По воeнната сигурност на страната

Коалиция АБВ приема, че идвайки от древността, военната защита на държавата е неотменен неин атрибут, а днес и основен елемент на системата за национална сигурност.

Тази непреходност се определя и от съдържанието на епохата, в която живеем и заплахите за националните държави, които се появяват и променят твърде динамично във времето по характер и обхват. Задълбоченият анализ на междудържавните и междуетническите отношения в Евразия, Югоизточна Европа и Африка показва, че трансформационните процеси на човечеството далеч не са завършени.

Нещо повече, диаметралната противопосочност на глобализацията от една страна,с формирането на нови и реставрирането на стари национални по характер държави от друга, е явление, което реално може да породи нови кризи в междудържавните отношения, гражданска и военна несигурност. „Приспаната“ стабилност на Балканите в едно с последиците от всеобхватната икономическа криза, не е нищо друго освен неустойчиво равновесие, което по никакъв начин не допуска политически и военни грешки, водещи до продължаващо отслабване на военната ни сигурност. Афиширането от нас самите, на геополитическото и военностратегическото физико-географско положение на страната, като примамлив и достатъчен за съюзниците ни фактор, за да гарантират военната ни сигурност, вече не впечатлява политиците и не захранва с планове и идеи дори учените и анализаторите, занимаващи се с регионална сигурност.

Засилването на фундаменталистките, крайните националистически и терористични движения, както и бежанските потоци от близки и по-далечни страни, предопределиха още от началото на този век значението за националната държава на нейната военна защита. Във военно-технически план това налага националното ни военно строителство да се материализира в способности на Въоръжените сили да формират достатъчен за сигурността на страната сдържащ потенциал, който приведен в действие, да стане реален фактор и опора на дипломатическите ни предкризиснии евентуални военни действия. Като не омаловажаваме и не пренебрегваме ролята и значението на колективната система за отбрана и сигурност, ние потвърждаваме, че нашата политика ще бъде последователна и насочена към утвърждаване на добро съседството и активиране на военното партньорство със съюзниците ни. Укрепването на военната сигурност на България, като външна граница на ЕС, ще бъде реален наш принос към сигурността на другите страни членки, то ще повиши и възможностите на НАТО за реакция в реален мащаб на времето при привеждане в действие на член 5-ти от Вашингтонския договор.

Такава оценка и разбиране за най-общата прогноза за развитие на международните отношения и военно-политическите процеси налагат мисиите и задачите на Българската армия ясно и категорично да се дефинират и осигурят с човешки и материални ресурси без да се „размиват“ в съдържанието на понятието Въоръжени сили. Това предполага сегашната командно-организационна система, включваща няколко оперативни и оперативно-тактически щабове, довела до ликвидирането на ГЩ – БА и силно принизяване ролята на щабовете на видовете въоръжени сили, да се опрости и субординира по професионален и команден признак.

Щабът на отбраната и Съвместното командване на силите в т.н. „Интегрирано министерство“ вече няколко години не генерират авторитет, сигурност и стабилност във военната експертиза, подготовката на войските и тяхното ръководство. Поради партийно-политически и субективни причини във военното строителство, през последните години беше допуснато омаловажаване и нарушаване на изпитаните във войните, задграничните мисии и ученията принципи на българското военно изкуство. Военната сигурност на страната може и трябва да се гарантира само и единствено от непартийно и чисто професионално военно ръководство на армията.

Това налага в най-близко време стратегическото ръководство на войските да се изведе от партийно-политическата доминанта на министъра на отбрана, въведено с второто издание на „Бялата книга за отбраната и въоръжените сили”, приета от НС в края на 2010г.

Загубата на боеспособност, заради технически неизправности и неосигуреност на бойната техника, липсата на системност в оперативно-тактическата подготовка, както и поддържането на непрекъснато взаимодействие между съединенията от различните родове войски и видове въоръжени сили, на практика доведе и до пробиви в оперативната ни съвместимост с войските на съюзниците.

Време е научно обосновано и проверено в годишните национални учения, за един десетгодишен период напред, да се определи оптималната численост на Българската армия и трайно да се балансира годишния военен бюджет с мисиите и задачите, които й се възлагат от Конституцията на страната. Държавните институции - президент и МС, още през тази година да доверят и възложат военното ръководство на щабовете от оперативно-стратегическото ниво на армията на авторитетни, партийно необвързани и професионално изявени командири. Това ще бъде най-големия и забележим принос на нашите държавници при честване на 10-та годишнина от членството ни в НАТО.

Коалиция АБВ посочва, че срочно необходимите, финансово оправдани и обосновани държавни стъпки в правилната посока за укрепване на военната сигурност на страната са:

1. 
   опазването и реанимирането на военно-промишления комплекс, способен да поддържа и модернизира бойната техника на нашата армия;
   
2. 
   незабавното модернизиране на силите за специални операции и тези, осигуряващи въздушния и морския суверенитет на страната;
   
3. 
   социалната защита на военнослужещите и общонародната признателност за тяхната служба;
   
4. 
   военното обучение на идните поколения на България.
   

Много задължаващо е и шестгодишното повторно дислоциране у нас на щаба на Многонационалната бригада за Югоизточна Европа от 2017 г.

От голямо значение е решението на Министерски съвет (януари 2014г.) за провеждането на „Стратегическия преглед на системата за сигурност и отбрана“, от който следва и „Преглед на структурите на ВС“ и създаването на нов „план за развитието“ им до 2020 г.

Сигурно е дошло време и за „преструктуриране и усъвършенстване на системата и структурите на военното образование”. И ще бъде много правилно и ще бъде много хубаво, ако за дипломантите на военните висши училища водещ мотив е „за честта на пагона”.