Мускатова ракия
Изтегляне 30.06 Kb.
|
|
Мускатова ракия Мичето не можеше да се спре. Не можеше да се спре да вари ракия. Преди да си тръгне мъжът и го правеше – то беше мъжко свещенодействие, жени не се допускаха в него . Не, че беше забранено, но никоя жена не навлизаше в тази територия. Но нещо или някой в нея реши, че трябва да продължи със сътворяването на тази течност. Не знаеше как и затова поразпита наляво и надясно майстори – ракиджии, те охотно и разказваха, като на никой и през ум не му минаваше, че една жена ще се захване с това мъжко дело. Имаха голямо лозе с мускат и затова щом настъпи моментът тя събра доброволци – роднини, приятели, съседи да помогнат в обирането на изобилните чепки с ароматните кехлибарени зърна. Всичко се правеше много педантично и без милиметър отклонение – така както извайваше и новите зъби на своите клиенти. Мичето беше зъботехничка – правеше зъбни протези, ченета на прост език. Всеки втори в селото и се усмихваше с нейните произведения. Понякога и се струваше , че на някой е направила прекалено големи зъби, на друг прекалено изваяни - за холивудски усмивки , та чак не му подхождаха, но всички отговаряха на съмненията й „Глей си работата, нали са ми удобни“. Е, и тя я гледаше и тази работа, въпреки, че вече й беше време и нея да спре - отдавна беше в пенсия. Както не можа да спре и мъката по загиналия си син. Нещо стана и загина съвсем млад, в казармата. „Нещо станало“, обясняваха й, какво ли ... то потъна в мъгла, от която изплува само споменът за ковчега, в който го донесоха. Идваше й да каже на всички, които кръщават децата си Ангел. Не ги наричайте така, като са ангели те не могат дълго да живеят сред нас. Сигурна беше, че и нейният Ангел затова си тръгна тъй рано – беше много добър и красив. Погледът и душата му бяха твърде нежни, ангелски. Може би ако се беше захванал с земни дела като дядо Ангел от съседното село, един от нейните учители по варене на ракия , сигурно щеше да доживее почти до 100 като него. След нейния Ангел си тръгна и мъжът й, не издържа дълго този силен човек на болката. И тя се захвана с ракията - нейната спасителна сламка. Много трудно й беше – всичко сама. Отначало мъкнеше бидоните с ферментиралия гроздов сок и го вареше в чужди казани, после си поръча свой, много хубав, цяла инсталация, построи му стаичка в двора си. Седеше до казана и наблюдаваше струята двойно преварена мускатова ракия как тънко тече от чучурчето на казана, а нейните сълзи никой не виждаше как капят като едри капки есенен дъжд . Разглеждаше получената течност на слънчева светлина и знаеше, че това не беше ракия, това бяха бистрите й сълзи. Който я опиташе не можеше да отрече, че това е една от най-хубавите ракии, които е опитвал: чиста, бистра, мускатово - ароматна, много силна, но меко се поемаше и оставяше топла диря. Сутрин, дори след вечерна обилна разпивка, нищо не напомняше за нея... Но не тръгна тази ракия: славата й се разнесе, идваха хора, искаха, купуваха, скъпо плащаха и... не повтаряха. Реколтите се трупаха, скъпоценната течност отлежаваше, вкусът и ставаше все по-дълбок, но не вървеше. Колкото и да подаряваше, все много оставаше, а никой не каза „Ех, че хубава, я дай пак“. Отщя й се да подарява и престана. Но не можеше да се спре да я прави тази омагьосана ракия. Щом гроздето узрееше, тя долавяше неговия зов, неговото мускатово ухание, събираше берачите и всичко пак отново се повтаряше, година след година. Никой не посмя да я попита: защо, защо ти е? Дванайсет реколти вече отлежаваха в мазето. Един ден на вратата почукаха две жени – гостенки в малкото крайморско градче. Едни весели такива, не приличаха на тукашните хората. Идваме за ракия казаха те, твоята била най-хубавата. Всички насам ни пратиха. „Моята ли?!“ – изуми се Мичето. Сама не се усети как поседна с тези гостенки, как започна да се смее с тях и как им заразказва какво ли не. Показа им градината, те се спряха при всяко нейно растение, опитаха всичко, което ставаше и не ставаше за ядене, шегуваха се, цъкаха възхитени и очудени на разни непознати за тях дръвчета със странни плодове, а такива в нейната градина имаше много. Като че ли младостта нахлу в тъжната жена отново. А и те не бяха млади, тези две приятелки, но друг дух носеха, направен от весел вятър, от който ти става въртоглаво. Не ги пусна тя, усети, че не трябва, нахрани ги, напои ги, а нейната душа жадно попиваше тази неочаквана свежест . Как стана така, как неусетно мина вечерта, как всичко им разказа, за любовта си, разцъфтяла толкова отдавна, за мъката си, даже за ракията , дето никой я не ще. Те я слушаха, питаха, искаха да знаят, хванаха ръцете й, когато много я заболя от спомени, преживяваха отново с нея историите й, разказаха и своите - както само жените могат – с внезапен порив да се разкрият пред съвсем непознати. Стана и хубаво и леко, отдавна не помнеше да е било. Щом заговориха пак за ракията, едната гостенка вдигна чашата разгледа я, отпи, преглътна, помисли малко и заключи: „Много тъга има в тази ракия. Май много си плакала край нея“ Мичето слисано се вторачи в нея: Как ти дойде наум! - Но не отрече, замълча и посърна. - Сигурно затова не я искат хората, тъжно им става от нея. И как не...колкото ракия направих, толкова и сълзи изтекоха. Може и така да е, но това е поправимо – усмихна се жената. Поправимо ли, ами! Че как?- загледа я изненадано Мичето. - Да не ти е дошла много ракията! – пошегува се и тя. Ще измислим как. Не можем да оставим това съкровище така. Нали водата и всичко, което съдържа вода е живо и има душа – науката също го обясни това – един японски учен смая света със снимките на снежинки от вода, над която са изричани грозни или красиви думи или е звучала музика. Съвсем различни ставали снежинките – от красивите думи и звуци - красиви, от грозните - уродливи, безформени. Водата и всичко което съдържа вода откликва на посланията. Така че - да се залавяме за работа! Тя пъргаво скочи и се втурна към мазето. Приятелката й също се надигна развеселена и подхвана Мичето под ръка Хайде ! Ама вие сте пияни бе жени, силна е тази ракия, не е била за вас! –опита се да се съпротивлява Мичето и вече не удържаше смеха си, такъв един луд, безпричинен и щастлив смях, какъвто тя не помнеше от младежките години. Нищо ни няма, хайде ! –Хи- хи! А ние сме си на три ракии по рождение,не можеш да ни замаиш с твоята. Сега ще видиш какво ще направим трите заедно. В просторната изба гостенката вече подреждаше бутилките в кръгове – един, два, три, доста работа им се отвори да свалят запрашените бутилки, да ги забършат до блясък и да ги поставят внимателно една до друга. В средата оставиха доста място. Сега тук елате – застанаха в кръга трите среднощни ракиени вещици и се хванаха за ръце. Сега ще пеем – само весели песни. Каквито ни дойдат наум. Който иска може и да танцува. Пяха сигурно два часа. Луда работа. Изкараха всички народни весели песни, даже тропаха ръченица с тях, после повдигащи духа възрожденски. Последваха ги детски песнички като „У дома часовник трака“ и всякакви каквито можаха да измъкнат от спомените си. - Ох, песни не останаха, а и душа не ми остана! –спря се задъхана по едно време Мичето - Още може! - каза едната гостенка – Ей сега ще се обърнем за помощ към новите технологии. – Защо ни е този интернет – да си подкрепяме хилавите мозъци . Тя взе мобилния си телефон и пусна една поредица детски песни - Ето тези са нови. За добродетелите. Току що измислени и записани от моя приятелка и една учителка по музика . Точно за нас – нали сме си едни добродетелни - намигна тя. – Сигурна съм, че няма нищо за ракията, все я забравят в учебните програми, но... хубаво се сетих, ще ни помогнат тук за нашето дело Мичето веднага хареса песничките – бяха кратки и забавни, с лесни ритмични мелодии. Изпълняваха ги деца и звънтящите им гласчета изпълниха мазето и завибрираха в бутилките. - А така, а така, а така !– весело затропа с крака едната лудетината, много далеч от първата си младост, обаче, тези толкова много смях и енергия, бликащи от нея, я пращаха в годините на момичетата . И така вилняха почти цяла нощ - докато наситиха тъжната ракия с радост и весели звуци и докато съвсем не капнаха. Обзе ги щастлива умора и се проснаха да спят кой където намери. Мичето не разбра защо беше цялата тази неистова среднощна веселба, но чувстваше, че са направили каквото трябва. На сутринта се събуди с хубаво бистро чувство, с остатъци от песни в главата и с благодарност. Двете магьосници бяха изчезнали заедно с цялата мистериозност на случилото се, та чак едно съмнение за реалността му се запромъква в сенките наоколо. Обаче посред деня, тъкмо слънцето запрепича лениво и тъкмо Мичето да стигне до заключението, че всичко това вчера й се е присънило, когато гостенките пак най-неочаквано нахлуха с диня, огромен букет полски цветя и маркери за стъкло. След като обсъдиха със смях вчерашното невероятно ракиено приключение, те се захванаха с неговото продължение. Чак до вечерта клечаха, седяха и пълзяха на колене около бутилките в мазето. С маркерите пишеха по бутилките три думи Радост – Здраве- Обич. Рисуваха и сърчица и цветя. От време на време сядаха по турски и взимаха по няколко бутилки в скута си, гушваха ги, целуваха ги и им пееха песни като на малки деца. Тези ще станат още по-специални – ще изпълват сърцето с нежност – обясниха й те. – Който пие от тях по-лесно ще се влюбва. Мичето гледаше смаяно, но не се намеси, просто ги остави да се щурат из мазето, а тя самата се захвана и сготви манджа с зеленчуци от своята градина. Усети се, че докато я бърка си пее от вчерашните детски песни Започнали да духат силни ветровеее Хората се сякаш делили на двеее Едните вятърни мелници си построили, а другите набързо в землянки се скрили Та-ра-ра ра-ра ра рааа, та-ра-ра-ра рааа, та-ра-ра ра-ра ра рааа, та-ра-ра-ра! Опита манджата. Много добре. Я пак - посръбна си тя няколко пъти от апетитното сосче. Заедно с леко лютия му вкус, усети как промяната и надеждата влязоха в нея и се настаниха в сърцето й. Накрая всички бутилки бяха надписани и подредени обратно по рафтовете. Приключиха деня с манджата, която отдавна не се беше получвала така вкусна, с доматена салата и с ракия в малки кристални чашки. Мичето реши, че вече няма да ги пази в сватбения си сервиз, ами ще черпи всеки който дойде за ракия с тях. Като се счупят, ще си купи още по-хубави. Такааа, нашата мисия приключи засега – каза накрая едната от двете почти непознати жени, нахлули без покана вчера в дома й и направили толкова много за нея само за един ден . - Ето Миче – ти и твоята ракия сте готови за нов живот. Ще продължите напред. Всеки с каквото може ще дава на хората помощ и сила. И ние ще помагаме . Сбогуваха се весело, без тъга - като приятели, които знаят, че дори и да не се срещнат повече, те са свързани с невидимите нишки на общо съзаклятие. Тръгнаха си всяка с по две шишета ракия – едната платена, другата подарена. Мичето би им дала по десет бутилки за подарък, и пак шеше да е малко, за да изрази благодарността си, но те отказаха. „Пием малко, а от тази ракия и по един напръстник ще е достатъчен –със смях обясниха те и този смях сякаш остана още доста време в къщата . Оттук нататък ракията като тръгна, трудно й беше на Мичето да насмогне. Телефонът звънеше, коли пристигаха, куриери разнасяха пратки по цялата страна. Част от новите купувачи бяха пратени от двете и нови приятелки, но повечето бяха научили незнайно откъде. Старите реколти заминаха, почнаха се нови. Мичето вече добре знаеше как да събужда духа на ракията, как да прави нещо повече от алкохолна течност. Не само си купи модерен телефон, внуците я научиха да работи с него, да праща снимки и да си пише с новите приятелки, ами даже и инсталираха колонки в мазето да си пуска музика. Съседите я чуваха понякога да пее с цяло гърло и се подсмихваха, но не с насмешка, неее, защото и те станаха част от тия певчески сбирки. В дома на Мичето вече често имаше гости. Браво, моето момиче, - чу гласа на мъжа си една ранна сутрин в просъница. – Надмина ме в ракиения майсторлък. Мичето се усмихна, помаха на него и на Ангел и се намести по-удобно в топлото легло. Трябваше добре да се наспи, защото имаше нови спешни поръчки за зъбни протези, ченета на прост език. Усмивки им трябват на хората, а за хубава усмивка си отиват доста сили. Изтегляне 30.06 Kb. Сподели с приятели:
|