2.3. Схемен контрол при предаване и съхраняванена информацията Най-често използвани кодове за контрол при предаване и съхраняване на информацията в КС са:
код по четност/нечетност;
цикличен код;
код на Хеминг.
2.3.1. Код по четност/нечетност При контрола по четност откриването на грешката се основава на нарушаване на четността на разрядите на думата. Това означава, че приетото кодиране изисква всички думи от кода да имат четен или нечетен брой единици. Нарушаването на това условие означава наличие на грешка. При контрола по четност/нечетност трябва да се формира кодова дума чрез добавяне на контролния бит и след това да се контролира спазването на условието за четност или нечетност на единиците в кодовата дума. Това се осъществява със схеми за четност или схеми за нечетност. Схемите за четност дават на изхода си единица, ако броят на единиците на входа е четен, и нула – при нечетен брой единици на входа. Схемите за нечетност имат обратна стойност на изхода спрямо схемите за четност, т.е. при нечетен брой единици на входа на изхода се получава единица, а при четен брой – нула. Различните схеми по четност се различават една от друга по броя на входовете по това, дали входовете са в права форма или са в права и инверсна форма, по стъпалността на схемите. На практика се използуват схеми, които на изхода си дават и двете функции – четност и нечетност.
За по-кратко контролът но четност и контролът по нечетност най-често се наричат контрол по четност (paritycheck). Схеми за определяне на четността при предаване на информацията в паралелен код Схемата, реализираща обща четност/нечетност може да се построи като последователна или пирамидална. И в двата случая тя се състои от елементарни схеми, определящи четност/нечетност на два двоични разряда.