- Концепцията на многоядрената технология е съсредоточена главно върху възможността за паралелно изчисляване, което може значително да повиши скоростта и ефективността на компютъра, като включи в един чип два или повече централни процесора (CPU). Това намалява консумацията на топлина и енергия в системата. Това означава много по-добри резултати с по-малко или същото количество енергия.
I - Многоядрена технология
- Архитектурата на многоядрен процесор позволява комуникация между всички налични ядра, за да се гарантира, че задачите за обработка са разделени и зададени точно. В момента на изпълнение на задачата обработените данни от всяко ядро се предават обратно на дънната платка чрез едина обща споделена шина. Тази техника значително подобрява производителността в сравнение с едноядрен процесор с подобна скорост.
- Многоядрената архитектура поставя множество процесорни ядра и ги свързва като един физичен процесор. Целта е да се създаде система, която може да изпълнява повече задачи едновременно, като по този начин придобие по-добра цялостна производителност на системата. Многоядрените процесори се използват в мобилни устройства, Многоядрен процесор е централен процесор, съставен от две или повече изчислителни компонента на един чип или в един корпус. Изчислителните ядра четат и изпълняват програмните инструкции (като сумиране, преместване на данни и разклонение), но двете ядра ги извършват едновременно и така се увеличава общата скорост на изпълнение на програми, които позволяват паралелни изчисления.
I - Многоядрена технология – история
- Първият многоядрен процесор, Power 4, беше пуснат от IBM през 2001 г., но едва през 2005 г. Intel и AMD донесоха първите многоядрени процесори на пазара на потребителски компютри под формата на Pentium D и Athlon 64 X2 съответно. Броят на процесорните ядра за потребителски клас обикновено не се увеличи отново до пускането на процесорите на AMD „Threadripper“, които първоначално предлагаха до 16 ядра и 32 нишки през 2017 г. и след това модел с 64 ядра и 128 нишки през 2019 г.
- Intel сравнително бавно предлага сравними настолни модели, които да се конкурират с платформата Threadripper на AMD. Най-високият брой ядра на Intel през 2019 г. предлага само 18 ядра и 36 нишки.
- Технология за ускорение на обработката на мултимедийни данни, която бе въведена от Intel през 1997 година с техния процесор наречен "Pentium MMX“ . Тя е част от инструкционния набор на процесорите на Intel и се използва за подобряване на производителността при обработката на графика, звук и видео
MMX е допълнителна възможност за процесор, която се поддържа от процесори IA-32 от Intel и други доставчици. Впоследствие MMX беше разширен от няколко програми от Intel и други: 3DNow!, Streaming SIMD Extensions (SSE) и текущи ревизии на Advanced Vector Extensions (AVX)..
Част III – Процесор Pentium D/EE
- Pentium D е гама от настолни 64-битови x86-64 процесори, базирани на архитектурата NetBurst, която е двуядрен вариант на Pentium 4. Всеки CPU се състои от две ядра. Първият процесор на марката е произведен по 90 nm тех., беше пуснат май 2005 г., последван от 65 nm девет месеца по-късно. Основното изпълнение на 90 nm и по-късно 65 nm са проектирани по различен начин, но са функционално еднакви. 90 nm съдържа една матрица с две съседни, но функционално отделни CPU ядра, изрязани от една и съща пластина. По-късният 65 nm използва многочипов модулен пакет, където две отделни матрици, всяка съдържаща едно ядро, се намират в корпуса на процесора. Нито 90nm, нито 65nm бяха способни на директна комуникация между ядра, разчитайки вместо това на връзката на северния мост за изпращане на информация между 2-те ядра.
