Международна рамка в борбата с изпирането на пари луис Карлос Пелус Роблес



страница1/5
Дата20.04.2017
Размер1.06 Mb.
#19642
  1   2   3   4   5
МЕЖДУНАРОДНА РАМКА В БОРБАТА

С ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ


Луис Карлос Пелус Роблес

Магистрат

МЕЖДУНАРОДНА РАМКА В БОРБАТА С ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ



  1. Борбата срещу изпирането на пари. Глобализацията на наказателното право. Международната перспектива при изпирането на пари.

През ХХ век и досега през този век, е имало голяма промяна в резултат от въвеждането на нови технологии, които дойдоха да улеснят всички видове комуникации, което позволи хората в много кратък период от време да изминат големи разстояния, сближаването на цялото население, транспортирането на хора и стоки. Пощенската комуникация отстъпи на универсализираната телефонна и информационна комуникация. В развитите страни и в страните с нововъзникващи икономики, гражданите имат достъп до мрежи, като интернет, мобилни телефони, инструменти, които дават възможност за общуване чрез сателити с всеки адресат по света. Средствата за разплащане също претърпяха голяма революция, парите се движат телематично със скоростта на светлината, вече не се изисква физическо изпращане на монети или метали, нито дори участието на финансов субект с кореспондент в зоната на получаване, достатъчен е само персонален компютър, свързан към мрежата или телефонен джобен терминал за издаване на платежни нареждания, както и извършване на парични преводи.

Всичко това, което е част от явлението, наречен глобализация промени начина на живот в много части на планетата, промени обичаите, поведенията, начина на работа и направи взаимозависими различни географски области, по начин, по който те са принудени да живеят по общи правила.

Това явление, както беше споменато, засегна правото като цяло и наказателното право, в частност. В този глобализиран свят, границите на държавите не могат да бъдат спирачка за наказателното право. Държавата не е в състояние, сама по себе си, да гарантира разкриването на обективната истина, ако пренебрегне международните механизми, било то за сътрудничество или за подчиняване на наднационални органи.



За да се улесни прилагането на наказателното право извън териториалната юрисдикция на държавата, се прави опит, наред с другите начини, чрез междудържавно сътрудничество, чрез подписването на споразумения и двустранни или многостранни договори за сътрудничество и помощ, които имат своя логика за взаимното доверие между страните, подписали тези договори, които не се ограничават, както беше до края на ХХ век, до признаването на чуждестранни съдебни решения или норми, а се разпростират до създаването на общо наказателно право. В което някои видове престъпления имат същата конфигурация, в различните състояния, в резултат на въвеждането в националното законодателство на престъпление, определено в международен план. Това е, което се случва, наред с много други при престъпленията, свързани с изпиране на пари.
Можем да дефинираме изпирането на пари, вземайки предвид извършеното от испанския Закон 19/1993 от 28 декември в чл. 1.2, когато твърди, че "под изпиране на пари се разбира придобиване, използване, преобразуване или прехвърляне на вещи, произтичащи от някоя от дейностите, посочени в предходния параграф (трафик на наркотици, тероризъм или организираната престъпност, което днес се потвърждава от новата формулировка като произтичащи от всеки вид престъпно участие в извършването на престъпление) или участие в него, с цел укриване или прикриване на техния произход, или подпомагане на лице, замесено в престъпна дейност, за избягване на правните последици от неговите действия, както и укриването или прикриването на истинското естество, произход, местонахождение, разположение, движение или собствеността или правата върху тях, дори ако тези дейности, от които произтичат, се извършват на територията на други държави."
В рамките на терминологично объркване, произтичащо от международното хармонизиране на престъпността, както и проблемите, свързани с тълкуването на думите на различните езици, трябва да се прецизират понятията «черни пари» и «мръсни пари». Под «черни пари» се разбира такива, които са данъчно укрити, но които не са с криминален произход, въпреки че може да бъде и в противоречие с данъчните и административни правила, обратното – «мръсни пари» са такива с криминален произход. Процесът на превръщане на тази мръсни пари в чисти е наречен от англо-саксонската доктрина "изпиране на пари" (money laundering prosecution improvement acto f 1988. USA), а в франкофонските страни "blanchiment d’argent sale", Това е изпиране на мръсни пари. Ето защо е извън този вид нарушение процесът на превръщане на черните пари или укритите данъци.


  1. Конвенциите на ООН.

Определено е от рамката на ООН, в резултат на дискусии, презентации, изменения и приноси на различните страни и в основната рамка за борба с трафика на наркотици, като се фокусира не само върху страните-производителки и страните-потребителки, в които бе подписана Виенската конвенция, "конвенция на ООН за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества", приета на 20 декември 1988 г., която, наред с други неща, изиска инкриминиране на действията, свързани с консумацията и подготовка, както и всякаква форма на участие в престъплението; разширявайки санкцията до изпирането на пари, опитвайки се да лиши от приходите извършителите на престъпления и способствайки механизмите на международната помощ.

Престъпните организации от транснационален характер са постигнали огромни печалби с трафика на забранени вещества, печалби, които променят правилата на финансовите пазари и свободната конкуренция. Този вид престъпления изискват специфичен отговор, отграничаващ се от съществуващите в класическите наказателни кодекси. Разследването на имуществени въпроси, относно печалбата, дружествени, инвестиционни, произтичащи от престъплението, се превърна във фундаментален елемент при преследването на тези престъпления, свързани с трафика на наркотици. Независимо от това, изпиране на пари, на капитали, от Виенската конвенция, се превърна в самостоятелна престъпление, а не просто в инструментално престъпление.


Сред мерките, предвидени в тази Конвенция са конфискация на инструментите и облагите от престъпления, включая изземването на незаконното имущество, придобито от престъпната дейност. В международното сътрудничество е определен двоен механизъм, или да бъде взето решението за конфискация, по искане на друга държава, или директно да се изпълни решението, постановено от органите на друга държава. Може също така да бъдат изпълнени или предприети мерки и преди самата конфискацията, такива като идентифициране, проследяване, превантивно ембарго или конфискация на имуществото.

Също така, в рамките на ООН, е формализирана "Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност" (New York, 15 Ноември, 2000), отворена при подписването в Палермо (декември 2000), влиза в сила на 29 септември 2003 г. Има за цел да се бори с организираната престъпност или срещу участие в организирана престъпна група, срещу изпирането на пари и корупцията. Към нея има различни допълнения, като Протокола срещу нелегалния трафик на мигранти по суша, море и въздух, в сила от януари 2004 г. Протоколът за предотвратяване, противодействие и санкциониране трафика с хора, особено на жени и деца, който е в сила от декември 2003 г. Протоколът срещу контрабандата на оръжие (Ню Йорк, май 2001).

Конвенцията от Палермо налага на подписващите държави задължението за определяне отговорността на юридическите лица, която може да бъде наказателна, гражданска или административна; и без да се засяга отговорността, която касае хората.

Що се отнася до международната взаимопомощ, задължава държавите да предоставят възможно най-всеобхватна взаимопомощ при разследвания, съдебни дела и производства за престъпленията, обхванати от Конвенцията; и се позовава изрично на показанията на лица, документални доказателства, проверки, превантивни конфискации и възбрани; експертиза на обекти и места, експертни анализи, представяне на публични, банкови, финансови документи и такива за идентификация и местонахождение на вещи, продукти и инструменти на престъплението.

Що се отнася до процесуалните механизми, Държавите-членки трябва да определят органа, който трябва да получава молбите за помощ. Позволява даването на показания чрез видеоконферентна връзка. Препоръчва използването на доставка под наблюдение, електронно наблюдение и операции под прикритие.

Има специални разпоредби за защита на свидетели, приемайки показания, които запазват самоличността на свидетелите. Мерки за помощ и защита на жертвите. И имунитет за подсъдимите.

По отношение на разследваните лица, разрешава да се изисква от обвиняемия да докаже законния произход на имущество, придобито в резултат на престъпната дейност престъплението или конфискуваните вещи.

Тази Конвенцията на ООН срещу организираната престъпност е особено подробна по отношение на отговорността на юридическите лица, посочвайки в чл.10, че ще бъдат предприети мерките, считани за необходими, от всяка държава, за да се установи отговорността на юридическите лица при участие в сериозни престъпления, в които е намесена организирана престъпна група, както и във връзка с корупционни престъпления (член 8 от Конвенцията) и възпрепятстване от всякакъв вид на правосъдието чрез използване на сила, заплахи, сплашване, или предлагане, обещаване или предоставяне на подаръци или облаги (член 23 от Конвенцията). Конвенцията изрично отбелязва, че държавите-членки трябва да предприемат законодателни действия, за да се изиска наказателна отговорност от юридическите лица, без да се засяга наказателната отговорност, вменена на реалните лица, извършили престъпленията, като се посочва, че мерките, с които се разполага трябва да бъдат ефективни, реални и убедителни, включително относно паричните санкции за юридическите лица, подведени под отговорност.

Общата формулировка на конвенцията позволява да се посочат като предпазни мерки, приложими по отношение на юридически лица, участващи в извършването на транснационални престъпни дейности, не само изрично предвидените и определени в самата Конвенция: 1) .- конфискация на имущество, придобито в резултат на престъпната дейност (член 13 от Конвенцията), когато същият е защитен с право на собственост от едно юридическо лице, и дори когато същият е бил трансформиран по някакъв начин. 2)-. Превантивна възбрана (изземване) на вещи или други инструменти на престъплението, когато същите са защитени като собственост на юридическо лице, свързано с престъпната организация, дори когато тези вещи или стоки "са преобразувани или преработени частично или напълно в други вещи (член 12 от Конвенцията)

Но също така контрол и проверка на банкови, финансови, социални или търговски и / или счетоводни документи от всякакъв вид, които юридическото лице има задължение да водят, съгласно наредбите на своята страна, без в този случай да може да се оспори банковата тайна (конвенция на ООН за борба с трафика на наркотици 20-XII-1988, членове 5-6-7 и 8 от Конвенцията).

Нищо не възпрепятства да бъдат изисккани и предприети, по отношение на юридическите лица, съответните предпазни мерки, които испанската правна система преддвижда на национално ниво, като например налагането на гаранция, достатъчна да се гарантира изплащането на окончателните паричните задължения (член 589 Наказателно-процесуалния закон), както и възбраната и съдебното управление на имущество (активите) на юридическото лице (член 597 и следващите от Наказателно-процесуалния закон), въз основа на общия смисъл на член 27 от Конвенцията за сътрудничество между държавните-членки, с оглед ефективното локализиране и поставяне на разположение на обжалващата държава на извършителите, средствата и имущество, придобито в резултат на престъпната дейност, извършени от организираната престъпност на трансгранично ниво.

Доктрината за "вдигане на завесата" днес е международно възприета, и въз основа на това, може и трябва да се изисква съдебно преследване на физическите лица, които накрая са се облагодетелствали от престъпната дейност, канализирана чрез повече или по-малко сложни партньорски мрежи, което, в крайна сметка, не престава да бъде актуализация на традиционната правна аксиома, която изискваше отговорност от крайния получател на резултата от действието. (cuius commoda eius incommoda).

Решение 56/260 от 31.01.2002 г. на Общото събрание на ООН, подтикна изготвянето на Конвенцията за борба с корупцията. Конвенцията на ООН срещу корупцията, проведена на 12.09.03 в Мерида (Мексико), която влезе в сила на 14.12.2005 г., със списък от престъпни поведения:


  • Активен и пасивен подкуп на длъжностни лица

  • Активнен и пасивен подкуп на чуждестранни длъжностни лица и публични международни организации

  • Незаконно присвояване, злоупотреба или друго отклоняване на имущество от лице на публична длъжност.

  • Търговия с влияние

  • Злоупотреба със служебно положение

  • Незаконно обогатяване

  • Подкуп в частния сектор

  • Присвояване на имущество в частния сектор

  • Изпиране на средвства, придобити в резултат на престъпната дейност

  • Укриване

  • Възпрепятстване на правосъдието

Конвенцията налага международно сътрудничество за преследване на тези престъпления по-специално, определя мерки за конфискуване на продукта на престъплението и възстановяване на активите, както и за идентифициране, локализиране и разследване на дейността на лицата, въвлечени в престъпленията. Контролиране движението на пари или на продуктите на престъплението, без да бъде оспорена банковата тайна. Контролиране на движението на имущество, оборудване или инструменти, използвани при извършване на престъплението. Изисква сътрудничеството между финансовите и банковите институции.

Конвенцията предвижда също така и отговорност на юридическите лица за престъпленията, установени в съответствие с нейните разпоредби. Тази отговорност може да бъде наказателна, гражданска или административна. Предвижда също така криминализирането на опита за извършване на престъпленията, посочени по-горе и участие под друга форма (съучастие, подбудителство и т.н.).

Държавите трябва да предприемат мерки за конфискуване на имущество, придобито от престъплената дейност, определени в рамките на Конвенцията или на имущество, чиято стойност съответства на това имущество.

Конвенцията също така счита, че е необходимо да се защитят свидетелите, вещите лица, жертвите и лицата, докладващи каквито и да било факти, свързани с нарушенията, определени в съответствие на същата. Определя задължението за вземане на мерки, за да гарантира, че организациите или лицата, пострадали в резултат на акт на корупция, ще имат право да предприемат съдебни действия срещу лицата, отговорни за тези вреди, с цел получаване на обезщетение.
Международно сътрудничество

Държавите-участнички ще обсъдят възможността за взаимно подпомагане по отношение на разследвания и производства по граждански и административни дела, свързани с корупция.

По отношение на наказателните дела, страните ще си сътрудничат в съответствие с разпоредбите на Конвенцията, по всички въпроси, отнасящи се до екстрадицията, трансфера на лица, осъдени да излежават присъда, взаимната правна помощ, правната помощ, мерките за прилагане на закона, ориентирани към борба с престъпленията, обхванати от Конвенцията, съвместните разследвания и специалните разузнавателни средства.

Конвенцията позволява сключването на споразумения за създаване на съвместни разследващи органи за корупционните актове, които да гарантират зачитането на суверенитета на държавата-участничка, на чиято територия се извършва разследването.



Възстановяване на активи

Конвенцията предвижда принципно връщането на имуществото, продукт на корупционни актове и задължава страните да осигурят възможно най-всеобхватно сътрудничество по въпроса. За тази цел предвижда механизми, които позволяват предотвратяване и установяване на движението на средствата, получени от корупцията и улесняване на тяхното изземване и възстановяване.

Относно възстановяването, Конвенцията предвижда два механизма, които държавите, могат да използват взаимозаменяемо: директно възстановяване чрез граждански искове в съдилищата на държавата-участничка, на чиято територия се намират активите, както и възстановяване чрез международно сътрудничество. В последния случай, страните трябва да имат законодателство, което да позволява на органите да изпълняват решения за конфискация, постановени от друга държава-участничка или да постановяват директно такива разпореждания.

За целите на възстановяването, Конвенцията определя конкретни мерки за улесняване връщането на имуществото, произхождащи от държавната хазна. Когато това имущество е било иззето в съответствие с процедурите, предвидени в Конвенцията и по наказателно производство е било постановено окончателното решение за връщане, същото трябва да бъде върнато на Държавата-ищец.



Техническа помощ и обмен на информация

Техническата помощ и обменът на информация играят важна роля за това държави да разполагат с по-добри условия за ефективното предотвратяване и санкциониране на корупцията.

Из между дейностите, предвидени в Конвенцията, страните се задължават да формулират, развиват или подобряват програмите за обучение за персонала, отговорен за предотвратяване и борба с корупцията; да изготвят и споделят статистически данни, аналитични експертизи относно корупцията и информация с цел установяване, доколкото е възможно, на дефиниции, стандарти и методики, както и информация за най-добрите практики за превенция и борба с корупцията, а също и за приемане на мерки, водещи до прилагането на конвенцията чрез международно сътрудничество, като се вземат предвид отрицателните последици от корупцията върху обществото като цяло и устойчивото развитие в частност.



  1. Европейската перспектива

В европейски обхват, това е Конвенцията относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на имущество, придобито от престъпната дейност (Страсбург, 8 Ноември 1990г.). Държавите, подписали конвенцията, в рамките на Съвета на Европа, претендират за борба с престъпната дейност, лишавайки извършителя от имуществото, придобито от престъпната дейност, разбирайки под имущество всяка икономическа облага, придобита от престъпната дейност, чрез ефективна система за международно сътрудничество. За целта, Втората глава определя мерки за конфискация на средствата и имуществото от престъпления, както и разследвания.

Постановява, че са свързани с изпиране и следва да бъдат криминализирани, ако са извършени умишлено, следните престъпления:



  1. преобразуването или прехвърлянето на имущество, знаейки, че това е продукт на престъпление, с цели укриване или прикриване на незаконния произход на имуществото или подпомагане на лице, участвало в извършването на основното престъпление, избягвайки правните последици от своите действия.

  2. укриването или прикриването на истинското естество, произход, местонахождение, разположение, движение, права по отношение на имущество или собственост върху него, знаейки, че това имущество е продукти на престъпление; и при спазване на конституционните принципи и основни понятия на нейната правна система.

  3. придобиването, притежаването или ползването на имущество, знаейки в момента на получаването, че е продукт на престъпление.

  4. участието, сдружаването или заговорът за извършване на някое от тези престъпления, както и опити, помощ, съучастничество, съдействие или съвет.

Тези мерки са блокиране или изземване с цел конфискация.

Тази конвенция е подписана, наред с други страни, от Швейцария, Сан Марино, Лихтенщайн.
4. Изпирането на пари в Европейския съюз
През април 2004 г. Европейската комисия публикува доклад за мерките, предприети от държавите-членки, за да се съобрази с Рамковото решение на Съвета от 26 юни 2001г., "относно изпирането на пари, идентифицирането, проследяването, налагането на възбрана, изземването и конфискацията на инструментите и облагите от престъплението".

Този доклад прави оценка на включването в националното право на Държавите- членки на разпоредбите на рамковото решение, като набляга на различията между отделните страни, както и на степента на съответствие с тях, наред с други заключения посочва, че "в широк смисъл дефинирана може да се твърди, че повечето от държавите-членки изпълняват задоволително изискването, наложено от член 2: наказване на престъпленията, свързани с изпиране на пари с лишаване от свобода за максимален срок не по-малък от четири години. Въпреки това, самото прилагане е много разнородно, като в този смисъл могат да се разграничат две основни системи, тези, които напълно отговарят на това изискване и такива, които спазват изискването за наказание само в случай на тежко или квалифицирано изпиране на пари".

Освен това отбелязва, че "по отношение на държавите-членки, които изцяло спазват тази разпоредба, в Белгия, член 505 от Наказателния кодекс наказва изпирането на пари с лишаване от свобода за максимален срок от пет години (минималната присъда е петнадесет дни) заедно с глоба, или само едно от двете наказания. Във Франция, основното деяние по изпиране на пари се наказва със затвор за срок от пет години и глоба. И двете наказания могат да бъдат увеличени, в случай на квалифицирано изпиране на пари. Германия предвижда наказание лишаване от свобода от три месеца до пет години. Най-голямото наказание се увеличава до десет години при особено тежки случаи, сред които се включват като общо правило, че извършителят действа професионално или като член на организация, създадена за повтарящо се нарушение, свързано с изпиране на пари.

В Ирландия, лице, виновно за изпиране на пари може да бъде наказано, след предварителна присъда по реда на обвинителен акт, с глоба или лишаване от свобода за срок не по-дълъг от четиринадесет години, или и двете наказания. Люксембург наказва изпирането на пари с лишаване от свобода от една до пет години и с глоба или само една от тези санкции. Максималната продължителност може да се удвои в случай на рецидив, като може да бъде увеличена до двадесет години, ако поведението включва участие в организирана престъпна група. Холандия наказва основния вид изпиране на пари с лишаване от свобода за максимален срок от четири години или съответно с глоба. В Обединеното кралство, лице, извършило престъпление, свързано с изпирането на пари може да бъде наказано, след предварителна присъда по реда на обвинителен акт, с лишаване от свобода за срок не по-дълъг от четиринайсет година или глоба, или и двете наказания.

Дания, Финландия и Швеция също отговарят на условията на член 2 за "тежко" наказване на изпирането на пари с лишаване от свобода за максимален срок от не по-малко от четири години."
В Дания няма конкретно престъпление за прането на пари, без да се криминализира като получаване. Докладът съобщава също така, че конфискацията на стойността на облагата от престъплението е възможна в девет държави-членки (Белгия, Дания, Германия, Франция, Ирландия, Нидерландия, Финландия, Швеция и Обединеното кралство).

5. Европейска заповед за арест и изпирането на пари

Рамковото решение на Съвета на министрите на правосъдието и вътрешните работи на ЕС 13 юни 2002, беше предмет и транспонирана в испанското законодателство със Закон 3/2003 от 14 март "на европейската заповед за арест и предаване" и LO 2/2003 допълва предишния закон.

Европейската заповед за арест е съдебно производство, което заменя процедурата по екстрадиране между държавите от ЕС, които са допуснали в националното си законодателство Рамковото решение, позволяващо предаването на молещата държава на лица, открити в замолената държава от Комисията по престъпни деяния, наказуеми с лишаване от свобода с наказание равно или по-голямо от една година лишаване от свобода или изпълнение на присъда или мярка, изискваща задържане за срок по-дълъг от четири месеца.

Основните нововъведения на този метод са възможността за предаване на гражданите от замолената държавата, както и липсата на контрол с двойна наказуемост, когато фактите могат да се квалифицират като всяка от 32-те престъпления, включени в списъка на чл. 9 от Закона, между които престъпления е "изпиране на пари от престъпна дейност"; "Членството в престъпна организация"; "Измама" или "корупция" и др. Което означава, че когато се касае факти, попадащи в тези категории, сътрудничеството между държавите, които допускат тази процедура разполага с ефективен инструмент за преследване на обвинените лицата.



Специална препратка към Шенгенското споразумение
Шенгенланд е името, дадено на общото пространство, обхващащо териториите на Германия, Франция, Белгия, Холандия, Люксембург и Италия, чиято цел е премахването на границите между тези страни, сигурността и свободното движение на хора.

Първоначално подписано през 1984 г. от Германия и Франция, в момента в Шенгенската зона влизат: Австрия, Белгия, Дания, Испания, Финландия, Франция, Гърция, Холандия, Исландия, Италия, Люксембург, Норвегия, Португалия и Швеция, както и десетте нови държави от ЕС (Естония, Латвия, Литва, Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Словения, Малта и Кипър). Намерението на тези страни за премахването на вътрешните граници, като се създават общи политики за борба с незаконния трафик на наркотични и психотропни вещества, както и за изпълнението на искания за международна съдебна взаимопомощ. По-специално, споразумението задължава страните за това полицията да помогне предотвратяването и разкриването на престъпления, полицейските служители, които в рамките на едно съдебно разследване наблюдават лице, участващо в престъпление, можещо да доведе до екстрадиране, са управомощени да продължи наблюдението на територията на друга държава, когато същата е позволила трансгранично наблюдение след като е подадена молбата за помощ. Също така имат право да продължат разследването в друга държава, на местопрестъпление или в случай на избягване на задържано лице или такова, наказано с лишаване от свобода.

Що се касае за взаимопомощ по наказателноправни въпроси, целта на Конвенцията е да допълни Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси от 20.04.1959.

Също така ще бъде предоставяна помощ: а) в рамките на производства за деяния, които са наказуеми по националното законодателство на една от страните, като нарушаване на разпоредбите, преследвани от административни органи, чието решение може да се обжалва пред съд с; б) в рамките на производство за обезщетяване поради неправомерно налагане на мерки за преследване или присъда; в) при дела за помилване; г) при граждански дела, по наказателното преследване, докато наказателният съд не е взел окончателно решение в рамките на наказателното производство; д) при връчване на съдебни документи, свързани с изпълнението на присъдата, мерки за сигурност, плащане на глоби, съдебни разноски; е) мерки, свързани с отлагането на присъда или мярка за сигурност, условно предсрочно освобождаване или отлагане или отмяна на присъда или предохранитена мярка.



Молбите за правна помощ могат да се направят директно между съдебните власти и да се върнат по същия път.
Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма.
С цел да се допълни законодателството на Общността за продължаване изпълнението на задачата за борба срещу изпирането на пари, е била издадена Директива 2005.60.CE, в която са установени конкретно физическите или юридическите лица, задължени да съобщават на националните органи, отговорни за преследването на тези престъпления, операрациите, в които професионално са били ангажирани, както и действителната самоличност на лицата, участващи в тези операции. Определено в директивата, че областта на изпирането на пари бе приета Директива 91/308/ЕИО на Съвета от 10 юни 1991 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари. Директивата призовава държавите-членки да забранят изпирането на пари и да задължат финансовия сектор, включително банките и множеството финансови институции в различните им категории, да идентифицират своите клиенти, да запазят съответните документи, да съставя свои вътрешни процедури за обучение на персонала и да съблюдават за изпирането на пари, както и да докладват на компетентните органи всички доказателства за изпирането на пари. Изпирането на пари и финансирането на тероризма често се извършват в международен контекст. Мерките, възприети единствено на национално или дори на общностно равнище, без международна координация и сътрудничество, биха имали много ограничен ефект. Всички мерки, предприети от Общността в това отношение трябва да бъдат съвместими с другите действия, предприети на други международни форуми. По-специално, дейността на Общността трябва да продължи да отговаря на препоръките на Специалната група за финансови действия (наричан по-нататък "СГФД"), водеща международна организация в борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Институциите и лицата, до които се отнася настоящата директива, в съответствие със същата, следва да идентифицират и проверяват самоличността на бенефициера (действителния собственик). За да се изпълни това изискване, гореспоменатите юридически и физически лица могат да изберат, ако желаят, да се обърнат до публичните регистри на действителните собственици, да изискат от клиентите си съответните данни или да получат информация по друг начин, като се вземат предвид, че нивото на тези мерки за комплексна проверка по отношение на клиента съответства на риска от изпиране и финансирането на тероризъм, което зависи от вида на клиента, търговското взаимоотношение, продукта или транзакцията. Доказано е многократно, че операциите с големи суми пари в брой е много вероятно да се използва за цели, свързани с изпиране на пари и финансирането на тероризма. Следователно, в тези държави-членки, които позволяват плащания в брой над установения лимит, всички физически или юридически лица, търгуващи професионално със стоки и приемат подобни плащания трябва да бъдат включени в обхвата на директивата. Тази директива е, във всички случаи се прилага за търговците на стоки с висока стойност, като скъпоценни камъни и метали или произведения на изкуството, за участниците в търгове, при условие че са получили парични средства в размер, равен или по-голяма от 15 000 EUR. За да се осигури ефективен контрол върху прилагането на разпоредбите на настоящата директива, от страна на тази група, държавите-членки могат да концентрират дейностите по мониторинга върху физическите и юридически лица, търгуващи със стоки, които са изложени на относително висок риск от изпиране на пари или финансиране на тероризъм, в съответствие с принципите на надзора, в зависимост от риска. С цел да се вземат предвид различните ситуации, които се случват в различните държави-членки, могат да решат да приемат по-строги разпоредби, за да се справят успешно с риска от големи плащания в брой. Директива 91/308/ЕИО направи приложим за нотариусите и другите автономни юридически професии, режима на Общността за борба с прането на пари; тази ситуация следва да остане непроменена в настоящата директива; юристите, както са определени от държавите-членки, са предмет на разпоредбите на настоящата директива, когато участват във финансови или корпоративни сделки, включително когато предоставят данъчни съвети, където съществува най-големият риск услугите на тези юристи да бъдат използвани за целите на изпирането на пари от престъпна дейност и финансирането на тероризма. Когато независими членове на законно признати и контролирани професии, предоставящи юридически съвети, като например адвокати, оценяват правното положение на своите клиенти или упражняването на процесуално представителство по съдебни дела, не би било уместно да се задължат по отношение на тези дейности и съгласно разпоредбите на настоящата директива, да съобщават за подозрения за изпиране на пари или финансиране на тероризъм. Трябва да съществува освобождаване от задължението за докладване на информация, получена преди, по време или след съдебно производство, или в момента на определяне на правното положение на даден клиент.

Изпирането на пари и финансирането на тероризма са международни проблеми, които трябва да се решават на глобално ниво. В случаите, когато кредитните и финансови институции в общността имат клонове и дъщерни дружества в трети държави, чието законодателство в тази област има дефицити, и за да се избегне прилагането на много различни стандарти в рамките на една институция или група от учреждения или институции, същите трябва да прилагат стандарта на Общността или, ако такова прилагане е невъзможно, да уведомяват компетентните органи на държавата-членка по произход.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Каталог: wp-content -> uploads -> 2015
2015 -> Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“
2015 -> Правила за изменение и допълнение на Правила за търговия с електрическа енергия Съществуващ текст
2015 -> 120 Основно училище “Георги С. Раковски” София
2015 -> Премиерният сериал Изкушение от 12 октомври по бтв lady
2015 -> Агнешко месо седмична справка: средни цени за периода 7 – 14 януари 2015 г
2015 -> Пилешко месо седмична справка: средни цени за периода 7 14 януари 2015 г
2015 -> Бяла кристална захар седмична справка: средни цени за периода 7 – 14 януари 2015 Г


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница