Не плачи за миналото, то си е отишло. Не се стресирай за бъдещето, то още не е дошло. Живей в настоящето и го направи красиво
Изтегляне 14.43 Kb.
|
|
“Не плачи за миналото, то си е отишло. Не се стресирай за бъдещето, то още не е дошло. Живей в настоящето и го направи красиво.” И съм съгласна и не съм с тази идея Нито плаченето е нещо лошо, нито мисленето за бъдещето. Плача и съжалението са част от процес, който е свързан с болката, която изпитваме отвреме навреме докато я трансформираме в знание за нещо. Добре е да плачем ако имаме нужда и да се самосъжаляваме и да търсим онова, което ще ни измъкне от болката. Това което не бива да забравяме е това, че това е процес и не бива да се заседяваме много в отделните етапи, а да търсим решения и промяна. "Не се стресирай за бъдещето" - ако не предвиждаме лошите последици за нас, не бихме могли ефективно да ги избегнем. А дали предвиждането ще донесе стрес или не, зависи пак +от това как сме се научили да реагираме на трудните за нас неща. Самият стрес е нужен, но с мярка. и мярката е различна за всеки. Стреса както и проблемите са възможност водещи към някаква промяна, която трябва да реализираме. Не може да сме винаги напълно доволни и щастливи, но трябва да внимаваме какво си причиняваме и защо си го причиняваме. Разбирам че тази мисъл е свързана с прекомерния плач и стрес. Според мен трябва да можем да мислим за бъдещето живеейки в настоящето, т.е. правейки нещата които обичаме днес създаваме едно по-красиво и хармонично утре. И тук може да разсъждаваме дали винаги е добре да правим само нещата от които обичаме, много често излизайки от комфортната си зона(на нещата които обичаме) откриваме полезни, градивни, нови за нас неща, а понякога създаваме полезни навици именно когато излезем от тази зона. нещо много се разпрострях - "хвърли една мисъл на един дървен философ и му гледай сеира" Изтегляне 14.43 Kb. Сподели с приятели:
|