Ревматизмът е събирателно название на над сто заболявания. Най-разпространени сред тях са ревматоидният артрит, остеоартритът, фибромиалгията, подаграта и болестта на Бехтерев. Когато лекарите употребяват понятието ревматизъм, те обикновено имат предвид ревматоидния артрит. Последният представлява възпаление на ставите с неизвестна причина.
Американската ревматологична асоциация използва следните критерии за диагностициране на ревматоиден артрит (пет от тях трябва да са налице в продължение на най-малко шест седмици):
сутрешна скованост
болка при раздвижване на поне една става
подуване вследствие на уплътняване на меката тъкан около поне една става
подуване на меките тъкани около поне една друга става
характерни промени в синовиалната мембрана
характерни възли в мускула или сухожилието.
Мариане Пепер е идеален пример.
Мариане Пепер
Интервюирах Мариане в дома ѝ в село Дьорне, провинция Северен Брабант, Нидерландия. Преди да започнем, тя пожела да ми покаже нещо. Отвори найлонов плик и отвътре извади единайсет малки кутийки, които нареди на масата. Те съдържаха следните лекарства:
омепразол 40 мг
преднизолон 20 мг
левоцетиризин 5 мг
напроксен 250 мг
плаквенил 200 мг
клонидин 0,025 мг
мелоксикам
диклофенак
вентолин
парацетамол
серетид
Мариане ги приемала всичките. Освен това веднъж на три седмици ѝ бил инжектиран преднизон. На 17 октомври 2013 г. тя решава да спре медикаментите. Това е странно решение, тъй като Мариане страда от ревматоиден артрит, фибромиалгия, няколко алергии и болки из цялото тяло. Болките са толкова силни, че не може дори да се облича сама.
И въпреки това тя решава да спре лекарствата. Защо?
Когато ѝ зададох този въпрос, тя отговори, че преднизонът довел до смъртта на баща ѝ. Като дете той я водел на мачовете на местния футболен отбор „Твенте“ и заедно пеели клубната песен „Един ден ще станем шампиони“. Когато отборът печели шампионската титла на лигата през 2010 а, баща ѝ вече е покойник. Мисълта за преждевременната му смърт все още разстройва Мариане. Тя отдавна вече не асоциира лекарствата с подобрение и излекуване, а със смъртта на баща си. Лекарствата само облекчават симптомите ѝ. Затова през 2013 г. ги спира. Месец и половина след това живее сякаш в ада. Взема хапчета за сън, иначе няма как да издържи.
Болка, болка и пак болка.
Периодът е труден и за съпруга ѝ. Той се грижи за нея и я подкрепя, помага ѝ да се преоблича, върши много от домакинската работа. С чувството си за хумор до голяма степен разведрява обстановката, но въпреки това им е много тежко. Всяко докосване причинява на Мариане болка, не могат дори да правят любов.
Тогава тя вижда по телевизията Вим. Интуицията ѝ подсказва, че той може да ѝ помогне. Хоф твърди, че хората са способни да правят неща, които дори не подозират. Мариане пожелава да научи повече, затова Вим я посещава у дома и ѝ показва дихателните упражнения.
Мариане започва редовно да изпълнява упражненията и още след първата седмица се чувства много по-добре. Отпътува за седмица в Полша, където заедно с дихателните упражнения прави и студови тренировки. Влиза в леденостудения поток (чиито води са с температура малко над точката на замръзване) и изкачва снежния връх на местна планина по къси панталони. В края на тази седмица Мариане се чувства като преродена. Когато се връща у дома, поръчва да ѝ направят специална вана в градината, за да продължи студовите тренировки.
Всичко това звучи прекрасно, но Мариане подчертава, че са необходими непрестанни усилия. Днес тя изпълнява дихателните упражнения всеки ден и взема ледена вана най-малко два пъти седмично. Не го ли прави, болката моментално се връща. И въпреки това тя е доволна.
Съветът на нейния ревматолог бил да си купи инфрачервена лампа и да продължава с лекарствата. Но Вим Хоф ѝ разкрива благотворното въздействие на студа и сега тя не се нуждае от медикаменти. Отказва да нарича себе си „пациентка“. И съпругът ѝ се съгласява с доволно намигване.
Сподели с приятели: |