например в
„Сказание за Астика“) епическият разказ натрупва постепенно и методично доказателства, че злото няма да може напълно да изчезне.
Ражда се цар Джанмеджая, за да изтреби змиите чрез велико жертвоприношение. И нишката на разказа върви към това през много перипетии. Но оттатък се ражда Астика, който ще избави змиите от пълна гибел. Почти объркани от много епизоди и символика, все пак достигаме до финала. Злото аха-аха да загине: змийският цар увисва над кладата. Но точно тук се явява Астика и го освобождава. И вечната гонитба ще започне отново. А всъщност дали това са символи на доброто и злото или изобщо на природното равновесие? Работа за философите, колкото щеш. А това велико изгаряне на змиите и нашият християнски обичай по Благовец да се прескача огън, за да не ни хапят змиите — дали нямат допирна точка някъде назад в хилядолетията?
Тъкмо ще ни се стори, че поемата възвеличава аскетичното служене на добродетелта, и ето че Джараткару бива осъден, задето е останал целомъдрен. Никакви заслуги пред боговете не могат да се сравнят със създаването на потомство. Безплодният не само отива в ада, но въвлича там и своите предци, понеже слага край на рода си.
Прекаленият светец и богу не е драг.
Но бог не обича прекаления светец и поради ревност. В „Сказание за Шакунтала“ Индра се бои, че светецът Вишвамитра е станал много популярен чрез своята святост и ще започне да претендира за мястото на главен бог. Затова праща танцьорката Менака да го съблазни. И
8

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи наистина добродетелта на Вишвамитра не устоява. Но от това пък се ражда Шакунтала, която от своя страна ражда Бхарата. А за потомците на Бхарата е целият разказ на „Махабхарата“.
Тъкмо в „Сказание за Шакунтала“ чуваме доста неласкави думи за жените — че те са само утроби, а истински родители са мъжете, които ги оплодяват, и ето че нежният пол ще бъде възхвален. А сказанието за
Нал и Дамаянти е истинска трогателна апология на жената, която отхвърля боговете като свои женихи и избира да сподели съдбата на един смъртен мъж, при това доста слабохарактерен.
Диалектиката на живота е била усещана от древноиндийските поети, а имаме всички основания да твърдим, че е била и осъзнаван а мисловно. Макар философията на „Махабхарата“ да е достигала не по- малки висини от тая на ведите, поемата е била популярна и обичана от широките народни слоеве. И тя е била свещено знание, но докато онова на ведите е било затворено в жреческата каста, епосът със своята живописност и близост до народното предание е бил достояние на всички. Поетичност, богата образност, обагрена картинност на битки и характери, висок полет на въображението и същевременно простодушност от епохата на „детството на човечеството“. Види се, философия, която има такива качества, надживява вековете…
В третата книга на „Махабхарата“ е включено сказанието за Рама, но това не ще рече, че другият шедьовър на древноиндийската поезия —
„Рамаяна“ — е по-стар от „Махабхарата“. Това сказание за подвизите на
Рама е едно от преданията, които през вековете са обрасвали с нови и нови епизоди, докато великият санскритски поет Валмики ги е събрал и претворил в поема от 24 000 стиха. Научните анализи показват, че
„Рамаяна“ отразява живота на едно по-развито общество, отколкото
„Махабхарата“. Другият аргумент за по-късната датировка на този епос е, че в него изследвачите намират ехо от завоюването на Южна Индия от арийците чак до осторов* Цейлон, който в поемата се нарича Ланка.
Не липсват и научни теории, че двата епоса са се появили и развивали синхронно, но преобладаващото засега мнение е, че „Рамаяна“ е по-
9

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи млада от „Махабхарата“.
[* Така е и на хартията. Останалите подобни, които са безспорни поправям, но други оставям както са си на хартията. — Б. на Виктор от bezmonitor.com]
Композицията на тая поема повече отговаря на европейската представа за героичен епос. Разказът върви стройно и последователно, почти липсват вмъкнати епизоди, всички събития са групирани около образа на главния герой Рама. Разбира се, тоя герой е обожествен, смятат го за въплъщение на бога Вишну, на божествената субстанция изобщо. Но благодарение на концепцията, че веднаж приел човешки облик, Рама постъпва като обикновен човек, обожествяването става вторично явление и ние се срещаме с епически герой, нормално идеализиран, както е в повечето народни епоси.
Съдържанието на „Рамаяна“ се състои от почти същите тематични елементи, както това на „Махабхарата“. Дворцови интриги прокуждат младите принцове в изгнание, където те прекарват дълги години в мъки, лишения, в битки с диви животни и митични чудовища, докато накрая побеждават и се завръщат триумфално.
Едни тълкуватели виждат в образите на демоните (ракшасите), на мечките и маймуните ехо от далечни възпоминания за туземните жители, с които са се сблъсквали нахлуващите арийци. С едни от тях те се съюзявали, с други воювали до изтребването им. Описанията на градовете Кишкиндха и Ланка показват, че културата на завоевателите е била по-ниска от тая на завоюваните.
Други учени тълкуват отвличането на Сита и борбата на Рама да си я възвърне като вариант на източния мит за умиращия и възкръсващ бог на плодородието. Още повече, че Сита е родена от бразда, както
Афродита от морето.
Тълкуванията са много и все повече ще се умножават, като всяка епоха ще влага в тях свое проницание и свой принос.
В тоя сборник ние решихме да представим не санскритската
„Рамаяна“ на Валмики, а тая на поета от 16-и век Тулси Дас, писана на
10

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи хинди. Сред народа тя е много по-популярна. И днес можем да я намерим във всеки дом на Северна Индия. Причината за това не е само нейният достъпен език, а дълбоко демократичната й същност.
Ако „Махабхарата“ бе преизпълнена с висши морални и философски идеи, то „Рамаяна“ на Тулси Дас не само не й отстъпва, но включва в себе си и достиженията на индийското мислене чак до средните векове на нашата ера. И всичко това при една сложна оркестрация от шест вида стихосложение. За да я чувствува народът своя през толкова столетия, явно има някаква дълбока причина. Поетът се е притекъл на помощ на своите сънародници в едно трудно за тях време. Индия е била поробена от мюсюлманството. Мнозина са се отричали от великото културно минало на страната си и са приемали исляма заради изгодите на деня. Тулси Дас чрез силата на поезията уверява съотечествениците си, че макар царят на демоните и на мрака
Равън да е покорил всичко движимо и недвижимо, ще дойде синът на слънчевия род Рама и ще избави земята от мъки. Отричайки високия тържествен стил, Тулси Дас се опасява, че ще му се смеят за неговия простонароден език. Но това е по-скоро една традиционна игра на скромност и самоунизяване, за да изпъкне по-ярко величието на изобразяваните герои и явления. Към този прийом Тулси Дас често прибягва в поемата. А иначе едва ли би могъл да не съзнава могъществото на своя поетичен гений. Под перото му говоримият език се оказва способен да изобрази най-изящни словесни фигури, да изкаже най-тънки съждения. Пръв поет на средновековна Индия, Тулси Дас е предтеча на духа на нашето време. В неговата „Рамаяна“ днешният читател ще намери толкова много интелектуалност и ирония.
Разпаленият му патос фактически не е религиозен, а патриотичен.
Патос, рационализъм и хумор са така неповторимо втъкани у него, че поемата кипи от живот. С пълно основание бихме го нарекли хуманист.
Той не се интересува и не описва само историята и етиката на едно отминало време, нито пък се ограничава да дири в него ценности, достойни да бъдат наследени от потомците, а иска да проникне и
11

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи анализира вродените подбуди на дейността и постъпките на човека…
Впрочем нито е наша задача, нито наша специалност да правим изчерпателни характеристики в тия няколко страници с познавателно- осведомителен характер. Това всеки читател ще стори сам съобразно своята подготовка и любознателност, прочитайки или препрочитайки тук предложените преводи. При подбирането на откъсите проблемът бе какво да изоставим, а не какво да вземем от двете велики поеми. Една преводна книга трябваше да дава представа за деветнайсет книги от оригинала, без да бъде христоматия.
Три цели сказания от „Махабхарата“ — за Астика, за Шакунтала и за Нал и Дамаянти показват как върви епическият разказ. При това сказанието за Нал и Дамаянти, което е вмъкнат епизод в оригинала, е една малка проекция на цялото съдържание на епопеята. Подбраните от различни места на епоса морално-философски фрагменти позволяват да се надникне, макар и през малка пролука, в съкровищницата на индийската мисъл от оная епоха.
Заради цялостност включихме книга шеста (Ланка) от „Рамаяна“, а не избрани откъси от нея. От останалите части и на тая епопея извлякохме морално-философски фрагменти, но това не ще рече, че не бихме могли да постъпим и по обратния начин.
Ръководехме се от схващането да направим превод, а не адаптация, колкото и второто да изкушава поета. Никакво украшателство, дори където авторът слиза под своите завоювани висоти или ни се струва примитивно наивен. И, обратно — авторовата висота да не се принизява.
Стихът следва размера и схемата на оригинала в максимална близост.
При превода на понятията не се търси универсално значение, а се гледа какво иска да изрази с тях авторът в дадения случай. Например думата дхарма някъде означава закон, другаде дълг, другаде благодат.
Сансара — свят, живот, битие. И обратно — ако в санскритски език има седемдесет думи за цветето лотос, при нас то си е все лотос.
12

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи
Искахме да покажем на читателя не паметник, а да му предоставим книга, която да се чете и — дано дадат боговете — да заживее…
Сати Кумар
Марко Ганчев
ТЪЛКОВЕН АЗБУЧНИК И ПОНЯТИЯ НА ИМЕНА
Агастя — легендарен мъдрец; име на планета.
Агни. — бог на огъня, едно от най-почитаните ведически божества.
Адити — майка на боговете.
Адитя — бог на слънцето.
Айодхя — „непревземаем“, град, столица на Кошала, един от свещените градове на древна Индия.
Айравата — слонът на бог Индра.
Акампан — военачалник при Равън.
Амрита — напитка на безсмъртието, съответствува на амброзията от гръцката митология.
Ангад — воин на Рама, син на Бали, племенник на Сугрива.
Апсара — нимфа, куртизанка, танцьорка в рая.
Арджуна — третият от петимата братя пандави, един от главните герои на „Махабхарата“, изкусен стрелец.
Арти — обред пред жениха, който е пристигнал в дома на годеницата.
Атикай — воин на Равън.
Ашвамедха — конежертва, символ на независимостта на владетеля.
Ашока — дърво, цъфтящо през пролетта. Съществувало поверие, че носи щастие.
Ащака — мъдрец, син на Вишвамитра, почитат го като един от
13

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи авторите на химните на ригведа.
Бали — цар на маймуните, брат на Сугрива, убит от Рама.
Брама — бог творец, прародител, главно божество на индуизма.
Брамин — жрец на Брама, представител на най-висшата каста.
Брихадашва — един от разказвачите на „Махабхарата“.
Брихаспати — мъдрец, наставник на боговете.
Бригу — мъдрец, основоположник на прочут род.
Бхарадваджа — мъдрец, син на Брихаспати.
Бхарата — родоначалник на племето, за чиито подвизи разказва
„Махабхарата“.
Валмики — санскритски поет, комуто се приписва авторството на
„Рамаяна“.
Варуна — божество, отначало олицетворяващо цялото небе. По- късно става бог само на водите и океана.
Васища — главен жрец при двора на Рама.
Васуки — митичен цар на змиите. Когато боговете разбивали океана, за да получат амрита, той им служил за въже.
Вахука — коняр, под чието име е живял Нал.
Веди — най-старите свещени книги на Индия. Състоят се от четири сборника: ригведа (знание на химните), аджурведа (знание на жертвоприношенията), самаведа (знание на мелодиите), атхарваведа
(заклинания и магически формули).
Вейшампаян — мъдрец, един от разказвачите на „Махабхарата“.
Вибхитака — дърво с горчиви плодове, които не се ядат.
Вибхишан — брат на Равън, който преминава на страната на Рама.
Видарба — държава южно от планината Виндхя с главен град
Кундина.
Вината — съпруга на Кашапа, майка на митическата птица Гаруда.
Виндхя — планина, която разделя Индия на Северна и Южна.
Бирата — цар, в чийто дворец пандавите живеят една година под чужди имена.
Вишвамитра — мъдрец, баща на Шакунтала.
14

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи
Вишну — бог пазител, едно от трите главни божества на индуизма.
Войска от четири рода — слонове, конница, колесници, пехота.
Гаруда — цар на птиците, изтребител на змиите.
Ганг — река, извира от Хималаите, влива се в Бенгалския залив, почитали са я като свещена.
Гандхарви — полубогове, небесни певци и музиканти, аналогични на ангелите от християнската митология.
Град с името на слон — Хастинапур, столица на кауравите, заради която е започнала голямата война между двата рода.
Данвантари — лекар на боговете. Почита се като основоположник на медицинската наука.
Дашаратха — цар, баща на Рама.
Дашарна — област в Централна Индия, югозападно от планината
Виндхя.
Джамбаван — цар на мечките, съюзник на Рама.
Джанмеджая — цар, устроил великото жертвоприношение на змиите, по време на което Вейшампаян му разказва „Махабхарата“.
Двапара — „двоен“. Име на третия световен период. Така се нарича страната на зара, която има две точки. Зъл дух, не твърде ясно персонифициран.
Деваюга — божествен (златен)век, първият от четирите световни периода според индийската митология.
Двивид — военачалник при Рама.
Доха — вид стихосложение.
Драупади — съпруга на петимата пандави.
Дурьодан — най-старшият от кауравите.
Думкету — военачалник при Равън.
Духшанта — цар, съблазнител на Шакунтала, баща на Бхарата.
Дхарма — дълг, закон, обичай, истина, добродетел, благодат.
Употребява се много често и в най-различни смислови оттенъци.
Дхаумя — домашен жрец на пандавите.
Златен елен — Равън превръща демона Марича в златен елен, Сита
15

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи помолва Рама да го убие и да й подари кожата му. Рама се втурва след елена и тогава Равън отвлича Сита.
Индра — цар на боговете с изключение на Брама, Вишну и Шива, които имат по-висок ранг.
Индраджит — Меганад, син на Равън.
Йога — съединение, сливане. Упражнения, чрез които се търси сближаване с първичните природни начала.
Йогини — демоници, които пият кръв на бойното поле.
Кадру — съпруга на Кашапа, майка на змиите.
Калика — богиня отмъстителка.
Калиюга (Кали) — зъл дух, олицетворение на хазартната страст; име на четвъртия световен период; така се нарича и оная страна на зара, която има една точка.
Камадева — бог на любовта.
Калнеми — демон и магьосник, съюзник на Равън.
Камдену — митична крава, която изпълнява всяко желание.
Каркотака — змийски цар.
Касти — четири касти: жреци (брамини), воини (кшатрии), търговци, земевладелци, висши занаятчии (вайши), работници, домашна прислуга (шудри).
Кашапа — легендарен мъдрец, внук на Брама. Почитали са го като баща на слънцето и родоначалник на човечеството.
Каушаля — царица, майка на Рама.
Кундина — столица на Видарба.
Кунти — царица, майка на пандавите.
Каунтея — син на Кунти, обръщение към всеки от пандавите.
Каурави — потомци на цар Куру, чиято държава е била около днешния град Делхи. Враждата между кауравите и пандавите поражда събитията, изобразени в „Махабхарата“.
Канва — мъдрец, отгледал Шакунтала като подхвърлено дете.
Куша — свещена трева, употребявана при различни обреди.
Кубер (Манибхадра) — бог на богатството, закрилник на
16

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи търговците.
Кайкеи — царица, съпруга на Дашаратха. Тя е станала причина
Рама да отиде на изгнание.
Кинари — полубогове с конски глави, считали са ги за изкусни музиканти.
Кумбакарън — демон великан, брат на Равън. Уплашени от голямата му лакомия, боговете му дали дар да спи по половин година.
Лакшман — по-малък брат на Рама, последвал го в изгнанието.
Ланка — остров, днешен Цейлон, владение на Равън и негова крепост.
Мандара — планина, с която боговете са разбивали океана, за да получат амрита. Отъждествява се с днешната Мандарагири.
Мандодари — съпруга на Равън.
Манибхадра — вж. Кубер.
Мантри — свещени стихове и формули от ведическите химни, употребявани като заклинания.
Ману — пръв индийски законодател.
Марича — демон, превърнат от Равън в златен елен, за да съблазни
Сита.
Марути — богове на вятъра и бурите.
Меганад (Индраджит) — син на Равън.
Менака — нимфа; майка на Шакунтала.
Меру — митична планина, аналогична на гръцкия Олимп, обиталище на боговете.
Нандан — увеселителни градини на Индра.
Нал — нишадски цар, герой на сказанието за Нал и Дамаянти.
Нал и Нил — маймуни от войската на Рама.
Нарада — мъдрец, почитан като син на Брама.
Нараяна — вж. Вишну.
Нишад — държава в Северна Индия (днешният щат Утар Прадеш).
Парвата — мъдрец, обикновено се явява заедно с Нарада.
Парвати — съпруга на бог Шива.
17

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи
Пандави — потомци на цар Панду, главни герои на
„Махабхарата“. Най-старши от тях е Юдищира, следван от Бхимасена,
Арджуна, Накула и Сахадева.
Потомък на Бригу — обръщение към слушателя на „Махабхарата“.
Парикшит — цар, баща на Джанмеджая. Загинал от ухапването на
Такшака. За отмъщение Джанмеджая решава да изтреби змийския род.
Прахаста — син на Равън, военачалник.
Пуластя — мъдрец, прадядо на Равън.
Пурани — предания и легенди.
Равън — десетоглав демон, владетел на Ланка, противник на Рама.
Отрязал десетте си глави и ги хвърлил на жертвена клада в дар на боговете. Поразен, Брама го надарил да не може да бъде убит нито от бог, нито от демон. Тая своя сила Равън обръща срещу боговете.
Рама — цар, индийски национален герой, въплъщение на Вишну.
Раху — демон, чиято отсечена от боговете глава се превърнала в планета, затъмняваща от време на време слънцето и луната.
Ракшас — демон, зъл дух.
Рохини — звезда, съпруга на месеца.
Сахасрабаху — легендарен цар с хиляда ръце.
Сита — съпруга на Рама.
Соратха — вид стихосложение.
Сугрива — цар на маймуните, съюзник на Рама.
Сумеру — вж. Меру.
Такшака — змийски цар.
Тилак — знак на каста или секта, дамгосан върху тялото.
Томарчанд — вид стихосложение.
Трите свята — подземен, надземен, небесен.
Чанд — вид стихосложение.
Чандтотак — вид стихосложение.
Чопай — вид стихосложение.
Шатруган — брат на Рама.
Шачи — съпруга на Индра.
18

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи
Шеша — змия, крепителка на земята.
Шива — бог, едно от трите върховни божества на индуизма.
Шонак — един от слушателите на „Махабхарата“, към когото често се обръща разказвачът.
Шлока — двустишие с цезура в средата на всеки стих, най- разпространено в санскритската поезия.
Шудри — вж. касти.
Шурпанака — демоница, сестра на Равън.
Юга — световен период. Индийската митология различава четири световни периода: деваюга (златен век), третаюга (сребърен век), двапараюга (меден век) и калиюга (железен век).
Юдищира — цар, най-старши от пандавите, олицетворение на справедливостта.
Яма — бог на смъртта.
Вяса
Махабхарата
Велико сказание за потомците на Бхарата\n(откъси)
КРАТКО СЪДЪРЖАНИЕ
В град Хастинапур царува потомъкът на рода Бхарата — цар
Панду. Умира, оставяйки петима невръстни сина. Слепият му брат
Дритаращра наследява трона и става настойник на децата му.
Дритаращра също има наследници — една дъщеря и сто сина. По името на баща си децата на Панду в поемата се наричат пандави, а децата на
Дритаращра, по името на свой прадядо — каурави. Растат и се възпитават заедно. Но скоро пандавите започват да превъзхождат кауравите по храброст и военно изкуство. Особено се отличава в
19

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи стрелбата с лък третият брат — Арджуна.
Постепенно съперничеството прераства във вражда и омраза.
Настъпва време престолът да бъде предаден на най-старшия от пандавите — Юдищира. Обаче кауравите не искат така лесно да отстъпят царството. Изпращат петимата братя с майка им на празненство в съседен град, като предварително поръчват на свой слуга да им построи къща от насмолени дървета и растения и при удобен случай да ги изгори живи. Пандавите откриват заговора и се спасяват чрез подземен тунел. Заживяват в горите като отшелници.
По време на своите странствувания узнават, че цар Друпада устройва сгледа за съпруг на дъщеря си Драупади. Който успее да пусне стрела от един огромен лък, ще стане царски зет. Това не се удава на никого от стеклите се Царе освен на Арджуна. Майката решава
Драупади да бъде обща съпруга на петимата братя.
Научавайки, че пандавите са живи и здрави, при това сродени със съседен цар, Дритаращра се помирява с тях и им отстъпва половината царство. Те си построяват нова столица, успешно воюват със съседите и държавата им расте. Расте и завистта на кауравите. Най-старшият от тях
— Дурьодан — предлага на най-големия от пандавите — Юдищира, да играят на зарове. Увлечен от хазарта, Юдищира не открива, че го мамят и проиграва цялото царство, братята си и общата съпруга. Пандавите са принудени да отидат в изгнание за цели тринайсет години. Кауравите обещават да им върнат царството, ако прекарат последната година от изгнанието в родината си, без да бъдат познати от никого.
Дванайсет тежки години прекарват пандавите в дълбоките диви лесове. На тринайсетата стават слуги при цар Бирата. Когато кауравите нападат земите на тоя цар и отвличат стадата му, петимата братя успешно отблъсват грабителския им набег и предявяват законните си искания за възвръщане на царството. Кауравите се отказват от дадената дума. Войната става неизбежна. Двете страни събират за съюзници едва ли не всички индийски царе.
Великата битка се разразява на Курукшетре — поле, на стотина
20

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи километра северно от днешния Делхи, и трае осемнайсет дни.
Пандавите побеждават. От войската на кауравите оцеляват само трима воина. Обаче една нощ те се промъкват в лагера на заспалите си противници и започват поголовно клане. Спасяват се само петимата братя. На престола в Хастинапур отново се възкачва най-старшият от пандавите — Юдищира. Неговата войска покорява целия свят. Но петимата братя не виждат щастие в победата, която е била постигната с толкова кръв. Духовно потресени от нечуваните кръвопролития, те се оттеглят доброволно в ново изгнание, тоя път до края на живота си. От свещената планина Меру се преселват направо в рая… Епопеята е разделена на осемнайсет книги, всяка книга — на сказания, а сказанията
— на глави. Тук превеждаме изцяло сказанието за Нал и Дамаянти от книга трета, което в оригинала се нарича „Сказание за Нал“. Изпуснато е само едно изброяване на множество дървета, които и без това още не са идентифицирани от специалистите. Сказанието за Шакунтала е извлечено от по-голямото „Сказание за произхода“ в книга първа.
„Сказание за Астика“ носи същото заглавие в оригинала (книга първа).
Изпускаме някои повторения на основния разказ, както и глави, в които се изброяват имена на змии или на жреци. Делението на песни навсякъде е от нас.
Имената и понятията, които се нуждаят от обяснение, се дават в края на книгата по азбучен ред едновременно за двете поеми.
ПРОЛОГ
Джанмеджая каза:
Разказвай ми, мъдрецо, и пей за древна слава. Започнеш ли, певецо, реди, недей престава, защото тая песен душата ми услажда, но жажда не насища, а ражда нова жажда.
Вейшампаян каза:
Добре, ще ти разкажа великата поема, защото, който с дело
21

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи подобно се наема и който слуша, влиза във царството на Брама.
Награда по-голяма от тая нийде няма
„Махабхарата“ редом със ведите се смята за книга най-достойна за четене и свята.
Човека наставлява — търчейки след полезни неща, да не попадне духът му в тъмни бездни.
Извежда го на пътя, към божа прошка водещ, дори да е извършил убийство на зародиш.
С поуките си тая поема величава душата най-жестока дори очовечава.
И никой пълководец, жадувайки победи, войските си не може на походи поведе,
преди „Махабхарата“ покорно да изслуша. А инак побеждава в морето и на суша.
Богатство тя донася, предпазва от беди, и средство е жена ти момче да ти роди.
Ще трябва да я слуша с усърдие голямо наследникът на трона, а също и жена му.
Разказана отколе, разказва се отново, и бъдните ще слушат премъдрото й слово.
Че който я разказва и слуша я, томува синът се подчинява, слугата му слугува.
На тоя мъж грехът му прощава се изцяло,
па бил извършен с думи, със мисъл или с тяло.
Разказвай или слушай сказанието наше, та болката и даже смъртта не ще те плаши.
Мъдрецът го създаде чрез него да прослави изпълнения с доблест и сила род Пандави.
И както Хималая богата е с елмази, и както океанът на дъното си пази съкровища от перли, така „Махабхарата“ с елмазите на много
22

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи легенди е богата.
Дори и не изцяло, а част да изредите от нея, благословът достига до дедите.
Мъдрецът Бяс я писа през цели три години, за ден единствен даже не спря да си почине.
Каквото има в тая велика епопея,
и другаде го има. Каквото няма в нея,
приятелю, да знаеш, че никъде го няма. Изслушай я, та равен стани на бога Брама.
СКАЗАНИЕ ЗА АСТИКА
ПЕСЕН ПЪРВА
Раждането на змиите и на техния изтребител — птицата Гаруда.
Сута каза:
В доброто златно време — века на Деваюга живяха две красиви сестри, една от друга по-прелестни и с форми божествени. Едната наричаше се Кадру, а другата Вината.
На мъдрия Кашапа съпруги бяха двете — светец и врач, по сила другар на боговете.
Веднъж аскетът нещо зарадван бе и весел и каза на жените, че дар им би поднесъл,
какъвто пожелаят. От радост рипна всяка, че вече ще получи това, което чака.
Зарадваната Кадру поиска да добие деца, по сила равни — хиляда сина змии.
Вината пожела си двоица само рожби, но те да превъзхождат по сила и заложби родените от Кадру. Мъдрецът рече: „Бива.“ И всяка поклони се, покорна и щастлива.
— Вардете се, та здрави потомци да родите — настави ги аскетът и
23

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи върна се в горите.
Със две яйца Вината и Кадру със хиляда сдобиха се след време — от своя мъж награда,
Положиха ги в делви усърдните слугини. И мътиха се дълго. След петстотин години изскочиха отвътре на Кадру синовете. Яйцата на Вината белееха и двете без признаци, че нещо от тях ще се излюпи. Засрамена, Вината от яд едното счупи.
Разбра, че още трябва яйцето да се мъти — развит наполовина показа се синът й.
И не синовно — ядно погледна той към нея. За нейната жестока прибързаност прокле я:
— От завист, че сестра ти роди потомци здрави, прибърза, алчна майко, та изрод ме направи.
Какво ти е виновна съперницата? Нека робиня на сестра си да бъдеш ти пет века!
От туй ще те избави синът ти, майко, дето е още неизлюпен. Затуй пази яйцето!
И чакай търпеливо. След петстотин години ще дойде той и всички по сила ще надмине.
Изрече туй и хвръкна в небето. Всяка заран в зори се появява — на слънцето коларин.
След петстотин години, на всички за почуда, от другия зародиш излюпи се Гаруда —
една огромна птица, орлица страховита, и още нестрошила яйцето, глад изпита.
И литна, за да пита божествените сили каква храна за нея са те определили.
ПЕСЕН ВТОРА
Кадру проклина децата си и заробва сестра си.
24

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи
Сута каза:
Додето се излюпи Гаруда — прокълната, — пет века на сестра си робиня бе Вината.
А как попадна в робство, сега ще разберете. По сестрински все още разхождайки се, двете красавици видяха към тях да приближава самият кон на Индра, на име Учешрава,
роден от океана, когато бе разбита водата, за да бликне напитката амрита.
Попита Кадру: — Сестро, какъв на цвят е този прославен кон, на който не друг, а бог се вози?
— Разбира се, че бял е — отвърна й веднага Вината и подхвърли, че в туй се обзалага.
— Добре, на бас тогава — с усмивка злонамерна отвърна й сестра й. — На коня му е черна опашката. Облогът такъв да бъде, мила: в робиня се превръща, която е сгрешила.
Басираха се. В къщи се върнаха тогава и рекоха: — Ще видим коя от нас е права,
когато станем утре. — Но Кадру свойта челяд събра и за да могат облога да спечелят,
започна да наставя хилядата си сина:
— Спасете ме, че инак ще стана на робиня,
В хиляда черни косми, деца, се превърнете, по бялата опашка на царя на конете нощеска полепнете, та утре аз да мога в робиня да превърна сестра си чрез облога.
Отказаха децата за нейна изненада и Кадру прокълна ги да найдат смърт на клада:
— Сред жертвения огън на царя Джанмеджая родът ви змийски нека да си намери края!
25

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи
Проклятието нейно дочу самият Брама и с другите безсмъртни решиха, че голяма опасност представляват за хора и за други невинни твари тия множащи се влечуги.
И одобриха всички на майката словата, изречени от нея по воля на съдбата.
Понеже вече беше отровното гъмжило човеците и всички животни застрашило,
на мъдрия Кашапа бог Брама подари способности да може отрова да цери.
Когато се разсъмна и светъл ден настана, запътиха се двете сестри към океана да видят там отблизо какъв е Учешрава на цвят, та да отсъдят коя била е права.
И ето — необятен бучеше океанът,
от хълмите на вечно вълнение обхванат,
повдиган изотдолу от риби-исполини и китове, които сред бездните му сини преследваха да глътнат каквото им попадне, поглъщани самите от други по-грамадни.
Препълнен с крокодили и всякакви животни, едно от друго дето по-зли са и страхотни,
ревеше океанът, за хора недостъпен, че бисер и брилянти таи под своя тътен.
Владетел на реките, вместилище на змии, обител на Варуна, в недрата му се крие подземен огън, който ту спада, ту подема и избликва над вълните, подобно дъх на демон.
Бучеше океанът, връстник на вековете, за смъртните ужасен, красив за боговете.
Свещен, понеже даде свещената амрита — безсмъртие да вкусва тоз, който я опита.
26

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи
Ревеше океанът с рева на всички скрити животни вътре в него, страшейки ги самите,
че могат след минута да срещнат свойта смърт сред бездните на тоя безкраен водовърт.
От вятъра полюшван, танцуваше, с игриви движения повдигнал вълните белогриви нагоре, сякаш вдига ръцете си — едната и другата след нея, по такта на свирнята.
Бушуваше и спеше великата грамада, според това — луната нараства или спада.
Водите му са мътни — глиган сред тях се мята, а всъщност богът
Вишну и търси там земята.
Велик като небето, бучеше океанът — стремяха се в прегръдка взаимна да се хванат.
И Кадру и Вината над водната стихия политнаха. Наскоро се спуснаха в ония места сред океана, където Учешрава, роден от морска пяна, сред пяна обитава.
Жребецът появи се, от вълнов гребен носен, от горе бял до долу, и нийде черен косъм.
В опашката му само тъмнееха хиляда напълно черни нишки, за обща изненада.
Родените от Кадру хиляда сина змии послушали я бяха, та туй дано измие греха им и да падне присъдата й строга. Нещастната Вината, изгубила облога,
робува на сестра си пет века чак, додето излитна най-подире
Гаруда от яйцето.
ПЕСЕН ТРЕТА
Как боговете получиха напитката на безсмъртието — амрита.
27

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи
Сута каза:
Роди се Учешрава, когато бе разбита водата, за да бликне напитката амрита —
безсмъртие дарила на всяко божество. Узнайте как добиха амрита и с какво.
Виши се планината на име Меру, дето златистото си чело опряла е в небето —
от изгрев да посрещне лъчите полегати на слънцето и долу при нас да ги препрати.
Тоз, който стъпи горе, безсмъртните ще срещне, гандхарви ще намери, но не и хора грешни.
Реки я мият бистри, дървесен цвят я кичи и въздухът над нея ечи от песни птичи.
Събрани боговете от цялото небе седяха на върха й, а той обсипан бе от камъни безценни. Мълвяха, че амрита е нужно да добият. Но как? Това се пита.
Замислени стояха. Бог Вишну — Нараяна, разкри им, че ще трябва да бият океана.
Ще удрят боговете и демоните яко водите океански и както върху мляко,
разбивано с бутало, явява се сметана, отгоре ще изплава напитката мечтана.
Край нея ще получим и пяна лековита. Разбийте океана, ще имате амрита!
— Да бием океана, но де такваз бухалка, която по размери не ще изглежда жалка?
— Това е планината, наречена Мандара. Ще трябва да се вдигне и там да се закара.
Грамадна и висока, красят я върховете, самите украсени от облачни букети.
Но колкото високо стърчи масивът горен, и толкова дълбоко в
28

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи земята вбива корен.
Безсилни боговете, разбирайки, че няма да могат да я вдигнат, отидоха при Брама и Вишну да им кажат, че всичко е излишно и трябва помощ висша.
Тогава Брама с Вишну поръчаха на Шеша — крепител на земята, велик отшелник змийски, чиято сила свята позната е, да вдигне планинските грамади. И Шеша за минута от корена извади великата Мандара с дърветата, с тревата и с дивите животни.
Доволни, божествата я вдигнаха на рамо и тръгнаха да бият със нея океана — амрита да добият.
Великият владетел на водните простори не се разсърди, даже любезно отговори,
че тая силна болка готов е да изпита, но дял и той да вземе от тяхната амрита.
И цар я-костенурка, връз който закрепена държи се да не рухне огромната вселена,
повикаха да бъде със якото си тяло опора, та Мандара да стане на бутало.
Цар Костенур доплува. На плочите му здрави бог Индра планината изправена постави.
Васуки — царя змийски, послужи за въже: увиха планината безсмъртните мъже.
Опашката на змея държаха божествата,
а демоните — те пък отпред, откъм главата.
И почнаха да теглят: едните, после тия. Въртеше се Мандара и правеше пихтия от водните талази. Из ноздрите на змея изригваше пушилка, кълбеше се и в нея светкавици трещяха, та падаше порой връз демоните морни,
29

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи припадащи от зной.
А пък от планината се късаха цветя — на рой връз боговете изсипваше ги тя.
Трещеше надалече такъв гръмовен екот, какъвто от небето не чувал е човекът.
Под тоя бич гигантски, над бездната зашибал, намериха милиони животни свойта гибел —
от сферата надводна, от сферата подводна и дето обитават самата преизподня.
А горе в планината удари камък в камък, дърво в дърво удари и лумна синкав пламък,
и слонове и птици започна Да обгаря, и лъвове, и всички, живеещи в Мандара.
Видя пожара Индра и с буен дъжд обля го. Животните избави и стори друго благо:
когато се изсипа, дъждът извлече сока на билки и дървета. И рукна по посока на океана, дето при лудото въртене се смеси и разбърка с водите му солени,
превърнали се вече отгоре на каймак. Обаче от амрита ни помен, нито знак.
Тогава боговете отидоха при Брама:
— До смърт се уморихме, амрита още няма.
И рече Брама: — Вишну, придай им още сили, защото прекратяват, преди да са добили безсмъртната напитка. И рече Вишну: — Бива! И всеки бог усети, че сили пак добива.
Заудряха отново по млечните води. Тогаз от океана Луната се роди.
Сияеше с отблясък спокоен и приятен ликът й ясен, както лицето на приятел.
Разбивана неспирно, водата млечносиня
30

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи роди Лакшми — по хубост най-първата богиня.
След нея от каймака и пяната изплава жребецът на жребците, на име Учешрава.
Просветна дълбината, от ярък лъч пробита, и камъкът Костуба, направен от амрита,
сияен и безценен, изплава и застана да виси на гърдите на Вишну-Нараяна.
Накрая в лик човешки от кипналата бездна и богът Данвантари — лечителят — излезна.
Държеше бяла делва, напълнена с амрита, безсмъртната напитка, след дълъг труд добита.
Към делвата тогава затича се безброя на демоните с алчна гълчава: — Тя е моя!
Всевиждащият Вишну завчас ги укроти: в жена превъплъти се с пленителни черти и демоните алчни смириха се веднага и върнаха й кротко съда с безценна влага.
ПЕСЕН ЧЕТВЪРТА
Битката на боговете и демоните заради напитката на безсмъртието.
Сута каза:
С движения изящни девойката красива започна равномерно амрита да разлива на всеки бог, но капка от нея не отля на демоните. Страшно от туй ги заболя.
И грабнаха доспехи, надали зов за битка. Уплашен, Вишну вдигна безценната напитка и хукна да я скрие. Край него се стълпиха смутени боговете и бързо я изпиха.
Когато боговете стъписаха се плахо,
един коварен демон — наричаха го Раху —
31

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи прие лика на господ и в групата нахълта, Но Слънцето с Луната видяха го, че гълта амрита и додето живителната течност бе в гърлото му още, лишиха го от вечност.
Бог Вишну с диска огнен отряза му главата и тя като се свлече, разтърси трите свята.
Превърна се в планета и в орбити враждебни край Слънцето с
Луната върти се и ги дебне —
до днеска по небето така се преобръща, че двете поотделно и заедно поглъща.
След туй край океана се сбиха двата стана: велико и ужасно побоище настана.
Посипаха се пики, трещяха боздугани. Могъщи, боговете напираха, ругани от демонската паплач. Отхвръкваха далеч главите, покосени от диск или от меч,
и шлемовете златни, все още върху тях, топяха се от зноя на боя долу в прах.
Вишаха се грамади от демони убити — така се червенеят по залез планините.
Додето във телата желязото се впива, разрязваше небето гълчавата им дива:
— Коли, нападай, бягай! В гърба мушни го скришно! И всичко туй, додето яви се богът Вишну.
Помисли, че е време да грабне вече диска. И щом помисли само, неказал, че го иска,
въртейки се, свистейки, на пръста му застана блестящ и остър, дискът на име Сударшана,
излят от огън сякаш, когото вража сила във бой не е възпряла или пък отразила.
Оръжието хванал, бог Вишну заработи със яките си мишци, подобни на хоботи.
32

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи
Запращаше неспирно към вражеската рат страшилището, дето събаря даже град,
и то, пламтейки, с огън олизваше тълпите от демони. Над тия, които са убити,
Поспирваше За Малко, препило кръв мъртвешка, и почваше отново зловеща въртележка.
Но демоните живи не знаеха уплаха. Жадуващи победа, в небето се добраха.
Оттам връз боговете замятаха скали, трещейки като облак, когато град вали.
И зъбери гигантски с дървета върху тях се свличаха, вселили у боговете страх.
От падащите мъртви, от падащите живи тресеше се земята с гори, с полета, с ниви.
Тогава богът Вишну прибегна към стрелите, чиито остриета със злато са покрити.
Изстреля ги. Засенчи небесните предели, дробейки канарите, преди да са успели земята да достигнат. И диска Сударшана запрати Вишну горе.
Тогава в океана се скри и под земята войската нечестива. Разбита, там и днеска все още се укрива.
Божественото войнство след битката откара на старото й място грамадата Мандара.
И връчиха на Вишну напитката амрита — в чертога му да бъде от демоните скрита.
ПЕСЕН ПЕТА
Възхвала на Гаруда от боговете.
Сута каза:
Орлицата Гаруда, яйцето си разбила без майчина намеса, политна
33

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи огнекрила нагоре към небето. И тамошните твари уплашени, че тоя пожар ще ги обжари,
изтичаха при Агни. Замолиха се: — Боже на огъня, смали се, че пламъкът ти може на пепел да ни стори. Растящото ти тяло крила от жар и жупел над нас е разпростряло.
— Грешите — рече Агни. — От страх и от възбуда не виждате, че туй е могъщият Гаруда,
когото за спасител Вината е родила,
на змиите противник и мой другар по сила.
Безсмъртните тогава отдадоха прослава на птицата, каквато по право заслужава:
— О птицо, бог-владетел на птиците крилати, на слънцето си равна. Съдбата те изпрати защита да ни бъдеш. Духът ти не познава печал и устоява на хула и прослава.
О птицо, ти си Индра. И Брама си, и Шива, и всичко, дето иде и дето си отива.
С очи на жрец и господ от висината своя движението гледаш, а също и покоя.
Гаруда, ти си трайност, Гаруда, ти си вечност, Гаруда, ти си още самата бързотечност.
В нечакана минута гневът ти разрушава света и го захвърля сред бездна от жарава.
Гаруда, о причинност, о следствие — Гаруда, о полет и верига, о волност и принуда.
Не е успял и няма светът да те надвие. О птицо, за защита на теб се молим ние.
Изслушвайки ги, тая орлица огнекрила от тяхната възхвала получи още сила.
34

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи
ПЕСЕН ШЕСТА
Гаруда решава да открадне амритата.
Сута каза:
Гаруда се понесе над водната пустиня — към майка си Вината, която бе робиня на Кадру. И видя я, че тя в поклони пада, очаквайки сестра й какво ще заповяда.
И Кадру рече тъй, че Гаруда да я слуша:
— О мила, в океана, на чуден кът от суша живеят много змии. Нали съм майка тяхна, на гости занеси ме. —
И тя сестра си яхна.
Понесе я Вината с усилия големи. Поръча на Гаруда той змиите да вземе.
Издигна се Гаруда и слънцето зажари върху гърба му тия студенокръвни твари.
Изпаднаха от зноя в безчувствие. Тогава от страх въздаде Кадру на Индра бог прослава:
— О бог на боговете, съпруг хилядоок на прелестната Шачи, стани сега поток —
живителната влага на струите ти хладни по спечената кожа на змиите да падне.
Ти можеш да приемеш какъвто искаш облик, но мъдрите ти викат
„възвишеният облак“.
О Индра, ти си влага, гасяща всяка жажда. О Индра, ти си огън, но огънят се ражда от мълнии дъждовни. И океан си ти. И слънце си, което негаснещо блести.
Ти жертвите приемаш, които ти въздава светът за свойто благо. О,
Индра, ти си слава.
Затуй в самите веди за теб похвални песни и химни са редени, властителю небесни.
35

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи
Изслуша Индра тая прочувствена възхвала и с облаци потули небето като хала.
Един заблъска други, а трети пък захлипа. Порой върху земята огромен се изсипа.
Дори и в небесата такъв потоп настана, че те се разиграха подобно океана.
И змиите, щастливи от тая милост божа, поглъщаха отново живот с уста и кожа.
Пристигна с тях Гаруда на остров чуден, дивен, звънящ от птичи песни, от цветен дъжд обливан,
осеян от басейни, редувани с ливади. Сандалови дървета над лотосови вади целуваха небето. Градина райска. В нея влечугите играха, додето им додея.
И рекоха: — Гаруда, я другаде носи ни. Ти виждаш надалече от небесата сини —
навярно има нейде дори по-хубав кът, където само бистри потоци да текат.
Замисли се Гаруда и майка си тогава помоли: — Обясни ми, какво ме задължава прищевките да слушам и всякакви услуги да върша, щом поискат проклетите влечуги?
— Сестра ми ме направи робиня чрез измама — отвърна му
Вината. Потъна в скръб голяма
Гаруда и отиде при змиите. Замоли:
— О, вий, дългоезични, кажете ми, какво ли от мене бихте взели, та мама да успея от робство да избавя, и себе си край нея?
Не чакаха Гаруда повторно да ги пита, отвърнаха му: — Дай ни напитката амрита!
Гаруда се сбогува със майка си Вината. Макар и убедена Вината в здравината
36

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи на неговите мишци, изрече нежно тази благословия: — Нека бог
Вятър да опази крилете ти, о сине. Бог Огън пък — главата. А Месецът — гърба ти. А Слънцето — снагата.
А аз пък ще те чакам с надежда, сине мил, успешно да изпълниш, каквото си решил.
Изслуша я Гаруда синовно, след което по-бързо и от мисъл политна към небето.
ПЕСЕН СЕДМА
Боговете се подготвят за битка с Гаруда.
Сута каза:
Тогава на небето сред божите чертози явиха се поличби, вещаещи угрози.
На жезъла на Индра — прославения, дето светкавиците пали, помръкна острието.
За страх и за почуда се случваше по пладне звезда на небосвода да лумне и да падне.
Не беше рядка гледка сред общата тревога оръжие за битка да вдига бог на бога.
Такова нещо — своите да удряш като вражи, не стана през войната със демоните даже.
Бог Индра към земята не прати дъжд, а кръв. Небето грее синьо, а трясва гръм такъв,
какъвто не издава дори и буря лете. Слана попари всички венци на боговете.
Вихрушка извъртя се, отвред праха подгони и почна да го сипе по божите корони.
С короните помръкна, с венците им повяхна осанката и даже самата слава тяхна.
Попита Индра своя наставник Брихаспати:
37

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи
— Защо и кой в небето нещастие допрати?
Не виждам вража сила да иде, а пък гледам, че бедствия обсипват чертозите ни вредом.
— Ти сам ги предизвика, когато подигра се, безгрижно лекомислен, с пигмеите-монаси.
Задава се бедата, от миг на миг по-близка: орлицата Гаруда, способна както иска вида си да променя, пристига да ни вземе амритата и ние не можем да я спреме.
Смутен тогава Индра намери боговете, оставени на стража, и каза им: — Пазете
Гаруда да не вземе напитката насила. А неговата сила да знаете, че смила каквото се изпречи. — И всеки воин с ловка ръка започна мигом за битка подготовка.
Облякоха се в брони от злато изковани. Метален кръг се сключи — напитката да брани,
начело с Индра. Всеки нарамил беше пика или пък меч размахал, от който огън блика.
Просветваха секири, стърчаха боздугани, по силата и ръста на воина подбрани.
Войска такава нийде не може да се срещне: съставена изцяло от воини безгрешни.
Решителни стояха, за битката готови. Лицата им пламтяха, подобно на огньове.
И цялото им войнство, от слънцето огряно, блестеше, сякаш беше от общ метал изляно.
ПЕСЕН ОСМА
Грехът на Индра към отшелниците-пигмеи.
Шонак каза:
38

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи
Какво е сбъркал Индра? Каква му е вината, та тръпне пред Гаруда, родена от Вината?
Защо такава силна уплаха го обхвана? Кажи ми, щом го има разказано в Пурана.
Сута каза:
Описва се в Пурана простъпката на бога. Сега ще ти я кажа накратко, както мога.
Жадуваше Кашапа за рожба. Затова запали жертвен огън и тръгна за дърва.
Помагаха му всички край огъня да шета: пустинниците святи, монасите-джуджета,
и даже Индра вдигна на своите рамена вързоп дърва с размери на цяла планина.
Не му тежеше никак, вървеше с лека стъпка, та дребните монаси без малко с крак не стъпка.
Големи като палец, те бяха и постали — на пост и на молитва живота си отдали.
Към огъня понесли единствено листо, с голямата си тежест измъчваше ги то,
защото бяха влезли във кален отпечатък от кравешко копито, не можейки оттатък да минат. Индра прихна и почна да се смее, прекрачвайки отгоре над жалките пигмеи.
Но тая гордост — рожба на сляпата му сила — дотолкова дълбоко ги беше разгневила,
че нещо предприеха, което разтревожи всесилния властител и повелител божи.
Над жертвения огън възливайки масла, в молитвите си всяко джудженце възжела:
— За мъст над бога Индра съдбата тъй да стори, че по-могъщ от него да дойде Индра втори.
Да има страшен образ, да може да го сменя. Да може да се движи
39

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи по цялата вселена по-бързо и от мисъл. И още тоя ден чрез наште святи химни да бъде той роден.
Уплашеният Индра помоли за защита Кашапа и светецът пигмеите попита дали са произнесли такваз благословия.
— Да бъде както кажеш — отвърнаха ония.
Кашапа им задума: — Най-мъдри на земята, бог Индра е създаден да властва в трите свята по заповед на Брама. Недейте иска втори, че значи туй на Брама властта да се оспори.
Но тъй като сте святи самите и не бива изречената дума от вас да е лъжлива,
ще има втори Индра, и с по-голяма сила, но той да бъде птица- орлица огнекрила.
Смилете се над Индра, о праведници святи, самият той да моля за милост ме изпрати.
Отвърнаха: — Молитви за втори властелин отправяхме, а ти пък се молеше за син.
И нека да се сбъднат чрез твоя син и двете молитви — той да бъде дори от боговете по-силен. — И тогава, изкъпана, жената на мъдрия Кашапа — богинята Вината,
до него приближи се в най-подходящо време, когато у жените пониква плод от семе.
И каза й Кашапа: — Ще бъдеш ти честита. Ще имаш двама сина.
Светът ще ги почита.
Внимателно носи ги: единият от наште потомци ще се слави сред тварите летящи тъй както богът Индра в селенията божи. И птичия си образ да сменя той ще може.
На Индра каза: — Моите потомци ще изпратя при тебе да ти бъдат
40

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи помощници и братя.
Не ще изтръгне никой на твойта власт юздите. А ти недей обижда с надменност мъдреците,
защото притежават оръжието слово,
а словото наказва от всичко най-сурово.
Замина богът Индра спокоен към небето, че първото му място остава неотнето.
Вината с двама сина сдоби се, от които единият остана със тяло неразвито —
на слънцето предвестник, в зори се появява А другият — Гаруда.
За неговата слава сега ще ти разкажа, потомъко на Бригу Изслушай ме, а после на други разкажи го.
ПЕСЕН ДЕВЕТА
Битката на Гаруда с боговете.
Сута каза:
Събраната от Индра войска великолепна, съгледала Гаруда, уплашена потрепна.
И воините даже заудряха в заблуда по своите другари, а не върху
Гаруда.
Метяха ги крилата, разкъсваше ги клюнът. От ноктите прегърнат, от клюна му целунат,
загиваше веднага тоз, който се противи. Да може да разпръсне останалите живи,
Гаруда като вятър крилете си размята и вдигна прах, та с него затули трите свята.
В мъгла потъна всичко и божата армада не можеше да вижда врага и да напада.
Бог Индра заповяда и в миг вихрушка бурна, изпратена от бога на вятъра, се втурна
41

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи и облака разпръсна. Връз птицата от всяка посока боговете се втурнаха в атака.
Притисната натясно, тя писъци нададе, напомнящи за екот от облачни грамади.
Самата като облак се вдигна над главите на воините божи, които страховити захвърляха отдолу към нея боздугани и дискове, със форма на слънце изковани.
Гаруда не потрепна, посрещайки пороя от копия и пики, а с ноктите и своя всесилен клюн громеше и гонеше врага си подобно облак, който не дъжд, а кърви ръси.
Небесната армада напълно бе разбита. Гаруда се отправи към делвата с амрита.
Но там пламтеше огън. Раздухваха го хали. Самото слънце сякаш от него се подпали.
Стъписан пред пожара, тогава царят-птица, комуто са дарени крила за колесница,
отвори многобройни уста по свойто тяло,* изпи реките земни. В небето запламтяло водата им изсипа и огънят угасна. Тогава тази птица грамадна и ужасна смали се в златна птичка — да влезе във онази потайна клетка, дето амритата се пази.
[* В оригинала: на деветдесет места по деветдесет уста.]
ПЕСЕН ДЕСЕТА
Гаруда се завръща при змиите с амрита.
Сута каза:
Промуши се Гаруда до мястото с амрита тъй както в океана пенлив поток връхлита,
42

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи тъй както лъч небесен в отверстие се стрелва. Но беше недостъпна жадуваната делва.
Пред нея се въртеше огромен кръг с ножове, които бяха остро наточени — готови на късове да срежат по-бързо от бръсначи тоз, който се опита оттатък да прекрачи.
Сред спиците Гаруда намери цепнатина, смали си още малко размерите и мина.
Оттатък колелото стояха двойка кобри на стража, без да мигнат с очите си злокобни.
На всяка из устата кълба от огън бликат, сред огъня проблясва светкавица — езикът.
Погледне ли те само коя да е от тях,
на пепел те превръща. Затуй засипа с прах очите им Гаруда и хищниците слепи додето да прогледнат, телата им разцепи.
Стремително се втурна, амритата открадна, събори колелото и литна — пак грамадна,
блестяща като слънце, отнасяща амрита на змиите, обаче сама не я опита.
Гаруда срещна Вишну, летейки по небето. Всевишният властител доволен бе, задето
Гаруда не изгълта амритата веднага — макар и похитител, изгода в туй не влага.
— Поискай дар от мене — му рече Нараяна. Гаруда каза: — Искам над тебе да застана.
Безсмъртен нека бъда и вечно млад, но тия неща да ги получа, амрита без да пия.
А ти какво желаеш? — И Вишну тая птица избра си да го вози наместо колесница.
Лика й нарисува бог Вишну-Нараяна на своя флаг и рече: — Над мене ти застана.
43

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи
Тогава богът Индра, обхванат от полуда след сторената кражба, настигайки Гаруда,
гърмящия си жезъл връз птицата стовари. Засмя се само царят на хвъркащите твари:
— Мъдреца аз почитам, от костите на който, властителю небесен, направено е твойто оръжие гръмливо, но моите пера за него са преграда. — Всевишният разбра,
че тук се крие сила, каквато втора няма, и каза: — Птицо, нека другари бъдем двама.
Кажи ми, покажи ми каква е твойта сила. Гаруда рече: — Инак не бих се съгласила,
защото не подхожда дори и на герои самички да говорят за подвизите свои,
но щом си ми приятел и питаш за добро, узнай, че мога даже с единствено перо земята да повдигна, а също трите свята, и тебе с твоя жезъл, о бог на божествата.
И мога да ви нося, летейки из простора, където си поискам, не сещайки умора.
— Признавам твойта сила — отвърна Индра. — Нека приятели да бъдем от тоя ден довека.
Но щом не ти е нужна амритата, върни я, че станат ли безсмъртни творения ония влечуги, то тежко ни. — Не мога да я дам — отвърна му Гаруда. —
Но ти вземи я сам,
когато им я връча, преди да са отпили от нея и добили безсмъртие и сили.
— Добре — отвърна Индра. — Сега кажи в отплата какво да те дарувам, тъй както брат на брата.
Гаруда си припомни тогава за вината на змиите, които от майка му
Вината
44

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи направиха робиня, и каза: — Нямам други молби, предай ми само дара да ям влечуги.
Бог Индра съгласи се и птицата узна какво ще трябва вече да дири за храна.
Отлитна и намери на Кадру синовете:
— Донесох ви амрита, сега се изкъпете,
а после се напийте, щом искате, до гуша. Съсъда ще оставя върху тревата куша.
Получихте каквато желаехте отплата, от днеска си възвръща
Вината свободата.
Безчислената паплач на радостните змии отиде да се моли. Додето се измие и свърши както трябва постъпките обрядни, бог Индра бе сполучил съсъда да открадне.
Влечугите, разбрали, че сигур божествата наказват ги за нещо, заблизаха тревата,
където бе стояла съдината с амрита,
с надеждата да лизнат поне по капка скрита.
Тревата беше остра и змиите я триха така с езици алчни, че чак ги раздвоиха.
И днеска са такива. А кушата се счита растение свещено след допира с амрита.
А птицата Гаруда се радва на прослава и с майка си Вината в гората обитава,
където непрестанно влечугите избива за радост и утеха на майката щастлива.
ПЕСЕН ЕДИНАЙСЕТА
Как змията отшелник Шеша стана крепител на земята.
Шонак каза:
За змийското потомство, от Кадру прокълнато, изслушах,
45

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи разказвачо. Но питам те, когато научиха, че висне проклятие зловещо да бъдат изгорени, не сториха ли нещо?
Сута каза:
Отшелник стана Шеша и постеше за божа угода, сякаш беше без тяло — само кожа.
Влечугите напуснал, изникваше навред по сборищата святи, достойни за аскет.
Ядеше само въздух, живееше в хралупи, готов чрез още мъки блаженство да изкупи.
Усърдния пустинник съгледа богът Брама и каза му: — О Шеша, суровост тъй голяма,
макар и да е свята, обижда съществата. Кажи какво отдавна тежи ти на душата.
Покаяникът Шеша отвърна тъй на бога:
— О боже, моите братя са грешни и не мога да гледам как открито безсилният, под иго, на силния се кланя, а тайно клевети го.
Убивам свойто тяло — когато го напусна, да нямам нищо общо със тая паплач гнусна.
Отвърна Брама: — Зная, че змийското потомство прославя се начесто със свойто вероломство.
От майка прокълнати, над вас опасност тегне, но знай, че всички змии тя няма да засегне.
За тях не се измъчвай. Кажи каква награда от мене ще поискаш, че с право ти се пада отплата, о светецо, с добри дела погълнат. Желанията твои от мен ще се изпълнят.
Отвърна Шеша: — Тъкмо това ми е награда: далеч от злите, диря за своя дух отрада.
Владетелят на всички творения възпря го:
— О Шеша, ти си длъжен да сториш общо благо.
46

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи
Нареждам ти: поддържай с главата си земята, защото нестабилна подрипва и се мята с гори, с полета, с къщи, с морета, с океани. Подпри я — неподвижно на място да застане.
— Да бъде тъй, о Брама, баща на съществата. Приемам. Постави ми земята на главата.
— Вмъкни се ти под нея — бог Брама отговори. — Отверстие земята сама ще ти отвори.
И слезе под земята крепителката-змия. И права оттогава с главата си крепи я.
Застана неподвижна земята ни — богиня, изправена сред морска синееща пустиня.
ПЕСЕН ДВАНАЙСЕТА
Нова опасност надвисва над змиите.
Приключенията на Утанка. Кражбата на обеците.
Утанка уговаря цар Джанмеджая да изтреби змийския род.
Шонак каза:
Научих много нещо, мъдрецо, но не зная влечугите защо е преследвал Джанмеджая,
тоз тигър сред царете, та искал е дори на жертвен огън всички до крак да изгори?
Сута каза:
Търпение се иска. Поемата велика до подвига ще стигне, извършен от Астика.
Но слушай постепенно, глава подир глава, какво и как се случи и где преди това.
Животът благонравен и мъдрата беседа прославиха по всички земи брамина Веда.
Живееха в дома му троица ученика. Веднъж на път потегли мъдрецът и повика
47

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи
Утанка — най-добрия, и дълго го наставя домашните да гледа и всичко да доставя.
С усърдие Утанка и с преданост присъща се грижеше за всичко в учителската къща,
Но сбраха се жените от къщата и взеха за него да намекват, че искала утеха самотната съпруга. Най-подходящо време било за госпожата сега да вземе семе.
Отвърна той: — Не мога да сторя туй, непитал дали ми разрешава премъдрият учител.
Мъдрецът се завърна и както се полага, за всичко се научи от хората веднага.
Утанка той прегърна и тъй му рече: — Сине, достойно си ми служил през толкова години.
В отплата, ученико, аз пускам те оттука да тръгнеш по земята към своята сполука.
— И аз да дам в отплата, мъдрецо, позволи ми, голямата си обич и таксите дължими.
По образа премъдър премина тъмна сянка:
— Не искам да ми плащаш, а още стой, Утанка.
Послуша го Утанка и ден и друг остана, но караше да дирят на таксите замяна —
подарък или нещо за къщата да стори. Дотегна на мъдреца и той му отговори:
— Отивай при жена ми и питай я, младеж, Каквото тя заръча, това ще донесеш.
Жената на мъдреца, когато го изслуша, отвърна: — Ученико, иди при цар Пауша.
Опитай се от него да вземеш обеците, безценните, с които царицата се кити.
И връщай се обратно, че тук след четри дена ще има празник.
Искам да бъда украсена
48

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи със тях и да завижда край мене който мине, особено жените на другите брамини.
На път пое Утанка. Съгледа той с уплаха — огромен бик на пътя, огромен мъж го яха.
Ездачът се обърна към него с гръмък вик:
— Утанка, я опитай тора на моя бик.
Утанка се отказа. Кому храна такава се нрави. Оня вика: — Изяж го без забава.
Не ти желая злото, да знаеш, момко млади — учителят ти също на времето го яде.
Тогаз момчето хапна и пийна от това, което бе излишно за бичите черва.
Потегли пак и скоро намери се пред трона на цар Пауша — воин, защитник на закона.
Приветства го и рече: — Освен с благословия, с молба пред тебе падам, о царю, изпълни я.
Отвърна цар Пауша: — Наслада няма друга по-хубава — да сториш на свят човек услуга.
Каква ти е молбата, кажи, човече святи?
— Предай ми обеците, украса на жена ти.
Тях иска вместо такса учителят ми Веда. Учуден цар Пауша послушника изгледа:
— Царицата попитай във нейните покои, тя може да изпълни желанията твои.
Отиде там Утанка, но стаята голяма напразно заоглежда — царицата я няма.
Завърна се и рече: — За цар и храбър воин измамата, Пауша, е белег недостоен.
Покоите са празни. — Спомни си, момко мил — Пауша го попита,
— дали си се умил.
Нечистият не може царицата да види, а не че някой иска сега да те обиди.
49

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи
От вярност не желае жена ми да се мерне пред хората, по външност или по мисли скверни.
Припомни си Утанка и нищо не укри:
— След ядене по пътя се мих надве-натри.
— Видя ли, млади момко. Законите забрави — не бива да се мием вървейки или прави.
Засрами се Утанка, поука той си взе: с лице към изток седна, изми ръце, нозе.
С вода беззвучна после грижливо се изкъпа, в приятната й влага потъвайки до пъпа.
Три пъти пийна. Дважди лицето си изтри. В покоите тогава царицата откри.
Когато го съгледа, изправи се честита:
— Какво за теб да сторя? — любезно го попита.
— Свали си обеците. За тях пристигнах тука. Учителят ги иска в отплата за наука.
Царицата си рече, че тоя момък строен изглежда по обноски за всеки дар достоен.
Доволна обеците свали си, но преди момчето да ги вземе, тя го предупреди:
— Към тях стреми се царят на змиите Такшака. Внимателно носи ги, че инак зло те чака.
— Такшака, господарко, не може ме надви — отвърна й Утанка и тръгна да върви.
Забърза да зарадва съпругата на Веда. По пътя си внезапно един монах съгледа,
Ту виждаше го ясно, ту в някаква мъглява и призрачна осанка, която се стопява.
Когато чу наблизко вода да блика свежа, остави обеците на камъче младежа и почна да се мие, решил да не повтаря немарата, която изложи го пред царя.
50

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи
А скитникът това и очакваше — веднага отмъкна обеците и втурна се да бяга.
Утанка беше пъргав и с няколко подскока се метна връз крадеца наблизо до потока.
Но оня се превърна в ръцете му на змия и шмугна се в земята — иди, че улови я.
Пред зейналата дупка, погълнала злодея, Утанка не застана, а скочи вътре в нея.
Защото тая змия не беше като всяка — а царят повелител на змиите — Такшака.
Преследвайки го долу в подземните недра, послушникът Утанка пред две тъкачки спря.
Тъчаха те, вглъбени над работата своя, и черни нишки с бели редуваха в разбоя.
Зад тях пък шест момчета въртяха колело, разбирайки без грешка кому е ред дошло.
Видя и конник едър — осанката му цяла сияеше. Утанка въздаде им възхвала:
Хвала ви, шест момчета, безспир кръга въртящи с дванайсет спици. Ничком покланям се пред ваште старания. Тъкачки, хвала ви, че тъчете на хората съдбите, а и на световете.
Хвала на тоз владетел с осанка величава, че правдата сред много лъжи той отличава,
и не на колесница, ами на кон се мята — синът на океана, властител в трите свята!
Мъжът му рече: — Момко, възхвалата ме трогна. Кажи, с какво желаеш пък аз да ти помогна?
— Над змиите да властвам! Такшака да догоня!
— Добре. Духни тогава през задника на коня.
Момчето го послуша. Веднага щом задуха, от ноздрите, устата, ушите и търбуха
51

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи на коня лумна огън и тъмен дим заплава, та всеки кът опуши на змийската държава.
Уплаши се Такшака в бърлогата си доле. Излезе с обеците, —
Вземи си ги — замоли.
Макар че ги получи, посърна огорчен Утанка, щом се сети, че празничният ден е днеска, а до къщи е толкова далече.
— На моя кон метни се — великият му рече.
И само след минута намери се Утанка в учителската къща.
Нещастната стопанка пред свойто огледало изкъпана седеше, за празнична разходка косата си да реше.
Но де ги обеците? Към бедното момче проклятие понечи от яд да изрече.
Но ето че го зърна да иде с обеците на царската съпруга. Самите те. Самите!
Пое ги госпожата. — Едва не те проклех. Но щастие си имал.
Желая ти успех.
— Добре дошъл, Утанка — учителят му рече.
— Защо се тъй забави? — Такшака ми попречи.
Побягна с обеците във змийската държава. Подгоних го. Съгледах тъкачки две тогава.
Кои са те, вглъбени над работата своя и черни нишки с бели редуващи в разбоя?
Видях и шест момчета, въртящи колело с дванайсет спици. Туй пък какво ще е било?
Учителю премъдри, кажи ми кой е оня огромен мъж, комуто грамаден бе и коня?
И кой е този, който ми викна с гръмък вик: „Утанка, я опитай тора на моя бик.
Не ти желая злото, да знаеш, момко млади — учителят ти също на времето го яде“.
52

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи
Послушах го. Очаквам умението твое — мъдрецо, разтълкувай поред кое какво е.
— Добре. Узнай кои са тъкачките в разбоя: движението — тая, оная пък — покоя.
Творението — тая, оная пък — законът, та белите им нишки и черните се гонят.
Момчетата — това са сезоните, шестте. А всяка спица — месец.
Дванадесет са те.
А пък мъжът е Индра. Бог Индра бе и оня върху бика на пътя.
Бикът, а също коня е слонът Айравата — на слоновете цар, когото Индра яха — всесветски господар.
Торът му е амрита — безсмъртие дарява, затуй те върна читав от змийската държава.
Приятел ми е Индра и силата му свята била ти е закрила. Поемай по земята,
младежо, обходи я от края чак до края и щастие да найдеш и радост ти желая.
И пак пое Утанка на път, решил на всяка цена да отмъщава жестоко на Такшака.
Пристигна в Хастинапур, където Джанмеджая царуваше, и рече: —
Властителю, желая все тъй да побеждаваш в сраженията смело,
но ти край тях забравяш да свършиш друго дело,
по-важно и голямо, каквото подобава,
о първи сред царете, на царската ти слава.
— Народа си съм бранил в труда да е спокоен, и воинската каста
— с дълга на първи воин.
Но щом е нужно, сине, да сторя нещо ново, готов съм да изслушам премъдрото ти слово.
— Ти трябва да изпълниш, о царю, дълг синовен. Баща ти от
Такшака злодейски бе отровен.
53

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи
Пресветлият владетел, невинно чист без друго, когато го ухапа проклетото влечуго,
на късове сдроби се, тъй както се сдробява от гръм ударен дънер сред някоя дъбрава.
Такшака го извърши, че дивата му сила с неимоверна гордост го беше упоила.
Дошло е време вече, о цар ю Джанмеджая.
да палнеш огън жертвен и там да хвърлиш тая отровна сган пълзяща и царя й Такшака — възмездие синовно баща ти да дочака.
А и на мен услуга ще сториш ти, че тази гадина продължава жестоко да ме мрази и сума пречки стори, за да не дам награда на моя поучител, каквато му се пада.
Възпламна Джанмеджая тогаз от ярост дива, тъй както жертвен огън, когато се налива топено масло в него. Съветниците свика и всичко за баща си узна от ученика.
ПЕСЕН ТРИНАЙСЕТА
Разказ за това как е загинал бащата на Джанмеджая цар Парикшит.
Сута каза:
Потомъкът на Панду, добрият Парикшит, достоен за рода си по дело и по вид,
на дядо си се метна — ламтеше да ловува. Излезе ли в гората, тежко-горко томува,
в когото се прицели такъв стрелец небивал, било то антилопа, глиган или пък бивол.
Улучи антилопа веднаж и с лък на кръста заброди да я дири нашир и длъж из гъста гора, тъй както Шива, пронизал лопатар за жертвения огън пред
54

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи божия олтар.
За първи път се случи на царя Парикшит ловът да се изплъзне така недоубит.
И тоя знак бе лошо знамение, което показваше, че скоро ще иде на небето.
Преследвайки лова си, потънал в пот и прах, попадна на краварник и там видя монах —
отшелник беден, който се хранеше със пяна, на сучещи телета по бърните събрана.
Измъчен, морен, гладен, докосвайки с лъка си отшелника, задума ловецът думи къси:
— Брамине, аз съм царят. Улучих антилопа. Не си ли я съгледал или пък чул да тропа?
Отшелникът обаче не щя да се обърне, събирайки си пяна по телешките бърни —
такъв му бе обетът, отдаден с клетва богу: мълчание да пази, и пазеше го строго.
Но царят се ядоса. Повдигна мъртва змия, на старческото рамо с лъка си закрепи я.
А старецът — ни дума. Ни лоша, ни добра. Засрамен тръгна царят към гъстата гора.
За столицата своя потегли с крачки бавни. Отшелникът стоеше на място, без да шавне.
Синът на тоз отшелник се казваше Шрингин. Живееше момчето в дома на друг брамин —
наставник негов мъдър. И както всяка рожба, минаваше понявга баща си да спохожда.
И днес така направи, но срещна свой връстник на име Криша, който веднага скочи с вик и смях към него: — Слушай, достойни ми Шрингине, проклетата ти гордост ще трябва да загине.
С баща си все се пъчиш и с неговата слава, но днеска мъртва змия
55

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи врата му увенчава.
Когато ний, децата на другите брамини, говорим, ти ще пазиш мълчание, Шрингине.
Защото сме достойни. А ти кажи какво си, щом гледаш мълчаливо баща ти труп да носи.
Макар че по характер момчето беше благо, гневеше се понявга. И тука овладя го велика ярост. Викна: — Кажи ми всичко, Криша Каква е тая змия?
— Сега ще ти опиша.
И Криша му разказа историята срамна Изслуша го момчето, от гняв и болка пламна.
ПЕСЕН ЧЕТИРИНАЙСЕТА
Продължение на разказа. Юношата Шрингин проклина Парикшит да загине от ухапването на змийския цар.
Сута каза:
С кръвясали от ярост очи момчето клето замръзна право, сякаш подпираше небето.
За малко се ослуша — вода наблизо блика. Докосна я и ядно проклятие извика:
— Престъпният и грешен властител, който прави постъпки, позорящи достойните каурави,
и който не зачита жреците белокоси,
а мята мъртва змия, отшелник да я носи —
от змия да загине, и то от най-голяма: Такшака да го прати след седем дни при Яма.
Отиде при баща си Шрингин и го завари с умрялата гадина върху плещите стари.
Отново разгневи се на царя и изплака:
— Проклех злодея, тате. След седем дни Такшака
56

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи при Яма ще го прати. От змия да загине тоз, който мята змии по честните брамини.
Вместо да се зарадва, отшелникът печално отвърна му: — О сине, това не е похвално.
Монахът не проклина, а знае да прощава. В имотите на царя и в царската държава живеем всички ние под негова закрила, която от безбройни злини ни е спасила.
Без царската защита отшелникът не може спокойно да последва внушението боже.
В делата благородни и святи имат, сине, еднакъв дял царете с усърдните брамини.
Цар Парикшит ни пази тъй както подобава на цар, и то достоен за дядовската слава.
Без друго гладен, морен, не знаейки за моя обет да не говоря, извърши царят тоя неволен грях и с него законите потъпка,
но аз не го проклинам за днешната постъпка.
Неопитен и нервен, ти зина, та прокле го. Неправедно постъпи,
Шрингине, спрямо него.
ПЕСЕН ПЕТНАЙСЕТА
Последици от проклятието на Шрингин.
Сута каза:
Засегна се момчето и рече: — Нека даже и грях да съм извършил,, но знай: каквото каже синът ти, па макар и неопитен и млад, не се шегува — дума не взема той назад.
Бащата каза: — Зная, че истината свята говориш и че сила тя влива ти в словата.
До днеска тая сила не ти е изменила — проклятието твое ще има
57

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи пълна сила.
Но даже и на възраст, синът се поучава от татко си — да стане достоен за прослава,
А ти при туй си малък — дете си пред баща си, макар и да се учиш при святите монаси.
Дори велики духом изпадат в гняв свиреп, така че що остава, момчето ми, до теб.
Сърцето ти е, сине, младежко и припряно, затуй ще те наставям, дорде е още рано.
Живей, храни се с билки, с гулии и треви, смирявай си сърцето, момче, не се гневи.
Гневът от нас успява в минута да отнеме светата добродетел, градена много време.
Смирените последвай. Макар привидно слаби, светът е техен — нивга не ги посичат саби.
Прощавай, обуздаван страстта си и накрая ще имаш място близко до бога Брама в рая.
И аз каквото мога, сега ще сторя с миром — на царя тъй ще кажа:
— О царю мой, намирам,
че моят син от младост, незрял за ум и разум, детински е изсипал връз тебе гняв напразен.
Повика свой послушник браминът и го прати да иде с тия думи във царските палати.
Когато се събраха придворните и сума съветници край трона, послушникът задума:
— О царю на царете, във твоята държава живее постник, който по святост надвишава пресвятите брамини. Връз него метна ти умряла змия. Кротък, мъдрецът ти прости.
Ала синът му, царю, синът му прокълна те — след седем дни
Такшака при Яма да те прати.
Не знаеше бащата, затуй не обузда
58

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи сина си. Днес е късно. За страшната беда ме прати да ти кажа, та знаейки за нея, живота си да вардиш, о царю, от злодея.
Послушникът завърши. Владетелят след тая ужасна вест за свойта постъпка се разкая.
И двойно натъжи го, и двойно огорчи вестта, че оня постник заклет бил да мълчи.
Измъчваше се царят не толкоз от уплаха за свойта смърт, а дето обидил бе монаха.
На пратеника каза да иде при мъдреца с покана, че го вика владетелят в двореца.
А после всички свои съветници събра, способен да приеме идеята добра,
отдето и да иде, щом в полза е за трона. Поръча да иззидат дворец върху колона,
усилена охрана отвсякъде да пази,
та змия да не може при царя да пролази.
Препълни се дворецът от лекари с лекарства. Монаси надойдоха от най-далечни царства,
които пеят мантри — срещу отрова химни. Не можеше и вятър да влезе, щом му скимне.
Така укри се царят и своята държава по старому започна оттам да управлява.
След седем дни Кашапа — лечител, най-добрия от всички, който може от най-отровна змия човека да избави, узнал, че днес Такшака на царя ще посегне, потегли, без да чака.
Помисли: „Ще избавя невинния владетел, богатство ще получа, ще сторя добродетел“.
Вървеше тъй мъдрецът, вглъбен във свойта цел, но срещна го
Такшака, сега коварно взел лика на стар отшелник, и рече му: — Защо си забързал, о брамине,
59

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи какво насам те носи?
Кашапа каза:
Такшака ще ухапе владетеля ни днеска,
та аз ще го лекувам от смъртната му треска.
Владетелят, потомък на славните пандави, достоен е, брамине, от смърт да се избави.
Такшака каза:
Че как ще го избавиш? От мен лекарство няма. Това съм аз,
Такшака — съюзникът на Яма.
Кашапа каза:
Ти тровиш, аз лекувам отровените хора, Познанието-сила е моята опора.
ПЕСЕН ШЕСТНАЙСЕТА
Такшака ухапва Парикшит.
Такшака каза:
Щом можеш да лекуваш ухапване, Кашапа, това дърво пред тебе тогава ще ухапя,
да видя с твоите химни и баяния разни ще може ли от пепел отново да порасне.
Кашапа каза:
На пепел направи го със твоята отрова, дървото ще разлисти след туй корона нова.
Сута каза:
Език заби Такшака в смокинята и тя от корена догоре веднага запламтя.
— Е — рече царят змийски, — мъдрецо, помогни й, върни я към живота чрез твоите магии.
Кашапа поизчака и каза му, зашепил от гаснещата клада все още топла пепел:
— Науката, Такшака, надмогва всяка змия! Смокинята пониква. О
60

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи царю, погледни я.
Порасна стръкче, после листенце затрепери., а после и корона — зелена, едропера.
Такшака рече: — Виждам, че с формули свещени умееш да надвиваш такива като мене.
Но питам те, мъдрецо, кажи каква награда очакваш ти от царя, обречен да пострада от мене и да иде във царството на Яма? Та аз ще ти предложа награда по-голяма.
Лечителю, върни се — за теб е по-добре: и без това на царя е писано да мре.
Не ще помогнат твоите магии и митарства, а гръмката ти слава по всички земни царства и даже в трите свята това ще помрачи, тъй както ясно слънце, лишено от лъчи.
Кашапа каза: — Искам да стана аз богат. Платиш ли ми по царски, обръщам се назад,
отивам си и няма дори да стъпя там. Такшака каза: — Двойно богатство ще ти дам.
Замисли се Кашапа. Чрез силата си свята на врач и прорицател намери, че съдбата на царя е решена — не ще я възпрепятства. И тръгна си обратно с големите богатства —
награда от Такшака. Към столичната крепост потегли царят змийски, нагърчен от свирепост.
Разбра по пътя още, че пази там голяма охрана и ще трябва единствено с измама да мине край жреците, кадещи билки димни и пеещи неспирно срещу отрова химни.
Тогава група змии превърна в беловласи брамини и им каза: —
Отивайте, монаси,
и царя поздравете, приведени одве, цветя му подарете, вода и
61

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи плодове.
Отидоха и царят не сети се, че в тия подаръци се крие губителна магия.
Изпрати ги и свика придворните: — Елате да вдигнем плодовете на тия старци святи.
Сановниците взеха, след тях и Парикшит. Изскочи дребен червей, в плода на царя скрит,
С очичките си черни владетеля погледна. Гадинката нищожна, на цвят червеномедна,
повдигна царят с пръсти и рече тъй: — На запад отблясъците сетни на слънцето се стапят и вече се не плаша от змийската отрова. Но нека да се сбъдне речта на оногова —
ще кръстим тоя червей Такшака, о велможи, и той да ме ухапе, та в гроб да ме положи.
Съветниците царски, с подбуда от самата съдба, единодушно приеха му шегата.
На шията си царят положи посред смях гадинката и рече: —
Изкупих своя грях.
Но в миг смехът му весел в безумие премина, че беше близо царят до своята кончина.
Нищожната гадинка превърна се на змия, огромна по размери, защото бе самия
Такшака. Увъртя се по царевото тяло и в гривните си яки пристегна го изцяло.
Владетелят угасна сред гърчове напразни, които всъщност бяха от присмеха му спазми.
Съветници, придворни, министри и велможи изплашени забиха глави, кой дето може.
Над тях Такшака литна и те полека-лека загледаха след него.
Оставил бе пътека,