Терминът анатомия е от гръцки произход и означава дисекция. Употребява се както за наzоваване устроийството на живите същества, така и за науката, занимаваща се с тяхното изучаване
Терминът анатомия е от гръцки произход и означава дисекция. Употребява се както за наzоваване устроийството на живите същества, така и за науката, занимаваща се с тяхното изучаване. Това е много древна наука, която обаче в частта си за човешката анатомия приема истинската си форма в средата на 16 век. Тогава започват да се осъществяват методично дисекции на трупове с цел да се проучи тяхното устройство. По-рано подобна практика била категорично отхвърляна и забранена от господстващите етични норми и религиозни вярвания. Съществуващите тогава познания за строежа на човешкото тяло се основавали на наблюдения на животни и затова били неточни, а и много от тях и грешни.
Белгийският лекар Андрес Везалий (1514-1564), професор по анатомия в престижни университети, като тези в Ловайна, Падуа и Болоня, е първият, който се осмелява да се отклони от моралните правила на времето си и започва да съчетава в часовете си теоретичните обяснения с практически демонстрации на дисекции на човешки трупове. През 1543 г. публкикува постиженията си в книга със заглавие Строежът на човешкото тяло, която съдържа повече от триста подробни анатомични чертежи и схеми. Тя предизвиква голямо сътресение в тогавашните научни среди, защото открито се противопоставя на приетите дотогава теории. Този труд е изключително важна крачка за познание за човешкото тяло, макар че има сериозни последствия за знаменития си автор. През 1561 г. Везалий, който дотогава живее в Испания и служи в двора на Филип ІІ, е осъден на смърт от Светата инквизиция. По-късно смъртната присъда е заменена с поклонение на Божи гроб. При завръщането си Везалий загива в корабокрушение.
С течение на времето анатомичните изледвания се нормализират и към наблюденията с просто око, извършени при дисекции, се прибавят и наблюденията, осъществени с все по-модерна техника. По-този начин се стига до много по-точно познание за устроийството на човешкото тяло и за функциите на всяка от неговите системи.Това помага системите да се опознаят по-добре, да се определят различните видове тъкани, изграждащи органите, и строежът на най-простите му елемиенти, клетките.Защото човешкото тяло е много сложно, състои се от милиони и милиони елементи, свързани по исключително функционален начин.