„Ето, ида скоро; и у мене е наградата, която давам, да отплатя на всекиго, според каквито са делата му. Аз съм Алфа и Омега, първият и последният, началото и краят

С тези могъщи думи отпреди 2000 години , Спасителят се обърна в Своето Откровение към най-издигнатият си ученик - апостола Йоан, за да бъдат чрез него чути от цялото човечество, което по онова време бе достигнало дъното на падението, охулвайки и разпъвайки самият Бог. След 19 века екзотерично и езотерично християнство, Учителя Беинса Дуно ни съобщи оценката за днешното човечество: „Това, което представя днешния човек в сравнение с онзи, създаден по образ и подобие на Бога, е карикатура. Нашата Земя е станала за посмешище! Който не вижда това, казва: „Красива е нашата Земя!” Не, развалина е нашата Земя, развалина е и човекът. Като гледаш очите, лицето, ръцете на сегашния човек, виждаш, че той е цяла развалина, представя архаични останки”.

Защо въпреки Голгота и Възкресението, с които беше спасено нашето физическо тяло, въпреки Възнесението, спасило етерното ни тяло и въпреки Петдесятница, спасила астралното ни тяло и Аза, днешните ни тела са развалина? Защо единствен Рудолф Щайнер „изпра” своите „дрехи” и отиде при „дървото на живота”, т.е. при Христос, ставайки част от учителите на етерната Му Шамбала? Къде е изходът от икономическото, културно и религиозно блато, заплашващо да погълне изцяло и необратимо самозабравилото се човечество, за да влезем „през портите в града” – слизащ отгоре надолу и наречен Небесен Йерусалим?

След края на Кали Юга навлязохме в толкова различна епоха, че само свободното азово решение за всяка стъпка от живота ни има значение за духовния свят. И тъй като Христос е носителят на азовото начало, то и отношението към Него трябва да се изгражда с изцяло променени ум, сърце и воля. Затова думите на Беинса Дуно звучат толкова категорично: „Ние трябва да решим: с Христос, или против Христос? Неутралитет сега няма. Не само настоящето , но и бъдещето са Негови. Който не е познал Христос, пътят му е затворен. Вън от Неговите Принципи, животът на човека е безсмислен. ВСИЧКИ трябва да минете през Христос, да ви покаже пътя към Бога. И като отидете при Бога, пак ще се върнете при Христос. АБСОЛЮТНАТА ИСТИНА Е ТОЙ!” Кой днес може да чуе и разбере в дълбочина това Слово???!!! Учителят продължава: „Докато Христос не възкръсне във вас, отвън Той по никой начин няма да дойде. Христовият живот може да бъде център за онзи, в когото този живот се е ПРОЯВИЛ”. Тогава ще започне и реалното изпълнение на заповедта: „Всякой един от вас трябва да намери място в Христовото тяло”, което ние ще изграждаме и Гьоте нарича „Великият Безсмъртен Индивидиум”. По неподражаем начин Учителят ни посочва изходът от блатото и петте стъпки, които да изминем до сърцевината на това тяло, която е Христовия Аз. Те са: „Така най първо пред нас е Арарат, т.е. ще трябва да намерим за нас едно пристанище. Ние сме в потопа и първото място, което трябва да намерим, е планина, на която можем да застанем. Вторият етап е планината Мория, гдето да принесем жертва на Бога. Третият етап е Синай, гдето се даде законът Божий. Там ще се замъгли, но ще се даде законът. Четвъртото стъпало е Тавор, гдето се преобрази Христос. И най-последният етап е Голгота. ТИЯ етапи човек трябва да премине през духовното си развитие и върху тях трябва да размишлявате. Исус Христос е Този, Който има алхимичната сила, която, като ни се даде, можем удачно да минем и заминем тия етапи.”

Нека да разтълкуваме казаното от позицията на днешното човешко развитие, преминало отдавна чертата на физическия свят и навлязло в невиждания потоп на подфизическите светове! Ной (Ману) изведе от потъващата Атлантида най-годните да развиват ума и Аза човешки души. След няколко вековно отричане на самия Създател, днешният потоп е не само природен във всички посоки, но и морален, без да си даваме сметка за истинските му размери. Нуждаем се от „пристанището”, наречено Бог-Отец, но то е висока „планина”, която тепърва ще изкачваме и се нарича „Аз”. Най-напред Бог-Отец привлича душата ни с „нишките на Своята Любов”, които са „в ръцете на Христос”. Христовата Сила предизвиква незабравимо разтваряне на душата и откриване на земния ни човешки Аз, получен като дар от Елохимите преди 35000 години в Лемурия. Чрез този Аз душата се изживява и като индивидуалност, и като част от Бога, разполагаща по законите на окултната математика с цялата мощ на Отца си, което ще бъде възможно чак след като от днешната „развалина”, със СОБСТВЕНИ усилия отново се превърнем в „образ и подобие” на Бога – в десетата йерархия на Свободата и Любовта. В древни времена луциферическите същества ни дариха свободата, преживявана в отделност от Бога, но с Голгота пред нас застана праобраза не само на Любовта, но и на истинската свобода в Бога. Христос жертва своят Аз в Отца Си, ние ще жертваме нашия в Христос след като извървим пътя до СВОЯТА Голгота. Ако свръхчовешкото същество Ману извеждаше към „Арарат” безазови хора, пътят към Бога в бъдеще „минава през Христос”, защото още апостол Павел бе прозрял след преживяното пред Дамаск и в наситения си с драматични и вдъхновяващи събития живот, че „чрез Христос Бог примирява света със Себе Си”.

И започва пътят на жертвата. След „изгонването от Рая” човекът слезе на Земята и бе вплетен в потока на наследствеността. Започна физическият ни живот, свързан с кръвните връзки, които стоят в основата на всички древни религии. В тях живееше Бог-Отец, изпращайки отгоре древната мъдрост към човешкото съзнание. Затова посветените се наричаха „Отци”, какъвто бе и Авраам. Те осъществяваха връзка с Бога – по-точно с груповата душа на рода, града, племето, народа... Тези групови души бяха толкова силни, че ако един човек, роден в древногръцкия град Спарта например, е бил изхвърлен от града, то никъде другаде не биха го приели като равен и той би загинал в самота. Смисълът на старата жертва се е състоял в това, че прясно струящата кръв на чистото жертвено животно притежавала такава сила, която довеждала душата – несвързана по това време здраво със своето тяло – до екстатични състояния, така, че божиите сили чрез груповите души са можели да се отразяват и отпечатват вътре в човешките отношения.

Изреченото дотук можем да илюстрираме с една показателна среща, състояла се на Кръстова гора преди няколко години. Встрани от шумната тълпа, събрала се там по най-различни причини, пишещият тези редове бе седнал на една скала и говореше с младо момиче, „гравитиращо” около Бялото братство. На 4-5 метра около 33-годишен мъж с много интересна физиономия, бе „разперил” уши и също слушаше. След двадесетина минути не издържа и седна до нас. В продължение на около три часа той слуша с огромно внимание лекция за съвременните християнски мистерии, от които си нямаше никаква представа до тогава, като през цялото време се намеси 3-4 пъти с уточняващи въпроси. Накрая го попитах какво чувства, слушайки всичко това? Отговорът бе красноречив: В областта на слънчевия сплит и нагоре той се изпълваше с непозната духовна топлина и светлина и те го правеха напълно сигурен, че всичко чуто е истина. ТОЙ ЗНАЕШЕ , ЧЕ Е ИСТИНА! И последва изречението, произнесено от стремящ се към изживяването на Аза човек: „Обаче, аз ще проверя лично всичко това!”