На мо версайската система. Тя обаче засяга европейските мо. Има две основни характеристика
Изтегляне 159.09 Kb.
|
| Meждународни Oтношения Въпрос 4 МО №4.1 Международните Oтношения през 20-те години на ХХ век След края на ПСВ се установява нова система на МО – Версайската система. Тя обаче засяга европейските МО. Има две основни характеристика: Замислена от европейските победителки Франция и Великобритания (САЩ не са съгласни). Замислена е като строгонаказателна и е реализирана като силнонаказателна система. Тя е съвкупност от мирните договори с победените държави след ПСВ и МО, които се развиват възоснова на тях. МО се развиват през призмата на победители- победени. След 1933 г. всичко, което Германия прави е ревизии и нарушения на Версайските решения. Така както тя е наказателна, така не са обезпечени достатъчно ефективни инструменти, политически и правни, за нейното опазване. Това което е създадено като инструмент за опазване на Версайската система е ОН (Обществото на народите). То се превръща в политически компромис между победителките. Проблемът на ОН са редицата правни недостатъци на самия устав на организацията, които оказват влияние върху функционирането на самата организация (не е забранена изрично войната, процедурата за вземане на решения е единодушие, не може да разпореди никакви задължителни мерки). Големият плюс е създаването на ОН като първата универсална международна организация за опазване на мира и сигурността. По инициатива на САЩ през 1921-1922 г. се провежда конференция във Вашингтон. На тази конференция участват държавите победителки. Подписва се поредица от договори, които регулират МО и извън Европа. Договореностите постигнати във Вашингтон засягат проблемите на военноморското разоръжаване и отношенията с Китай, в Далечния изток, МО в района на Тихия океан. След Вашингтонската конференция се приема, че Версайските решения са разградени и вече се говори за Версайско- Вашингтонска система. 1919 г. – Версай, Ньойски, Сенжарменски (Австрия) 1920 г. – Трианонски (Унгария), Севърски (Османска империя) 1923 г. – Лозански договор, който отменя Севърския. Уилсанианство е американска визия за това как трябва да се урегулират МО след края на ПСВ и как да се разбиват МО занапред. В основата стоят принципи като водещата роля в МО да е на правото, а не на силата, на морала и на етиката, а не на баланса на силите. То е за морала, етиката, правото и МО. Съдържа наченките на идеята за колективна сигурност, стои принципа за равнопоставеност на МО (14т. Създаване на съюз на големите и малките нации). То стъпва върху 14-те точки на Уилсън. Едната група точки са тези, които засягат урегулирането на отношения след края войната (да се създаде независима полска държава, да се изтеглят войски, право на самоопределение), а друга част от точките на Уилсън засягат развитието на МО в по-дългосрочен план (съкращаване на въоръжението, безпристрастно решаване на колониалните спорове, свобода на морското корабоплаване, развитие на световната търговия). След ПСВ държавите от Антантата поемат ръководството на МО в Европа. Те се придържат към постановките и клаузите на комплекса от договори и решения, създали версайско-вашингтонската система. Групата европейски държави-победители – Великобритания ,Франция,Италия и Белгия, участници във Върховния съвет на Антантата, се чувстват отговорни за потребностите на времето и да направляват политическите процеси в света. Политиците на западноевропейските държави нямат положително отношение към съветската държава (антисъветска линия във външната политика на големите страни). Международната дейност на всяка държава има субективизъм (политика, определена единствено от интересите на съответната държава и управляващите в нея и водят пропагандни кампании в полза на своята външна политика-съзнателно включване на идеологията в политиката(най-сериозно място в споровете на англо-съветските дипломатически отношения).След войната Германия не е заплаха за съюзниците си. Великобритания се води от концепцията за кредитиране, което ще възстанови производствената дейност на Германия и ще й позволи да реализира плащанията си, СССР използва Коминтерна за външнополитическите си идеи. Франция и Великобритания (+Белгия и Италия) поддържат принципите на мирните договори от 1919г.Белгия няма решаваща роля в политиката на Антантата след войната. Италия е заета с вътрешнополитическите си проблеми и се придържа към сътрудничество с Великобритания и Франция. Япония не участва в европейските проблеми.САЩ се изолират от европейските дела. Държавите ,носещи отговорността и правото да решават всички следвоенни проблеми ,са двете европейски демокрации-Франция и Великобритания. Обективните икономически потребности на континента са предмет на обсъждане между експерти на Великобритания, Италия и Белгия. В края на 1922г. те изработват документ ,препоръчващ на съответните правителства да поемат разрешаването на проблемите на икономическото възстановяване на Европа и на усложнените от промените в Русия отношения между руските кредитори и съветското правителство: Франция-всяка страна има право да избира такава система ,каквато сама предпочита (конференция в Кан);Великобритания-да се постави въпросът за германските плащания и за присъствието на френски войски по левия бряг на Рейн, а що се отнася до РСФСР-да се изисква съветското правителство да признае и да върне всички стари дългове на Русия,да възстанови собствеността на чуждите граждани и да възмезди другите нарушени интереси на европейските държави,предизвикани от решенията и законите на съветската власт.(Лондон)Варшавски договор между Полша,Литва, Естония и Финландия, който съдържа клаузи, постановяващи подписалите го държави да не сключват договори, които да са насочени пряко или косвено срещу всяка една от тях. В периода 1920-1938г. Франция подписва множество договори и споразумения ,укрепващи присъствието й в Централна и Югоизточна Европа и създават т.нар. Малка Антанта (Чехословакия, Румъния, Кралство на сърби, хървати и словенци). Конференция в Генуа се отрива на 10 април 1922г. В нея участват 34 държави. Великобритания и Франция настояват Русия и Германия да приемат изискванията,изработени в Кан и Лондон. Тези изисквания обаче са неприемливи и за двете държави и дипломатически компромис не се постига. 16 април 1922г се подписва Рапалски договор между РСФСР и Германия. Договорът утвърждава принципите на взаимно признание и на взаимна изгода. Двете държави взаимно се отказват от обезщетение за военните си разходи,както и от обезщетение за военните щети. На Германия се предоставя правото да ползва целия рускипазар и да реализира своята промишлена продукция , а на Русия - правото да изнасясуровини и да ползва техническата помощ на германските специалисти. 11 януари 1923г. - Затрудненията на Германия в изплащането на репарациитепредизвиква правителството на Антоан Пуанкаре да изпрати френски и белгийски войскив Руската област. Правителството на Германия отговаря с призив за пасивна съпротива,т.е. спиране на производството ,което обаче предизвиква стопанска и политическа криза.1924г. – Върховният съвет на Антантата приема нов репарационен план Дауъс заразвитието на Германия, който разширява възможностите за икономическа и делова изявана германските бизнесмени и за увеличаване на чуждите инвестиции в немскатаикономика.5 октомври 1925г в Локарно се открива международна конференция сучастието на Великобритания, Франция ,Белгия ,Италия ,Германия ,Полша и Чехословакия. Конференцията приема Рейнски гаранционен пакт ,който утвърждавастатуквото на германско-белгийската и германско-френската граница.Страните,подписали пакта,се задължават да спазват определените по Версайския договортериториални клаузи и ненарушаемостта на посочените граници ,да не извършват еднасрещу друга никакво нападение или нахлуване и да не прибягват в никакъв случай довойна една срещу друга.Април 1927г. френският външен министър Бриан предлага на американскиядържавен секретар договор за вечно приятелство, забраняващ използването на войнатакато средство за разрешаване на спорове. Келог предлага договорът да е многостранен, дае отворен докато всички желаещи се присъединят. 27 август 1928г. в Париж е подписанпактът Бриан-Келог, съгласно него споровете трябва да се решават с мирни средства, несе съдържат санкции за нарушаването му те са включени в устава на ОН. Към пакта сеприсъединяват .. държави + СССР. През 1930г. в Лондон се провежда конференциямежду САЩ, Великобритания, Япония, Франция и Италия за морското разоръжаване. Сакта се оформя ново разпределение, но възниква спор между Франция и Италия,разпределението е само между САЩ, Великобритания и Япония – 10:10:12 Изтегляне 159.09 Kb. Сподели с приятели:
|