ВЕЛИКО ТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ
„Св. св. Кирил и Методий”
Педагогически факултет
О Т Г О В О Р Н А З А Д А Ч И З А
С А М О С Т О Я Т Е Л Н А Р А Б О Т А
По дисциплина: Мотивиране на персонала
Изработил: Нелка Пеева Преподавател: Проф. д-р Пенка Костова
Факултетeн № D201130
Специалност: Управление на образованието
2011 год.
Задача 1. Проучете мотивационните фактори в организацията, в която работите, и направете мотивационен профил на сътрудниците.
Обобщавайки информацията получена от моите колегите синтезирах следните мотивационни фактори :
Учителите са висококвалифицирани служители с висше образование, които притежават способности да генерират нови идеи, полезни за развитието на училището като организация. Мотивацията за педагози с продължителен стаж може да бъде свързана с:
получаването на признание от директора- мениджър за техните инициативи или участието им в различни проекти;
повишаване на социалния статус/ социален ранг в групата/;
възможност за инициатива;
справедливо заплащане на труда/основно, допълнително, деференцирано заплащане/, което да е обвързано с резултатите от трудовото им представяне или с успехите и изявите на областно и национално ниво на възпитаниците им ;
професионални награди;
възможността за продължаване на обучението им и придобиване на нови професионални компетентности.
Мотивиращи фактори за един млад учител могат да бъдат свързани с:
своевременна и справедлива оценка на полаганите усилия и постигнатите резултати в труда;
работа, съответстваща на длъжностната характеристика и мобилизираща професионалните знания, умения и способности;
справедливо заплащане на труда/ основно и допълнително /,което да е обвързано с резултатите от трудовото му представяне;
перспективата в работата;
възможността за продължаване на обучението му и придобиване на нови професионални компетентности.
Именно, мотивацията е силата и гледането напред, която подтиква хората да постъпват, да действат да се отнасят към някого или към нещо в различните обстоятелства по начин, който те сами избират. Тя се явява градивната двигателна сила, която по някакъв начин мобилизира неподозираните възможнотси на всеки един човек. В работната среда тази сила може да се управлява умело, да създава и развива, но може да се превърне в своя противополжност и да доведе до апатия и съпротива.
Съществено е умението да се насърчават хората в организацията, за да може с успех да се използват пълноценно техните способности и за да бъдат подтикнати да вложат уменията и познанията си в работата.
Мотивацията е сложен процес, който изисква от работодателя задълбочено изучаване и проучване на потребностите на персонала. Разбирането на това какво мотивира хората е един от най-мощните инструменти за тяхното управление и за постигането на целите на организацията. Тя е едно от индивидуалните различия на хората. Нейните основни измерители са параметрите: потребност, мотив, интерес, емоция, нагласа, цели, очаквания, решения, действия, самооценка, които изразяват същността, структурата и посоката на мотивацията. Разнообразни са и механизмите за мотивация на индивидите, така както са различни и разнообразни потребностите им. Заедно с традиционните стимули като заплащане, добавки към заплатите, социални придобивки, широко приложение започват да придобиват и немонетарните стимули като:създаване на условия за социална и творческа активност, делегиране на определени пълномощия и др.
Мотивацията би могла да се разглежда като съвкупност от психични процеси, определящи силата на поведение, предизвикващи насочването и поддържането на доброволно насочени действия. Като цяло предназначението и на онази водеща сила, която участващите в процеса на труда изпълняват задачите в съответствие с техните им задължения, направеното планиране, изборът на решения, и конкретно разпределение, което е важно за цялостното управление на организацията.Мотивацията,е от пряка зависимост от системата на възнаграждения и наказания, самоусъвършенстване и други. Тя е съвкупност от потребности, които могат да бъдат осъзнати или неосъзнати.
Основната цел на мотивационната насоченост е съвпадението и еднопосочеността на интересите. Затова ръководителят трябва да намери онези пресечни точки за да се получи качествена работа между него и персонала в дадена организация.Анализът и оценката на работния екип е етап от процеса на планиране, информация за длъжностите, трудовия стаж, квалификацията, възрастта и някои лични качества на хората работещи в дадена организация,служат за ориентир при разработването на адекватна стратегия за мотивация.
Задача 2. Разработете система за мотивиране на персонала във вашата организация.
Създаването на система за мотивиране и стимулиране е изключително сложен творчески процес, който може да се оприличи с конструирането на най-сложните и материални системи. Тази дейност е свързана с изследване на особеностите на организацията, потребностите, интересите и очакванията, които могат да подбудят мотивите за високоефективна дейност при реализиране на целите на организацията. Избраният набор от мотиви и стимули представляват съдържанието на системата за стимулиране.
Стимулите са онези компоненти в мотивационната структура на управленските субекти, които се формират в резултат на директното въздействие на околната среда и чрез които поведението на управленската личност получава тласък и посока, определени от общосистемните потребности и интереси. Стимулите изпълняват изключително важни стабилизиращи и динамизиращи функции, без които не е възможно координирането и еднопосочно протичане на единия управленски процес
Учителят, като основен участник в процеса на обучение и възпитание в училище, безспорно е ключов фактор за развитието на образователната система. Самочувствието и общественият авторитет на учителя се отразяват пряко на желанието му за работа и усъвършенстване, както и на качеството на образованието. С оглед повишаване на социалния статус и авторитета на българските учители държавата трябва да положи допълнителни целенасочени усилия. Необходимо е да се отделят достатъчно средства за инвестиции в тяхната квалификация, да се създаде модел за кариерно израстване и да се въведе нова система за заплащане на труда, която да диференцира възнаграждението, да създава стимули за усъвършенстване и мотивация за качествено изпълнение на задълженията. Следва да се установи и трайна тенденция за увеличаване на възнаграждението на учителите, отчитащо голямото обществено значение на техния труд.
Квалификацията на учителите (първоначална и последваща) е изключително важна. Ако при другите професии последиците от липсата на съвременни знания и умения за работа с новите технологии се изразяват в загуба на конкурентоспособност, а понякога и на самочувствие, то при учителите последиците могат да бъдат далеч по-тревожни. Става въпрос не само за загуба на авторитет пред учениците, но и за риск учениците да придобият усещането за познавателно превъзходство над учителя - нещо, което никоя образователна система не може да си позволи да допусне.
Необходимо е разработването на програма за развитие на професионалните компетенции на педагогическите кадри в няколко направления:
- Периодично актуализиране на знанията.
- Усвояване на нови методи в преподаването.
Динамиката на съвременния живот води и до бързи промени в развитието на науката. Това налага провеждане на периодично обучение на специалистите по предмети за усвояване на новостите в развитието на познанието. Интегрираният подход на изучаване на различните науки поставя допълнителни специфични изисквания. Важен компонент в квалификационните дейности ще бъде и обучението на учителите за използване на нови, включително интерактивни методи за преподаване с цел създаване на по-голяма атрактивност на образователния процес и повишаване на интереса на учениците. Акцентът ще бъде поставен върху засилване на практическата насоченост на обучението и съвременното ръководене на учебните дейности в класната стая, така че ученикът да бъде активен участник в процеса.
За ефективното осъществяване на квалификационните дейности ще бъде разработена система за наблюдение, анализ и оценка на развитието и реализацията на учителите, включително чрез доразвиване на националния регистър на учителите с информация за преминатите квалификационни курсове. По този начин периодично ще се проучват и анализират потребностите от квалификация и ще се усъвършенства моделът на прогнозиране и планиране на квалификационните дейности. Важни условия за реализиране на тази политика са осигуряването на равен достъп на всички учители до различните видове и форми на квалификация, в това число чрез създаването на информационна система за квалификационните дейности, разработването на модел за оценка на ефективността на квалификационните услуги, предоставяни от различните институции, и модел за контрол на качеството на обучението за повишаване на квалификацията.
Повишаването на квалификацията е от важно значение и във връзка с въвеждането на система за оценяване на качеството на работа на учителите, която от своя страна ще стои в основата на новия диференциран модел на заплащане на труда.
Въвеждането на система за кариерно развитие и обвързването й със системата на заплащане на труда ще създаде условия за конкуренция между учителите, мотивация за пълноценното им участие в процеса на обучение и възпитание в училище.
От гледна точка на една съвременна система за кариерно развитие, могат да бъдат обособени две направления:
■ В хоризонтален план.
Възможността за развитие ще се осигури чрез диференциране на длъжността „учител". Предвижда се създаване на пет длъжности - „младши учител", „учител", „старши учител", „главен учител" и „учител-методист". Хоризонталното кариерно израстване ще се обуславя от натрупването на определен стаж, преминаването на форми на задължително обучение и оценка на резултатите.
■ Във вертикален план.
Промените са свързани най-вече с промяна на изискванията за заемане на административни длъжности в системата на народната просвета - директор на училище, помощник-директор, експерти и началници на регионални инспекторати по образованието, администрация на Министерството на образованието и науката. Наличието на стаж като учител, реалното участие в процеса на обучение и възпитание създават опит и познания, които са необходими в процеса на управление и са гаранция за по-доброто разбиране на проблемите и на ефектите от прилагането на определени управленски решения.
Сподели с приятели: |