Справяне с доктринални проблеми в църквата
Изтегляне 94.91 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Един пример от ранната християнската църква
| Справяне с доктринални проблеми в църквата
Автори: Пол С. Ратсара, Ричард М. Дейвидсън Доктринални спорове съществуват не само в Църквата на адвентистите от седмия ден. От историята на християнството е видно, че доктриналните и теологични спорове характеризират растежа и опитността на църквата. Франсис Верник отбелязва: „Историята на християнската църква е белязана от разделение и разединение най-малко от края на първи век… Макар и да не са имунизирани срещу тази опасност на разногласието, адвентистите от седмия ден са относително освободени от сериозни разногласия, имайки забележително единство върху библейската истина. Но когато врагът на църквата се стреми по всякакъв възможен начин да въведе различия и несъгласие, винаги съществува опасност”1. Нашите пионери трябваше да се справят с противоречивите въпроси в първите дни на църквата ни; по този начин днес, с около 17 милиона членове от различни култури, ние трябва да правим същото. Ако пионерите трябваше да бъдат внимателни в процеса на справяне с противоречивите въпроси тогава, ние сега, трябва да бъдем още по-внимателни. Еклесиологията на Църквата на адвентистите от седмия ден е все още в своя теологичен зародиш2. Има редица въпроси, пряко свързани с еклесиологията, които Църквата на адвентистите от седмия ден все още не е установила библейски, теологично и доктринално3. Тази серия от статии предлага някои основни правила за справяне с богословските въпрос, които носят потенциално разделение. Започваме с преглед на историята на доктриналните спорове, както в началото на Християнската църква, така и в началото на адвентното движение, като се учим от първите християни и от нашите адвентни пионери. Един пример от ранната християнската църква Пътят към Емаус и горницата (Лука 24 гл.; Деяния 1, 2 гл.) Най-голямото доктринално предизвикателство за ранната църква дойде в неделя на Възкресението. Надеждите на учениците бяха се изпарили, когато Исус, Този, за Когото вярваха че е Месия и Спасител на Израел, бе разпънат на кръст, очевидно проваляйки се в месианската Си мисия. Как възкръсналият Исус преведе учениците Си през тази криза на несигурност до постигането на стабилно разбиране и преживяване на истината за Себе Си, за Своята мисия и бъдещата мисия на учениците? Най-малко седем важни точки в разказа на Лука 24 гл. и Деяния 1 и 2 гл. са показателни за справяне с доктриналните проблеми. 1.Основополагащият авторитет на Писанието. Когато Исус вървеше с двамата Си ученици по дългия повече от 11 километра път от Ерусалим към Емаус, същия този следобед в неделята на Възкресението, Той можеше просто да разкрие раните по ръцете, ребрата и краката Си, и след като Го познаеха, учениците щяха незабавно да паднат и да Му се поклонят. Но Исус реши, че вярата им не трябва да се основава предимно на физични явления, а върху свидетелството на Писанията. Едва след като те чрез писаното слово бяха убедени относно истината за Месия и Неговата мисия, Исус разкри самоличността Си, като им показа белезите от гвоздеи по ръцете Си. Най-малко шест пъти в разказа на Лука 24 глава, авторът се позовава на Писанията като основополагащ орган за вярата на учениците и разбирането на истината (Лука 24: 25, 27, 32, 44, 45, 46). Всяко проучване на доктринални въпроси днес също трябва да признае същия основен авторитет на Писанието4. 2. Солидна библейска херменевтика. Говорейки на учениците по пътя за Емаус, Исус "им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания" (Лука 24:27, ББД 2005). Думата за "тълкуване" тук е diermeneuō (dia + hermeneuō), което е свързано с термина херменевтика. По време на този единадесеткилометров път из провинцията, Исус наставляваше учениците Си на основните принципи на библейската херменевтика. По-късно същата вечер, когато се яви пред по-голямата група от ученици в горницата, Той "им отвори ума, за да разберат Писанията" (ст. 45, ББД 2005). Всяко изследване на неясни или спорни въпроси доктринални трябва да се гради върху вярно тълкуване на Писанието извършва в съответствие с твърди херменевтични принципи, произтичащи от библейските презумпции на Sola и tota Scriptura – само Библията, и то в нейната цялост, като решителната основа на истината5. 3. Христоцентричен фокус. Единствените записани думи на Исус по време на Неговия учебен час на открито с двамата Му ученици, бяха насочени върху смъртта и възкресението Му: "О! Неразумни и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците. Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята славата ?"(Лука 24: 25, 26). Лука пише, че Исус "им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания" (ст. 27, ББД, 2005). 50 дни по-късно, на Петдесятница, Светият Дух се изля не като завършек Сам по Себе Си, а като земен знак, че Христос е бил помазан като Свещеник–Цар в небесната церемония по освещаването (Деяния 2: 31-33). Признанието, че имат Посредник в небесното светилище даде на учениците смелост безстрашно да провъзгласяват Божието Слово6. Христоцентричният фокус е от жизненоважно значение за разбирането на истината. Елън Уайт потвърждава: "Исус е живият център на всичко"7. За да бъде правилно разбрана и оценена, всяка истина в Божието Слово, от Битие до Откровение, трябва да бъде проучена в светлината, която струи от Голготския кръст"8. Правилното разбиране на службата [на Христос] в небесното светилище е в основата на нашата вяра"9. 4. Единство на ум/цел/подбуда. Писанието заявява, че когато 120-те ученици се срещнаха в горницата след възнесението на Исус, "всички те единодушно [homothymadon] бяха в постоянна молитва (и моление) с някои жени и Мария, майката на Исус, и с братята Му" (Деян. 1:14, ББД, 2005). Гръцкото наречие homothymadon, често превеждано като "единодушно" се отнася до състоянието да бъдат „с един ум/цел/подбуда”10. Елън Уайт говори за подготовката на сърцата на учениците по отношение един на друг преди Петдесятница: "Оставяйки настрана всички различия, всяко желание за надмощие, те се приближиха един до друг в християнско общение"11. "Те премахнаха от сърцата си всяко огорчение, всяко отчуждение, всички различия; защото това би попречило на единодушните им молитви. И когато бяха изпразнени от егото, Христос запълни празното място"12. Такъв дух е нужен най-много днес, когато заедно се борим за разбирането на Божието Слово по отношение на неясните богословски въпроси. 5. Искрена молитва и пост. Както бе споменато по-горе, преди Петдесятница учениците в горницата "бяха всички единодушно в постоянна молитва (и моление)" (Деяния 1:14). Тези молитвени часове бяха придружени с пост13 и включваха смирено сърце, истинско покаяние и изповед14; дълбоко "издирване на сърцето и себе- изследване" и освещаване на техните душевни храмове15; и настойчиво молене към Господ помазването на Духа да се излее върху тях в изпълнение на обещанието16. Такива периоди за молитва и пост са също толкова необходими днес за онези, които се занимават с неуредени или спорни богословски въпроси. 6. Просветлението от Духа за разбиране истините на Писанието. Преди смъртта Си Христос обеща на учениците, че Светият Дух ще дойде да ги води в истината: "Когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина" (Йоан 16:13, ББД, 2005). Изливането на Светия Дух в деня Петдесетница доведе до изпълнението на това обещание. "Петдесетница им донесе [на учениците] небесната светлина. Истините, които не можаха да разберат, докато Христос беше с тях, сега им се разкриха. С вяра и увереност, която никога дотогава не бяха имали, те приеха ученията на Святото Слово"17 Същата светлина на истината от Светия Дух е на разположение още повече сега, в момента за изливането на късния дъжд. "Изливането на Светия Дух в деня на Петдесетница бе ранен дъжд, но последният дъжд ще бъде по-изобилен… Христос отново ще се открие в пълнотата Си чрез силата на Святия Дух"18. 7. Евангелска мотивация – страст за изгубените души. В неделя на Възкресението Исус обеща дара на Светия Дух, не само за да води учениците в цялата истина, но за да им даде сила да свидетелстват Евангелието в Неговото име "до всичките народи, като се започне от Ерусалим" (Лука 24:47-49, ББД, 2005). По време на възнесението Си Той повтори обещанието Си за Светия Дух за същата тази цел: "Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята" (Деяния 1:8). По време на Петдесятница учениците в горницата "не поискаха благословение за себе си само. Те бяха натоварени с бремето за спасението на душите”. Когато учениците "сграбчиха дадения подарък" на Духа," мечът на Духа, скоро наточен със сила и окъпан в светкавиците на небето, проряза пътя през неверието"19. Когато в наши дни търсим дара на Светия Дух, за да се справим с неуредените или спорни въпроси, това търсене трябва да се прави с евангелска цел, за прогласяване на прекрасната истина ясно и силно пред умиращия свят. И този дар на силата очаква нашето искане и приемане: "Само за тези, които смирено чакат Бог, които търсят Неговото ръководство и благодат, е даден Духът. Божията сила очаква тяхното търсене и приемане. Това обещано благословение, изисквано с вяра, носи всички други благословения след себе си. То се дава според богатствата на Христовата благодат и Той е готов да снабди всяка душа, според способността й да получава20. Бог е готов да излее такъв дар, за да ни помогне да се борим с тежките истини, ако сме готови да приемат този ценен подарък! (очаквайте част 2 в броя от април 2013 г.) Източник: https://www.ministrymagazine.org/archive/2013/02/dealing-with-doctrinal-issues-in-the-church 1 Francis W. Wernick, “Leadership Role in Maintaining Unity,” in Here We Stand: Evaluating New Trends in the Church, ed. Samuel Koranteng-Pipim (Berrien Springs, MI: Adventist Affirm, 2005), 769. 2 Много малко адвентни теолози са писали върху еклесиологията. Библейският изследователски институт на Генералната конференция (BRI) е усетил тази нужда и провежда проучване върху еклесиологията. 3 На 12 май 1982 г., Библейският изследователски комитет (комитет, наблюдаван от BRI) предприема поредица от проучвания върху еклесиологията. По тази тема ръкоположените адвентни учени в момента са написали малко. Едва наскоро (на Сесията на Общото конференция през 2010г.), BRI получи мандат за внимателно проучване на въпроса за теологията на ръкополагането. 4 За запознаване със свидетелство на Писанието в пълнота като върховна норма за доктринална дискусия, вж.напр. Peter M. van Bemmelen, “Revelation and Inspiration,” in Handbook of Seventh-day Adventist Theology, Commentary Reference Series, vol. 12, ed. Raoul Dederen (Hagerstown, MD: Review and Herald, 2000), 22–57; and idem., “The Authority of Scripture,” in Understanding Scripture: An Adventist Approach, ed. George W. Reid (Silver Spring, MD: Biblical Research Institute, General Conference of Seventh-day Adventists, 2006), 75–89. 5 Тези основни херменевтични презумпции са очевидни в разказа на Лука 24. Утвърждаването на истината от страна на Исус беше "само от Писанието" (Sola Scriptura), и Той тълкува нещата за себе си "в цялото Писание" (tota Scriptura). За обобщение на тези и други херменевтични принципи, произтичащи от самото Писание, вижте, например, Richard M. Davidson, " Biblical Interpretation " в Handbook of Seventh-day Adventist Theology, Commentary Reference Series, vol. 12, ed. Raoul Dederen (Hagerstown, MD: Review and Herald, 2000), 58–104; и Ekkehardt Müller, “Guidelines for the Interpretation of Scripture,” в Understanding Scripture: An Adventist Approach, ed. George W. Reid (Silver Spring, MD: Biblical Research Institute, General Conference of Seventh-day Adventists, 2006), 111–134. 6 Виж Елън Уайт, „Деяния на апостолите” (Mountain View, CA:.. Pacific Press Pub Assn, 1911), 39: "Изливането на Петдесятница изливането беше небесна вест, че мисията на Изкупителя беше завършена. Според обещанието Си Той изпраща Светия Дух от небето на Своите последователи, като знак, че Той, като свещеник и цар, получава цялата власт на небето и на земята и е Помазаникът над Своя народ. " 7 Ellen G. White, Evangelism (Washington, DC: Review and Herald Pub. Assn., 1946), 186. 8 White, Gospel Workers (Battle Creek, MI: Review and Herald Pub. Assn., 1901), 315. 9 White, Evangelism, 221. За дискусия върху христоцентричния фокус на цялото Писание и важността на христоцентричното интерпретиране на Писанието, вж., напр. Hans LaRondelle, The Israel of God in Prophecy: Principles of Prophetic Interpretation (Berrien Springs, MI: Andrews University Press, 1983), 4–9 and passim.; and Richard M. Davidson, “Back to the Beginning: Genesis 1–3 and the Theological Center of Scripture,” в Christ, Salvation, and the Eschaton: Essays in Honor of Hans K. LaRondelle, eds. Daniel Heinz, Jiří Moskala, и Peter M. van Bemmelen (Berrien Springs, MI: Old Testament Department, Seventh-day Adventist Theological Seminary, Andrews University, 2009), 5–29. 10 Walter Bauer, F. W. Danker, W. F. Arndt, and F. W. Ginrich, A Greek-English Lexicon of the New Testament and Other Christian Literature, 3rd ed. (Chicago, IL: University of Chicago, 2000 [hereafter abbreviated as BDAG]), s.v. “ὁμοθυμαδόν.” 11 White, The Acts of the Apostles, 37. 12 Ellen G. White, „Знамения на времето”, 20 януари 1898 година. Cf. пак там, Story of Redemption, 246, 247:. "Това свидетелство по отношение на създаването на Християнската църква ни е дадено, не само като важна част от свещената история, но и като урок. Всички, които изповядват името на Христос, трябва да чакат, гледат и се молят с едно сърце. Всички различия трябва да бъдат премахнати и единството и нежната любов един към друг да просмуква цялото. Тогава молитвите ни могат да достигат заедно нашия Небесен Отец със силна, искрена вяра. След това можем да чакаме с търпение и да се надяваме на изпълнението на обещанието… Големият и важен въпрос при нас е да бъдем едно сърце и един ум, да оставим всяка завист и злоба и като смирени молители, да гледаме и да чакаме. Исус, нашият Представител и Ръководител, е готов да направи за нас това, което е направил за молещите се и гледащи хора в деня Петдесетница". 13 Уайт, „Знамения на времето”, 20 януари, 1898: "Те бяха помолени да не напускат Ерусалим, докато не бъдат облечени със сила от горе. Поради това останаха в Ерусалим, на пост и молитва". 14 Уайт, „Деяния на апостолите”, 36: “Докато учениците чакаха за изпълнението на обещанието, те смириха сърцата си в истинско покаяние и изповядаха неверието си”. 15 Уайт, „Евангелизъм”, 698: „След възнесението на Христос учениците се събраха на едно място, за да принесат смирена молитва пред Бога. И след десет дни на издирване на сърцето и себеизследване, пътят за Светия Дух бе подготвен, за да влезе и очисти и освети храмовете на душите”. 16 Уайт, „Деяния на апостолите”, 37: „Сега, при покоряване на словото на Спасителя, учениците принесоха своите смирени молитви за този дар [на Светия Дух], а в небето Исус добави Своето застъпничество. Той искаше дара на Светия Дух, за да може да Го излее на Своя народ”. Елън Уайт обобщава този подготвителен процес в „Свидетелства към служителите”, 507: „Чрез изповед и оставяне на греховете, с настойчива молитва и посвещение на Бог, първите ученици се подготвиха за изливането на Светия Дух на Петдесятница. Същото дело, но в по-голяма степен, трябва да бъде извършено сега”. 17 Уайт, „Деяния на апостолите”, 45, 46. Вж. Ellen G. White, The SDA Bible Commentary, 3:1152: “Никой човек не може да има прозрение за Божието Слово без осветяването на Светия Дух. Ако дойдем в правилното положение пред Бог, Неговата светлина ще свети над нас с богати, ясни лъчи. Това беше опитността на ранните ученици… [Acts 2:1–4 цитирано.] Бог иска да ни даде подобно благословение, когато го търсим настойчиво”. 18 Ellen G. White, Christ’s Object Lessons (Washington, DC: Review and Herald Pub. Assn., 1941), 121. За дискусия върху ролята на Светия Дух в интерпретацията на Писанието, вж. John Baldwin, “Faith, Reason, and the Holy Spirit in Hermeneutics,” в Understanding Scripture: An Adventist Approach, ed. George W. Reid (Silver Spring, MD: Biblical Research Institute, General Conference of Seventh-day Adventists, 2006), 20–24. 19 White, The Acts of the Apostles, 37–38. 20 White, The Desire of Ages (Mountain View, CA: Pacific Press Pub. Assn., 1940). Каталог: sites -> default -> files files -> Образец №3 справка-декларация files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982 files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България Изтегляне 94.91 Kb. Сподели с приятели:
|