Обяснителен меморандум контекст на предложението основания и цели на предложението

Основните цели на предложените мерки са укрепване на вътрешния пазар чрез опростяване на процедурите при трансгранични операции, защита на интересите на обществеността от престъпна дейност и терористични актове, запазване на икономическия просперитет на Европейския съюз чрез осигуряване на ефикасна стопанска среда, подкрепа на финансовата стабилност чрез защитата на надеждността, правилното функциониране и целостта на финансовата система.

Тези цели ще бъдат постигнати чрез осигуряване на съгласуваност между подходите, прилагани на европейско и международно равнище; осигуряване на съгласуваност между националните правила, както и гъвкавост при прилагането им; и гарантиране, че правилата отчитат риска и са съобразени с нововъзникващите заплахи.

Освен това настоящото предложение включва и отменя Директива 2006/70/ЕО на Комисията от 1 август 2006 година относно установяването на мерки за прилагане на Директива 2005/60/ЕО¹, като по този начин се подобрява разбираемостта и достъпността на нормативната уредба за борба с изпирането на пари (БИП) за всички заинтересовани страни.

Комисията възнамерява да допълни настоящото предложение с укрепване на възможностите на ЕС за противодействие на изпирането на пари. Следователно е планирано през 2013 г. да бъде предложена хармонизация на наказателното право за този вид нарушения въз основа на член 83, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС)².

Общ контекст

Премахването на ограниченията във вътрешния пазар не само улеснява създаването или развитието на спазващи правните норми стопански субекти в ЕС, но може също да доведе до увеличаване на възможностите за изпиране на пари и финансиране на тероризма. Престъпниците, осъществяващи пране на пари, може следователно да опитат да скрият или прикрият истинския характер, източник или собственик на въпросните активи и да ги превърнат в привидно законни приходи. Освен това финансирането на тероризма може да се осъществява както чрез законни, така и чрез престъпни дейности, тъй като генерираните от терористичните организации приходи могат сами по себе си да бъдат или поне да изглеждат законни. Изпирането на пари и финансирането на тероризма създават по този начин сериозен риск за целостта, правилното функциониране, репутацията и стабилността на финансовата система, който би могъл да има унищожителни последици за обществото като цяло.

Въпреки приетото европейско законодателство за защита на правилното функциониране на финансовата система и вътрешния пазар променливият характер на изпирането на пари и свързаните с финансирането на тероризма заплахи, както и използваните от престъпниците постоянно развиващи се технологии и средства, изискват непрекъснатото адаптиране на нормативната уредба, за да се противодейства на тези заплахи.

С Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм³ (по-долу „Третата директива за борба с изпирането на пари“) бе установена нормативната уредба на равнище ЕС за защита на надеждността, целостта и стабилността на кредитните и финансовите институции и доверието във финансовата система като цяло срещу произтичащи от изпирането на пари и финансирането на тероризма рискове. Правилата в ЕС се основават до голяма степен на международните стандарти, приети от Специалната група за финансови действия (FATF), и тъй като в директивата е възприет подход за минимална хармонизация, нормативната уредба се допълва от правила, приети на национално равнище.

На международно равнище FATF извърши основен преглед на международните стандарти и през февруари 2012 г. прие нов набор от препоръки.

Едновременно с усилията в международен план Европейската комисия извърши собствен преглед на европейската нормативна уредба. В настоящия момент преразглеждането на директивата представлява допълнение към преразгледаните от FATF препоръки, които сами по себе си решително подсилиха борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Директивата, само по себе си, подсилва допълнително някои елементи на преразгледаните препоръки, по-специално по отношение на обхвата (като включва доставчиците на услуги в областта на хазарта и търговците на стоки, чиято стойност надвишава 7 500 EUR), информацията относно действителните собственици (която трябва да се предостави на компетентните органи и задължените субекти) и разпоредбите относно санкциите. В нея се отчита необходимостта от повишаване на ефективността на мерките за БИП чрез изменение на нормативната уредба, за да се гарантира, че оценките на риска се извършват на подходящото равнище и с необходимата степен на гъвкавост, позволяваща адаптация към различните ситуации и участници. В следствие на това, установявайки строги общи стандарти, директивата изисква от държавите членки, надзорните органи и задължените субекти да оценяват риска и да предприемат подходящи и пропорционални на този риск мерки за неговото смекчаване. Поради това в директивата не са подробно определени конкретните мерки, които да бъдат предприети.

За да се осигури ефективна нормативна уредба за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, бяха приети редица правни инструменти на равнище ЕС. Най-важните сред тях са:

• 
  Третата директива за БИП, която обхваща повечето от 40 препоръки на FATF и някои от деветте специални препоръки на FATF;
  
• 
  Регламент (ЕО) № 1781/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2006 г. относно информацията за платеца, придружаваща парични преводи⁴, който прилага Специална препоръка VII на FATF относно електронните преводи;
  
• 
  Регламент (ЕО) № 1889/2005 от 26 октомври 2005 г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността⁵, който прилага Специална препоръка IX на FATF относно куриерите, пренасящи пари в брой;
  
• 
  Директива 2007/64/ЕО от 13 декември 2007 г. относно платежните услуги във вътрешния пазар⁶ (Директива за платежните услуги), която заедно с Третата директива за БИП прилага Специална препоръка VI на FATF относно алтернативните преводи;
  
• 
  Регламент (ЕО) № 2580/2001 от 27 декември 2001 г. относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания⁷, който заедно с Регламент (ЕО) № 881/2002 на Съвета от 27 май 2002 г.⁸ за изпълнение на санкциите на ООН срещу Ал Кайда и талибаните прилага част от Специална препоръка III на FATF относно замразяването на активи на терористи.
  

Предложеното изменение на нормативната уредба за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма е изцяло съгласувано с политиките на ЕС в други области. По-специално:

• 
  Програмата от Стокхолм⁹, която цели изграждане на отворена и сигурна Европа в услуга и за защита на гражданите и призовава държавите членки и Комисията да развиват допълнително обмена на информация между звената за финансово разузнаване (ЗФР) в битката срещу изпирането на пари;
  
• 
  Стратегията за вътрешна сигурност на ЕС¹⁰, която определя най-неотложните предизвикателства пред сигурността на ЕС през идните години и предлага пет стратегически цели и конкретни действия за периода 2011—2014 г. за увеличаване на сигурността в ЕС. Тук се включват борбата с изпирането на пари и предотвратяването на тероризма. Специално бе отчетена и необходимостта от актуализиране на нормативната уредба на ЕС за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма с оглед увеличаване на прозрачността на юридическите лица и правните образувания;
  
• 
  потенциалната злоупотреба с нови технологии за скриване на трансакции или прикриване на идентичността налага на държавите членки да следят развитието на технологиите и да стимулират използването на електронна идентификация, електронен подпис и електронните удостоверителни услуги в съответствие с предложения от Комисията Регламент относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар¹¹;
  
• 
  през март 2012 г. Европейската комисия прие предложение за замразяване и конфискуване на приходи от престъпна дейност в ЕС¹², което има за цел да гарантира, че държавите членки разполагат с ефикасна система за замразяване, управление и конфискуване на придобитите от престъпна дейност активи, подкрепена от необходимия институционален модел, финансови и човешки ресурси;
  
• 
  по отношение на защитата на лични данни предложените уточнения към Третата директива за БИП са напълно съгласувани с подхода, изложен в най-актуалните предложения на Комисията по отношение защитата на данни¹³, чиито конкретни разпоредби¹⁴ позволяват в законодателството на ЕС или в националното законодателство да се ограничи обхватът на правата и задълженията, предвидени в проекта за регламент, въз основа на редица конкретни основания, в т. ч. предотвратяване, разследване, разкриване и съдебно преследване на престъпления;
  
• 
  по отношение на санкциите предложението за въвеждане на набор от минимални принципни разпоредби за укрепване на административните санкции напълно съответства на политиката на Комисията, посочена в съобщението „По-строги наказателни разпоредби за сектора на финансовите услуги“¹⁵;
  
• 
  по отношение на финансовото приобщаване бе отчетен фактът, че прилагането на прекалено предпазлив подход към борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма може да има нежелани последици и да доведе до изключване на спазващите правните норми стопански субекти и потребители от финансовата система. По този въпрос бяха положени усилия на международно равнище¹⁶ за изготвяне на насоки, оказващи подкрепа за страните и техните финансови институции при разработването на мерки за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, които отговарят на националната цел за финансово приобщаване, без да се нарушават мерките, които съществуват за целите на борбата с престъпността. Въпросът за финансовото приобщаване се разглежда в момента на равнище ЕС като част от подготвяния пакет относно банковите сметки;
  
• 
  по отношение на сътрудничеството с лица или органи (включително съдилища и административни органи), ангажирани с изчисляването и събирането на такси и всякакви други публични налози, както и правоприлагането, наказателното преследване или произнасянето при обжалване във връзка с тях, предложението е съгласувано с подхода за борба срещу укриването и неплащането на данъци¹⁷, прилаган на международно равнище, в т.ч. изричното посочване на данъчните престъпления като част от тежките престъпления, които могат да бъдат считани за първоначални престъпления по отношение на изпирането на пари. Чрез провеждането на по-задълбочени процедури за комплексна проверка на клиента в рамките на борбата срещу изпирането на пари ще бъде подпомогната също така борбата срещу укриването и неплащането на данъци.
  

През април 2012 г. Комисията прие доклад относно изпълнението на Третата директива за БИП и потърси мнението на всички заинтересовани страни. Докладът акцентира върху редица основни теми (например включването на основан на анализ на риска подход, разширяване на обхвата на съществуващата нормативна уредба, адаптиране на подхода за комплексна проверка на клиента, изясняване на задълженията за докладване и надзорните правомощия, подобряване на сътрудничеството между ЗФР и др.), които бяха от съществено значение за прегледа на Третата директива за БИП.

Комисията получи 77 мнения от публични органи, гражданското общество, бизнес сдружения и дружества в редица области (включително финансови услуги, сектора на хазартните игри, свободни професии, сектора на недвижимите имоти, доставчици на услуги по доверително или дружествено управление), представляващи широк кръг от заинтересованите страни. Редица коментари, становища и мнения бяха получени извън посочената консултация.

Съвкупните резултати от консултацията¹⁸ като цяло се припокриват с въпросите и проблемите, посочени в доклада на Комисията, и демонстрират широката подкрепа за предложеното привеждане в съответствие с преразгледаните стандарти на FATF и за постигане на повече яснота в някои области (напр. защитата на данни и как да се прилагат правилата при трансгранични ситуации).

Положени бяха значителни усилия за събиране на доказателства в тази област и за осигуряване на пълната ангажираност на различните заинтересовани страни.

По-специално, през 2010 г. Комисията възложи на външните консултанти от Deloitte¹⁹ да извършат проучване на прилагането на Третата директива за БИП.

Оценка на въздействието

Комисията изготви оценка на въздействието²⁰, в която анализира потенциалните последици от изпирането на пари и финансирането на тероризма. Ако финансовата система не е в състояние да предотврати изпирането на пари и финансирането на тероризма, може конкретно да възникнат отрицателни икономически последици (поради прекъсване на международните капиталови потоци, по-ниски инвестиции и по-слаб икономически растеж) и нестабилност на финансовия пазар (в резултат на нежеланието на други финансови посредници да извършват дейност, загуба на репутация, спад в доверието и пруденциални рискове).

• 
  различното прилагане на съществуващите правила на ЕС в държавите членки, водещо до намаляване на правната сигурност;
  
• 
  несъответствията и пропуските по отношение на настоящите правила на ЕС;
  
• 
  липсата на съгласуваност между настоящите правила и преразгледаните наскоро международни стандарти.
  

• 
  да се осигури съгласуваност между националните правила и по целесъобразност гъвкавост при прилагането им чрез укрепване и изясняване на настоящите изисквания;
  
• 
  да се гарантира, че правилата отчитат риска и са съобразени с нововъзникващите заплахи чрез укрепване и изясняване на настоящите изисквания;
  
• 
  да се осигури съгласуваност между подходите, прилагани на европейско и международно равнище, чрез разширяване на приложното поле, укрепване и изясняване на настоящите изисквания.
  

• 
  Разширяване на обхвата върху сектора на хазартните игри: разширяване на обхвата на директивата, като освен „казината“ бъде включен и секторът на хазартните игри;
  
• 
  Прагове за търговци на стоки: намаляване на обхвата и праговете за комплексна проверка на клиента, прилагани от търговците на скъпоструващи стоки при разплащания в брой, от 15 000 EUR на 7 500 EUR;
  
• 
  Режими на санкции: въвеждане на набор от минимални принципни разпоредби за укрепване на административните санкции;
  
• 
  Съпоставимост на статистическите данни: подобряване и допълнително конкретизиране на изискванията по отношение събирането и докладването на статистически данни;
  
• 
  Защита на данните: въвеждане на такива разпоредби в директивата, с които да се изясни взаимодействието между борбата с изпирането на пари/финансирането на тероризма и изискванията за защита на данните;
  
• 
  Включване на данъчните престъпления в обхвата: включване на изрично позоваване, определящо данъчните престъпления като първоначално престъпление;
  
• 
  Наличност на информация относно действителния собственик: изискване към всички дружества да разполагат с информация за техните действителни собственици;
  
• 
  Установяване на действителния собственик: запазване на подхода, изискващ идентификация на действителния собственик, когато собствеността надхвърля прага от 25 %, като се пояснява за какво се отнася „прагът от 25 %“;
  
• 
  Разпределение на отговорностите между надзорните органи на държавата на произход и приемащата държава по отношение на БИП: въвеждане на нови правила, които поясняват, че клоновете и дъщерните предприятия, намиращи се извън държавата членка, в която е разположено главното управление, прилагат правилата относно БИП на приемащата държава, и подсилване на договореностите за сътрудничество между надзорните органи на държавата на произход и приемащата държава;
  
• 
  Трансгранично сътрудничество между звената за финансово разузнаване (ЗФР): въвеждане на нови изисквания, които биха укрепили правомощията на ЗФР и тяхното сътрудничество;
  
• 
  Национални оценки на риска: въвеждане на изискване към държавите членки да извършват оценка на риска на национално равнище и да вземат мерки за ограничаване на рисковете;
  
• 
  Комплексна проверка на клиента: гаранции от страна на държавите членки, че в определени високорискови ситуации задължително ще се извършва задълбочена комплексна проверка, докато при нискорискови ситуации ще бъде позволена опростена комплексна проверка;
  
• 
  Еквивалентност на режимите на трети държави: премахване на процедурата, свързана с „белия списък“;
  
• 
  Отчитане на риска в рамките на надзорния процес: специфично посочване в директивата, че надзорът може да се извършва въз основа анализ на риска;
  
• 
  Третиране на политически значими лица: въвеждането на нови изисквания по отношение на политически значимите лица, работещи на национално равнище или в международни организации, заедно с приложимите отчитащи риска мерки.
  

Настоящото предложение се основава на член 114 от ДФЕС.

В съответствие с принципите за субсидиарност и пропорционалност, които са формулирани в член 5 от Договора за Европейския съюз, целите на предложението не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки и следователно могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза. Обхватът на предложението не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

В съображение 2 от Третата директива за БИП е подчертана необходимостта от мерки на равнище ЕС за защита на надеждността, целостта и стабилността на кредитните и финансовите институции и доверието във финансовата система като цяло, за да се избегне „приемането от държавите членки на мерки за защита на техните финансови системи, които могат да бъдат в несъответствие с функционирането на вътрешния пазар и с предписанията на общностните принципи на правовата държава и обществения ред, необходимо е действие от страна на Общността в тази област“.

Тъй като големите потоци от мръсни пари и финансирането на тероризма могат да нарушат стабилността и репутацията на финансовия сектор и да застрашат вътрешния пазар, всяка предприета единствено на национално равнище мярка би могла да окаже неблагоприятен ефект върху единния пазар на ЕС: липсата на координирани правила в отделните държави членки, целящи защитата на техните финансови системи, може да бъде несъвместима с функционирането на вътрешния пазар и да доведе до разпокъсаност. Действията на ЕС са оправдани и с оглед поддържане на условия на равнопоставеност в целия ЕС, при които дружествата във всички държави членки трябва да спазват съгласуван набор от задължения за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Комисията счита, че предложените промени на правилата са пропорционални на целите. Като налага прагове по отношение на обхвата и комплексната проверка на клиента, Комисията е предприела необходимите мерки за ограничаване на приложимостта на директивата. В допълнение Директива позволява някои от превантивните мерки, които ще бъдат предприемани от МСП, да бъдат съобразени с естеството и размера на задължените субекти. Същевременно, като осигуряват съобразен с потребностите и гъвкав подход, който е основан на риска, държавите членки не следва да бъдат ограничавани да вземат мерки и предприемат необходимите действия срещу основните заплаха, които могат да възникнат на национално равнище. Тези мерки могат да бъдат обхванати по–добре в рамките на директива, отколкото чрез изцяло хармонизиран регламент, като бъдат включени процесите на равнище ЕС, осигуряващи по-добра координация и разработване на наднационални подходи едновременно с допълнителна хармонизация в определени области, за да се гарантира постигането на целите на ЕС. Въпреки че осигуряването на ефективна система за борба с изпирането на пари/финансирането на тероризма е свързано с допълнителни разходи за задължените субекти (тези разходи бяха анализирани в оценката на въздействието), Комисията е на мнение, че ползите от предотвратеното изпиране на пари и финансиране на тероризма ще продължат на надхвърлят разходите.

Оценката на новите международни стандарти ще започне през четвъртото тримесечие на 2013 г. Ако Комисията не осигури ясни и своевременни насоки относно желания подход на ЕС за тяхното изпълнение, съществува риск, че тези държави — членки на ЕС, които ще бъдат първоначално оценени, ще предпочетат решения, които може и да не съвпаднат с предложения подход на ЕС, което допълнително ще затрудни постигането на споразумение за общи правила на ЕС.

И накрая, приемането на преразгледаните международни стандарти е свързано с поемането на ангажименти от страна както на Комисията, така и на всички държави — членки на ЕС (пряко или по силата на членството във FATF или MONEYVAL), гарантиращи тяхното изпълнение.

4. ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Предложението няма отражение върху бюджета на Европейския съюз.

Основните изменения на Третата директива за БИП са:

• 
  Разширяване на приложното поле на директивата: по отношение на обхвата се предлагат две основни промени:
  

б) в приложното поле на директивата се включват „доставчиците на услуги в областта на хазарта“ (в съответствие с Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар²¹). Действащата Трета директива за БИП и преразгледаните препоръки на FATF изискват в обхвата на законодателството за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма да попадат единствено казината. Данните в ЕС сочат, че това създава предпоставки за престъпниците да извършват злоупотреби в други области на хазартния сектор.

• 
  Подход, основан на анализ на риска: в директивата е отчетено, че използването на подход, който е основан на анализ на риска, представлява ефективен начин за установяване и смекчаване на рисковете за финансовата система и цялостната икономическа стабилност в рамките на вътрешния пазар. Предложените нови мерки биха наложили използването на основаващи се на фактите мерки в три основни области, всяка от които ще бъде допълнена с минимален списък от разработени от Европейските надзорни органи фактори, които да бъдат отчитани или следвани:
  

б) задължените субекти, чиято дейност попада в обхвата на директивата, ще бъдат задължени да установяват, разбират и смекчават своите рискове, както и да документират и актуализират извършваните от тях оценки на риска. Това е ключов елемент от основания на анализ на риска подход, позволяващ на компетентните органи (в т.ч. надзорните органи) в държавите членки да разглеждат обстойно и разбират решенията, взети от поднадзорните им задължени субекти. В крайна сметка лицата, възприели основан на анализ на риска подход, ще бъдат изцяло отговорни за взетите от тях решения;

• 
  Опростена и задълбочена комплексна проверка на клиента: предложението изисква от задължените субекти да предприемат по-строги мерки, когато рисковете са по-големи, като може да им бъде разрешено да прилагат и опростени мерки, когато фактите свидетелстват за по-ниско равнище на риска. Счита се, че заложените в действащата (трета) Директива за БИП разпоредби относно опростената комплексна проверка са прекалено толерантни, като някои категории клиенти или сделка биват изцяло освободени от изискванията за комплексна проверка. Ето защо преразгледаната директива ще въведе по-строги правила по отношение на опростената комплексна проверка и няма да позволява ситуации, при които се прилагат изключения. Вместо това решенията кога и как да се извършва опростена комплексна проверка ще бъдат вземани въз основа на риска, като ще бъдат въведени минимални изисквания по отношение на факторите, които следва да бъдат отчитани. В една от ситуациите, при които винаги следва да се извършва задълбочена комплексна проверка, а именно за политически значими лица, обхватът на директивата бе разширен, за да включва не само политически значимите лица, на които са поверени важни обществени функции на местно равнище, а също и тези, които работят за международни организации.
  
• 
  Информация за действителния собственик: преразгледаната директива предлага нови мерки, за да се повиши яснотата и достъпността на информацията относно действителните собственици. Тя изисква юридическите лица да разполагат с информация относно техните действителни собственици. Тази информация следва да се предоставя както на компетентните органи, така и на задължените субекти. При правните образувания се изисква попечителите да декларират своя статут, когато стават клиенти, като аналогично е необходимо действителните собственици да бъдат разкрити пред компетентните органи и задължените субекти.
  
• 
  Еквивалентност на трети държави: преразгледаната директива ще премахне разпоредбите относно положителната „еквивалентност“, тъй като режимът на комплексна проверка на клиента се основа все по-често на анализ на риска, а освобождаването въз основа на чисто географски фактори ще бъде все по-рядко приложимо. Настоящите разпоредби на Третата директива за БИП изискват решенията да бъдат вземани според това дали системите на третите държави за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма са „еквивалентни“ на тези в ЕС. Тази информация впоследствие бе използвана, за да се допуснат изключения по отношение на някои аспекти на комплексната проверка на клиента.
  
• 
  Административни санкции: в съответствие с политиката на Комисията за синхронизиране на административните санкции преразгледаната директива съдържа набор от санкции, чиято наличност следва да бъде осигурена от държавите членки, за систематични нарушения на основните изисквания на директивата, а именно комплексна проверка на клиента, водене на документация, докладване на съмнителни сделки и вътрешен контрол.
  
• 
  Звена за финансово разузнаване: разпоредбите на Решение 2000/642/ПВР на Съвета от 17 октомври 2000 г. относно условията за сътрудничество и обмен на информация между звената за финансово разузнаване на държавите членки ще бъдат включени в предложението, за да се разшири и засили допълнително сътрудничеството между тях.
  
• 
  Европейски надзорни органи (ЕНО): предложението съдържа няколко области, в които е предвидено участието на ЕНО. По-специално, от ЕБО, ЕОЗППО и ЕОЦКП ще бъде поискано да извършат оценка и представят становище относно свързаните с изпирането на пари и финансирането на тероризма рискове, пред които е изправен ЕС. Освен това, успоредно с по-важната роля, която ще бъде отредена на основания на риска подход, ще бъдат необходими и по-подробни насоки за държавите членки и финансовите институции по отношение на факторите, които следва да бъдат взети предвид при прилагане на опростена и задълбочена комплексна проверка на клиента и при прилагането на основан на анализ на риска подход за надзорни цели. В допълнение, на ЕНО бе възложено да изготвят регулаторни технически стандарти в определени случаи, при които финансовите институции трябва да променят своите механизми за вътрешен контрол, за да се справят с конкретни ситуации.
  
• 
  Защита на данните: в предложението е отразена необходимостта от постигане на баланс между, от една страна, осигуряване на надеждни системи, механизми за контрол и предпазни мерки срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма и, от друга, защитата на правата на съответните физически лица върху техните лични данни.
  
• 
  Мерки за транспониране: поради сложността и обхвата на предложението държавите членки трябва да представят таблица на съответствието на разпоредбите на тяхното национално законодателство и директивата.