228
Въпреки това тя продължи. По дяволите, щеше да го направи възможно най-лесно за него — щеше да направи първата крачка.
— Мисля, че това беше един невероятен уикенд — тя замълча и изчака Ник да продължи оттам нататък.
И за мен, Джордан, можеше да каже.
И искам да продължим. Не ми пука какво ще струва — ниесме фантастични заедно. Нещо от този род. Каквото и да е.
Погледнаха се. Несъмнено вторият най-дълъг период от време,
през който бяха издържали да не говорят.
После… на лицето му се изписа примирение и
той продължи оттам, откъдето беше спряла тя. С тази разлика, че не каза това, което тя очакваше да чуе.
— Но и двамата знаем, че беше просто един уикенд — завърши той безизразно.
Джордан усети болка —
остро пробождане, — която я преряза.
За мен означаваше, много повече. Но и тя не го каза. Вместо това стана решителна. Тези дни я биваше в лъжите, можеше да изрече и още една.
— Каза, че работата ти усложнява нещата. Предполагам, че това е сложната част.
Ник я погледна отблизо с тези свои смайващи зелени очи.
— Всъщност се надявах нещата да не стигнат до тук — каза той тихо.
Ах. Тя разбра — Ник не искаше неловка ситуация. Вероятно така реагираха всички останали Лизи в живота му. Но тя имаше своята гордост. Както му беше казала и преди — беше голямо момиче.
Нямаше да крещи,
нямаше да плаче, нямаше да го моли да остане. Но имаше нужда той да си тръгне. При мисълта очите й запариха. Сега.
Той трябваше да си тръгне сега.
— И двамата сме големи, Ник. Не е нужен дълъг, протяжен разговор. Прекарахме един уикенд заедно и сега отново сме в реалния свят. Ти имаш работата си и всичките правила, които вървят с нея.
Той пристъпи към нея.
— Е, това е значи.
Джордан предполагаше, че той очаква от нея да го помоли да остане поне за още една нощ. Но
всеки миг, който прекараше с него,
щеше само да утежни нещата.
— Мисля, че ще е по-добре да се разделим бързо. Предвид неизбежното.
229
— Неизбежното. — Той се изправи и скръсти ръце на гърдите си.
— Трябва да кажа, че не си представях този разговор така.
Тук тя вирна глава.
— Е, има ли друг вариант? — Въпреки че успя да запази изражението си спокойно, отвътре изобщо не се чувстваше така.
Сподели с приятели: