Сватбена лудост

1
ДЖУЛИ ДЖЕЙМС
СВАТБЕНА ЛУДОСТ
Превод: Таня Виронова chitanka.info

2
„Забавна, секси, сладка и пристрастяваща — тази книга е
истинско бижу. Всичко, което някога сте искали от съвременен
любовен роман.“
Тя така и не каза: Да. Но той прави отказа напълно невъзможен.
След унизителния край на годежа й, инвестиционният банкер
Сидни Синклер официално е приключила с мъжете със страх от обвързването. Но когато сестра й най-неочаквано се сгодява, Сидни е въвлечена в близки отношения точно с вида секси плейбой, който се опитва да избягва — фантастичният кум. Тя е свързана с него, докато сестра й се омъжи, но това не означава, че трябва да се поддава на умелите му опити за свалка, независимо колко изкушаващи са предложенията му…
Специален агент Вон Робъртс винаги мотивира хората си да дават най-доброто от себе си, а жените да се събличат и да го очакват в леглото. Така че отказът на Сидни да си падне по мъжкия му чар само го прави по-решителен да спечели за себе си твърдоглавата и самоуверена червенокоска. Ала това, което започва като сблъсък на две воли, скоро се превръща в сериозна борба за сърцето й. Защото единствената жена, която отказва да се обвърже с него, може да се окаже единствената, без която той не може да живее.
Братът и сестрата на младоженците не могат да се понасят, но са принудени да бъдат кумове. Колко забавно може да стане?
Romantic Times
Когато омразата премине във флирт и изпепеляваща любовна авантюра, всички предварително подготвени стратегии и номера просто губят смисъл.
Chicago Tribune
Суперзвезда на съвременните любовни романи,
известна с интелигентни герои, стегнати и духовити

3
диалози, които разпалват сексуалното напрежение… Секси и жизнена!
Kirkus
Искряща, секси и чувствена любовна история, която ще ви разчувства и разсмее.
Booklist
Забавна, секси, сладка и пристрастяваща — тази книга е истинско бижу. Всичко, което някога сте искали от съвременен любовен роман.
All About Romance

4
1.
Добре обучен да разчита езика на тялото, специален агент Вон
Робъртс бе абсолютно сигурен, че тази среща ще завърши с пълен провал.
Но, слава богу, това не бе неговата среща. Злощастното рандеву бе между атрактивна жена с червеникавокестенява коса, която привлече погледа му в мига, в който влезе в кафенето, и някакъв пич с раирана риза на банкер, очевидно решен да постави рекорд на Гинес за най-дълъг и скучен разказ.
Жената през цялото време кимаше и се усмихваше, насилвайки се да изглежда заинтересована. Премигна, опита се да преглътне прозявката си, след което отпи от кафето пред себе си, за да прикрие досадата си.
Вон се усмихна. Предположи, че това бе или „сляпа среща“, или запознанство онлайн, тъй като жената влезе в кафенето, спря за миг,
огледа се и чак тогава се упъти към масата на Раираната риза с колеблива усмивка. От начина, по който се развиваха нещата, той също така предположи, че срещата щеше да бъде първата и последната между тях, макар че жената продължаваше да се усмихва учтиво,
докато мъжът не спираше да плямпа.
Едно от най-важните правила при първа среща бе да се задават въпроси. Вон знаеше това от личен опит. Жените харесват мъже, които се интересуват от тях и им задават въпроси, а също така им обръщат внимание и изслушват отговорите им. Като мъж, професионално обучен да задава въпроси и да обръща внимание на отговорите, той имаше голямо предимство в отношенията си с жените.
„Раираната риза“, от своя страна, очевидно бе пропуснал да си води записки по време на тази лекция.
Връщайки се към собствената си работа, Вон извади телефона и провери имейлите си. Имаше да убие десет минути, преди да се срещне с по-малкия си брат Саймън и неговата нова приятелка в ресторанта зад ъгъла, и беше изпълнен с любопитство.

5
За пръв път щеше да види Изабел, с която брат му започна да излиза преди три месеца. Но Саймън я бе споменавал повече от веднъж, което говореше достатъчно за отношенията им. Също като него, брат му избягваше да споделя за личния си живот или някоя жена пред останалите членове на семейството. Това, на свой ред,
подтикваше силно традиционната им майка (и ревностна католичка като повечето ирландски жени) да задава много въпроси с надеждата поне един от синовете й най-сетне да се задоми и да я зарадва с внуци.
Тя вече бе отписала Вон като загубена кауза (самата идея човек на тридесет и четири години да е все още ерген бе абсолютно неирландска) и залагаше всичките си надежди на Саймън.
И ето че сета малкото му братче за пръв път бе пожелало да го запознае със своето момиче. Естествено, Вон бе получил стриктни инструкции от майка си веднага след края на срещата да й докладва подробно всичко за девойката.
Висок мъжки смях наруши обичайното жужене на разговорите в кафенето, прекъсвайки мислите на Вон. Той вдигна очи от телефона си, предполагайки, че срещата, която бе наблюдавал преди малко, е тръгнала в по-добра посока. Нищо подобно.
Раираната риза не просто не спирайте да плямпа, но и започна да се смее на собствените си истории, защото очевидно беше не само готин мъж със скъп костюм и усет към блестящите разговори, но също така забавен и бликащ от хумор. Несъмнено той така си мислеше.
Жените харесват самоуверените мъже. Но като мъж, който никога не бе имал проблеми с нежния пол, Вон знаеше, че жените,
освен това искат някого, който да проявява искрен интерес към личността им и да желае да я опознае. А „Раираната риза“ очевидно се проваляше с гръм и трясък в това отношение.
Вон видя жената да прави предпазлив жест към сервитьора за сметката. Обзет от любопитство, той се загледа, за да проследи как ще се развият събитията. В следващия миг, докато Раираната риза отвори уста, за да си поеме дъх, тя бързо и с усмивка се намеси в разговора и взе думата. Усмивката й накара самовлюбеният глупак да млъкне,
макар и временно. Така трябваше.
Тя имаше страхотна усмивка.
От този момент Вон прикова цялото си внимание върху нея и започна внимателно да я изучава. Червено-кестенявата й коса падаше

6
по раменете в стилна раздвижена прическа. Всъщност всичко в нея изглеждаше стилно и на място, от предизвикателната блуза в цвят слонова кост до тясната като молив сива пола и лекият леген шал около врата. Според него тя бе около тридесетгодишна и очевидно имаше сериозна професия, съдейки по отличната кройка на дрехите и скъпите класически обувки.
С други думи беше умна, привлекателна и очевидно самотна.
Той можеше да се справи с това.
След няколко минути Раираната риза стана от масата, правейки категоричен жест, с който все едно казваше: „Няма проблеми, аз също