Предговор

Авторът на тази малка книга, пастор Колхарт е бил дълго време библейски работник в Нова Зенландия, Австралия и Англия. Имал е възможност да пътува много по света и дъ събира материали и исторически сведения за християните от всички векове, които са останали верни на Божия морален закон - Десетте заповеди. Когато човек изучава тези документи, не може да не остане удивен от начина, по който Бог е запазил знанието за святата събота от времето на Исус до наши дни.

Може би мнозина се питат защо се отделя толкова внимание на един ден. Читателите, които никога не са имали възможност да прочетат Свещеното писание, сигурно ще останат изненадани от факта, че в цялата Библия нито веднъж не е спомената думата "неделя". Бог счита съботата за толкова важна, че е отделил една от Десетте заповеди за този ден. Съботната почивка е установена още при сътворението на света. Сам Исус е спазвал съботата и така е учил Своите ученици. Апостолската църква не е имала друг ден за почивка и освещение освен съботата.

С масовото нахлуване на езически обичаи и обреди в християнството след III в. и особено след създаването на папската институция през VI в. се възпримат учения, които идват от човешки авторитети, а не от Божието слово. Наред с небиблейските доктрини за чистилището, поклонението на светци и Дева Мария, създаването на икони и практикуването на детско кръщение официалната християнска църква, свързана със светската власт, въвежда езическата неделя (деня на слънцето) на мястото на библейската събота. Така се посяга дори на Божия закон, за което е предсказал пророк Даниил (Дан.7:25).

Макар че са били преследвани, изтезавани и убивани, във всички векове е имало предани християни, които са били готови да заплатят с живота си верността към Бога и Неговия свят закон.

Оставяйки историческите сведения без коментар, пастор Колхарт дава възможност на всеки сам да стигне до съответните заключения и да реши за себе си дали наистина е необходимо да се отделя толкова значение на един ден.

"И ето, един момък дойде при Него и рече: "Учителю, какво добро да сторя, за да имам вечен живот?" А Той му каза: "Защо питаш Мене за доброто? Един Бог има, Който е добър. Но ако искаш да влезеш в живота, пази заповедите" (Мат.19:16,17).

"Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела, а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти; защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети" (Изход 20:8-11).

"И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете" (Лука 4:16).

"И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в събота си почиваха според заповедта" (Лука 23:56).

"И по обичая си Павел влезе при тях и три съботи наред разискваше с тях от Писанията" (Деяния 17:2).

"На следващата събота се събра почти целият град да чуят Божието слово" (Деяния 13:44).

От този текст разбираме, че езичници от езически град се събират в събота. Явно не става въпрос за богослужение в синагогата, тъй като почти целият град се е събрал. В ст. 42 се казва, че те помолили вестта да им бъде проповядвана и "следващата събота". Това се случва около 30 години след разпятието. Ако християните са спазвали неделята, Павел не би се поколебал да покани новоповярвалите в този ден, а не в "еврейската" събота.

ЙОАН

"В Господния ден бях в Духа" (Откровение 1:10).

Текстовете от Марко 2:28; Исая 58:13; Изход 20:10 ясно показват, че Господният ден е събота.

ЙОСИФ ФЛАВИЙ

"Няма град на гърците, нито на варварите, нито на който и да е народ, където не е дошъл нашият обичай да се почива в седмия ден." (M'Clatchie, "Notes and Queries on China and Japan", vol.4, p.100).

"Тогава духовните потомци на Авраам избягаха в Пела, на другата страна на река Йордан, където намериха сигурно убежище и можеха да служат на своя Господ и да спазват Неговата събота" (Eusebius, "Ecclesiastical History", book 3, chap.5).

Заявява, че седмият ден, събота, е празник не на този или онзи град, а на целия свят (M'Clatchic, "Notes and Queries", vol.4, p.99).

"Ранните християни особено много са почитали съботата и са прекарвали този ден в богослужения и проповеди.Не може да има съмнение, че те са продължили тази практика от времето на апостолите, както личи от няколко запазени документа" ("Dialogues on the Lord's day", p.189; London, 1701, by Dr.Morer).

"Съботата бе здравата връзка ,която ги съединяваше с целия народ, и пазейки свято съботата, те следваха не само примера на Исус, но и Неговата заповед" ("Geschichte des Sonntags", pp.13,14).

"Християните от езически произход също спазваха съботата" (Gieseler's "Church History", vol.1, p.93).

"Ранните християни са спазвали еврейската събота...затова в продължение на много години християните се събирали в събота, за да четат части от Свещеното писание. Това продължило до Лаодикийския събор" ("The Whole Works" of Jeremy Taylor, vol 9, p.416).

ИЗТОЧНИТЕ ЦЪРКВИ

"Със сигурност може да се каже, че древната събота останала и била съблюдавана от източните църкви почти три столетия след смъртта на нашия Спасител" ("A Learned Treatise of the Sabbath",p.77).

"Ако не направите от съботата една истинска почивка, вие няма да видите Отец" (The Oxyrhynchus Papyri, London Offices of the Egypt Exploration Fund).

"Трябва да спазвате съботата заради Този, Който прекрати Своето дело на сътворението, но не прекрати Своето ръководство. Това е почивка за размишление върху закона, а не за безделие" (From "Constitutions of the Holy Apostles", a document of the 3rd cen.).

"След празника на вечната жертва (разпятието) идва съботния празник. Редно е за всички праведни измежду светиите да спазват съботния празник. Следователно за Божиите люде остава САБАТИСИМУС, т.е. спазване на съботата" ("Patrologia Graeca", vol.12; cols.750).

"Още от 225 г. съществували бишоприки, или събори, на източните църкви (спазващи съботата), които се простирали от Палестина до Индия" (Mingana, "Early Spread of Christianity", vol.10, p.460).

"Династията Кушан от Северна Индия свикала във Вайсала събор на будисти свещеници, за да постигне единство между будистките монаси по отношение на тяхната седмична почивка. Някои били толкова впечатлени от Старозаветните писания, че започнали да спазват свято съботата" (Lloyd, "The Creed of Half Japan", p.23).

"Това е всеобщата практика на източните църкви и на някои западни църкви... Изглежда, че в миланската църква съботата е била на особена почит...Нито източните, нито другите църкви, които спазвали съботатар били склонни да юдействат. Те просто се събирали в събота, за да се покланят на Исус Христос, Господаря на съботата" ("History of the Sabbath", Part 2, p.74. London, 1636. Dr Heylyn).

"Древните християни били много внимателни в съблюдаването на седмия ден, събота...Явно е, че всички църкви в Ориента и в по-голямата част от света празнували съботата. Атанасиий също така ни казва, че те са се събирали в събота не защото били заразени от юдаизма, а да се покланят на Исус, "Господаря на съботата" ("Antiquitics of the Christian Church", vol. 2, p. 1138).

"От времето на апостолите до Лаодикийския събор в 364 г. продължило святото празнуване на еврейската събота, което може да се покаже от много автори" ("Sunday a Sabbath", John Ley, p.163. London, 1640).

"Във втората половина на IV в. свети Амброс от Милано официално заявил, че абисинският епископ Музеус е пропътувал цял Китай. В продължение на седемнадесет века абисинската църква не престанала да освещава съботата от четвъртата заповед" (Ambrose, De Moribus, Brachmanorium Opera Omnia, 1132, found in Migne, Patrologia Latina, vol.17, p.1131).

"Мингана доказва, че в 370 г. абисинските християни (съботопазители) били особено популярни. Техният известен ръководител Музеус пътувал надалеч, създавайки църкви в Арабия, Персия, Индия и Китай" ("Truth Triumphant", p.308).

"Амброс, известният милански епископ, казва, че, когато се намирал в Милано, спазвал съботата, а в Рим - неделята. Оттогава се появила поговорката: "Когато си в Рим, постъпвай по римски" (Heylyn, "The History of the Sabbath", 1612).

Канон 26 от Събора в Елвира показва, че по това време испанската църква е спазвала съботата. "Що се отнася до постенето в събота: решаваме грешката да се пости в събота да бъде отстранена." Това решение на събора е в пряка опозиция на политиката на Римската църква, която наредила съботата да стане ден за пост, за да я направи противна на народа.

Интересно е да отбележим, че в Североизточна Испания, близо до Барселона, се намира град Сабадел. Областта някога е била населявана от християни, наричани "сабатати" (съботяни).

"Те презират нашия бог-слънце. Нима Зороастър, светецът основател на нашата божествена вяра, не установи преди 1000 години неделята в чест на слънцето и не измести съботата? Въпреки това тези християни имат богослужение в събота" ("Truth Triumphant, p.170).

"Канон 16 - Евангелията и други часто от Свещеното писание да бъдат четени на глас в събота."

"Канон 29 - Християните не трябва да юдействат и да седят без работа в събота, но да работят в този ден. Те трябва особено да почитат Господния ден и бидейки християни, ако е възможно, да не работят в неделя" ( Hefele's "Coucils", vol.2, book 6).

ПЕТИ ВЕК

КОНСТАНТИНОПОЛ

"Народът на Константинопол и почти навсякъде другаде се събира в събота - обичай, който никога не се съблюдава в Рим или Александрия" (Socrates, "Ecclesiastical History", b.7, chap.19).

Според Августин съботата е била спазвана "в по-голяма част от християнския свят" и неговото свидетелство е особено ценно, тъй като самият той е бил ревностен защитник на неделята (From "Nicene and Post-Nicene Fathers", vol.1, p.354).

"Папа Силвестър (314-335 г.) е първият, който наредил църквите да постят в събота, а папа Инокентий превърнал това в закон (за да омаловажи съботата). "Инокентий заповяда винаги да се пости в събота" (Dr. Heylyn, "History of the Sabbath").

"Чак до V в. християнската църква продължила да спазва еврейската събота" ("Ancient Christianity Exemplified", Lyman Coleman").

"В дните на Йероним (420 г.) и най-ревностните християни вършели обикновената си работа в неделя" ("Treatise of the Sabbath Day", by Dr. White, Lord Bishop of Ely, p. 219).

АФРИКА

"Августин се оплаква от факта, че в две съседни африкански църкви има различна практика. Едната църква съблюдава свято съботата, а другата пости в събота" (Dr. Heylyn, "History of the Sabbath", p.416).

"Амброс освещавал седмия ден, събота (според неговите собствени думи). Той имал голямо влияние в Испания, където също била спазвана съботата" ("Truth Triumphant", p.69).

"Факт е, че преди на изток е имало обичай да се спазва съботата по същия начин, както Господния ден, и да се провеждат святи богослужения. От друга страна, хората на Запад, предпочитайки Господния ден, са пренебрегнали празнуването на съботата" ("Apolinaris Sidonii Epistolae", lib.1, Migne, 57).

"Мигана докладва, че в 410 г. върховният ръководител на Източната църква свикал вселенски събор, подбуден, някои мислят, от пътуването на Музеус.На събора присъствали делегати от 40 големи столици. В 411 г. бил назначен църковен ръководител за Китай. Тези църкви освещавали седмия ден" (Sozomen, "Ecclesiastical History", b.7, ch.19).

"В този случай те изглежда са следвали обичай, за който намираме следи във всяка манастирска църква в Ирландия. Те считат, че съботата е денят, в който трябва да почиват от всичките си дела" (W.T.Skene, "Adamnan Life of St. Columba", 1874, p.96).

"Това е намек за обичая на ирландската църква да спазва съботния ден като почивка" ("History of the Catolic Church in Scotland", vol.1, p.86).

"След като 34 години работил неуморно в Шотландия, той ясно предрекъл своята смърт и на 9 юни казал на своя ученик Дирмит: "Този ден е събота, почивка, и тя наистина ще бъде почивка за мен, защото ще сложи край на труда ми" (Butler's "Lives of the Saints", vol.1, p.762).

Издателят на най-добрата биография на Колумба казва в една забележка: "Обичаят да се нарича Господния ден "сабат" (почивка) започва хиляда години по-късно" (Adamnan's "Life of Columba", 1857, p. 230).

"Изглежда, че келтските църкви в Ирландия и Шотландия са имали обичай да съблюдават съботата, еврейския почивен ден. Те спазвали буквално четвъртата заповед" ("The Church in Scotland", p.140).

"Келтите използвали латинска Библия, но не Вулгата, и спазвали съботата като ден за почивка. Имали специални религиозни служби в неделя" ("The Rise of the Mediaeval Church", p.237).

Григорий I (590-604) пише срещу римски граждани, "които забраняват да се върши каквато и да е работа в събота" ("Nicene and Post-Nicene Fathers", vol.8, p.13).

Заявява, че когато антихристът дойде, ще спазва съботния ден. Същият този папа издава официален обвинителен документ срещу част от град Рим, тъй като там християните почивали в събота ("Еpistles of Gregory I", b.13, epist.1).

"Заповядваме всички християни да съблюдават Господния ден не в чест на отминалата събота, а в чест на тази свята нощ от първия ден на седмицата, наречен Господния ден. Когато говорим за съботата, спазвана от евреите в последния ден от седмицата и която нашите селяни също спазват..." (Mansi, 13, 851).

"Хълмовете на Персия и долините на Тигър и Ефрат ечаха от техните хвалебствени песни. Те жънеха и плащаха своите десятъци. Те отиваха в своите църкви в съботен ден и се покланяха на Бога" ("Realencyclopaedia fur Prostantische", art. "Nestorianen").

"Широкоразпространено бе спазването на съботата от вярващите в източната църква и християните от Индия, повярвали чрез св. Тома, които никога не са имали връзки с Рим. Съботата бе запазена и сред християните, които се отделиха от Рим след Халкидонския събор, а именно абисинците, яковитите, маронитите и арменците" (Schaff-Herzog, The New Encyclopaedia of Religious Knowledge").

"Третото обръщение на този събор предупреждава срещу спазването на съботата, споменавайки решенията на Лаодикийския събор" (Dr. Hefele, Conciliengesch, 3, 512).

В ранния период на евангелизация в България новоповярвалите са били учени да не работят в събота (Sf. Responsa Nicolai Papae I).

"Въпрос 6 - Позволява се къпането в неделя."

"Въпрос 10 - Човек трябва да прекрати работа в неделя, но не и в събота" (Hefele, 4 346-352, sec. 478)

КОНСТАНТИНОПОЛ

Фотий, патриарх на Константинопол, обвинява папа Николай: "Противно на каноните, те подбуждат българите да постят в събота."

В резултат на спора около съботата патриархът отлъчил от църквата папа Николай I.

АНТИНГИАНЦИ

Кардинал Хергендродер казва, че те са били в близка връзка с император Михаел II (821-829) и свидетелства, че са спазвали съботата (Kirchengeschichte, 1, 527).

"Несторианците не ядат свинско и спазват съботата. Те не вярват нито в чистилището, нито в устната изповед пред свещеник" ("The New Encyclopaedia of Religious Knowledge", art. "Nestorians").

"Тъй като нямаха друг почивен ден освен събота, те биваха наричани "инсабати" ("Luther's Forerunners", p.7).

"Католическите автори се опитват да оспорят апостолския произход на валдензите, за да могат да докажат, че само Римската църква е апостолическа, а всички други са създадени по-късно. Затова те искат да докажат, че валдензите произлизат от Петер Валдо. Д-р Питър Аликс казва: "По този повод някои протестанти попаднаха в поставената им клопка. Чиста фалшификация е твърдението, че тези църкви са произлезли от Петер Валдо. Истоната е, че той е получил името Валдо, тъй като произлизал от местност, населена изцяло от валдензи" ("Ancient Church of Piedmont", p.192, Oxford, 1821).

"Не е вярно, че Валдо е дал името на обитателите на долините. Те се наричали така много преди неговото време. Името им идва от местостта, в която са живеели" ("History of the Christian Church", William Jones, vol.2, p.2).

"Те твърдяха, че съботата е почивният ден, в който не трябва да се работи" ("Celtic Scotland", vol.2, p.350).

"Те работеха в неделя и спазваха съботата. Именно това кралица Маргарет забрани" ("A History of Scotland", vol.1, p.98).

ШОТЛАНДИЯ (КОМЕНТАР НА ИСТОРИКА СКИЙН ЗА ЖИВОТА НА КРАЛИЦА МАРГАРЕТ)

"Следващото й обвинение бе, че те не почитат Господния ден, а изглежда спазват обичай, за който намираме следи в ирландската църква. Те твърдят, че съботата е почивният ден, в който си почиват от техните дела" (Turgot, "Life of Saint Margaret", p.49).

Т. Ратклиф Барнет в своята книга за фанатичната католическа кралица на Шотландия, която в 1060 г. предприела унищожаването на последователите на Колумба, пише: "В този случай скотите са се придържали към традициите на древната ирландска църква, която спазвала събота, а не неделя" (Barnett, "Margaret of Scotland", p.97).

"Тъй като спазвате съботата с евреите, а Господния ден с нас, вие изглежда имитирате по този начин сектата на назаряните" (Migne, "Patrologia Latina", p.506).

"Спазването на съботата е, както всички знаят, обект на ожесточени спорове между гърците и латинците" (Nealas, "A History of the Holy Eastern Church", p.731).

Съботопазители е имало по времето на Григорий I, Григорий VII, както и в Ломбардия през ХII век" (Strong's Cyclopaedia, 1, p.660).

"Робинсън разказва за някои от валдензите в Алпите, които били наричани "сабати", "инсабати" или "инсабатати". Името им идвало от еврейската дума "шабат", тъй като те имали съботата за Господен ден" ("General History of the Baptist Denomination", vol.II, p.413).

"Алфонсо, крал на Испания, до всички архиепископи и до останалите. Заповядвам ви еретиците, а именно валдензи и инсабати, да бъдат отстранени от лицето на Бога и от всички католици и да им бъде направено да напуснат нашето кралство" (Marianae Praefatio in Lucam Tudenaem).

"Разпространението на ереста в наше време е изключително голямо. От България до Ебро и от Северна Франция до Тибър, навсякъде можем да ги срещнем. Цели страни като Унгария и Франция са заразени. Те са многочислени и в много други страни. Те вършат своята усилена дейност в Италия, Нидерландия и дори в Англия" (Dr. Hahn, "Gesch, der Ketzar", 1, 12).

"Между документите, които имаме от тях, е останало и едно обяснение на Десетте заповеди, писано в 1120 г. Те са изисквали прекратяване на всякакви светски дела в събота" (Blair, "History of the Waldenses", vol.1, p.220).

"Има много доказателства, че съботата е била спазвана в цял Уелс чак до 1115 г., когато пристигнал първият римски епископ. Старите уелски църкви, спазващи съботата, дори тогава не преклонили коляно пред Рим, а избягали в своите скривалища" (Lewis, "Seventh-day Baptists in Europe and America", vol.1, p.29).

"В продължение на 20 години Петер де Брюс раздвижвал Южна Франция. Той особено много държал на деня на богослужение, признат по това време от келтските църкви на Британските острови, от павликените и от голямата Източна църква, а именно - седмия ден, съботата от четвъртата заповед" (Truth Truimphant").

"Мнозина знаят заблудите на тези хора, които се наричат пасагини...Първо, те учат, че ние трябва да спазваме съботата. Освен това, за да направят още по-страшна своята заблуда, те осъждат и отхвърлят църковните отци и цялата Римска църква" (D'Achery, Specileguim I, f. 211-214).

"Те казват, че блаженият папа Силвестър е бил антихристът, за когото апостол авел споменава в посланията си.Те казват така също, че трябва да се спазва съботния ден" ("Ecclesiastical History of the Ancient Churches of Piedmont").

"СПоред инквизиторите осъдените на смърт валдензи твърдят, че следват Христос и се стремят да спазват Неговите заповеди" (H. S. Lea, "History of the Inquisition of the Middle Ages").

"Хиляди пазители на съботата били измъчвани до смърт от Инквизицията, заравяни живи, изгаряни или насичани на парчета.Докато разрушавали град Битлер, войниците попитали католическите водачи как да разпознаят католиците. Арнолд, абат на Систо, отговорил: "Избийте всички. Господ ще познае кои са Негови" (Н. S. Lea).

"Ереста на валдензите, или бедняците от Лион, е от дълбока древност. Някои казват, че те съществуват от времето на папа Силвестър, а други, че те идват още от апостолско време" ( Reinerus Sacho, writing about 1230).

Решения, взети срещу съботопазителите:

"Канон 3 - Господарите на различните области да претърсят всички къщи и местности и да унищожат скривалищата на еретиците."

"Канон 14 - На миряните не се позволява да притежават книгите нито на Стария, нито на Новия завет" (Hefele, 5, 981).

"Павликяните, последователите на Петер де Брюс, пасагините, валдензите и инсабатите са били по-голямата част от християните чак до 1250 г." ("Truth Triumphant").

"Монголските завоевания не навредили на източните църкви (спазващи съботата). Много монголски принцове станали членове на тези църкви" ("Truth Triumphant).

"Ние трябва да почитаме само Бога, а не и починалите светци. Ние трябва да спазваме свято съботния ден" ("Luther's Forerunners").

"Векове наред евангелските църкви, и по-специално валдензите, били наричани "инсабати", защото спазвали съботата" (Gui, "Manuel d'Inquisiteur").

"В 1310 г. два века преди тезисите на Лутер, Бохемските братя съставлявали една четвърт от населението на Бохемия. Те имали връзки с валдензите, които били особено многочислени в Австрия, Ломбардия, Северна Германия, Тюрингия, Бранденбург и Моравия. Еразъм Ротердамски отбелязва, че бохемските валдензи са спазвали съботата особено стриктно" (Armitage, "A History of the Baptists, p.318).

"В катехизиса, използван през ХIV в., четвъртата заповед гласяла: "Не забравяй да спазваш съботния ден" ("History of the Lutheran Catehism in the Nordisc Churches", p.89).

"Така също свещениците станали причина хората да спазват събота, а не неделя" ("Theological Periodicals", vol.1, p. 184, Oslo).

АНГЛИЯ, ХОНЛАНДИЯ, БОХЕМИЯ

"Споменахме за съботяните в Бохемия, Трансилвания, Англия и Хонландия, живели там между 1250 и 1600 г." (Wilkinson, "Church History", p.309).

"Еразъм свидетелства, че чак до ХV в. жителите на Бохемия не само спазвали седмия ден, но така също били наричани съботяни" (Cox, "The Literature of the Sabbath Question")

"Първият въпрос за разглеждане бил свързан със спазването на съботния ден. Архиепископът разбрал, че хората от различни части на кралството са се осмелили да спазват свято съботата. В църковния канон било строго забранено да се празнуват други празници освен определените от папата, архиепископите и епископите" (R. Keyser, "The History of the Norwagian Church under Catholicism").

"Забранено е и ще се наказва строго спазването на съботата" ("History of the Norwagian Church", p.401).

"Луи ХII, крал на Франция (1498-1515 г.), след като бил информиран от враговете на валдензите, че те са извършили няколко жестоки престъпления, изпратил Главния инквизитор и един доктор от Сорбоната, за да направят проучване. След завръщането си те докладвали, че са посетили всички енории, но не са открили никакви доказателства за повдигнатите обвинения. Дори напротив, те спазвали съботата, извършвали кръщение според обряда на ранната църква и наставлявали децата си в християнска вяра и в Божиите заповеди. След като кралят изслушал доклада, заявил с клетва, че те са по-добри хора от него и от неговите приближени" ("History of the Christian Church", vol. II, p. 71. London: 1818).

"Отделени от западния свят в продължение на 1000 години, те въобще не знаели за многобройните нововъведения и решения, приети от съборите. "Ние сме християни, а не идолопоклоници", отговорили недвусмислено индийските християни, когато изискали от тях да се поклонят на образа на Дева Мария" ("Truth Triumphant").

"По време на царуването на Елизабет I мнозина независими мислители стигнали до заключението (както станало и с протестантите в Бохемия), че четвъртата заповед изисква от тях спазването на съботата, а не на първия ден от седмицата" (Chamber's Cyclopaedia, article "Sabbath").

"Обвиняемите (съботяни) били доведени. Те открито признали новата си вяра и я защитили. По-известните от тях - Държавният секретар Куриткин и архимандритът на Новгородския манастир - били осъдени на смърт и изгорени публично в клетка в град Москва на 17 декември, 1503 г." (H. Stermberg, "Geschighte der Juden", p.117; Leipzig, 1873).

"Това усърдие за спазване на съботния ден продължи дълго време. Дори най-дребните неща, които можеха да спомогнат за спазването на съботата, бяха наказуеми" (Bishop Anjou, "Svenska irkans Historia").

"Съботяните учат, че все още е необходимо да се спазва съботния ден. Те твърдят, че неделята е папско изобретение" ("Refutation of Sabbath", Wolfgang Capito; 1599).

"Съботяните, наречени така, защото отхвърлят спазването на Господния ден, за който казват, че няма наредба в Писанията. Те считат, че само съботата е свята, защото Бог си е починал на този ден и е заповядал да бъде спазван свято" (A. Ross)

"Църквата прехвърли спазването на събота в неделя посредством нейната власт, а не въз основа на Писанията" (Dr. Ekk's Enchiridon", 1533, p.78).

В около 1520 г. някои европейски съботяни намерили убежище в имението на лихтенщайнския херцог Леонхард, "тъй като принцесата на Лихтенщайн се придържаше към заповедта за спазване на съботния ден" (J.N.Andrews, "History of the Sabbath", p.649).

"Известният йезуит Франсис Ксавиер, призовал Инквизицията, която в 1560 г. се установила в Гоа, Индия, да прекрати еврейската злина (спазването на съботата)" (Adeney, "The reek and Eastern Churches", p.527).

"Някои от вас, противно на предупреждението, спазват съботата. Вие трябва да бъдете наказани строго.Който бъде заловен да спазва съботния ден, трябва да плати глоба от 10 марки" ("History of King Christian III", iels Krag).

"Съботянството вече съществува и в Австрия" (Luther, "Lectures on Genesis"; 1523).

"Спазването на съботния ден не е подражание на евреите, а послушание спрямо Христос и святите апостоли" (Geddes's "Church History of Ethiopia, p.88).

"Някои бяха изтезавани, защото не искаха да спазват неделния ден. Те заявяваха, че това е празник и закон на Антихриста" (Sebastian Frank, A.D. 1536).

"Съблюдаването на съботния ден е част от Моралния закон. Съботата е била спазвана свято още от създанието на света" (R. Hospinian).

Барбара от Тиерс, екзекутирана в 1529 г., заявила преди смъртта си: "Бог ни е наредил да почиваме в седмия ден."

руга жена мъченик, Кристина Толингерен казала следното относно празниците и неделния ден: "В шест дена Бог създаде света и на седмия си почина. Другите празници са установени от папи, кардинали и архиепископи" (T.J.Van Braght, "Matyrology of the Churches of Christ Called Baptists"; London, 1850).

ФИНЛАНДИЯ (6 ДЕК. 1554 Г, ШВЕДСКИЯТ КРАЛ ГУСТАВ ВАСА I В ПИСМО ДО НАРОДА НА ФИНЛАНДИЯ)

"ПРеди известно време чухме, че някои Финландци са изпаднали в голяма заблуд и са започнали да спазват седмия ден, наречен събота" (State Library at Helsinkfors, Reichsregister).

"Накрая затова, че преподава само пет дена в седмицата и почива в събота, тя бе отведена в новия затвор Мейдън Лейн - място, определено за хора с различни убеждения от тези на Англиканската църква. Госпожа Траск лежа 15 или 16 години заради мнението си за съботата" (Pagitt's "Heresiography, p. 196).

"Тук в Англия има 9 или 10 църкви, които спазват съботата, както и мнозина разпръснати последователи, оцелели по чудо" (Stennet's letters, 1668; Cox, Sab.1, 268).

"Томас Бампфилд, който бил говорител в един от парламентите на Кромуел, писал в защита на съботния ден и бил изпратен в Илчестерския затвор заради религиозните си принципи" (Calamy, 2, 260).

УНГАРИЯ, РУМЪНИЯ

"Тъй като отхвърляли неделята и спазвали съботата, принц Зигмунд Батори наредил те да бъдат преследвани. Печи достигнал до поста държавен канцлер. Той изучавал Библията и написал много химни, повечето в чест на съботата. Печи бил арестуван и умрял в 1640 г." ("Truth Traimphant")

"В района на Упсала селяните спазвали събота, а не неделя. В около 1625 г. това станало така разпространено в тези страни, че не само голям брой от обикновените хора спазвали съботата, но и мнозина свещеници" ("History of the Shwedish Church", vol.1, p.256).

"Те имат за празник съботния ден" (Samuel Purchase, "Pilgrims"; p.350).

"Яковитите спазват съботата свято. Те имат тържествени служби в събота" ("Pilgrims", p.1269).

"Стивън Мъмфорд, първия съботопазител в Америка, дошъл от Лондон в 1664 г." (Baily, "History of the Seventh - day aptists", p.237).

"Много по-сигурно е да се спазва седмия ден според Божията заповед, а не въз основа на обикновени човешки предположения да се приема неделята" (Sab.Lit. 2, 46-54).

"При публикуването на "Книга за нравите" в 1618 г. между английските духовници възникнала ожесточена дискусия по две точки: първо, дали съботата от четвъртата заповед е все още в сила, и второ, на какво основание се спазва първия ден от седмицата, неделя" (Haydn's Dictiondry of Dates, art. "Sabbatarians").

"Йезуитите се опитвали да принудят абисинската църква да приеме католицизма. Те повлияли на крал Забенгал да се подчини на папството. Той забранил на всичките си поданици, под страх от смъртно наказание, да спазват съботния ден" (Gedde's "Church History of Ethiopia", p.311).

"Върху надгробния паметник на д-р Питър Чембърлейн, лекар на крал Джеймс I, кралица Ан, крал Чарлс I и кралица Катрин, пише, че той е бил "християнин, спазващ Божиите заповеди и вярата в Исус; кръстен в 1648 г. и спазвал съботния ден в продължение на 32 години" (Napier).

"Едиктът за веротърпимост на Йосиф II не се отнасяше за съботяните, някои от които загубиха всичките си притежания" (Католическите свещеници, подпомогнати от войници, ги принуждавали да приемат католицизма номинално, като ги карали да работят в събота и да ходят на църква в неделя). (Jahrgang 2,254).

"Той се придържа към доктрината за съботата, защото тя е една от Десетте заповеди" (Bengel, "Leben und Wirken", p.579).

Друг автор цитира думите на Тенхард: "Не може да бъде доказано, че неделята е заела мястото на съботата. Господ Бог е осветил последния ден от седмицата. Антихристът обаче е определил първия ден, неделя" (Kl. Auszug aus Tennhardt's "Schriften", p.49).

БОХЕМИЯ И МОРАВИЯ

"Условията за живот на съботяните били ужасни. Техните книги и писания трябвало да бъдат предавани на Карлсбургската Консистория, за да станат плячка на огъня" ("Aus Ungarn", pp. 289-291. Leipzig, 1880).

"Д-р Корнелиус казва за Източен Фрисланд, че когато баптистите там били многобройни, "неделята на беше спазвана, защото християните почитаха съботата" (Der Antell Ostfrieslands and Ref. Muenster", 1852).

В 1738 г. граф Цинцендорф пише следното: "Тогава аз възприех съботата за почивка, а неделята за проповядване на евангелието" (Budingsche Sammlung, p.224, Leipzig, 1742).

"Заслужава да бъде отбелязано, че той е решен църквата в Бетлехем да спазва съботния ден" (Ibid., p.5).

"Още преди Цинцендорф и Моравските братя в Америка имало малка група съботяни, установили се в Пенсилвания" (Rupp's "History of Religious Denominations in the USA", p.109).

ДЕВЕТНАДЕСЕТИ ВЕК

РУСИЯ

"Повечето от тях се преселиха в Крим и Кавказ, където останаха верни на своето учение въпреки гоненията. Хората ги наричаха "суботники", т.е. съботяни" (Sternberg, "Geschichte der Juden", p.124).

"Тогава Хунг забрани употребата на опиум, тютюн и всички видове упойващи питиета. Съботата също бе спазвана."

"Седмият ден се спазва свято. Почивният ден в Тайпинг се пада в събота."

"Когато жителите на Тайпинг бъдат запитани защго спазват съботата, те отговарят, че Библията учи така и че техните прадеди са я спазвали като ден за богослужение" ("A Critical History of the Sabbath and the Sunday").

"Това раздвижване имаше особен ефект. Пастор М.Сомер започна да спазва седмия ден и публикува в църковния вестник "Индовет Кристендом" впечатляваща статия за съботата. В писмо до пастор Джон Матесън той пише: "Сред баптистите в Дания има голяма възбуда по отношение на съботната заповед. Аз съм може би единственият проповедник в Дания, който стои толкова близо до адвентистите. От много години проповядвам Второто идване на Христос" ("Advent Tidente", May, 1875).

"Няма да се опитваме да доказваме, че освещаването на съботата произлиза от закон, установен от Бога при сътворението на света, и следователно задължителен за всички хора от всички векове" ("Evangelisten", May 30, 1863).

"Виждаме как е изпълнено казаното в Дан. 7:25 за малкия рог, който променя "времена и закони". Затова на мене ми се струва, че всички, които пазят неделята, са последователи на папски закон и нарушители на Божия" (Elder T. Preble, Feb.13, 1845).

През 1844 г. възникват адвентистите от седмия ден, чиято вест достига целия свят до края на ХIХ век. Името им идва от учението за Второто пришествие и за съботата. През 1874 г. те започват своята дейност в Европа, 1885 г. - в Австралия, 1887 г. - в Южна Африка, 1888 г. - в Азия и Южна Америка.

Както видяхме от историческите документи, във всяка епоха от човешката история е имало хора, които са спазвали единствено Божия закон, а не човешки постановления и заповеди. Сега, когато живеем във времето непосредствено преди славното Второ идване на Христос, единственият критерий за вярност към Бога е Божието слово. В тези последни години Бог призовава всички Свои чада да бъдат верни докрай на Неговите заповеди.