Въпроси, свързани с услугите за потребители с увреждания в електронните библиотеки
Изтегляне 49.4 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Алтернативни формати
- Оформяне на уеб страница
- Каталог на библиотеките и електроните източници
- Помощни (асистивни) технологии
- Служители и финансиране
| Въпроси, свързани с услугите за потребители с увреждания
в електронните библиотеки Резюме Този доклад ще се спре на препоръки за най-успешните практики, свързани с дизайна на материалите както в електронен, така и в печатен формат, ще направи преглед на алтернативните формати и наличните помощни технологии, и ще обсъди по-задълбочено финансовите въпроси. Където е възможно, за потребителите с увреждания трябва да бъдат осигурени същите условия да се обслужват сами както другите потребители, вместо да се налага да им се оказва помощ. Осигуряването на материали в алтернативни формати, достъпният каталог и електронните източници, подходящото оборудване и добрата печатна информация, могат да помогнат за постигането на тази цел. Електронните услуги трябва да бъдат предназначени за най-различни хора - както с увреждания така и без. Предоставянето на всички библиотечни услуги трябва да има за цел да бъде интегриращо и достъпно. Алтернативни формати Всички библиотеки трябва да осигурят предоставянето на достъп до печатни материали в алтернативни формати (едър шрифт, Брайл, аудио касети) или достъп до услуга за транскрипция за потребителите със зрителни увреждания. Информацията и рекламите за библиотеката също трябва да бъдат изработвани в различни формати, които да са налични при поискване. Онлайн каталогът и уеб страниците трябва да бъдат приспособими за четене от потребители със зрителни увреждания или да се разполага със софтуер за синтезиране на говора. Ясно е, че не всяка библиотека може да осигури алтернативни формати на целия си фонд. Това е истински проблем в Обединеното кралство, където по-малко от 5% от публикуваната продукция е транскрибирана в някакъв формат, различен от стандартния печат. REVEALWeb беше британски проект, който сега предоставя достъп до интернет каталог на източниците в достъпни формати. Той предоставя и информация относно достъпа до производителите и доставчиците на тези материали, макар че не предлага самата услуга по транскрибирането. По-подробна информация за проекта може да се намери на: www.revealweb.org.uk. Оформяне на уеб страница Трябва да има стандартни указания за библиотечен стил, които трябва да бъдат съобразени с националните стандарти (ако е приложимо). В Обединеното кралство Кралският национален институт на слепите осигурява насоки и център за достъп до интернет, като се съсредоточава върху дизайна и изграждането на уебстраници. Фонът трябва да бъде от един цвят и обикновено се препоръчва по-скоро кремавото, отколкото бялото (то също е по-подходящо за потребители с дислексия). Текстът трябва да контрастира силно с фона, като се предпочита черно или синьо. Размерът на текста трябва да бъде не по-малко от 14 пункта и се препоръчва използването на шрифтове sans serif, като например Arial, за разлика от тези със serif като Times New Roman. Подчертаването, курсивът и главните букви трябва да се избягват, тъй като те трудно се четат от помощни (асистивни) софтуери. Трябва да се избягват движещи се образи, а статичните да са сведени до минимум. Като алтернатива трябва да бъде осигурена възможност уеб страниците да се четат в чист текстови формат (ясно отбелязан на страницата). Всеки хиперлинк трябва също така да включва ясни текстови указания, напр. “кликни тук за списък с работното време”. Линковете трябва да бъдат изброявани един под друг, а не напречно на страницата, така че помощната технология да може да ги чете. Където е възможно, трябва да се избягват рамките и боксовете, макар че това може да се окаже трудно за библиотеки, при които голяма част от информацията е поместена в таблици и колони. Каталог на библиотеките и електроните източници В библиотеката трябва да има терминали на OPAC, специално предназначени за потребители с увреждания, както по отношение на пространството (стоене, места за инвалидни колички), оборудването (осигуряване на алтернативна мишка, слушалки за потребителите, използващи синтез на говора), така и на различните онлайн опции (едър шрифт като default, възможност за лесна смяна на цветове и шрифтове). Някои библиотеки в Обединеното кралство въведоха лични идентификационни номера за потребителите, където са вградени предпочитаните от тях опции, така че да могат да използват всеки терминал и да нагласят преференциите си веднага. Терминалните монитори на всички персонални компютри трябва да бъдат не по-малки от 17 инча. Онлайн и до съответните терминали трябва да има поставени ясни инструкции как да се приспособят хардуера и електронната среда. Където е възможно, електронните източници трябва да бъдат разглеждани като част от общата политика за разширяване на фондовете на библиотеката и компаниите трябва да осигурят достъп до продуктите с използването на различни помощни технологии. Развитието на условия за виртуално обучение и вътрешна комуникационна мрежа (интранет) за служителите и студентите в академичните институции е от голяма полза за потребителите с увреждания и специални нужди, тъй като това им позволява независим и от разстояние достъп до материалите. Това означава, че те могат да намират информация като използват свое собствено пригодено оборудване вкъщи, а също така им позволява да учат без да са подложени на натиск от страна на колегите си. Помощни (асистивни) технологии В момента съществуват редица помощни средства за четене и различни видове софтуер за потребители със зрителни увреждания, които могат да сканират и превръщат напечатан текст във файлове, четими от компютъра, да превръщат сканирани образи в текст и четат текста чрез синтезатор на говора. Опциите включват отделен персонален компютър със скенер, вградено оптично разпознаване на букви и софтуерни програми за говор (напр. Galileo или Bookworm) или система в персоналния компютър, към която може да се прикрепи оборудване за синтезиране на говор като например JAWS. Българските колеги направиха много по-обстойна демонстрация и описание на възможностите на софтуерните програми. В Обединеното кралство най-много се повишава броят на страдащите от дислексия, особено сред младите. Бяха разработени няколко вида специален образователен софтуер, за да се подпомогнат потребителите с дислексия при четенето на материали онлайн и организирането на мисловните им процеси. Това са предимно средства, свързани с визуализиране на концепции и мисли, които използват графични организационни методи, за да помогнат на потребителите да обработват информацията чрез картини, а чрез не чрез текст, но има и софтуер за разпознаване на говор, който съпоставя диктовката с текста. Тези технологии се оказаха много полезни за широк кръг потребители, не само за тези със затруднения в ученето. Служители и финансиране Не може да се очаква библиотеките да разполагат с голямо разнообразие от специализиран софтуер и оборудване, особено когато финансирането е оскъдно, но служителите трябва да бъдат запознати с опциите и да предвидят оборудването, което най-вероятно ще бъде използвано предвид специфичната потребителската група на всяка библиотека. Което е по-важно, закупуването на скъпо оборудване е загуба на пари, ако няма осигурени финанси за наемане на подходящ персонал както за успешното му инсталиране и изпълнение на техническите изисквания, така и за осигуряването на постоянна помощ и обучение на потребителите. Каталог: project access -> presents presents -> Достъп до електронна информация за хора с увреждания в българските библиотеки н с. Ваня Грашкина presents -> Факултет по източни и африкански изследвания project access -> Достъп до електронна информация за лица с увреждания в българските библиотеки Изтегляне 49.4 Kb. Сподели с приятели:
|