Мъжете са от Марс, жените — от Венера — Психология на отношенията между мъжа и жената

Споделих с нея, че ако иска да ме покровителства, то начинът е да ме обича безусловно и да ми вярва. Казах й:
„Ако изпусна самолета, не ми натяквай: «Казвах ти, че ще стане така.» Повярвай ми, че ще си взема поука и това няма да се повтори. Ако си забравя четката за зъби или бръснарските принадлежности, остави ме сам да се оправя. Не ми го напомняй, когато ти се обадя по телефона.“ Като знаеше какво искам, за нея бе по-лесно да ме подкрепи.
УСПЕШНА ИСТОРИЯ
Веднъж на път за Швеция, където бях поканен да проведа семинар за взаимоотношенията между мъжете и жените, телефонирах от Ню Йорк на Бони в Калифорния,
за да й кажа, че си бях забравил паспорта. Тя реагира чудесно и с обич. Не започна да ме поучава, а само се засмя и каза: „Господи. Джон, какво приключение! Какво ще правиш сега?“
Помолих я да изпрати копие от паспорта ми по факс до консулството на Швеция и проблемът бе разрешен. Тя бе толкова сговорчива. Нито за миг не започна да ме поучава какво е трябвало да направя. Дори се гордееше с мен, че съм намерил решение на проблема си.

ЗНАЧЕНИЕТО НА МАЛКИТЕ ПРОМЕНИ
Един ден забелязах, че когато децата ме помолят да направя нещо, винаги казвах: „Няма проблем.“ По този начин исках да кажа, че ще се радвам да го направя. Един ден доведената ми дъщеря Джули ме попита: „Защо винаги казваш: «Няма проблем»?“ Не можах веднага да й обясня. След известно време разбрах, че това беше още един от дълбоко вкоренените ми марсиански навици. С
това ново съзнание започнах да казвам: „Ще ми бъде приятно да го направя.“ Тази фраза изразяваше моето послание и разбира се — повече обич към венерианската душа на дъщеря ми.
Този пример разкрива много важна тайна за обогатяване на взаимоотношенията между мъжете и жените. Можем да правим малки промени, без да жертваме нищо от себе си. Това била и тайната на успеха на марсианците и венерианките. Те внимавали много да не пожертват истинската си същност, но едновременно с това проявявали желание да извършат малки промени в начините на взаимодействие. Научавали как да подобрят взаимоотношенията си, като създадат или променят няколко прости фрази.
Важно в да осъзнаем, че за да обогатим
взаимоотношенията си, трябва да направим малки
промени. Големите промени обикновено изискват известно потискане на истинската ни природа, а това не е хубаво.
Вдъхването на известна увереност у жената, когато мъжът отива в „пещерата“ си, е онази малка промяна,
която той може да направи, без да измени на природата си.
За да извърши тази промяна, той трябва да разбере, че жените наистина се нуждаят от известна увереност, за да се тревожат по-малко. Ако мъжът не разбира разликата между мъжете и жените, той не може да разбере защо внезапното му мълчание става причина за такова безпокойство. Като й внуши известна увереност, той може да поправи положението.

От друга страна, ако не разбира тази разлика, той може да се откаже да отиде в „пещерата“, за да я удовлетвори. Това е голяма грешка. Ако той се откаже от
„пещерата“ /и от истинската си природа/, той става раздразнителен, прекалено чувствителен, отбранителен,
слаб, пасивен или дребнав. И което е още по-лошо, той не осъзнава защо е станал толкова неприятен.
Когато жената е притеснена от намерението му да отиде в „пещерата“, вместо да се откаже, мъжът може да направи няколко малки промени и да улесни решаването на проблема. Той не трябва да се отказва от истинските си потребности или от мъжката си природа.

КАК ДА ИЗРАЗИМ ПОДКРЕПА НА
ВЕНЕРИАНКАТА
Както вече споменахме, когато мъжът отива в
„пещерата“ или става мълчалив, той казва: „Имам нужда от малко време да помисля върху това, моля те не казвай нищо. Ще се върна.“ Той не разбира, че жената може да е чула: „Не те обичам, не мога да понасям да те слушам,
отивам си и никога няма да се върна!“ За да противодейства на това тълкуване и за да й предаде верния смисъл на посланието си, той би могъл да се научи да казва трите вълшебни думи: „Ще се върна.“
Когато мъжът се отдръпва, жената ще е благодарна,
ако каже на глас: „Имам нужда от малко време да обмисля нещата. Ще се върна.“ или „Имам нужда известно време да бъда сам. Ще се върна.“ Изненадващо е как простите думи „Ще се върна“ могат да променят толкова много неща.
Жените много ценят това уверение. Когато мъжът осъзнае колко важно е то за жената, той е в състояние да си спомни и да й го даде.
Ако като дете жената се е чувствала изоставена или отблъсната от своя баща или ако майка й се е чувствала отблъсната от съпруга си, тя /детето/ ще бъде още по- уязвима за чувството на изоставеност. Затова мъжът никога не трябва да осъжда потребността й от такова уверение. По същия начин мъжът не трябва да бъде укоряван за потребността му от уединение.
Жената не трябва да бъде осъждана, че се нуждае от уверение, тъй както мъжът не трябва да бъде осъждан за потребността му от уединение.
Когато жената е по-малко уязвима по отношение на детството си и ако разбере потребността на мъжа да се уединява за известно време в „пещерата“, нейната потребност от уверения ще бъде по-малка.

Спомням си, че говорих за това на един от семинарите и една жена каза: „Толкова съм чувствителна към мълчанието на мъжа ми, но като дете никога не съм се чувствала изоставена или отблъсната. Майка ми никога не се е чувствала отхвърлена от баща ми. Дори когато се разведоха, те го направиха с обич.“
После тя се засмя. Разбра, че е била излъгана. След това заплака. Разбира се, че майка й се бе чувствала отхвърлена. Разбира се, че и тя бе чувствала същото.
Родителите й бяха разведени! Също както родителите си и тя бе отрекла болезнените си чувства.
Днес, когато разводът е нещо толкова обикновено,
става още по-важно мъжете да дават уверения. Тъй както мъжете могат да подкрепят жените, като правят малки промени в поведението си, така и жените трябва да направят същото.

КАК ДА ОБЩУВАМЕ, БЕЗ ДА СЕ ОБВИНЯВАМЕ
Мъжът обикновено се чувства атакуван и обвиняван от жената, когато тя в потисната и говори за проблемите си.
Тъй като не осъзнава разликата между тях, той не проявява разбиране към потребността й да говори за чувствата си.
Мъжът погрешно смята, че тя му говори за чувствата си, защото е убедена, че той носи някаква отговорност или вина. Тъй като тя е разстроена и иска да говори, той приема, че причината е той. Когато тя се оплаква, той го приема като обвинение. Много мъже не разбират потребността на венерианките да споделят чувства на потиснатост с хората, които обичат.
С упражнения и със съзнанието за нашите различия жените могат да се научат да изразяват чувствата си, без това да звучи като обвинение. За да увери мъжа, че не го обвинява в нищо, тя може да направи пауза, след като е говорила няколко минути, и да му каже колко много цени готовността му да я изслуша.
Тя би могла да каже някоя от следните фрази:
• „Наистина се радвам, че мога да говоря за това.“
• „Наистина се чувствам по-добре, че мога да говоря за това.“
• „Чувствам такова облекчение, че поговорих с теб за това.“
• „Наистина се радвам, че мога да се оплача за всичко това. Чувствам се много по-добре.“
• „След като ти казах всичко това, се чувствам много по-добре. Благодаря ти.“
Тази проста промяна може да има голямо значение.
Докато описва проблемите си, тя би могла да покаже,
че оценява нещата, които той е извършил, за да улесни живота й и да го направи по-пълноценен. Например ако тя се оплаква от работата си, може понякога да спомене колко е хубаво, че го има и че може да се прибере при него у

дома; ако се оплаква за къщата, би могла да спомене с благодарност, че е оправил оградата; ако пък се оплаква за пари, може да спомене, че той наистина работи много; или ако се оплаква от трудностите с децата, тя би могла да спомене колко се радва, че може да разчита на неговата помощ.

Изтегляне 1.73 Mb.

Сподели с приятели: