Мотиви по н о. Х д. №490/2004г., Сгс, но, 12 с-в

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, така както е формулирано в обвинителния акт. Счита, че то е доказано от заключението на съдебномедицинската експертиза на труп и останалите съдебномедицински експертизи. Поддържа за установено, че жертвата е била в легнало положение с лице към подсъдимия, който е бил изправен над него. Изтъква, че след прободните рани Ангел Ненов е изпитвал силни болки и страдания, бил е в съзнание и е извършвал действия в своя защита. Относно авторството на деянието се позовава на обясненията на подсъдимия и приобщените показания на св. Велев от досъдебното производство. Въз основа на тези показания приема, че обосновано първоначалната съдебномедицинска експертиза е изяснила, че жертвата е била в легнало положение. Изразява становище, че съдът не следва да кредитира показанията на св. Добрева поради нейната емоционалност и липса на такава организираност на поведението й, каквато е характерна при хора със зряла психика, както и поради факта, че е сестра на подсъдимия. Изтъква, че подсъдимият няма наранявания, които имат защитен характер, от което следва, че не е бил нападнат изобщо. На следващо място посочва, че по делото няма категорични доказателства, че вратата на апартамента на св. Добрева е била разбита. Счита, че обясненията на подсъдимия са вътрешнопротиворечиви – от една страна, твърди, че е виждал всичко в мъгла, а от друга, че е видял св. Велев да вади от десния си джоб нож. Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства.

Подсъдимият Добрев дава обяснения, в които разказва, че тръгнал към жилището на сестра си след разговор с нея, от който разбрал, че външната врата на апартамента за пореден път е била разбита. За да я поправи взел в джоба си отвертка. След като слязъл от автобуса и се насочил към блока на сестра си видял тя да тича насреща му и двама мъже да я гонят. Твърди, че св. Велев имал нож, с който го нападнал, нанасял му удари с ръце и крака по главата и тялото. Заявява, че получил увреждане, от което влязла кръв в здравото му око, в следствие на което не виждал ясно, извадил отвертката, за да се брани и я размахвал с дясната си ръка хоризонтално на нивото на гърдите. Казва, че няма обяснения за начина, по който е нанесен смъртоносният удар на Ангел Ненов. В последната си дума изтъква, че не е виновен и това събитие разбило неговия живот и този на неговите родители.

Защитникът на подсъдимия счита, че поведението на подсъдимия е несъставомерно. Поддържа, че фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт и в пледоарията на прокурора, почива на предположения. Изтъква, че представителите на обвинението са пренебрегнали медицинската документация за подсъдимия и сестра му, не са коментирали разбиването на вратата на апартамента, нито наличието на нож, за който споменават освен подсъдимият, св. Добрева и починалият св. Велев. Излага доводи, че чантата, която се споменава в обвинителния акт, не е на подсъдимия. Моли съдът да изключи протокола за оглед като негодно доказателствено средство. Приема за установена друга фактическа обстановка, при която подсъдимият е тръгнал към апартамента на сестра си, видял сестра си да тича и бил нападнат. Получил е удар в областта на дясното око, от който било причинено кръвотечение, замъглило зрението на това око. От този побой на подсъдимия били причинени счупване на зъби и порезна рана. При тази ситуация, позовавайки се на съдебнопсихиатричната експертиза, защитникът приема, че подсъдимият е изпаднал в състояние на физиологичен афект и в състояние на самозащита при условията на неизбежна отбрана причинил смъртта на жертвата. Изтъква, че срещу подсъдимия е имало непосредствено и продължаващо нападение, при което той е реагирал със средство, което според закона може да е по-опасно от използваното от нападателя му. Затова счита, че поведението му не надхвърля нужното за отблъскване на нападението. Още повече, че е бил сам срещу две лица. Поради това моли съдът да приеме, че е налице институтът на неизбежната отбрана и да оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение.

Подсъдимият Славчо Иванов Добрев е роден на 08.11.1956г. в с. Долни окол. Живее в гр. София, ул.”Петър Митов” № 2, вх. Б, ап. 29, българин, български гражданин, неженен, с висше образование, работи като проектант в “Транспроект” АД, с ЕГН 5611086964.

Св. Велев и св. Добрева се познавали от 1998 г. Отношенията им били напрегнати, като св. Добрева изпитвала страх от св. Велев, тъй като той упражнявал физическо насилие над нея. В периода 07.01 – 12.01.1999 г. в резултат от нанесен й от него побой св. Добрева била хоспитализирана в болницата в гр. Етрополе с диагноза – контузия на главата, мозъчно сътресение, контузия на гръдния кош. След връщането й в гр. София подсъдимият настоял св. Добрева повече да не се вижда със св. Велев.

На 26.03.1999 г. св. В. Велев отишъл в апартамента, обитаван от св. Цв. Добрева, собственост на родителите й, находящ се в гр. София, жк. „Слатина”, бл. 8, вх. А, ет. 2 , ап. 7. Същия ден, петък, подс. Добрев преди да замине на село при родителите си минал през апартамента, за да види сестра си. Когато влязъл, видял св. Велев. Подсъдимият се изненадал, че въпреки предходния инцидент и побоя над сестра му, той се е осмелил пак да дойде при нея и го изгонил от жилището. Св. Велев преди да си тръгне обяснил на подсъдимия, че е приятел на сестра му и я уважава. Подсъдимият го попитал, тогава защо я е бил, а св. Велев се оправдал, че бил пиян. След излизането на св. Велев от жилището подсъдимият забелязал, че външната врата на апартамента била разбивана и я поправил. Уговорил се със св. Добрева и тя да дойде на село през почивните дни, тъй като майка им била тежко болна.

По време на размяната на удари на Ангел Ненов били причинени и натъртване на горната и долната устни на устата с две разкъсвания по видимата лигавица на долната устна, избиване на първи и втори горен ляв и първи горен десен зъб и частично счупване на режещия ръб на коронката на втория зъб, една повърхностна прободна рана на дясната предраменница, непосредствено над лакътя, една повърхностна прободна рана по предно-вътрешната повърхност в долната трета на дясната предраменница непосредствено над гривнената става, косо разположени охлузвания в областта на дясна ребрена дъга по средна ключична линия и по едно охлузване в областта на ляво и дясно подребрие.

Непосредствено след получаване на нараняванията до настъпване на шоковото състояние, предизвикано от нараняването на гръдния кош, Ненов могъл в продължение на няколко минути да извършва активни движения, да се защитава и да извърви известно разстояние. Той не загубил веднага съзнание, изпадайки в шок, като до този момент изпитвал силни болки и страдания, както и ужас от настъпващата смърт.

Св. Постолов, полицейски служител, който живеел в ж. к. “Слатина”, бл. 9, ет. 11, видял от прозореца на балкона си, че долу става побой и слязъл да се намеси. Когато стигнал до моста на Слатинска ръка, видял Ангел Ненов да лежи в безпомощно състояние на една пейка. Задържал подсъдимия и му поставил белезници. Подсъдимият изглеждал разстроен и ядосан и казал, че двамата мъже са изнасилили сестра му. Били се събрали множество хора и един човек, с неустановена по делото самоличност предал на св. Постолов едва отвертка, за която казал, че е взета от подсъдимия.

След това присъстващите извикали органите на полицията и медицинска помощ. На мястото пристигнал св. Томов, който работел в СДВР “Сигма” и в момента бил автопатрул в район “Слатина”.

Пострадалият Ангел Ненов постъпил във ВМА в терминално шоково състояние в 20,10ч. Въпреки оказаната му висококвалифицирана медицинска помощ Ангел Ненов починал. Смъртта му била неизбежна последица от прободното нараняване, което проникнало в лявата сърцева камера и причинило тампонада на сърцето от излялата се кръв в околосърцевата торбичка.

В резултат от нанесените му удари подсъдимият получил разкъсно-контузна рана в областта на вътрешния край на дясната вежда, кръвонасядане на долен десен клепач, охлузване на гърба на лявата ръка, счупване на втори горен десен зъб до основата (зъбът бил кариозно променен).

След пристигането на полицията подсъдимият, св. Добрева и св. Велев били откарани в МБАЛ “Царица Йоанна”. Подсъдимият бил прегледан в спешен неврохирургичен кабинет, където били установени уврежданията му. Св. Цвета Добрева също била прегледана в неврохирургичен кабинет. Било установено, че има контузия на главата и гръдния кош. Наложило се приемането й в Спешна хирургия на 28.03.1999 г. до 30.03.1999 г. с диагноза контузио-торакоабдоминалис. Установено било, че св. В. Велев е получил няколко прободни наранявания с отвертка в областта на лявата ушна мида, носа и лявата подчелюстна област.

Подсъдимият Добрев има репутацията на старателен, упорит и високо квалифициран специалист сред колегите си. В работата си е показал ценни човешки качества, като високо чувство за отговорност, което се проявявало в поемане на допълнително работа и ограничаване на свободното му време, толерантност и склонност на отстъпки в контактите си с хората. Подс. Добрев е предан син, отдаден на грижите за семейството си и сестра си, която има проблеми със социалната адаптация и дефицити в характеровата структура.

Подсъдимият не се води на отчет за психическо заболяване и фамилно не е обременен, не е боледувал от тежки соматични или неврологични заболявания. Интелектуалното му развитие е в границата на нормата, в личностовата му структура не се откриват изразени отклонения, които да обуславят личностово разстройство (психоза). Характерът му е компромисен, без стремеж за доминиране, с добър интрапсихичен контрол. По време на деянието се е намирал в състояние на физиологичен афект – съзнанието му е било стеснено, но не помрачено, изпитвал е силен страх за своя и на сестра си живот. Могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Съдът прие, че протоколът за оглед е негодно доказателствено средство. В него като поемно лице е посочен св. Олег Лазаров, който изобщо не е участвал в такова действие. Св. Лазаров, полицай към разглеждания период, в показанията си заявява, че не си спомня да е ходил в ж.к. Слатина, бл. 9. Същевременно демонстрира добра осведоменост и ясен спомен за всички случаи, в които е бил поемно лице. Обяснява това с факта, че случаите били малко – 5-6 на брой. Разказва, че е участвал като поемно лице в ж.к. Слатина, но тогава е присъствал на оглед в бл. 10 във връзка с кражба от апартамент. Ето защо от съпоставката на показанията на св. Лазаров за предходните му ангажименти като поемно лице, съзнанието му за свързаните с тази дейност задължения и в същото време – липсата на какъвто и да е било спомен някога да е участвал в оглед, свързан с убийство, съдът установи, че той не е участвал в действието, обективирано в протокола за оглед, приложен на л. 6 от предв. производство. С оглед на това съдът прие, че е безпредметно да изследва факта дали св. Лазаров е подписал протокола, защото след като не се изяснява участието му на мястото, оттук нататък не може да бъде изключена убедително възможността, че като полицейски служител е подписал по-късно протокола в полицейското управление. Поемните лица участват в извършване на процесуално-следствените действия, за да могат впоследствие да установят достоверността на отразените в протокола обстоятелства. При положение, че едното поемно лице не може да изпълни заложената му в закона функция, то тогава, независимо от наличието на всички реквизити на протокола от външна страна, включително и на подписа на поемното лице, протоколът за оглед не е годно доказателствено средство.

Въпреки дискредитирането на доказателствената стойност на протокола за оглед, обстоятелствата, за които е съставен, се установяват от други доказателства. Пространството, в което е осъществено нанасянето на ударите от страна на св. Велев, А. Ненов и на подсъдимия – между бл. 7 и 9 и моста на Слатинска река, се извежда от комплексната оценка на показанията на свидетелите Томов, Постолов, Антонов, Стоилов, Добрева и обясненията на подсъдимия. А наличието на две чанти се изяснява от показанията на св. Добрева, които не се опровергават от никакви други доказателства, а напротив кореспондират с доказателствения материал. Косвени доказателства за това се съдържат в обективните данни за социалната занемареност на св. Велев и Ангел Ненов, които нямали постоянен подслон и средства за препитание. От показанията на св. Велев се установява, че влезли насила в апартамента на св. Добрева, защото двамата с Ангел Ненов нямало къде да живеят. В жилището на св. Добрева останали два дни и се възпозвали от нейното имущество. Св. Томов по външния вид на двамата се ориентирал, че жертвата и св. Велев били клошари. Косвени указания за този факт се съдържат и в показанията на св. Динкова, съседка на св. Добрева, която споменава, че в този период жилището на Добрева било посещавано от хора със занемарен външен вид, които тя оприличила на клошари.

Съдът намира, че протоколът за изземване на отвертката не установява автентичното действие на откриването на отвертката на местопрестъплението и на нейното приобщаване по делото, тъй като от показанията на св. Постолов се изяснява, че не той, а друго неустановено лице в негово отсъствие взело отвертката от подсъдимия. От заключението на съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства е видно, че по приложената към делото отвертка е констатирана кръв от кръвна група А (бета), каквато е и кръвта на Ангел Николов. Този резултат обаче е само индиция, но не и категорично указание, че именно изследвана отвертка е средството на престъплението, тъй като кръвта по нея може да принадлежи на всяко друго лице със същата кръвна група. При това положение, след като не може да бъде изведено по несъмнен начин кое лице и как е взело отвертката от подсъдимия, което пречи да се проследят всички етапи на движението на средството на престъплението за приобщаването му към доказателствения материал, не може да бъде и опровергано твърдението на подсъдимия, което съдържа конкретни възражения, че не това е била неговата. В същото време подсъдимият заявява, че по време на инцидента е използвал отвертка, която е била сходна по размери и външен вид с тази, приложена по делото, поради което съдът приема за несъмнено доказан факта на нейната употреба.

Предисторията на отношенията между св. Велев и св. Добрева се изяснява от анализа на показанията им, който поради спецификата на двата вида гласни доказателствени средства и особеностите на личността на двамата свидетели, налага да бъде извършена внимателна съпоставка помежду им. Св. Велев признава, че на 06.01.1999г. набил св. Добрева, което наложило тя да постъпи в болница в гр. Етрополе. По отношение на характера на техните отношения и на степента на интимност помежду им съдът констатира, че показанията им са противоречиви, като същевременно и двете доказателствени средства не се отличават с вътрешна стабилност и устойчивост. При оценка на показанията на св. Цв. Добрева съдът отчете заключенията на двете съдебнопсихиатрични експертиза за свидетелската й годност – първоначалната от предварителното производство и разширената допълнителна, назначена в съдебно следствие. Поради това и като взе предвид заинтересоваността и на двамата – св. Добрева да защити брат си, когото самата е въвлякла в конфликта, а св. Велев – да укрие данните за насилието, което е упражнил върху св. Добрева и подс. Добрев, както и поведението си, станало първопричина за трагичното събитие, съдът прие, че показанията и на двамата могат да бъдат надежден източник за доказателства само ако срещат подкрепа в друг несъмнено установен обективен факт. Ето защо съдът прие, че показанията на св. Велев за интимната му връзка със св. Добрева не са годни безусловно да установят действителния характер на техните отношения.

Съдът, като взе предвид, че обясненията на подсъдимия Сл. Добрев освен важен източник на доказателства, са и средство за защита, което не е обвързано със задължение за изясняване на обективната истина по делото, подложи на детайлен анализ собственото им вътрешно съдържание и отношението им към останалите доказателства по делото. Следвайки този подход на обсъждане, съдът даде вяра на твърденията на подсъдимия за обстоятелствата, при които е тръгнал към апартамента на сестра си, за предходните отношения между нея и починалия св. Велев, както и за действията на св. Велев и Ангел Ненов спрямо него. Съдът отчете, че обясненията на подсъдимия се потвърждават в отделни свои части от заключението на съдебномедицинската експертиза за установяване на неговите увреждания, от показанията на сестра му, от съдебномедицинската експертиза за нейните увреждания, от показанията на самия св. Велев и писмените доказателства за упражняваното над сестра му в началото на 1999г. и в периода 26.03.-28.03.1999г. физическо насилие от св. Велев, косвено от показанията на независим наблюдател като св. Стоилов. Същевременно относно посочените обстоятелства обясненията на подсъдимия са вътрешно непротиворечиви и изграждат логически устойчива и правдоподобна фактическа верига. Св. Велев потвърждава показанията на св. Добрева и обясненията на подсъдимия, че на 26.03.1999г. двамата се видели в апартамента, обитаван от св. Добрева. Св. Велев потвърждава и факта, че си тръгнал, защото подсъдимият го накарал, но по-късно същия ден се върнал с Ангел Ненов и понеже св. Добрева отказала да го пусне „ударил” външната врата, за да влезе. Така несъмнено от всички относими гласни доказателства се изяснява, че вратата на апартамента на св. Добрева действително е била разбита. Това обстоятелство съдът намира за особено съществен контролен факт за проверка на цялостната достоверност на показанията на св. Добрева, на св. Вандев, както и на обясненията на подсъдимия.

Обясненията на подсъдимия се потвърждават от заключението на съдебномедицинската експертиза №217/99г, която изяснява характера и локализацията на причинените му увреждания, които могат да бъдат получени по описания от него начин – от удари с или върху тъпи предмети и тангенциалното действие на такива, каквито са ударите с ръце и крака. Наличието на линейната разкъсно-контузна рана на дясната вежда с размер 1,5 см. с остри ъгли и неравни ръбове и стени, покрита с кафеникава коричка, потвърждава категорично обясненията му, че в дясното му око е навлязла кръв от същото нараняване. От заключението на съдебномедицинската експертиза №415/2000г. се извежда, че травмата в лявото му око от детството е увредила значително зрението му с това око и с него той различава само силуети. След навлизането на кръв в дясното му око подсъдимият е вижда неясно, като “през мъгла”. Всичко това потвърждава правдивостта на обясненията на подсъдимия за състоянието му по време на сблъсъка му със св. Велев, липсата на ясна визия и силния стрес, на който е бил подложен.

Съдът намира, че обясненията на подсъдимия, че св. Велев носел нож, не се опровергават от убедителни доказателства, като същевременно намират опора в доказателствения материал. От една страна, същото обстоятелство се твърди от св. Добрева в нейните показания, които обсъдени критично се подкрепят от показанията на св. Вандев, техен братовчед и служител на МВР, който чул от приятелката на подсъдимия след задържането му, че по време на деянието един от двамата мъже използвал нож срещу подсъдимия и при направения от него оглед на мястото около реката намерил нож, който предал на следователя. Показанията на св. Вандев са последователни, обстойни и конкретни, поради което не внушават съмнение. Същевременно опороченият оглед, който е бил и непълноценен поради събирането на множество хора на местопрестъплението и проявеното бездействие за незабавно събиране на доказателства не дава сигурност, че ножът изобщо е бил търсен от органите на предварителното производство, както и че след предаването му е бил надлежно приобщен. В тази връзка съдът взе предвид, че не е правен изобщо оглед на вратата на апартамента на св. Добрева и изобщо не са търсени очевидци сред лицата, които са били на мястото и са взели отвертката от подсъдимия.

Съдът не кредитира показанията на св. Велев, дадени в досъдебната фаза, приобщени надлежно към доказателствения материал, за това, че подсъдимият ги нападнал пръв, като се нахвърлил срещу него с отвертка, защото намира, че са изолирани от останалите доказателства. Посочените показания съдържат и логическа празнота, която поради смъртта на свидетеля вече не може да бъде преодоляна. Показанията на св. Велев не дават разумно обяснение защо, след като подсъдимият познавал св. Велев, а не Ангел Ненов, и тъкмо него бил изгонил преди два дни от апартамента, за да предпази сестра си, е насочил физическата си агресия към непознатия Ненов и причинил неговата смърт, а не преследвал св. Велев и го оставил да се отдалечи. Освен това показанията на св. Велев не съответстват на доказателствата за причинените на самия подсъдим и сестра му увреждания по време на деянието. От показанията на св. Велев обаче се изяснява, че подсъдимият е извадил отвертката от торбичка с инструменти, което категорично подкрепя твърдението на подсъдимия, че се е готвел да поправя вратата на жилището на сестра си и самият той не е носел чанта. Тези показания на св. Велев, който непосредствено е възприел факта на изваждането на отвертката, опровергават показанията на св. Валери Стоилов, приобщени от предварителното производство, че видял от балкона един мъж да вади нещо от чанта и да замахва с него към останалите.

След съпоставка на обясненията на подсъдимия с останалите доказателства съдът не кредитира само тази тяхна част, която безусловно се опровергава от заключението на допълнителната съдебномедицинска експертиза, назначена в съдебно следствие, което установява, че подсъдимият не би могъл да причини смъртоносното увреждане на Ангел Ненов, ако само е размахвал отвертката силно и рязко хоризонтално и на височината на гърдите си с дясната си ръка, така както твърди. От научно обоснованите и изчерпателни експертни изводи се изяснява несъмнено, че от приложената по делото отвертка или от друга със същите размери, каквато описва, че е държал подсъдимият, биха могли да се получат по начина, сочен от подсъдимия, само прободните наранявания по дясната предраменница и това на гръдния кош на жертвата. От всички получени от Ненов наранявания само за прободното нараняване на гръдния кош, причинило смъртта, би могло да се направи конкретен извод за насоката на канала на въздействалото оръжие и респективно – за начина, по който е бил нанесен ударът и той е – силен удар отпред и отгоре – леко назад и надолу. Ето защо съдът кредитира напълно заключението, че анатомичното разположение (локализация) на нараняването категорично изключва възможността то да е причинено при хоризонтално замахване с оръжие от извършителя спрямо тялото на пострадалия. Като се има предвид, че нараняването в областта на гръдния кош е причинено от удар със значителна сила, при която острието е проникнало дълбоко в тялото – не по-малко от 15см. навътре, а впоследствие е наложило изтеглянето на проникналото острие от тялото, обективно не е било възможно подобно усилие да остане незабелязано от подсъдимия, както той поддържа. С оглед на това съдът счете, че твърденията на подсъдимия, че не е нанасял проникващ удар с отвертката, са защитна версия, която цели да постигне благоприятен изход на процеса за него, но не представлява истинно отражения на действителността. Доколкото съгласно същото медицинско обследване останалите увреждания – прободни рани в областта на дясната предраменница – от медицинска гледна точка могат да бъдат получени от описаните защитни движения на подсъдимия с отвертката, съдът прие тази част на обясненията му за достоверна.

Съдът даде вяра на обясненията на подсъдимия и за факта, че не се е надвесвал над жертвата, докато тя е била легнала на земята, защото те не се опровергават от несъмнено установени обективни факти. От устните уточнения на вещите лица по съдебномедицинската експертиза от съдебно заседание от 13.05.2005г, се изяснява, че мястото на увреждането и неговата специфика не позволяват да бъде опровергана възможността деецът и жертвата да са били лице в лице в изправено положение, когато е бил нанесен ударът при замах напред към пострадалия и надолу.

При анализа на доказателствената стойност на показанията на св. Цвета Добрева съдът отчете установеното и в първоначалното заключение на съдебнопсихиатричната експертиза и в заключението на разширената съдебнопсихиатрична експертиза своеобразие в мисленето й. При нея няма данни за душевно заболяване, интелектуалните й възможности са в границите на нормата, но е налице дисхармония в характеровата й структура с черти на психична незрелост, емотивност, предимно кататимна предпоставеност, интравертираност. С други думи, св. Добрева е затворена, недостатъчно годна за стойностни социални контакти, с бързо подвижни и повърхностни емоционални преживявания, които често диктуват поведението й, което не е организирано, обмислено и съобразено с обществените изисквания, както при човек със зряла психика. Доколкото тези характерови особености са трайни, дават облик на цялостното й поведение и във висока степен нарушават годността й за адекватна психосоциална адаптация. Съгласно съвременните психиатрични критерии се приема, че е налице болестно разстройство на личността, което обаче не се приравнява на душевна болест. Установените отклонения в характеровата й структура, които определят специфичното разстройство на личността й, не нарушават психическата й годност да възприема правилно фактите към датата на събитието, нито я лишават от способността й правилно да ги възпроизвежда към момента на депозиране на показанията й, ако тя желае това. От устните уточнения на вещите лица се изяснява съществуването на вътрешна потребност у св. Добрева от възможно съзнателно и несъзнателно видоизменение на показанията й в подкрепа на брат й, с когото емоционално е свързана и смята, че е попаднал в рискова ситуация заради нея. Емоционалността й и отклоненията й в характеровата структура не позволяват пълноценен рационален контрол при възпроизвеждане на фактите, което несъмнено следва да бъде отчитано като изходна позиция при оценката на нейните показания. Затова съдът прие, че може да кредитира само тази част на показанията на св. Добрева, която намира убедителна подкрепа в други несъмнено установени факти.

В този ред на мисли съдът взе предвид, че показанията на св. Добрева за упражненото й насилие в дома й и по време на деянието се потвърждава от обективните факти, установени при медицинския й преглед веднага след събитието. От заключението на съдебномедицинската експертиза №108А/2001г. се извежда, че получените увреждания – контузия на гръдния кош и корема, могат да се получат по начина, описан от свидетелката – чрез удари с или върху твърди тъпи предмети, включително с юмруци и ритници.

Същевременно съдът не кредитира показанията на св. Цв. Добрева, че на път към спирката с двете чанти със св. Велев и Ангел Ненов срещнали един непознат мъж, с когото двамата започнали да се бият, тъй като противоречат на показанията й от досъдебното производство и са напълно изолирани от всички други доказателства. Съдът даде вяра на показанията й от предварителното производство, че св. Велев насила осъществил полово сношение с нея, тъй като този разказ се вписва логически устойчиво в контекста на останалите несъмнено установени събития и отношения помежду им и е изложен по-скоро до разглеждания период. В тази връзка съдът взе предвид, че от показанията на св. Постолов се изяснява, че подсъдимият при задържането си е казал, че двамата мъже са изнасили сестра му. От този факт следва, че при срещата си с брат си св. Добрева е успяла да му се оплаче за изнасилването, като поради конкретната ситуация и бързо развилите се действия на побоя, подсъдимият не е успял да разбере подробности. Показанията на св. Добрева напълно кореспондират на обясненията на подсъдимия, че след слизането си от автобуса видял сестра си да тича към него, преследвана от двамата мъже, предхождани от св. Велев. При кредитирането на показанията на св. Добрева относно споменатите обстоятелства съдът взе предвид и уточнението на вещите лица след нейния разпит, че показанията й не дават основание за промяна на заключението им за свидетелската й годност. Вещите лица също така подчертават, че при депозиране на показанията си пред съда Добрева се представила по възможно най-добрия начин – била организирана, в ясна кондиция, в състояние на такава мобилизация, при която човешката психика е в състояние да компенсира дефицитите, изложени в диагнозата й.

Съдът прие след внимателно обсъждане на показанията на свидетелите Постолов, Антонов и Стоилов, че те са възприели отделни части от събитието, но никой от тях не е видял неговото начало, като поради отдалечеността си от мястото на деянието и настъпилото смрачаване и тримата свидетели не са в състояние да опишат непоколебимо детайлите на ситуацията. Св. Постолов наблюдавал побоя от 11 етаж на бл. 9 от разстояние от около 40м, като видял, че две лица бягат, а други две ги гонят. Споменава, че подсъдимият гонел останалите, но след това уточнява, че не можел да види кой какви действия от биещите се е извършвал. Също така св. Постолов заявява, че видял подсъдимият да удря единия мъж, а сестра му – другия. В приобщените му от досъдебното производство показания, събрани по-скоро след инцидента, св. Постолов твърди, че видял сестрата да рита пострадалия, който имал нараняване в шията и подсъдимият също го ритал. Тогава свидетелят слязъл веднага и установил, че отвертката вече била взета от подсъдимия. Това означава, че св. Постолов е видял само част и то края на побоя, доколкото изобщо не разказва да е видял как е било причинено увреждането на второто лице, което намерил с прободна рана в гърдите да лежи на пейка в същия район.

Показанията на св. Антонов също не допринасят за пълноценното изясняване на последователността на действията на участниците в побоя и за неговото начало. Св. Антонов наблюдавал от около 20м. и това, което възприел било “боричкане” пред бл. 8, т.е. възприел размяна на удари на всеки срещу всеки. Подобна информация се извлича и от показанията на св. Стоилов, който гледал през балкона на апартамента си в бл. 9. Св. Стоилов видял една жена, която викала и трима мъже, които тичали напред – назад и се биели, като уточнява, че всеки от тях гонел другите и нанасял удари.

От показанията на пристигналия след деянието св. Томов се установява, че събралите се хора му обяснили, че брат и сестра “намушкали двама граждани”, което показва настъпилата обща дезинформация сред присъстващите.

От изложения доказателствен анализ следва, че независими очевидци на целия инцидент не са установени по делото, нито са изяснени свидетели, възприели началото на сбиването. Същевременно обстановката и времето са били такива, че свидетелите, които са видели част и края на събитието, не могат точно да установят индивидуалния принос на всеки от участниците в конфликтната ситуация.

Както вече беше посочено, съдът кредитира показанията на св. Постолов, че подсъдимият при задържането е споделил, че е убил жертвата, защото са изнасили сестра му. Съдът намира обаче, че тази реплика не е достатъчна, за да обоснове, че подсъдимият е пристигнал на местопрестъплението, за да отмъсти за сестра си, доколкото по делото са събрани множество доказателства, че не е тръгнал към апартамента преднамерено, за да се саморазправя със св. Велев, което красноречиво се установява и от факта на приготвените инструменти за поправяне на вратата, възприети и от св. Велев.

На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Подсъдимият Славчо Иванов Добрев на 28.03.1999 г. в гр. София при превишаване на пределите на неизбежната отбрана умъртвил Ангел Николов Ненов, като му нанесъл прободно нараняване на лявата сърцева камера с предмет със заострен връх – отвертка, като по този начин осъществил състава на престъплението по чл. 119 НК.

От обективна страна събраните по делото доказателства несъмнено установяват, че подсъдимият е причинил инкриминираното увреждане, като нанесъл силен удар с отвертка в лявата гръдна част на жертвата, така че острието проникнало надълбоко (15 см) и причинило нараняването, чиято пряка и непосредствена последица била смъртта на Ангел Ненов.

Съдът прие обаче, че подсъдимият е действал при условията на неизбежна отбрана. Спрямо него е било осъществено нападение, което той не е провокирал по никакъв начин – първоначално от св. Велев, а впоследствие и от Ангел Ненов. Нападението било действително и непосредствено и създало реална опасност за телесната неприкосновеност както на подсъдимия, така и на неговата сестра. Именно това нападение формирало у подсъдимия внезапния умисъл да нанесе смъртоносния удар с отвертката в гърдите на жертвата.

Същевременно съдът намира, че няма съответствие между силата и опасността на нападението и тези на избраната от подсъдимия защита. Подсъдимият несъмнено е имал право на активна защита, но нанесеният удар, който радикално се отличава по сила и насоченост от тези, които са му били нанесени, видно от констатираните по него увреждания, представляващи лека телесна повреда, показва, че защитата с причиняване на такова дълбоко прободно нараняване, чрез вкарване на цялото острие на отвертката в тялото, явно е надхвърляла необходимото за отблъскването на нападението. В тази връзка съдът отчете, че по тялото на подсъдимия не са открити наранявания, причинени от нож, а само от твърди тъпи предмети – юмруци и ритници. Вярно е, че по принцип нападнатият може да използва по-интензивни средства от употребените от нападателя, но те не следва да превишават пределите на неизбежната отбрана. С оглед на това съдът намира, че деянието на подсъдимия явно не съответства на характера и опасността на нападението, тъй като е могъл ефективно да се защити без да прибягва до такъв драстичен начин на защита.

От субективна страна подсъдимият е съзнавал, че нанасяйки удар със значителна сила и пробождайки гърдите на А. Ненов в дълбочина от 15 см. чрез вкарване на цялото острие на отвертката, го лишава от живот, като наред с това е съзнавал, че може да отблъсне нападението с причиняване на по-малко увреждане и въпреки това е извършил деянието, като е допускал неизбежността на трагичния резултат.

На следващо място съдът установи, че превишаването на неизбежната отбрана е било продиктувано от изпитваната към момента на нанасяне на смъртоносния удар силна уплаха от подсъдимия, поради което съдът прие, че са налице условията на чл. 12, ал. 4 НК за отпадане на наказуемостта за извършеното от него деяние.

Състоянието, в което обективно се е намирал подсъдимият, силно затрудненото му зрение, възприемането на силуети в мрак, които му нанасят удари, са предизвикали интензивно и обсебващо усещане за страх и несигурност. Изследването на обстановката и на поведението на подсъдимия чрез проследяване на последователността на неговите реакции, мотивира съда да приеме, че тъкмо силната уплаха е била причината подсъдимият да не съобрази пропорционалността на своята отбрана спрямо нападението. Психическото смущение на подсъдимия е било толкова силно, че е ограничило значително възможността му да ръководи постъпките си, да оценява правилно обстановката и да мотивира поведението си в пределите на неизбежната отбрана. За последното е допринесло и афектното състояние, в което се е намирал подсъдимият, изразено в силно стеснено от емоциите съзнание.

При все това деянието остава противоправно, поради което прилагането на института по чл. 12, ал. 4 НК не се отразява върху произнасянето по вината, тъй като подсъдимият е съзнавал противоправността на несъразмерното на нападението си поведение и е предвиждал и искал настъпването на фаталните последици.

С оглед изложените съображения, които водят до преквалификация на деянието на подсъдимия в такова по чл. 119 НК и до приложение на института на чл. 12, ал. 4 НК на основание чл. 302 НПК съдът оправда подсъдимия за това деянието да е извършено при условията на чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и т.10 вр. чл. 115 НК.

Предвид изхода на делото и признаването на подсъдимия за виновен на основание чл. 169, ал. 2 НПК съдът осъди подсъдимия Добрев да заплати по сметка на СГС направените по делото разноски в размер на общо на 1123 лв., а на основание чл. 170, ал. 2 НПК – държавна такса в размер на 3 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕН СЪДИЯ :