ТЕХНИЧЕСКИ
УНИВЕРСИТЕТ - СОФИЯ маг. инж. Александър Бойков Петков "Метрики за оценка на софтуерния процес" Автореферат на дисертация за присъждане на образователната и научна степен "доктор" по професионално направление 4.6 "Информатика и компютърни науки"
Научен ръководител: доц. д-р Моско Аладжем
София, 2016 г.
2
Дисертационният труд е обсъден и насрочен за публична защита на 16 януари 2017 г. от
15:00 ч. в Конферентната зала на БИЦ на Технически университет – София, бул. "Св.
Климент Охридски" №8, на открито заседание на научно жури в състав:
1. проф. Иван Момчев, ТУ-София
2. доц.
Моско Аладжем, ТУ-София
3. проф. Аврам Ескенази, БАН
4. проф.
Михаил Константинов, УАСГ
5. проф. Магдалина Тодорова, СУ
Дисертационният труд "Метрики за оценка на софтуерния процес" е в обем от 101 страници, в които 31 фигури, 6 таблици и 32 уравнения.
Материалите за защитата са на разположение на интересуващите се в стая 2530, бл.2 на
Технически
университет - София, бул. "Св. Климент Охридски" №8.
3
Обща характеристика на дисертационния труд Актуалност на темата и обзор на основните резултати в областта Технологията на
създаване на софтуер е процес, който се развива изключително динамично през последните 50-60 години.
Една от посоките на развитие е преследване на трудно уловимата цел процесът да бъде управляван и да бъде предвидим. Множество изследвания откриват разлики в производителността на програмистите в пъти. Най-добрите програмисти се справят 25 пъти по- бързо в откриването на грешки, решават същия проблем с 5 пъти по-малко код и производителността на кода им е 10 пъти по-голяма, в сравнение с други програмисти със същия опит (Sackman, Erikson, & Grant, 1968). Производителността на софтуерните екипи също варира в много широки граници. (Boehm, 2000) показва разлика от 3.5 пъти във времето за разработка между екипи с програмисти от най-добрите 15% срещу екипи с програмисти в долните 90%. Най-добрите екипи постигат 10 пъти по-добра производителност в сравнение с долните 90% (Mills, 1983).
Тези огромни разлики в производителността правят прогнозирането на необходимите ресурси за реализиране на софтуерни проекти трудно.
Изобилстват данни за проекти, просрочени с между 100% и 500% от очакваното, като масово софтуерните компании имат трудности да прогнозират с по-добра точност от ±100% (McConnell, 2006).
Липсата на възможност за адекватно прогнозиране и оценка на обема на софтуера води до риск от проблеми в управлението на процеса на разработка и неспособност да се изпълнят поставените бизнес цели. Използването на количествен подход при управлението на процеса на създаване на софтуер е начин посочените проблеми да бъдат решени. (Flowe & Thordahl,
1994) изследват корелацията между редица практики за управление на процеса на
разработка на софтуер, прогнозните и получените резултати от проекти по отношение на график за изпълнение, цена и качество и установяват, че
организациите, които използват количествен подход за управление на процесите и имат внедрена програма за измерване, постигат резултати близки до прогнозираните (±25% или по-добри).
От изложеното по-горе става ясно, че въвеждането на метрики за количествено управление на софтуерния процес има потенциал значително да подобри способността на организациите да доближат прогнозните до реалните параметри на разработката и
да подобрят процеса, като даде нова информация, необходима за взимането на управленски решения.