Прессъобщение



Дата12.03.2018
Размер42.92 Kb.
#62416





ПРЕССЪОБЩЕНИЕ


27.10.2013г.

ОТВОРЕНО ПИСМО

ДО ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ

МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ



Копие: РОЛАНД-ФРАНСОА ВЕЙЛ, ПРЕДСТАВИТЕЛ

ВЪРХОВЕН КОМИСАРИАТ ЗА БЕЖАНЦИТЕ КЪМ ООН

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,
От направените от Вас и други високопоставени длъжностни лица изявления пред медиите, както и в парламента на 25 октомври 2013 г., относно изграждането на центрове за бежанци от затворен тип, изграждане на ограда по границата и най-вече - предоставянето и проверката на дактилоскопични отпечатъци и биометрични данни на консулския отдел на Посолството на Сирия, считаме че е необходимо да Ви уведомим следното:
1) Предоставянето на всякакъв вид данни на представители на официалните власти от страната на произход, от която кандидатите за убежище бягат и търсят закрила в Република България, представлява грубо нарушение на всички норми на правата на човека, стандартите на международната закрила и на собствения ни закон, а именно - разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от Закона за убежището и бежанците (ДВ, бр.54/2002).
Недопустимо е властите на държава - членка на Европейския съюз и ратифицирала Женевската конвенция на ООН за статута на бежанците от 1951 г. съзнателно да осъществяват действия, които не само противоречат на основните принципи на закрилата и убежището, но и поставят в риск и застрашават сигурността на лицата, потърсили закрила на нейна територия.
БХК остро осъжда подобна практика и призовава към незабавното й прекратяване.
2) Що се отнася до изнесените сведения за промяна в политиката на държавата и преминаване към затворен тип институции за настаняване на бежанците, припомняме че съгласно чл. 26 от Директива 2013/32/ЕС държавите - членки не могат да задържат определено лице единствено поради това, че е кандидат за убежище и закрила. Основанията и условията на задържане, както и гаранциите на разположение на задържаните кандидати са в съответствие с Директива 2013/33/ЕС. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Директива 2013/33/ЕС кандидат за убежище може да бъде задържан единствено:
а) с цел установяване или проверка на неговата самоличност или националност;

б) с цел установяване на елементите, на които се основава молбата за международна закрила, което не би могло да бъде извършено, ако няма задържане, особено когато съществува риск кандидатът да се укрие;

в) с цел да се вземе решение в хода на процедура относно правото на кандидата да влезе на територията;

г) когато е задържан по процедура за връщане съгласно Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите - членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, за да се подготви връщането и/или да се извърши процесът на извеждането и съответната държава - членка може да докаже чрез обективни критерии, че кандидатът вече е имал възможност за достъп до процедурата за предоставяне на убежище и че има разумни основания да се предположи, че той подава молбата за международна закрила единствено с цел да забави или да затрудни изпълнението на решението за връщане;

д) когато това се налага с цел защита на националната сигурност или на обществения ред;

е) в съответствие с член 28 от Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата - членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите - членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство („Дъблинска процедура”).


Видно от гореизложените европейски разпоредби, задържането на лица, търсещи закрила, е допустимо единствено целево и за кратките срокове за постигане на законоустановената цел във всяка от изброените хипотеза. Всякакво друго задържане на лица, влезли на територията на Република България, за да потърсят убежище и закрила, е противозаконно. Освен, че би противоречало на гореспоменатата директива, подобна практика би била и в противоречие с чл. 5 от Европейската конвенция за правата на човека, който гарантира правото на лична свобода и сигурност. Това би ангажирало отговорността на България по жалби пред Европейския съд по правата на човека и би натоварило държавния бюджет с изплащания на обезщетения в името на една неправова, недалновидна и популистка политика.
3) От съобщение на пресцентъра на военното министерство става ясно, че се планира изграждане на ограда между България и Турция. Подобен опит за възпиране на лицата, търсещи убежище в страната ни, освен дълбоко нехуманен и извън цивилизационните стандарти на демократичния свят, към който държавата ни се гордее, че принадлежи, е популистки. Целта на този строеж е само хвърляне на прах в очите на обществото, защото той ще бъде неефективен. Българската държава има исторически опит в изграждането на подобни прегради и този опит е показал, че те могат да се преодоляват – да се прескачат, да се режат, да се преминава границата по море. По време на тоталитаризма в България не телените заграждения спираха хората, а автоматите на войниците, поставени на пост. Въпросът е дали днес, през 2013 г., когато вече е член на Европейския съюз, българската държава е готова да действа със същите методи и да стреля по хора, бягащи от война и преследване? Готова ли е да открива труповете на сирийски семейства, изплували по плажовете на Българското Черноморие? Извън горните аргументи, подобна необмислена, но много амбициозна, инициатива ще излезе твърде скъпо на българския данъкоплатец.
Уважаеми господин министър,
Призоваваме Ви сериозно да преосмислите подхода си към хората, търсещи убежище в нашата страна. Няколко хиляди бежанци, огромната част от които законопослушни хора в трудоспособна възраст, не би трябвало да са проблем за България, която в годините на прехода загуби близо два милиона от своето население. Обръщаме Вашето внимание върху факта, че други, в това число по-бедни от нашата страни, са приели на своите територии стотици хиляди сирийски бежанци. Призоваваме Ви да не опетнявате репутацията на нашата страна чрез допускане на сериозни нарушения на международното право, както и на българското законодателство.

София, 27 октомври 2013 г.

КРАСИМИР КЪНЕВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БХК







Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница