Невяна Константинова
БЛЯН ЗА БОГОМИЛИТЕ ПО ПЪТЯ КЪМ СЕБЕ СИ
...или още нещо за цифрите и за Словото в някои думи...
Издателство ХРИКЕР – 1996
ISBN 954-8498-03-0
На майка ми
и на всички мои близки
посвещавам.
Единствено чрез тях
и в мене Светлината се роди.
Живеете незнайни.
Дух свят ли ви окриля?
О вие, всеотдайни
души на богомили!
Божествени скрижали
на своя род дарили,
а той ...не ви пожали,
пресвети богомили.
В тъмата накъде ли
се лутате без сили,
а нямате предели –
души на богомили.
Все благото за други,
за други отредили,
не дирите заслуги –
души на богомили.
Искрица да припалне –
къде ли сте се скрили?...
О, души страдални –
души на богомили!
Щом се свят засрива –
тук пак сте се родили...
О, души все живи –
души на богомили!...
Сред нас сте пак сияещи
в Рила – новокрили,
о, души ухаещи –
души на богомили.
Мисиите нови
отново преоткрили,
о, души Христови –
души на богомили.
Кротки и смирени
сред мрачините гнили,
в дух непримирени –
души на богомили.
С обич заискряла
от Бога святост пили,
о, души-кристали –
родни богомили!
Сред тиня, злъч, омраза
– бедни, неунили –
излъчвате все радост...
О, вие, богомили!
В метежно смразно време,
в бури замълнили,
съдбовното ви бреме
е Дух на богомили.
Молитвен порив и медитативен блян ме повеждат към столетията, когато много отдавна, през десетия век след Христа, по родната ни земя се е породило и разпространявало едно демократично и духовно извисено учение, просъществувало цели пет века в България и дало тласък на по-сетнешните реформаторски духовни движения в света. За всички тези движения се пише и говори, а българските богомили – охулени и охулвани, отречени и отричани – тънат в забвение...
А те са знаели тайните на Духа, упорито и стоически са изтърпявали предизвикателствата на варварската епоха и са опазвали смирено чистотата, верността и алтруистичната всеотдайност. Та нали знанието за тези тайни е идело от вътрешния им взор, от още по-древните извори – Питагор, Орфей, Индия, Египет...
Богомилите са знаели отвеки, че цифрите, които ние сега наричаме арабски, са тайният код на духовното развитие на човека, че всеки от нас, реши ли да потъне в своя Аз, затвори ли очи в смирено мълчание, сам вижда степента на своята духовна извисеност или вглъбеност, което е едно и също, че от връзката си с Бога всеки сам узнава резултата на своя живот, на своите дирения и усилия в досегашния си земен път...
В бездната на Хаос, в мрачина
мисълта просветлява деня –
че ръката на Бога е тайна,
резултатите само са явни.
Знак усетиш ли, незнайното
пред тебе се отбулва бавно.
Сподели с приятели: |