Симфония на Вечността
Борислав Русанов
Вместо предговор
Всичко това, което ще напиша тук, ще бъде един вик на душата ми.
И този вик гласи:
Омръзнаха ми всякакви авторитети
Отказвам се от всякакви учители
Долу всички идоли
Те ни отнемат Свободата
Те са несъвместими с Нея
Има само един Учител
Има само един Авторитет
Има само един Идол,
към Който можем и трябва да се стремим.
Това е Бог - Вечният и Незагасващ Пламък на Живота, от Който ние сме искрици. Като искра от този Пламък аз желая да се върна в него, в Първоначалното Единство, в Което всичко съществува. Не искам между мен и Бога да има посредници. Искам директен контакт с Бога. Смятам, че няма и не може да има богоизбрани, единородени синове Божии. В такъв Бог аз не вярвам и не искам да вярвам. Не може една искра да е по-любима на Пламъка от друга. Всяко дете е мило на Баща си. Не вярвам, че едни от хората са избрани и ще се спасят, а другите (и то мнозинството) ще бъдат осъдени на вечни мъки в „геената огнена”. В такъв баща аз не вярвам и не мога да вярвам. Такъв баща не може и не трябва да съществува. Щом всички сме произлезли от Бога, следователно всички ще бъдем спасени. Бащата не може да желае злото и смъртта на децата си. Не ни трябва благословение и милост. Ние сме помилвани и благословени още с идването си на този свят. Долу всички видими и невидими икони. Нека да въздигнем само една икона - иконата на Живия Бог, на тази велика сила, която твори и създава живота и част, от която се проявява и в нас, и чрез нас. Нека да не я подпушваме, да не подпушваме Извора на Живота, а Изворът на Живота е Любовта. Любовта ражда живот. Животът е дете на Любовта. Няма и не признавам други Господ и Бог, освен Любовта. Любовта е закон на Живота. Който иска да живее пълноценно, пълнокръвно трябва само да даде възможност на любовта да се проявява както по вертикала (любов към Бога), така и по хоризонтала (любов към ближните и към себе си), осъзнавайки духовното единство на всичко съществуващо. Всички наши мисли, чувства, думи и дела да са проникнати от Любовта, а Любовта е светлината на света. Там, където действа Любовта, грехът и беззаконието отсъстват. Един закон има в света - законът на Любовта. Любовта освещава всички неща. Всичко, до което се докосне Любовта, става чисто и свято. И ако аз вярвам в нещо, и ако аз знам нещо със сигурност, то то е, че човек не може да бъде верен на Бога, ако не е верен на себе си и на своето естество, че човек не може да познае Бога, ако не познае себе си. А само чрез Любовта се познават нещата. Познание без Любов не съществува. Има една Истина - Бог е Любов. Има един Живот - Животът на Любовта. Има една света троица, в която вярвам и която изповядвам и проповядвам пред моите братя и сестри - Светата Троица на Любовта, която гласи, че:
-
Аз живея от Любовта
-
Аз живея с Любов,
-
Аз живея за Любовта.
Първото означава, че съм дете на Любовта. Любовта на Бога и на моите родители, чрез които се е проявила Тя, ми е дарила живот и аз съществувам благодарение на Нея. Единствено на Любовта мога и искам да паля свещи, единствено на Любовта мога и искам да строя храмове и статуи, единствено пред Любовта мога и искам да коленича. Единствено Любовта може да бъде мой Бог и мой любим Учител. Любов, която изключва всякакъв страх, защото страхът и любовта са несъвместими.
Второ: аз живея с Любов - това означава, че Любовта е моя любима - Живея с нея и чрез нея, Тя е диханието и пулса на живота ми, Тя изпълва цялото ми същество - всички мои мисли, чувства, думи и дела.
Трето: живея за любов, което ще рече, че Любовта е мое дете. Аз мога да създавам Любов, за Която да живея и която да изпълва и осмисля живота ми, защото съм плод на Любовта, а плодът на Любовта е пак Любов. Единствено Любовта може да победи смъртта. Единствено Любовта може да ни донесе възкресение и вечен живот.
Единствено този човек е възкръснал от мъртвите и е станал Христос, в когото е оживяло свещеното триединство, което гласи, че трябва да бъдем дете, любим и родител на Любовта. Това е тайната на живота. Друга тайна не познавам и не признавам. Даже и на кръст да ме разпънат, пак ще викам:
Една е Любовта навсякъде, във всичко.
Една е Същността на всички.
Мили хора, братя мои,
нека да запеем и да славим Любовта.
Автора
СИМФОНИЯ НА ЛЮБОВТА
Всяко нещо е ценно, когато е естествено
Всичко, което става, става с любов се благославя
Нашият живот трябва да бъде израз на ЛЮБОВТА
БЕИНСА ДУНО
Посвещавам с много любов и дълбока благодарност тази симфония на Този, Който я вдъхнови и дирижира - Учителя Беинса Дуно (Петьр Дьнов). Неговото Слово е израз на Любовта, която поражда всичко съществуващо, която ни е породила и нас самите.
Учителю, благодарение на Теб познах великото единство, божествената любов, безкрайното блаженство, дълбокото покаяние, истинското смирение...
Прости ми, ако някъде съм свирил фалшиво!
МОЛИТВА
Господи,
нека ЛЮБОВТА ТИ
да подири в мен
своя образ съвършен
и всичките ми мисли,
чувства, думи и дела
да са проникнати от
ЛЮБОВТА, която обединява
всички неща в едно
хармонично ЦЯЛО
Казано е в Писанието: „Бог е Любов и който живее в Любовта, живее в Бога и Бог живее в него."
Човек трябва да живее, да се развива естествено, което ще рече — да живее в съгласие, в съзвучие и хармония със своето вътрешно естество и с външната природа — да съблюдава нейните закони.
В основата на живота е любовта. Затова няма по естествен начин на живот от живота, който е основан на.любовта.
Да живеем с Любов
Да работим с Любов
Да се учим с Любов
Да творим с любов
Всичко, което човек извършва с любов, е чисто и свято. Там, където любовта присъствува — грехът отсъствува. И обратно — там, където любовта отсъствува — грехът присъствува. Всичко, което се върши без любов е престъпление.
Някои ще кажат, че в Библията е казано: „Не любете света, защото неговата красота е опасна. „Аз не отричам тази мисъл. Тя е вярна, но идва от високо поле на съзнание и болшинството от хората не са още толкова напреднали в еволюцията си, че да могат да я разберат.
Според мен, в любовта, дори и към света, към преходното, няма нищо лошо. Защо? — Защото обиквайки преходното, въпрос на време е човек да го разлюби, достигайки до същността му. Процесът на изживяване на едно желание е естествен, докато опитът да се потисне и унищожи едно желание е насилствен, а значи и неестествен.
Когато човек се опита да надскочи себе си, той се спъва. Природата обича постепенността в развитието, еволюцията, а не — революцията. Затова и човек не бива да се насилва, да форсира нещата. Той трябва да се съобразява с възможностите си и според тях да поема определен товар.
Днес ще вдигнеш 60 кг., утре 70 кг., а след година 100, но не избързвай. Не се опитвай да започнеш с 100 кг., защото ще получиш нула. Имай търпението да работиш постепенно и системно и ще постигнеш целта си. „Бързата работа — срам за майстора" — казва народът. И е прав — защото колкото е по-прекрасна целта, толкова повече усилия и време се изискват за нейното постигане.
Когато един студент отишъл при известен професор и поискал от него да му предаде за няколко месеца науката, която го интересувала, професорът му казал, че на една тиква, за да стане такава, са и необходими шест месеца, а на един дъб, за да стане дъб, са му необходими сто години. Така че, ако студентът желае да бъде тиква в науката, може за 6 месеца да я изучи, но ако иска да бъде дъб — ще са му необходими 100 години.
Затова по-добре да пълзим като охлюва, но да стигнем върха и да се установим твърдо на него, отколкото да го превземем за миг и после силният вятър да ни събори в пропастта.
Не може да се достигне до Вечното и Безкрайното, без да се премине през преходното и крайното — това е закон. Нещата се познават чрез любовта. Човек започва от любовта към преходните неща и в процеса на любовта, осъзнавайки тяхната ефимерност, той ги разлюбва като постепенно обиква Божествената Същност, която няма форма и име. С други думи казано — Любовта постига сама себе си.
* * *
Пътят на човека е хармония с природата.
Бъди естествен. Живей естествено. Горното звучи глупаво, заповеднически, наставнически в противовес на смисловото му значение.
Естественият живот на човека на може да се побере в някакви максими, правила, догми и ограничения. За да се развива човек естествено, той просто трябва да е верен на своето вътрешно естество, да живее в съгласие с него. Кога човек живее в съгласие с естеството си? — Когато върши всичко с любов. Да правиш всичко с любов означава да живееш съзвучие със себе си. Ама някой ще каже, че ти и грях можеш да извършиш с любов. Вярно е. Но колкото е вярно, толкова е и невярно, защото кое е грешно и кое не е? — Според мен всяко нещо, което се извършва без любов е грях, защото е насилие спрямо собствената природа и обратно — всичко, което извършваш с любов се освещава и се превръща в познание. Първият и най-голям грях е да насилваш себе си. Този, който насилва себе си — ще насилва и другите. Това е закон. Няма по-голям престъпник от насилника. Природата ще го съди, защото той не живее според нея и се стреми да й се противопоставя, за да я коригира. Кога човек насилва себе си? - Когато иска да постигне определена цел по-бързо. Да, но какво става с преждевременно цъфналите цветя? — Слана ги попарва.
Светец не се става за един ден, за една седмица или година. Не е важно дали си светец или не си. Важно е да живееш в съгласие с вътрешното си естество. Тогава ще постигнеш вътрешен мир, вътрешна хармония и цялата природа ще се поклони пред теб, защото си я уважил.
* * *
Бог е Любов. Любовта е силата, която поражда живота. За да бъде човек верен на Бога, първото условие е да бъде верен на своето естество, на своята вътрешна природа което ще рече — всички наши мисли, чувства, думи и постъпки да са проникнати от любовта, защото нашето естество произтича от любовта и самото то е любов. Отклонението от любовта е отклонение и отдалечаване от живота. Любовта дава на човека импулс, подтик, вдъхновение, жизнена енергия, младост, красота, светлина, доброжелателност, хармония, мир, щастие, пълнота, удовлетвореност, физическо и духовно здраве — това са плодовете на любовта и там, където отсъствуват те — отсъствува и любовта. Човек трябва да изключи от живота си всичко, да се издигне над всичко, което противоречи на любовта. Тя показва посоката, в която се движи Животът и, който желае да живее естествено, да следва естествения ход на живота, трябва да живее според закона на Любовта, който е закон на Живота.
Светата троица на моето верую е:
Живея от Любов
Живея с Любов
Живея за Любов
„Живея от Любов" т.е. аз съм дете на любовта. Любовта на Бога и на моите родители чрез които се е проявила тя, ми е дала живот Ето защо един от най-важните закони на Битието гласи, че всяко дете трябва да се зачева с любов.
„Живея с Любов" т.е. любовта е моя любима. Живея с нея и чрез нея. Тя изпълва цялото ми същество — всичките ми мисли, чувства, думи и дела.
„Живея за Любов" т.е. любовта е мое дете. Аз пораждам Любов и живея за нея. Тя осмисля живота ми.
В това свещено триединство, при което едновременно човек е дете, любим и родител на любовта, съществува всеки, който се е слял със своята истинска същност — ЛЮБОВТА — и се е родил изново.
Да бъда образ на любовта, от която произтичам, която е моя същност и която произтича от мен — това е целта, съдържанието и смисълът на веруюто, което изповядвам.
* * *
Бог и природа не са два контрапункта, не са неща, които си противостоят и се отричат. За мен природата, материалният свят е изявление на Бога, а нима създанието може да противостои на своя създател, да е нещо различно, дори полярно на него? — Не. Бог и природа съществуват в едно неразрушимо единство и който иска да постигне Бога, трябва да бъде верен на своето естество, да бъде естествен, да живее природосъобразно. Не да се борим с природата си, не да й противостоим, а да заживеем в съзвучие с нея, да се вслушаме в повелите на това, което ни ръководи отвътре, да се отдадем изцяло на този вътрешен импулс, стремеж, който съществува във всяко същество и който ни води към съвършенство.
Не можеш да бъдеш верен на Бога, ако не си верен на себе си!
Не можеш да познаеш Бога, ако не познаеш естеството си!
В природата, в живота няма добро и зло, чисто и нечисто. Там всичко е целесъобразно. Всичко служи на великата цел на живота, всичко е необходимо за постигането й. И ако не съществуваше Юда, не би съществувал и Христос Ако не съществуваше Щастливецът, не би съществувал и Бай Ганьо. А как щеше да живее Дон Кихот без Санчо Панса? Животът сам по себе си не е нито добър, нито лош. Животът си е просто живот. В съзнанието на хората той може да се пречупва като добър или като лош, но сам по себе си, не е нито добър, нито лош — така както пламъкът не е нито добър, нито лош взет сам по себе си. Но за хората, ако ги топли е добър, ако им подпали къщата е лош. Така е и с живота — за този, който има в себе си любов, любов, която не се нуждае от външен стимул, животът е добър, прекрасен, велик, защото любовта е същност на живота. Тя обединява в едно хармонично цяло всички неща. И обратно — нямаш ли достатъчно любов в сърцето, светът за тебе се разпада и става полярен, животът губи своя смисъл и очарование.
Това е мъдростта на живота — да достигнем до ЛЮБОВТА, което органично свързва всички неща в едно неразрушимо хармонично цяло, подобно на белия цвят, който съдържа в себе си всички цветове; да постигнем всеобемащата любов и да не се отклоняваме от нея, защото законът на Живота е закон за неотклонение от ЛЮБОВТА, което ще рече, че в основата на всичките ни мисли, чувства, думи и дела трябва да поставим Любовта, в която светът е единен.
* * *
За да почувствуваме пълнотата на живота, неговата необятност и вечност, трябва да почувствуваме единството на всичко съществуващо — великото единство, в което няма „аз" и „ти", „ние" и „вие", защото всички сме едно: „Да бъдат всички едно — както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно."
Единствено чрез любовта човек може да постигне и да пребъдва във ВЕЛИКОТО ЕДИНСТВО. Казано е в Писанието: „Бог е Любов и който живее в любовта, живее в Бога и Бог живее в него. „Тя обединява всички неща в едно хармонично цяло. Един закон има в света — законът на Любовта. Една е тайната, шифърът, паролата, която ще ни отвори вратите на Живота — Любовта, Тя е ключът на Живота. За да влезем в Него трябва да обичаме, да бъдем постоянни в Любовта, да имаме устой в Любовта и нито за миг, и нито крачка да не отстъпваме от Нея. Да се слеем с ЛЮБОВТА, да бъдем едно с Нея — това е постоянното желание на душата ни, защото ако душата ни не е самата Любов, то какво ли тогава е тя? И затова: нека всяка наша мисъл да е изпълнена с ЛЮБОВ. „Умът — казва Учителят Беинса Дуно — трябва да гледа през очите на Любовта". Всяка дума, която произнасяме, да е проникната от Любов; всяко дело, което извършваме — да е плод на Любовта; и всеки наш жест и всеки наш поглед - всичко, всичко в нас да е ЛЮБОВ. И тогава ще можем да кажем, че сме самата ЛЮБОВ. Тогава ще живеем за Цялото, а не само за себе си като отделност, защото сме постигнали своята цялостност — блажената пълнота на единството. Вече нищо няма да ни липсва, защото в нас ще бъде всичко и преди да сме пожелали — вече ще имаме, защото закон е: Любовта изпълва човека с всички блага. Любовта ще ни направи и здрави, и силни, и красиви, и умни, и добри. Тя крие в себе си всички възможности и затова — всичко е възможно за човека на ЛЮБОВТА. Нему е подвластна дори и смъртта.
* * *
Истината е дете на ЛЮБОВТА. Истинни са тези неща, които не умират никога, които остават вечно. Истинни и красиви са само нещата, които са направени с Любов, защото Любовта е основа на всичко, а нищо не може да съществува без основа. Всичко, което е направено без Любов е осъдено на разрушение и гибел. Нека да не пречим на живота да се изявява такъв, какъвто е. Нека да не се опитваме да го коригираме. Всичко, което е съобразно естеството ни е целесъобразно т.е. подчинено на висшата разумност, която прониква целия космос. А естествено е всичко, което ни идва от вътре, което обичаме - всичко, което можем да направим с радост и любов, и което ще ни достави вътрешно удовлетворение. Човек не може да живее с догми и правила. Догми и правила има само там, където няма или недостига любов. Всичко, което се иска от нас е да бъдем естествени и да живеем естествено. Да живеем естествено означава да изкореним от живота си насилието. Този, който върши насилие спрямо собствената си природа, той ще върши насилие и спрямо другите. Всичко, което е природосъобразно, е чисто и спомага нашата еволюция, защото природата не е нищо друго освен обективизация на Духа, а напълно пречистен е само този, който се издигнал над понятията „чисто" и „нечисто". Затова и казвам, че този който не е верен на себе си, той не може да бъде верен и на Бога. Да бъдеш верен на себе си означава да съзнаваш, че живееш от любов и за любов. Да живееш от любов има отношение към миналото — ти си дете на любовта. Да живееш за ЛЮБОВ има отношение към бъдещето — ти искаш да пораждаш ЛЮБОВ. Миналото и бъдещето се сливат и стават едно в настоящето. „Да живееш от ЛЮБОВ" и „да живееш за ЛЮБОВ" се сливат и стават едно в „да живееш с ЛЮБОВ". Любовта, като всичко, което е реално, не може да бъде нито в миналото, нито в бъдещето. Любовта (като живота) съществува само в настоящето. „Любов" е дума, която няма форма за множествено число и това не е случайно, защото няма минала, нито бъдеща любов — има само настояща любов — любовта тук и сега. Само тя ни ползва. И ако искаме да растем и да влезем във Вечността, ние трябва да открием Вечността в мига, в мига, който е тук и сега. Всичко друго, което е извън този миг и извън ЛЮБОВТА, ни отдалечава от Реалността. Затова и Учителят Беинса Дуно казва, че най-важното нещо за нас е това, което вършим в момента — не това, което сме извършили в миналото, нито това, което ще извършим в бъдеще, а точно това, което вършим сега, в този миг, защото нашето „утре" зависи от нашето „днес" — бъдещето не е нищо друго освен разгърнато настояще.
* * *
Естествеността е висша категория, категория, която дори е над категориите „добро" и „зло", защото тя не препятства, а напротив — съдейства на еволюционния процес, на целта на Битието. Аз съм естествен, когато съм открил движението, потока, посоката на живота вътре в мен и съм се подчинил. Естествено е да те привличат нещата, които обичаш и да им се отдаваш всецяло, без остатък и резерви. Така се сливаш с течението на живота вътре в теб, с Творческия Процес и сам ставаш Творящ, ставаш естествен, такъв какъвто си, носещ спецификата на космическата си индивидуалност. Животът е красив, защото сме различни. Красотата на живота е в безкрайното разнообразие на формите, чрез които се изявява той. Същността е единна, но единната Същност не предполага съществуването само на един образ и неговата безкрайна множественост. Същността е единна, но не и еднообразна. Същността е единна и многообразна, и задачата на всеки от нас да открие своя образ и да го изяви. Ние се приближаваме до нашата същност, до нашия ПЪРВООБРАЗ чрез процеса на медитация. Медитацията е процес на съзерцание на нашата вътрешна същност, процес на съзерцание на СЪЩНОСТТА, на самовглъбяване, на у-един-ение т.е. потапяне и разтваряне в ЕДИННАТА СЪЩНОСТ, процес, при който ти самият ставаш СЪЩНОСТ, СЪЩИНА на всички неща, която въпреки това има собствен образ, а не е без-образна. Докато ние не сме достигнали дъното на своето същество, ние сме без опора живота, без основа и животът ни ще бъде изпълнен със страдания, дори и да правим само нещата, които обичаме, т.е. нещата, които смятаме, че произтичат от нашето естество. Но ние не можем да бъдем сигурни в това дали те са ни или не са ни при-СЪЩ-и, преди да сме намерили своя вечен пристан в нашето истинско „АЗ". Страданията ни са нашите най-добри помощници. Те винаги ни сигнализират кога сме се отклонили от естественият път. Ние страдаме и ще страдаме, докато сме несъвършени. Постигнем ли съвършения образ, по който сме създадени, страданията изчезват, защото СЪЩНОСТТА на ЖИВОТА е БЛАЖЕНСТВО, а Блаженството изключва всяка скръб.
* * *
Ние трябва да дирим това, което е увлекателно за нас, това, което ни се отдава най-лесно, най-леко, защото можем да го извършим с любов, защото съответствува на нашето вътрешно естество. Това е естественият път, който ни отвежда до НИРВАНА, до крайната цел на човешкия живот. Греши този, който мисли, че НИРВАНА може да бъде постигната по насилствен път — чрез потискане, обуздаване и унищожаване на влеченията, които ИЗПИТваме, които са храна за нас. Пламъкът не може да угасне преди да е изгоряло горивото. Излишно е да мъчим да го задушим. Просто горивото трябва да изгори докрай, за да престане и ГОРенето и ГОРестта. Животът трябва да бъде изживян от начало до край — преминавайки през всички фази на Битието, ние най-после да утолим ТРИШНА (жаждата за живот) и това, което ще ни остане след това, ще бъде НИРВАНА (БЛАЖЕНИЯ покой). Но повтарям - НИРВАНА идва едва тогава, когато животът бъде изживян докрай и нищо повече не е в състояние да ни върне към него. Желанията са угаснали в нас, защото са изживени посредством любовта, а не защото сме ги унищожили. Затова дайте път на живота във вас да се проявява такъв, какъвто е, и не му се противопоставяйте. Самото жизнено движение, което чувствате вътре в себе си, ви води към съвършенство, към пълнота, към покой, към БЛАЖЕНСТВО. Затова вслушайте се в този глас, който ви говори отвътре, в този вътрешен импулс и му се подчинете. Той е БОЖЕСТВЕН. И всичко, което идва от дълбините на нашето същество е Божествено. Не се вслушвайте в тези авторитети, които ви говорят отвън, ако това не е в съответствие с вашето вътрешно естество. Запомнете: единственият авторитет за вас се намира не вън, а вътре в самите вас и ако вие не се вслушвате в неговия глас, ще се разкъсвате от противоречия, които ще отравят живота ви. Вярвайте единствено на себе си и на този, който ви говори в съответствие с вашия вътрешен усет за нещата. Всичко друго е заблуда, опит да се надхитри Природата, но този опит ни струва твърде скъпо. Ние губим вътрешния си мир и радост и от това няма по-красноречиво доказателство, че сме се отклонили от пътя, че сме сьГРЕШили, че сме навлезли в чужда орбита на движение. Трябва да се поучим от растенията и да разберем веднъж завинаги, че не можем да вържем и да дадем плод, ако не сме цъфнали. В естествения път няма нищо нечисто. Напротив — всичко е чисто, защото е ЦЕЛЕСЪОБРАЗНО, всичко е за добро и всяко нещо е уместно и навременно, защото служи на висшата цел. Всеки етап е необходим и не бива да се пренебрегва (Това да ви бъде като закон!). Ако ти си минал през него — забрави го и продължавай смело напред, но не си ли — не се мъчи да го прескочиш или заобикаляш. Много пъти съм казвал, казвам го и сега — скачането завършва с падане, хитруването с глупост. И ако вие искате да бъдете действително служители на Висшето, то подчинете Му се. А от това няма нищо по-лесно, защото, То не е някъде далеч, много далеч от вас, а е възможно най-близко — вътре в самите вас, защото То не е друго, освен вашата СЪЩНОСТ, това, към което всички се стремите. Оставете всички предпоставени тези, откажете се от всички предразсъдъци. И помнете, че законът е вътре във вас и ако не му се подчините ще се самоосъдите. А ние искаме да бъдем свободни, но често забравяме, че свободата не е произвол, че тя е възможна само в рамките на закона, а този ЗАКОН е изписан в сърцата ни и във всеки един миг настойчиво ни напомня за себе си.
Сподели с приятели: |