54
Да вземе картина 13, петата от пътя на Озирис - смъртта. Събраните цифри от 1 до 13 = 91, 9
+ 1 = 10, а 10 пак е равно на 1. И смъртта също е Божия работа.
16 картина по пътя на Озирис - разрушението. 16 е равно на 136; 136 дава 10, а 10 = 1,значи самото разрушение на хората пак идва от Бога.
Последната картина от пътя на Озирис (19) ни дава същия резултат. Числата от 1 до 19 дават
190, 190 дава 10, а 10 дава 1. Следователно «животът има свой произход от Бога. Той е животът».
Нека разгледаме сега самата картина. Ти виждаш как по една цветуща, огряна от слънцето равнина, ездач препуска на бял кон. Той е същият, който видяхме в миналите картини като творец,
законодател, пазител,
победител, като владетел на живота и на смъртта, като този, който праща светкавицата и руши и който сега със знамето на любовта спомага за завладяването на цялостния живот.
Картина 19 е в обратна връзка с картина 4 - закона. Ние виждаме една фина противоположност между тези две картини. На картина 4 виждаме фараонът със скиптър в ръка. В картина 19 виждаме великия дарител на живота, слънцето, което излъчва безброй лъчи, безброй скиптри, създаващи
живот и закони навред, където попаднат.
А сега, иди си в мир; часът на твоето посвещение настъпи.”
O
Когато вечерта младежът остави своето материално тяло в светилището, видя, че този път покрай Ръководителя бе и Първосвещеника в своето духовно тяло.
“Ние днес ще пристъпим в Божия мир”, каза Ръководителят. “Слънцето на Озирис ще ти свети.”
Младият свещеник почувства, че му се зави свят, като че падаше в безсъзнание и се видя буден в един друг свят. Обграждаше го блестяща светлина.
“Вратите на небето са отворени” - каза Първосвещеникът.
“Човекът бива наново роден от летаргичен сън”, прибави Ръководителят.
“Тук наистина не може да влезе нищо нечисто”, си помисли младият свещеник.
Царуваше велико спокойствие. Могъщо и непрестанно се чуваше някакво тризвучие. Тук нищо не приличаше на това, което бе във физическия свят, но се различаваше и от посетените досега други светове.
Заобиколиха ги безброй духове, които блестяха в опалови лъчи. Те всички се движеха и стремяха към един център. Тримата се присъединиха към тях. Блясъкът, който излизаше от цен- търа все повече и повече се усилваше. Младият свещеник изостана назад. “Аз не мога да издържам светлината, тя е много силна за мене.”
“По-късно, когато узрееш и се развиеш повече, ти ще можеш да я понасяш по-добре” - каза
Ръководителят. “Чакай ни тук и наблюдавай след нас” - каза Първосвещеникът. Младият свещеник остана, а другите отлетяха към центъра, към светлината, заедно с другите духове. Той се опита да вникне отдалече в този център. След
известно време му се стори, че посред ослепителната светлина забелязва очертанието на една човешка фигура. В този момент той изпита едно непозна- то му досега чувство на радост и щастие. Той почувства, че се изпълва с любов и благоговение и падна по лицето си от голямото чувство на благодарност, което го обзе. Когато се съвзе, при него бяха вече Първосвещеникът и Ръководителя му. Техните лица светеха, а по фигурите им бе отразена една красота и великолепие. Те не казаха нито дума, но оставиха това, което бяха видели там да звучи в сърцата им като упоителна музика.
Те се понесоха към Земята. Вече се виждаше голямата свещена река тихо да следва своя път през потъналата в сън страна. Големият свещен град лежеше под тях.
Виене на свят и безсъзнание. Младият свещеник се
пробуди в светилището, но върху лицето му почиваше бляскаво сияние.
“Той е видял Слънцето на Озирис”, тихо споделиха двама от свещениците, когато на другия ден той мина покрай тях.
55
КАРТИНА ДВАДЕСЕТА
Събуждане на умрелите или Възраждане
Образ на това, което решава само да действа.
Еврейска буква Реш; число 200
Сподели с приятели: