Посветителни функции на нямското хоро в обреда
Изтегляне 47.5 Kb.
|
1 2
Нямско хоро|
Посветителни функции на нямското хоро в обреда “Ялова сватба” Гл.ас. Николай Ников Фолклорните игри са сложни социокултурни явления, които в различна степен и форма проникват в живота на хората. Те могат да бъдат важен извор за реконструкцията на старинни модели на света, което се обяснява с игровото начало на културата (1), защото тези игри носят следи от древния семантичен субстрат на човека с неговите представи, бинарни опозиции и основни митологични структури. И в този аспект обредът и играта се явяват двата текста за изразяване на едно съдържание, което има организираща функция спрямо културния хаос. В обреда “Ялова сватба” или “Побратимство“, както населението в Ямболско нарича създаването на некръвни родствени отношения в патриархалното българско семейство, неразделна част от цялостната система игрови практики се пада на комплекса от три народни хора, изпълнени в строга последователност и с точно определени действащи лица. Това са така наречените от местното население “чепня”, “чер пипер” и “нямското“, с които игрово, символично се затвърдява положената вече ритуална клетва от побратимите в предходните дейности, описвани вече в литературата (2). Ако се анализират тези три хора в съответствие с тяхната хронология и структурна цялост, т.е. като единство между персонажи и игрови действия, става ясно, че компонентите се намират в семантично - семиотично единство помежду си и в съответствие с общата идея като форма на посвещение. Известно е, че тези посвещения стоят "в корените на родословното дърво"(3) и цялата последователност от посветителни действия, видяна като линейно разгръщане на митичните представи и едновременно с това като психодинамика, като чувствена градация, води към решаващата фаза на посвещението - смислово обединителния екстатичен комплекс от три танца. Всъщност, екстатичния танц много често бива отъждествяван с инициациите, схващани като получаване на право, допускане и участие в свещените танци на рода (4). Танците в обреда "Побратимство" са съпроводени с действия, които допълват, поясняват и в този смисъл са компонент на обредните хора с определени знаково - семантични функции. Обредните действия на "участниците" и "зрителите" в игрите разширяват смисъла на поведение на всички и в тези действия е закодирана символиката на идеята за приобщаване - от избора, разораването и засяването на “семето” в родовата нива / изразени чрез танците "чепня" и "чер пипер"/, до пазенето на ритуално мълчание /"нямското"/, за осъществяване на ритуалното "свождане" на трите рода и създаването на едно родство, вече на друго ниво - по-силно и по-здраво с вливането на тримата побратими и техните семейства в него. И тук играта не е само хоро, а система от взаимодействащи помежду си компоненти, които изграждат една цялостна структура със смисъл не само за забава, а с определена семантично-функционална насоченост. Прави впечатление, че и трите танца "чепня", "чер пипер" и " нямско" започват от линия, която загражда определено пространство и се развиват изцяло в кръг. На този кръг може да се гледа като модел на рода, към който трябва да бъдат приобщени трите семейства като пълноправни членове. Изграждането на кръга не е случайно и е в съответствие с преобладаващата традиционна форма при подобни игри. Кръгът тук е във функционално съответствие със символично-магичната същност на играта. Тя ограничава определено пространство, в което се извършват определени действия - ограждането, изолирането на пространството от космическия хаос, неговото окултуряване и овладяване отвътре от системата женски игрови дейности (5) подготовката на “семето”, саденето му и неговото отглеждане в родовата общност. Хората в този кръг влизат в определени функционални отношения с големия кръг на организираното и структурирано вече пространство на рода. Магическите функции на кръга са известни в обредната практика на народа най-вече като защита от всичко чуждо и зло (6). И ако приемем, че кръга в играта е символичен образ на създаващите се нови родови отношения, то съвсем ясна е неговата защитна функция срещу силите вън от него.В този кръг се организира и ритуалното очистване на трите побратимски семейства, за да се приобщят пълноправно към новосъздадения родов колектив. Проучване на народните танци в Йордановденската обредност у нас не е правено. Разбира се, определен принос за отразяване общата специфика на подобните хора в сватбената обредност е посочването на функционално-смисловата характеристика на танцово-игровите дейности при "блага ракия" (7). Нашата цел тук е, с оглед на определеното време, да се даде по-пълна функционална характеристика само на една от посочения вече комплекс от три посветителни игри - "нямската", като уникална ритуално-игрова дейност в обреда "Побратимяване – Ялова сватба", като се спрем по подробно на времето, мястото и начина на изпълнение на този танц. В обреда "Ивановство" както още наричат побратимяването в с. Калчево - Ямболско/, "нямското хоро" се изпълнява винаги "късно нощя, чак до петляно време" /Дойка Иванова 71 г./. Във функционално - семантично отношение обредното време на изпълнение се характеризира с наличието на най-висока степен на концентрация на танцовата дейност в обредността и е върхов момент в процеса на изпълнение. От досегашните проучвания се установи, че "нямското хоро" се изпълнява в три обреда - при същинска "Сватба" – вечерта на "блага ракия" - задължително след "водената" ръченица и "черния пипер", на "Бабинден" - след посочените вече хора и при "Побратимяване-Ялова сватба", пак в същата семантична редица. Ясно проличава, че това са едни и същи хора, изпълнявани в точно определен момент на "сватба" и разиграване на вариант "сватба". Мястото за изпълнение на "нямското хоро" е дома, край огнището. От семантична гледна точка това подчертава връзката на изпълнителите с прадедите, пазители на дома. Тази връзка на танца с култа към мъртвите, това преодоляване води до раждане на новото семейно родство, което в крайна сметка е обновление на рода. В литературата до сега "нямското хоро" се споменава и описва единствено във връзка с начина на изпълнение в нощта на свождането при сватбата. Райна Кацарова-Кукудова го определя като "мълчано хоро" (8). По късно споменава, че "В Странджа се играят хумористичните "нямо хоро" и "циганската" /Граматиково, Стоилово, Българи /. При "нямото хоро" изпълнявано в пълно мълчание "водникът" се стреми да разсмее играчите с комични движения. Играят "нямото хоро" в две четвърти такт, с умерено бързи стъпки в дясно - "Само типаме", /обяснява Продан Янакиев, 51 годишен от с. Българи / (9). По-късно, опирайки се на написаното от Райна Кацарова и свои наблюдения от Пазарджишко, Анна Илиева пише: "В Пазарджишко се играе "нямско хоро", наричано още "мълчаливо" или "мълчано хоро", което обаче е съпроводено с ритмично "бръждене" с устата. То представлява хумористична игра с мимики и жестикулации, която се изпълнява по сватбите, при повишено настроение и интимна среда. По характер и устройство, то прилича на сватбарската игра "чер пипер", която е разпространена в цяла България. Въпреки, че е без музика, в играта се чувства двуделният метрум, на места ярко изразен и подчертан от стъпковото съчетание на обикновеното право тракийски хоро. В Родопите съществува моминска игра, изпълнявана също без музика, в мълчание. Тя представлява ритмични подскачания и се доближава повече до детските игри, отколкото до танците." (10) Това дава повод на Анна Илиева да определи: "Вероятно тези игри са остатък от вид ритуални танци, които в последствие са се променили в забавни. Основание да твърдим това ни дава запазеното до наши дни мълчаливо погребално хоро у сърбите." (11) Обобщавайки направените теренни проучвания установихме, че "нямското хоро" се реализира в три разновидности. Основното е, че се изпълнява с бързо пристъпяне "два пъти равно и три пъти често, често. Като Лазара - само че го играем карашик и мъжи и жени, ама се женати и най-големия го води. Мъж да е!" / Д. Ив. И. - 71 г./ Първи вид: Нямско "мълчано" - без музика, песни, дрънкане, хлопане, подвикване от страна на играещите, в пълно мълчание. Хванати през рамо в затворен кръг. /При сватба и побратимяване/. Втори вид: Нямско с "мънкане" - мънкането определя ритъма на игра. Заловени за ръце или на пояс, затворено хоро. /При сватба и побратимяване/. Трети вид: Нямско на гайда - "мълчат, гайдата свири, пък те играят уловени за ръце, затворено хоро". /Д.И.И./. / Играе се само на "Бабинден " от жените/. Следователно, според начина на игра и в трите обреда "нямското хоро" е бързо, независимо дали е отворено или затворено. Това се обуславя и от спецификата на обредното време, в което се изпълнява - време на градиращо се натрупване. "Играиш, напушва та, играиш, напушва та, дорде са пукниш и бруфниш" /Д.И.И./. Това "пукане" отприщва веселието, разтуря насъбралата се енергия. Следва черпене с червено вино, непременно "аляно да е виното" и бурно веселие. Разиграват се всички ония, изпълнени с инвективи игри и закачки, характерни за "благата ракия" при сватба : "Как се вади мед от пчелите"; "Снасяне на камилско яйце"; "Мелене на брашно"; "Тъчене на стан" и др. С този преход от умерен към бърз темпоритъм; от "мънкащ" към инструментален съпровод, от затворения, към отворен кръг на танцуване, от една страна и "съчетаването на мъжкото и женското начало от друга се илюстрира както смисълът на преодоляното "умиране", тържеството на обновлението и победата на жизненотворящите сили, така и смисълът на тяхното обусловено единство от взаимоизискващи се начала." (12) Ако направим съпоставка между трите определени вече величини на танца - време /късно през нощта/, място /край огнището/ и начин - /затворено хоро/, ще видим, че семантичните характеристики на трите обредни момента - "брачна нощ", "нощта на побратимяване" и нощта на "бабинден" са напълно тъждествени – ражда се ново некръвно родство, което в патриархалното семейство се почита и от внуците на внуците, та до седмо коляно в рода. Обредното време в тях се обуславя от една строга функционално - семантична съгласуваност между времето от денонощието за изпълнение /винаги късно вечер/, социалния статус на изпълнителите /само социализирани групи/, мястото /непременно в къщи край огнището/ и начина на изява /бързо и задъхано, като връх на ритуална игрова вакханалия/. От тук и спецификата на този ритуален танц като изкуство на превъплъщението, което не е просто игра "за развлечение", а своеобразно пластично "наслагване, синкретизиране на разностадиални, но разположени на една и съща диахронна ос митични образи и представи" (13). В края на тази нова степен на митично осмисляне на света, на игрово равнище, символично се реализира преминаването в нов социален статус чрез приобщаване към ценностната система на патриархалното земеделско родово общество.
Изтегляне 47.5 Kb. Сподели с приятели:
|
1 2