Заземителни уредби, защитни проводници и проводници за защитно изравняване на потенциалите

1. Област на приложение

В това приложение са определени общите изисквания при проектирането на заземителите, заземителните уредби, защитните проводници и проводниците за защитно изравняване на потенциалите, прилагани за електрически уредби за ниско напрежение в сгради.

Извън областта на приложение са заземителите и заземителните уредби за целите на мълниезащитата.

2. Заземителни уредби

2.1. Общи положения

2.1.1. Заземителните уредби могат да се използват едновременно или поотделно за защитни и функционални цели съобразно изискванията за електрическата уредба, като изискванията за безопасност винаги са с приоритет.

2.1.2. Заземителите трябва да са свързани с главната защитна клема (шина), ако има такава, посредством един заземителен проводник.

2.1.3. Заземителните уредби се проектират и изграждат така, че да осигуряват необходимата връзка със земя:

- за сигурно спазване на изискванията за безопасност на електрическата уредба;

- за отвеждане към земя на утечните токове и на токовете, протичащи през защитните проводници без опасност от термични, термомеханични и електромеханични усилия и от поражение от електрически ток;

- като притежават необходимата здравина или механична защита и са устойчиви срещу корозия съобразно условията на външни въздействия;

- като са пригодни и за изискванията, свързани с функционирането, ако това е необходимо.

2.2. Заземителни електроди

2.2.1. Материалите и размерите на електродите трябва да са избрани така, че да са устойчиви на корозия и да имат съответстваща механична здравина.

За нови сгради категорично се препоръчва използване на фундаментни заземители. Когато електродът е вложен в бетон, за избягване на корозия се препоръчва разстоянието между електрода и повърхността на бетона да е най-малко 5 cm.

Минималните размери на заземителни електроди съобразно използвания материал от гледна точка на корозия и механична издръжливост, положени в почва, са дадени в табл. 1.
Таблица 1