Преди да поразсъждавам какво точно е истината трябва да приема едно „работно определение” за нея
Изтегляне 30.5 Kb.
|
|
Преди да поразсъждавам какво точно е истината трябва да приема едно „работно определение” за нея. Аз ще взема това на Карл Попър, според когото „истината не е нещо, което се открива, тя се изобретява”. Следователно истината я създаваме ние, всеки сам за себе си като я дообогатяваме, променяме и доказваме. Тя е като инструмент, с който трябва да умеем да боравим и да си служим правилно. Истината смело може да бъде наречена временно явление, защото се променя спрямо ситуацията, обстановката не е една и съща в различните моменти, валидна е за един конкретен момент. Също така тя е заменяема, тъй като може да се смени с друга теза, твърдение и това е логично, нещо напълно в реда на нещата. Истината трябва да бъде подложена на теорията за „опита и грешката”, за да бъде възприета и доказана за всички и от всички, така че да не останат съмнения. Чрез непрекъснатата промяна и стремеж към доказване на истината се достига до прогрес в науката. Истината е нейният стожер. Има и съвсем обратен на този вариант, а именно този за фалшификацията. Той само спомага да изпъкне истината, когато са приведени правилните аргументи. Има много примери за истина и съответно за нейното тотално отричане, обаче разумните хора успяват да отсеят истината, да не се подадат на манипулация. Разбира се винаги остава съмнението, което е заложено в нас хората. Съвсем друго положение е съвпадението на теорията с фактите. Трябва да проверяваме истината по различни начини, за да я коригираме по този начин. С течение на времето тя ще се „докаже”, ще се научим да я познаваме, неслучайно е въведено такова понятие като истина. Тя намира приложение във всички сфери, съдейства за промяната, но не всяко твърдение е истина. То трябва да мине през критика, да се премахнат неточностите, защото в противен случай всеки може да твърди нещо, което привидно да е истина, но в действителност да се различава и отдалечава от нея. Когато споменем истината веднага се досещаме за грешката, която е неделимо свързана с истината. Грешката се приема като средство за проправяне на път на истината. Единствено Попър не е превръща свободата в толкова важно за човека условие. Несвободата не е предпоставка за незнанието. Всеки е свободен да упражнява, демонстрира знанията си, опита си постигнат чрез грешките, да съумее да ги превъзмогне и по този начин да елиминира невежеството. Корените на истината са още от затвореното общество, продължава да съществува през много епохи и до ден днешен е факт, но по един по-различен начин се разглежда истината днес. От начало е по-примитивна, доста неточна, но и сега поражда съмнения, въпреки че има доста средства за нейното доказване. Ярката граница на цивилизацията се проявява с преминаването от затвореното към отвореното общество. Тогава се наблюдава съществено развитие на културата и изкуствата. Ражда се свободата на отделния индивид. Наред с това възниква личната отговорност, която почива върху основите на човешкото съзнание. Човекът се сблъсква с непознатото, с трудността на индивидуалните решения, но пък е извършена сериозна стъпка към една нова битка и всичко тръгва в друга посока. Третият свят, който принадлежи на произведенията на духа се разраства, при него отпада цензурата, започва да отмества първия и втория, които са свързани с природата и отделните индивиди и това ги изправя в една битка, която няма да бъде спечелена. В нас хората има загнезден страх от промяната, непознатото, което довежда до появата на критичния дух, рационализма и свободата. Именно това ни дърпа назад в развитието. Карл Попър предвидливо е съзрял истината, както и това че тя винаги ще бъде под подозрение, за да се развива човечеството. Изтегляне 30.5 Kb. Сподели с приятели:
|