Справяне с доктринални проблеми в църквата
Автори: Пол С. Ратсара, Ричард М. Дейвидсън
Доктринални спорове съществуват не само в Църквата на адвентистите от седмия ден. От историята на християнството е видно, че доктриналните и теологични спорове характеризират растежа и опитността на църквата. Франсис Верник отбелязва: „Историята на християнската църква е белязана от разделение и разединение най-малко от края на първи век… Макар и да не са имунизирани срещу тази опасност на разногласието, адвентистите от седмия ден са относително освободени от сериозни разногласия, имайки забележително единство върху библейската истина. Но когато врагът на църквата се стреми по всякакъв възможен начин да въведе различия и несъгласие, винаги съществува опасност”1.
Нашите пионери трябваше да се справят с противоречивите въпроси в първите дни на църквата ни; по този начин днес, с около 17 милиона членове от различни култури, ние трябва да правим същото. Ако пионерите трябваше да бъдат внимателни в процеса на справяне с противоречивите въпроси тогава, ние сега, трябва да бъдем още по-внимателни. Еклесиологията на Църквата на адвентистите от седмия ден е все още в своя теологичен зародиш2. Има редица въпроси, пряко свързани с еклесиологията, които Църквата на адвентистите от седмия ден все още не е установила библейски, теологично и доктринално3.
Тази серия от статии предлага някои основни правила за справяне с богословските въпрос, които носят потенциално разделение. Започваме с преглед на историята на доктриналните спорове, както в началото на Християнската църква, така и в началото на адвентното движение, като се учим от първите християни и от нашите адвентни пионери.
Един пример от ранната християнската църква
Пътят към Емаус и горницата (Лука 24 гл.; Деяния 1, 2 гл.)
Най-голямото доктринално предизвикателство за ранната църква дойде в неделя на Възкресението. Надеждите на учениците бяха се изпарили, когато Исус, Този, за Когото вярваха че е Месия и Спасител на Израел, бе разпънат на кръст, очевидно проваляйки се в месианската Си мисия. Как възкръсналият Исус преведе учениците Си през тази криза на несигурност до постигането на стабилно разбиране и преживяване на истината за Себе Си, за Своята мисия и бъдещата мисия на учениците? Най-малко седем важни точки в разказа на Лука 24 гл. и Деяния 1 и 2 гл. са показателни за справяне с доктриналните проблеми.
1.Основополагащият авторитет на Писанието. Когато Исус вървеше с двамата Си ученици по дългия повече от 11 километра път от Ерусалим към Емаус, същия този следобед в неделята на Възкресението, Той можеше просто да разкрие раните по ръцете, ребрата и краката Си, и след като Го познаеха, учениците щяха незабавно да паднат и да Му се поклонят. Но Исус реши, че вярата им не трябва да се основава предимно на физични явления, а върху свидетелството на Писанията. Едва след като те чрез писаното слово бяха убедени относно истината за Месия и Неговата мисия, Исус разкри самоличността Си, като им показа белезите от гвоздеи по ръцете Си. Най-малко шест пъти в разказа на Лука 24 глава, авторът се позовава на Писанията като основополагащ орган за вярата на учениците и разбирането на истината (Лука 24: 25, 27, 32, 44, 45, 46). Всяко проучване на доктринални въпроси днес също трябва да признае същия основен авторитет на Писанието4.
2. Солидна библейска херменевтика. Говорейки на учениците по пътя за Емаус, Исус "им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания" (Лука 24:27, ББД 2005). Думата за "тълкуване" тук е diermeneuō (dia + hermeneuō), което е свързано с термина херменевтика. По време на този единадесеткилометров път из провинцията, Исус наставляваше учениците Си на основните принципи на библейската херменевтика. По-късно същата вечер, когато се яви пред по-голямата група от ученици в горницата, Той "им отвори ума, за да разберат Писанията" (ст. 45, ББД 2005).
Всяко изследване на неясни или спорни въпроси доктринални трябва да се гради върху вярно тълкуване на Писанието извършва в съответствие с твърди херменевтични принципи, произтичащи от библейските презумпции на Sola и tota Scriptura – само Библията, и то в нейната цялост, като решителната основа на истината5.
3. Христоцентричен фокус. Единствените записани думи на Исус по време на Неговия учебен час на открито с двамата Му ученици, бяха насочени върху смъртта и възкресението Му: "О! Неразумни и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците. Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята славата ?"(Лука 24: 25, 26). Лука пише, че Исус "им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания" (ст. 27, ББД, 2005).
50 дни по-късно, на Петдесятница, Светият Дух се изля не като завършек Сам по Себе Си, а като земен знак, че Христос е бил помазан като Свещеник–Цар в небесната церемония по освещаването (Деяния 2: 31-33). Признанието, че имат Посредник в небесното светилище даде на учениците смелост безстрашно да провъзгласяват Божието Слово6.
Христоцентричният фокус е от жизненоважно значение за разбирането на истината. Елън Уайт потвърждава: "Исус е живият център на всичко"7. За да бъде правилно разбрана и оценена, всяка истина в Божието Слово, от Битие до Откровение, трябва да бъде проучена в светлината, която струи от Голготския кръст"8. Правилното разбиране на службата [на Христос] в небесното светилище е в основата на нашата вяра"9.
4. Единство на ум/цел/подбуда. Писанието заявява, че когато 120-те ученици се срещнаха в горницата след възнесението на Исус, "всички те единодушно [homothymadon] бяха в постоянна молитва (и моление) с някои жени и Мария, майката на Исус, и с братята Му" (Деян. 1:14, ББД, 2005). Гръцкото наречие homothymadon, често превеждано като "единодушно" се отнася до състоянието да бъдат „с един ум/цел/подбуда”10. Елън Уайт говори за подготовката на сърцата на учениците по отношение един на друг преди Петдесятница: "Оставяйки настрана всички различия, всяко желание за надмощие, те се приближиха един до друг в християнско общение"11. "Те премахнаха от сърцата си всяко огорчение, всяко отчуждение, всички различия; защото това би попречило на единодушните им молитви. И когато бяха изпразнени от егото, Христос запълни празното място"12. Такъв дух е нужен най-много днес, когато заедно се борим за разбирането на Божието Слово по отношение на неясните богословски въпроси.
5. Искрена молитва и пост. Както бе споменато по-горе, преди Петдесятница учениците в горницата "бяха всички единодушно в постоянна молитва (и моление)" (Деяния 1:14). Тези молитвени часове бяха придружени с пост13 и включваха смирено сърце, истинско покаяние и изповед14; дълбоко "издирване на сърцето и себе- изследване" и освещаване на техните душевни храмове15; и настойчиво молене към Господ помазването на Духа да се излее върху тях в изпълнение на обещанието16. Такива периоди за молитва и пост са също толкова необходими днес за онези, които се занимават с неуредени или спорни богословски въпроси.
6. Просветлението от Духа за разбиране истините на Писанието. Преди смъртта Си Христос обеща на учениците, че Светият Дух ще дойде да ги води в истината: "Когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина" (Йоан 16:13, ББД, 2005). Изливането на Светия Дух в деня Петдесетница доведе до изпълнението на това обещание. "Петдесетница им донесе [на учениците] небесната светлина. Истините, които не можаха да разберат, докато Христос беше с тях, сега им се разкриха. С вяра и увереност, която никога дотогава не бяха имали, те приеха ученията на Святото Слово"17 Същата светлина на истината от Светия Дух е на разположение още повече сега, в момента за изливането на късния дъжд. "Изливането на Светия Дух в деня на Петдесетница бе ранен дъжд, но последният дъжд ще бъде по-изобилен… Христос отново ще се открие в пълнотата Си чрез силата на Святия Дух"18.
7. Евангелска мотивация – страст за изгубените души. В неделя на Възкресението Исус обеща дара на Светия Дух, не само за да води учениците в цялата истина, но за да им даде сила да свидетелстват Евангелието в Неговото име "до всичките народи, като се започне от Ерусалим" (Лука 24:47-49, ББД, 2005). По време на възнесението Си Той повтори обещанието Си за Светия Дух за същата тази цел: "Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята" (Деяния 1:8). По време на Петдесятница учениците в горницата "не поискаха благословение за себе си само. Те бяха натоварени с бремето за спасението на душите”. Когато учениците "сграбчиха дадения подарък" на Духа," мечът на Духа, скоро наточен със сила и окъпан в светкавиците на небето, проряза пътя през неверието"19.
Когато в наши дни търсим дара на Светия Дух, за да се справим с неуредените или спорни въпроси, това търсене трябва да се прави с евангелска цел, за прогласяване на прекрасната истина ясно и силно пред умиращия свят. И този дар на силата очаква нашето искане и приемане: "Само за тези, които смирено чакат Бог, които търсят Неговото ръководство и благодат, е даден Духът. Божията сила очаква тяхното търсене и приемане. Това обещано благословение, изисквано с вяра, носи всички други благословения след себе си. То се дава според богатствата на Христовата благодат и Той е готов да снабди всяка душа, според способността й да получава20. Бог е готов да излее такъв дар, за да ни помогне да се борим с тежките истини, ако сме готови да приемат този ценен подарък!
(очаквайте част 2 в броя от април 2013 г.)
Източник: https://www.ministrymagazine.org/archive/2013/02/dealing-with-doctrinal-issues-in-the-church
Сподели с приятели: |