1
ТОМ РОБИНСБЪРНИ КЪЛВАЧАНЕЩО КАТО ЛЮБОВНАИСТОРИЯПревод: Димитър Коцев - Шошо chitanka.info
2
Налудничаво кралско семейство в изгнание в Щатите;
романтични терористи, вълнуващи се от тайните на Луната; рецепти за бомби, които се приготвят от тесте карти, прах за
пране и изпражнения от прилеп; принцеси-мажоретки, преживяващи любовни истории в пакет цигари „Кемъл“; арабски мултимилионери, които строят нови пирамиди; извънземният произход на червенокосите; творческите капризи на една пишеща машина; изчезналият Континент на влюбените…
Една невероятна история, написана с топлина и поразяващо чувство за хумор, която се превърна в най-големия bestseller на последните десетилетия в САЩ.
„Изкарва повече смях на страница, отколкото километра изкарва на галон една кола «Датсун».“
Los Angeles Herald Examiner
НЯКОЛКО ДУМИ ЗА АВТОРАЮжняк по произход,
аргонец по характер,
Том Робинз живее в дъждовния край на север от Сиатъл, където още се опитва да разбере какво е имал предвид онзи британски литературен критик, който е казал: „Писането на Том Робинз е като осанката на Доли Партън“.
4
ПРОЛОГАко тази пишеща машина не може да го направи, тогава, майната му, невъзможно е да бъде направено.
Това е чисто новата Ремингтън SL-3 — машината, която дава отговор на въпроса: „Кое е по-трудно: да се опитваш да четеш «Братя
Карамазови», докато
слушаш записи на Стиви Уондър, или да търсиш великденски яйца върху клавиатурата на пишеща машина?“ Това е черешката върху шапката на каубойката. Хамбургерът, поднесен от сервитьорката-гений. Императорската карта.
Предчувствам, че романът на моите мечти се крие в Ремингтън
SL-3, макар че тя пише по-бързо, отколкото аз изричам думите.
Въобще не й пука, че миналата седмица гигантски сухоземен рак прищипа пръста, с който печатам. При най-малкото предизвикателство тази сладурана проговаря като електрически Шекспир и ще ти
изтрака страница и половина, само ако я изгледаш по-упорито.
— Какво търсите от една пишеща машина? — попита ме продавачът.
— Нещо повече от думи — отговорих аз — кристали. Искам да пращам към своите читатели заряди от кристали, някои от които да са с цветовете на орхидеи и божур, а други да улавят радиосигнали от секретен град, който е нещо средно между Кони Айлънд и Париж.
Той ми препоръча Ремингтън SL-3.
Старата ми пишеща машина се казваше Оливети. Познавам един изключителен жонгльор на име Оливети. Нямат връзка. Макар че съществува сходство между жонглирането и творчеството на пишещата машина. Номерът е, когато разпилееш нещо, то да изглежда като част от представлението.
В
своя шкаф, под три ключа държа последната бутилка Анаис
Нин (зелен етикет), успешно прехвърлена от Пунта дел Висионарио преди Революцията. Довечера ще изтегля тапата. Ще инжектирам десет кубически сантиметра в един зрял лимон така, както го правят местните. Ще засмуча. И ще започна…