Не бива икономисти да командват болници



страница1/6
Дата09.04.2018
Размер479.46 Kb.
#65461
  1   2   3   4   5   6
Прес клипинг „Здравеопазване”
22.04.2015



Д-р Цветан Райчинов, председателя на съсловната организация на лекарите:

Не бива икономисти да командват болници


Да се чува гласът на гилдията, когато се отварят нови клиники, казва д-р Цветан Райчинов

Мария Чипилева
Тази седмица станаха ясни идеите за промени на д-р Петър Москов в един от най-важните закони в здравната система - този за лечебните заведения (ЗЛЗ). Какво мислят за тях медиците? И има ли проблеми с лечението на пациентите заради лимитите? "Стандарт" попита д-р Цветан Райчинов, председателя на съсловната организация на лекарите - БЛС.

- Д-р Райчинов, в правилната посока ли са промените в Закона за лечебните заведения?

- На пръв поглед мога да кажа, че има доста промени в положителна посока, но и други, които са в по-неясна посока. Притеснява ме идеята заведенията за психични, онкологични и кожни заболявания да се влеят в болниците. Ако центровете за кожни заболявания са малко и в тях се лекуват не толкова животозастрашаващи заболявания, другите са доста по-сериозни. Ако онкозаболяванията все пак са част от соматичната медицина, то психичните болести са с доста голяма специфика. Точно тя е характерна за типа заведения, в които болните ходят сега, като среда, устройство и всичко останало. Затова преструктурирането на психичните центрове е момент, който не ми е ясен.



- Какво смятате за задължителната акредитация, която се въвежда?

- Това е друг въпрос, който трябва да се дискутира. Имаше съдебно решение преди време, с което тя беше отменена и остана задължителна само за заведенията, които обучават студенти по медицина. От друга страна, да се отговаря на стандарти и критерии за качество и безопасност е повече от нормално. Затова не знам доколко този процес трябва да се казва "акредитация" или "гарантиране на безопасност за пациента".



- Идеята да се отнема разрешението за дейност при две лоши оценки удачна ли е?

- Това зависи доколко терминът акредитация ще отговаря на стандартите, квалификацията на кадрите и ще гарантира безопасността на пациента.



- Подкрепяте ли новата стара идея за въвеждане на задължителна здравна карта, която да редуцира договорните партньори на НЗОК?

- Това не е нова идея, бих казал, че е практика, отдавна възприета почти навсякъде. В медицината също трябва да има някаква форма на регулация, както в останалите сфери на дейност. Това решава доста проблеми, особено с разкриване на нови дейности и лечебни заведения. Механизмът, по който това ще се контролира и проследява, трябва да е доста прецизен. Но при тази регулация ние държим да има задължително становище и на районната лекарска колегия, а засега то не се предвижда. Освен това не знам защо регулацията ще засяга само болниците, а не и практиките в доболничната помощ.



- Не ви ли притеснява, че е оставена вратичка да се създават нови болници в регионите, където има пренаситеност с клиники?

- Не, записано е, че Комисията може да даде отказ още на ниво инвестиционни намерения. Въпреки всичко в този случай, ако някой е решил да си прави болница, има възможност да я направи. Но тя ще намери финансиране единствено на частен пазар и ще може да влезе в Националната здравна карта само при актуализацията й. А това става, ако са нараснали нуждите от медицински услуги или има изрично искане за това. За съжаление обаче и в Комисията са включени само хора от държавни структури, а не са добре представени обществените организации. Лекарският съюз има само един член, смятам, че трябва да имаме поне двама. Задължително трябва да присъства и председателят на регионалната колегия. Всичко друго ще бъде субективно. По същия начин трябва да присъстват и представители на другите съсловни организации, когато се засягат въпроси от техните сфери. Лекарите в даден регион най-добре знаят от какво има нужда в него.



- Атестирането на 1 г. на шефовете на спешни и кръвни центрове, удачно ли е?

-1 г. е прекалено кратък срок за атестация. Винаги може да се освободи един човек предсрочно за несправяне с работата, но прелицензиране трябва да се прави поне на 3 г. Аз не знам страна с по-къс срок. Освен това ме притеснява идеята икономисти да управляват болниците, без да имат завършена специалност икономика и финанси в здравеопазването. Вкарването на такива хора в системата в Европа е практика. Но управлението там е двустепенно - има административен директор, който се занимава със стопанската част и медицински. Не знам колко лесно ще е на всеки завеждащ отделение да обясни на един икономист защо иска еди какви си лекарства, апаратура, ако той не разбира нищо от медицина.



- С проекта се предвижда и 10 часа минимален праг за дейност на лекари на втора работа, има ли резон в това?

- Тук най-вероятно се има предвид спорът за това дали лекарите да работят на второ място. Предполагам, че идеята е, ако го правят, да е най-малко за 10 часа. Може би трябва да се прецизира текстът. За съжаление почти всички лекари в момента работят повече от 8 часа на ден. Това е така не защото толкова много им се работи, а защото заплащането им е ниско. Би трябвало да има регламент за максимално работно време, но той да се обвърже и с осигуряването на достойно заплащане. В Англия например е казано какви и колко дейности може да извърши един лекар за определен срок. След това се счита, че лекарят е прекалено уморен, непълноценен, дори опасен, защото се повишава рискът от грешки. Не може да очакваме, че лекарят ще работи 24 часа и ще е пълноценен.



- Удачно ли е тогава предложението за преминаване на 12-часови смени на лекарите?

- Да, ще ви дам пример с рентгеновите лаборанти. Те работят на 7-часова смяна в момента, която изтича в 2 часа през нощта. Къде да ходи този човек тогава, как да се прибира? Затова се дава възможност да се формират по-гъвкави графици, но общото работно време се запазва през седмицата - увеличава се продължителността на смените им, но се намаляват дните, в които лекарите ще работят.



- Виждате ли други спорни моменти в законопроекта?

- На първо четене това са основните неща, които забелязахме. Безпокои ни и отговорността за финансовото състояние на болниците, която се вменява на директорите им. Не виждам как те ще носят цялата отговорност, след като самата система не им гарантира приходи, за да се задоволят нуждите на лечебните заведения.



- Одобрявате ли идеята за разширяване правомощията на сестрите и лекарските асистенти?

- Да, това е нещо, което отдавна искаме. Има много дейности, които могат да се вършат от сестри и акушерки, а лекарските асистенти за първи път се появяват в този закон. Към момента не фигурират в никакъв нормативен документ, следва да се осигури тяхното обучение, структуриране, за да се обособи професията им. Не виждам какъв е проблемът да има структура от медицински сестри, които да извършват дейности по домовете на пациентите _ или в съответното заведение по искане на семейните лекари и затова да плаща касата. Ако ще изнасяме дейности в доболничната помощ, без такъв вариант това е невъзможно.



- Не ви ли притеснява разделянето на пакета на НЗОК, след като няма никаква яснота какво ще се случи?

- Ние сме дали своите предложения, но нямаме законодателна инициатива, трябва някой депутат да ги припознае. Идеята ни е към наредбата, която определя пакета на НЗОК, да има правила, по които се формират листи на чакащите. Защото е ясно, че разделянето на пакета е обвързано с такава листа, а няма как всяка болница да формира свои правила.



- Не е ли по-добре да няма листи и да не се разделя пакетът?

- Сигурен съм, че страните, които са по-богати и са по-добре от нас, ако можеха, щяха да избегнат листите на чакащите, но явно е невъзможно. България не прави изключение. И досега имаше листи на чакащите, но те не се сформираха на свободен принцип.



- Има ли сигнали в БЛС за нарушени права на пациенти и листи на чакащи в онкологията например заради лимитите?

- Имаме, но само устни, и то събрани главно през медиите. Най-вече те са за онкология. Затова поискахме още 35 млн. лв. за лекарства за рак. Също така поискахме още 25 млн. лв., с които да се компенсират бюджетите на болниците до края на годината и те наистина да станат 95% от 2014 г. В момента бюджетите са по-малки заради преизпълнението на дейността за първите три месеца с 25 млн., когато нямаше лимити.



- До две седмици ще имате отчетно-изборен събор, какво успяхте да свършите през своя мандат?

- Каквото и да кажа за това, което свърших, ще прозвучи като хвалба. Много неща не свърших, но няма полза и да се оправдавам. Все пак смятам, че съюзът укрепна като организация, създадоха се Акредитационен съвет, бордове по специалности, електронен регистър, европейска карта за всеки лекар. Поставихме основите на следдипломното обучение. Мисля, че съюзът получи полагащото му се място в обществото. Въпреки всички вземания парите за здравеопазване от 2009 г. почти се удвоиха. Не бих казал, че някой финансов министър даде парите с желание, увеличението се дължи на БЛС.



- А какво оставяте като задачи за наследника си?

- Не знам кой ще е моят наследник, но се надявам да има добро здраве, стабилни нерви, защото е изключително тежко и отговорно да си председател на БЛС. Да е човек, борбен и силен и да защитава наистина интересите на съсловието. Не обичам хората, които смятат, че с тях започва всичко.






Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница