Отчет на библиотеката при нч „съгласие 1869 Г. За 2011 година

Появиха се модерни служители, които пишат блогове, чатят в Twitter и изпреварват библиотекарите от старата школа, но целта на библиотеката си остава същата - да бъде свободно достъпно място, където хората да могат да добиват и обменят информация.

Трансформацията за създаването на „нова библиотека“е резултат от съвместните усилия на местната общност, ключовите партньори по Програма „Глоб@лни библиотеки“ – България и Фондация „Бил и Мелинда Гейтс“.

Ново лице на библиотеката и нов пакет от услуги за гражданите: компютри за потребителите, достъп до интернет и онлайн информация, електронно съдържание от местно значение, електронни услуги, обучения по компютърна и информационна грамотност, разработване и изпълнение на проекти в полза на общността,  пространство за местни инициативи и събития, дейности, насочени към специфични групи (деца, безработни, предприемачи), приветливи помещения за посетителите, ориентирана към потребителя работа на библиотекарите. Програмата „Глоб@лни библиотеки“ – България – е предизвикателство към обществото и библиотечната общност, която ще повиши участието на гражданите чрез по-добри възможности за използване на информационните технологии.

През 2011 г. в библиотеката са постъпили 232 нови документи. Библиотечният фонд в края на отчетния период наброява 83 809 тома.

Закупената с наши средства литература през 2011 г. е на стойност 1417,16 лв., дарение - 915,42 лв.

За 2011 г. в отдел Краезнание са набавени 14 нови библиотечни документа.

Абонаментът за 2012 г. е на стойност 670,91 лева – от тях: вестници – 7 бр., списания – 6 бр. (43,15 лв. – дарители, собствено участие – 627,76 лв.)

Регистрираните посещения за 2011 г. са общо: 14 377– посещаемостта е 13,15, за 2010 г. 11,38, за 2009 г. - 11,09, 2008 г. - 8,57, за 2007 г. - 8,75 (посещаемост = бр. посещения/ на бр. на читателите)

Заетите библиотечни документи през 2011 г. са 28 973, за 2010 г. - 23 736 б. д., 2009 г. - 23 637 б. д., 2008 г. - 18 967 б. д. и за 2007 г. - 20 884 б. д. (библиотечни документа). Най-голям брой заемания са регистрирани в отдел Читалня. Краезнание и Изкуство.

Витрини - 19

Колективни четения - 15

ББЗ – 3

Срещи с автори – 1

Изложби – 1

Обсъждания на книги – 2

Проведените срещи, четения и часове в библиотеката са с учениците от НУ „Хаджи Генчо”, а подготовката за семинари, открити уроци, дискусии и други инициативи със среден и горен курс на гимназиите в Тетевен.

Срещата на малчуганите от първите класове с легендата за мартеницата и Баба Марта е традиционна и винаги много атрактивна.

Библиотеката успя да превърне в традиция и четенето на книги по определена тема както в училище с активното участие на Детски отдел, който им гостува, така и в библиотеката, когато те са ни гости.

Първите и вторите класове се включиха в „Походът на книгите” с колективни четения на 14 и 19 април.

От 21 април до 12 май за „Малкото голямо четене” на първите класове библиотеката избираше и се подготвяше с най-интересните си приказки и стихове, най-новите си детски книги със завладяващи приключения и пъстри илюстрации.

На тържеството „Всички букви зная” на 22 май библиотеката раздаде грамоти „Аз мога да чета и пиша”, с които библиотеката отличи най-изявените първолаци за тяхното активно участие във всички общи изяви.

В кампанията под името „Читателска щафета с героите на Роалд Дал“ се включиха ученици от четвърти клас, а библиотеката закупи всички излезли в България заглавия от автора, за да помогне в надпреварата.

По повод 105-годишния юбилей на училище „Хаджи Генчо” на 14 ноември на юбилярите им гостува писателката от нашия град и бивша начална учителка г-жа Мария Милева . На срещата се рецитираха стихове, задаваха се въпроси за това как идва вдъхновението, лесно ли се прави рима, какво е да си писател, с какви очи един писател възприема света.

През лятото освен многократните посещения на деца-потребители в библиотеката с техните препоръчителни списъци имаше увеличение на посещенията и заради повишения интерес към БИЦ, новата си техника, камери, мултимедия и новите възможности за комуникация.

Благодарение на участието на библиотеката по Програма „Глоб@лни библиотеки“ България всичките й категории потребители се радват на нов пакет услуги и невероятни възможности за получаване на информация.
„АБ“ СИСТЕМА

Автоматизираната система позволява мрежов и локален режим на работа, последователно включване на избраните от нас модули, заявяване и обработка на изброените по модули фондове, разпечатване на каталожни фиши, стандартни счетоводни справки, тематични бюлетини и използване на всички възможности за информация.

Продължаващо е във времето и вписването в системата на библиотечни документи т. н. стар фонд, за да се улесни максимално търсенето.
БИБЛИОТЕКАРИ
Една съвременна читалищна библиотека за каквато претендираме и ние се сблъсква с многобройни трудности. Трудностите са в хаотичното развитие на културните процеси в страната след 1990 г., в липсата на осмисляне на библиотечната функция на читалището, в отсъствие на концепция за развитието на библиотеките въобще и най-вече в липсата на средства.

Състоянието, облика на една библиотека е в ръцете на самите библиотекари, както и „случването на нещата“, въпреки всичко.

Това именно се случва при нас и ние вместо „библиотекари”сме „информационни специалисти” или „информатици”, а библиотеката ни от хранилище на документи – се превърна в създател, разпространител и „съхранител“ на информация. Изискват се професионални компетентности от библиотечно-информационните специалисти, за да се устои на конкуренцията необходимо е добро образование, квалификация и компетентности, които да се усъвършенстват непрекъснато, инициативност, отвореност, бърза адаптация.
МАТЕРИАЛНА БАЗА И БИБЛИОТЕЧНА СРЕДА
Сградата в която се помещава библиотеката като архитектурно решение е пълна недомислица, амбициозно грандоманска и мавзолейна.

Проблем е амортизираният сграден фонд и сравнително бедната и остаряла материално-техническа база.

Състоянието на библиотека ни трябва да отговаря на реалните потребности и очаквания на гражданите, за да се изгради като център за общуване. Проблемите на библиотеката не са проблеми само на библиотекарите това са проблеми на държавното и местно управление, на цялото общество и в тях трябва непрекъснато да се инвестира - и пари, и политически интерес, и доброволен труд.

В България приоритет са жилищните интериори и се подценяват обществените пространства каквото е и библиотеката. Инвестира се в лъскави магазини, барове, дискотеки и жилища, а е странно, че не се прави това и за библиотеките. Интериора има огромно значение и влияе върху средата, която обитаваме, което гарантира, че много скоро една библиотека ще увеличи своите посещения и регистрирани читатели и те ще прекарват повече време в библиотеката, но това не би могло да се случи когато не се създават елементарини условия, които да предразположат посетителите и да се направи тяхното пребиваване интересно, различно, вълнуващо, приятно и удобно.

Намерението на библиотеката е целенасочено да работи по опазването на библиотечните фондове, по консервацията и реставрацията на значими сбирки от материали.

Материално-техническата база е далеч от съвременните насоки и изисквания. Физическото състояние на съхраняваните материали е незадоволително. Хранилищата са непригодни, помещенията са неподходящи достъпни за влага, слънчева светлина, микроорганизми и насекоми – обречени са на гибел.

Ограничените финансови възможности на библиотеката се отразяват непосредствено върху библиотечното комплектуване. Набавянето на нови заглавия се извършва само и единствено със собствени средства от събрания членски внос на библиотеката и извършваните копирни услуги.

„Книгата - най-старата масмедия, вече излезе от своето клише: напечатан хартиен блок между корици. Време е да се разчупят и клишетата за библиотеката. Процесът, през който трябва да се мине, се нарича пурификация - пречистване, избистряне на библиотечното мислене и на библиотечното функциониране. Моята теза е, че сградата може и да умира, но библиотеката е по-жива от всякога“

Милена Цветкова.

Съчетаването на традиционната книга с новаторски технологии се оказва идеалният вариант за търсенията на читателите, който да възроди интереса към писаното слово.

Въпросите за информационното обслужване в съвременната библиотека и въобще в съвременния глобален свят, с произтичащите от това проблеми и решения, все повече налага задълбочено вглеждане в съдържанието и търсене на ефективни форми за задоволяване нарастващите потребности на хората от всеобхватна и актуална информираност и чрез виртуално справочно обслужване.

Модерната библиотека трябва да бъде:

• 
  библиотеката обучителен център;
  
• 
  библиотеката отворена към нови идеи;
  
• 
  достъпен културен институт с натрупан опит в разработването на нови обучителни модели;
  
• 
  неограничени възможности за четене на книги, вестници и списания;
  
• 
  свободен и безплатен достъп до Интернет;
  
• 
  дистанционни и справочни услуги;
  
• 
  електронна доставка на публикации;
  
• 
  достъп до електронни каталози;
  
• 
  достъп до дигитални копия на книжовни културни ценности;
  
• 
  достъп от дома и работното място до световни научно-информационни бази от данни;
  
• 
  разнообразни компютърни услуги.
  

РАБОТА С ДЕЦА И УЧАЩИ

РАЗВИТИЕ, ИНТЕРЕСИ, ЗАНИМАНИЯ

Стряскаща е статистиката, която нарежда българските младежи на предпоследно място

сред грамотните в Европа.

Някой смятат, че всичко това се дължи на промените и бурното време, в което живеем. Според други вината се пада на компютрите, интернет, телевизията и електронните игри, а според трети всичко опира до семейството и неговото отношение към проблема.

Трябва да се говори в семейството за книгите с любов, да се обсъждат пред децата различни автори, стила и влиянието на книгите върху човека. Ако детето вижда, че родителите четат книги и се отнасят с любов към тях, несъмнено рано или късно и то ще повтори това в живота си.

Много важна е позитивната нагласа у децата към четенето и книгата като цяло.

Проблем за четенето е и качеството на детската литература като инструмент за личностно развитие на децата, защото знанието без ценност е опасно.

Нашият опит показва много добри резултати, когато библиотеката отива при децата и учениците в училищата, както и традицията да се провеждат уроци в библиотеката.

Ролята на библиотекаря е не само да предостави материали за четене, а да съчетава своите познания в областта на литературата с разбиране за това как четенето може да повлияе положително в сложния процес на формиране на личността. Библиотечните специалисти трябва да отговарят на тази висока и отговорна социална мисия - като професионалисти, творчески личности с новаторски виждания и стремежи, ориентирани в най-новите тенденции на библиотечните науки и практики.

За да привлечем и задържим децата и учениците в библиотеките е нужно да се променят формите и методите на работа. Да се наблегне на съчетанието на традиционни и интерактивни форми, да се разчупят представите за ограничено библиотечно пространство със строги правила. Библиотечният работник е този който може да отвори една врата или да издигне стена пред бъдещите си читатели.

Важно е да не се страхуваме да експериментираме в работата си и да приложим най-смелите си мечти на практика. Защото това, което библиотеката като институция в бъдеще може да даде на децата е важен момент от цялото развитие на съвременното българско общество.

Библиотеката ни работи с ежегодна програма за работа с деца. През лятото се изграждат клубове по четене, час на приказката, четене на глас. При децата често се използват и игрови форми, представления, неангажиращи беседи.
ЧИТАТЕЛИ:
Появи се и нов тип потребител изискващ съкращаване на пътя от автора до читателя с помощта на технологиите. Трансформация в поведението на читателя е интернет-четенето и сърфирането свързани с появята на ново поколение, което се състои главно от „електронни читатели“. Променящият се потребител обитава една култура на улесненията. Той търси клонинги на книги, кратки и лаконични, „лесни за четене“ книги, на всичко отгоре иска да „чете и с уши“. Желае бързи книги, които никога да не чака, които никога да не се изчерпват от пазара или да не са заети от друг читател, винаги да са му „на разположение“, да са евтини и най-вече безплатни. Флаш-базираната „библиотека-ключодържател“

Шансът на библиотеките:

• 
  бъдещето на библиотеката е интербиблиотечно
  
• 
  битка за вниманието на читателите
  
• 
  библиотекар-библиограф като навигатор, инструктор и „дясна ръка“ на читателя, преди всичко - като частен, персонален консултант. Един библиотекар-библиограф на повикване
  

Библиотеката има за цел да подпомага своите потребители. Богатата колекция по краезнание тя предоставя на потребителите си с разнообразни възможности за достъп до информацията. Координира използването й във времето и пространството чрез справочния си апарат и добре подготвените си кадри.

Събраният богат справочен фонд, както и развитието на всички библиотечни и библиографски дейности в библиотеката, са главната предпоставка за осъществяването на качествено информационно обслужване.

По-нататъшното развитие на справочната сбирка е в съответствие със съвременното схващане за превръщане на библиотеките, включително и на нашата, от хранилище на публикации в институция, осигуряваща достъп до информация без граници. Основната промяна идва от развитието на автоматизираните технологии и на телекомуникациите, появата на електронни носители на информация и на автоматизирани бази от данни.
ПРОГРАМИ И ПРОЕКТИ
ПРОГРАМА „ГЛОБ@ЛНИ БИБЛИОТЕКИ“ - БЪЛГАРИЯ
ЕТАП 2010 Г.
На 19 април 2011 г. библиотеката при НЧ „Съгласие 1869 г.“ получи доставката на ИКТ оборудване – пакет ІІ по етап 2010 г. По програмата от Тетевенска община бяха одобрени общо четири библиотеки, които също получиха компютри и периферна техника.

Библиотечно-информационеният център по проект на Програма „Глоб@лни библиотеки“ – България бе официално открит на 24.06.2011 година от кмета на община Тетевен Николай Павлов и теренния координатор от Звеното за управление на Програма „Глоб@лни библиотеки“ – България Красимира Кънева.

Програмата „Глоб@лни библиотеки“ - България има за цел да насърчи модернизирането на обществените библиотеки в България, да улесни достъпа до информация за хората на базата на съвременните технологии, да възроди мисията на библиотеката като център за информация и комуникация за всеки.

Убедени сме, че компютрите и периферната техника по програмата, провежданите обучения на библиотекари от Тетевен и тетевенска община в компютърни умения, предоставяне на нови услуги и модерен библиотечен мениджмънт ще дадат възможност на хората да ползват съвременни услуги, да се образоват, да общуват, да се развиват, да съхранят местните традиции и културната си идентичност.

По Програма „Глоб@лни библиотеки“ – България от 24.10.-25.10.2011 г. и 02.11.-05.11.2011 г. се обучаваха библиотекари от Тетевен и тетевенска община Направление 2, модул 1 и 2 „Организация и управление на работата в обществената библиотека“, обучител М. Иванова от РБ„Проф. Беню Цонев“ гр. Ловеч..

Направление 1, модул 1 и 2 „Информационни и комуникационни технологии” с обучител Камен Мицев - изнесено обучение на библиотекари в Тетевен от 15.11.-26.11. 2011 г.
САЙТЪТ НА БИБЛИОТЕКАТА
Библиотеката ни има своя web-site, който години наред е реалност в електронното пространство.

Сайтът след публикуването му се изгражда като динамичен, актуален, интересен, практичен, многофункционален и изпълнен с много информация.

WEB страницата съдържа информация за създаването и историята на нашата библиотека, нейната мисия, и целите, които стоят пред нея.
БИБЛИОТЕКИТЕ В ОБЩИНА ТЕТЕВЕН:
Традиционни срещи, обмяна на добри практики, обучения, работа в екип с цел предаване на опит и знания.

Добра комуникативност и работа в екип.