Басни
Петко Рачов Славейков
Орел, рак и щука
Орел и рак и щука,
не зная по каква сполука,
такваз им работа дошла
да теглят наедно кола.
И ето те са впрягат,
напъват са, напрягат,
ей тъй, че ще са пукнат чак,
а пустите кола не мръдват пак.
Те можаха покара
най-лесничко товара,
но на, орелът кат крилат
все теглял нависоко,
кир Рачо — теглял наназад,
а щуката — в дълбоко.
Кой крив, кой прав — не знам,
Товарът и до нине там.
Несговорна дружина — не могат си почина.
Вълк и магаре
Вълкът извадил гвоздей от крака на едно магаре, что го водел, и за това поискал заплата, а то го сритало. „Това ми ся и стои — рекъл вълкът, — щото не правя каквото аз си знам, но отидох да правя добро.“
Винаги и всякому не изнася добро.
Петли
Два петела ся борили и единий победен скрил ся, а онзи, щто бе победил, подхвръкнал на стрехата и пропял нависоко, за да разберат от песента му, че е победител. Орелът пригледал, слетял и го грабнал.
Безопасността на победата е умереността на мъдруванието.
|
Диво магаре
Дивото магаре видяло едно питомно магаре на припек, дошло при него и наченало да го облажава за нарасванието на тялото му и за придобиванието на храната. Насетне, като го видяло натоварено и магарищарят да върви след него и да го налага с тоягата, рекло:
„Е, приятелю, туку не ща те облажава веке, щото гледам, доброчестието ти не е за добро.” Добив с мъки и тегла не е за завиждание.
Крадци
Крадци влезли за обир в една къща, гдето не намерили нищо освен един петел, когото уловили и като щели да го заколят, той им ся молил и думал да не го затриват, щото е потребен на человеците да ги буди нощя за работата им. А те отговорили:”Че ми затова щем те заколим, щото като разбудиш тях, не оставяш нас да крадем.”
Което е полезно за добрите, то е вредително за злосторците.
Елен и лоза
Една сърна бягала от ловците и ся скрила в едно лозие. И за малко време, като си заминали те, она сякала, че я не пригледали, и наченала да пасе на лозата листовете. И тъй като ги разклатила, ловците ся завърнали, видяли листовете размърдани, догаднали, че тамо ще има някое животно да ся крие, померили със стрелите и ударили сърната, която на смъртний час думала: „По правда пострадах, щото не трябваше да повреждам того, който мя избави.”
Които правят зло на благодетелите си, от бога ся наказват.
Тиква и желъд
Един гламав селенин лежал под един дъб край пътят до една градина и като гледал, от една страна, желъдите по дъбът, а, от друга, голяма една тиква на градината на плета: „Ето, рекъл, една неприлична и безумна работа. Едно таквоз голямо и дебело дърво да ражда такъв дребен плод, а пък една такваз тънка милина да върже такъв плод като тази тиква. Ако да бях аз да направя света, щях да наредя този дъб да ражда желъди като тикви голями, а пък тази милина да върже тикви като желъди дребни и тогаз щеше да е прилично.” Но щом издумал това, ето че подухва ветрец и един желъд пада, та го хлопва по носа и го разкървавява.
„Тежко на ума ми - извикал тогаз нашият философ. - Хубава награда за голямата ми мъдрост! Ако тоз желъд, дето мя удари, беше тиква, какво щеше да стане горкият ми нос?...”
Сподели с приятели: |