Преводач-редактор
Изтегляне 20.66 Kb.
|
|
„Вместо от херменевтика ние имаме нужда от еротика на изкуството“ (Сюзън Зонтаг, „Против интерпретацията“) Много от нас са свикнали да разсъждават, да се движат, да живеят и умират в рамка със или без видими граници. Просто рамка или матрица, наречете я както искате. Да бъдем вътре е по-лесно, по-безопасно, по-безотговорно. Ако към това изпростяване, пардон, опростяване добавим и разбирането за изкуство, и правенето на изкуство, всички можем да се превърнем в арт критици и творци с помощта на не толкова мощен компютър. Така, наготово ще получим ритъм и удобни изрази за поезия или проза, ако рисуваме ще облекчим страданията си с помощта на графични програми, дори и да не можем да рисуваме, ще композираме с лекота с готови музикални форми, макар и да сме глухи и на края ще публикуваме в интернет пространството тВорбаТА. И след това ТвоРБата ще бъде обявена за връх в изкуството, защото тя или подобна вече е била интерпретирана аргументирано, убедително, снобски, профански, кретенски, клиширано като такава, т.е. тя вече е в „рамката“, в „матрицата“. Ако междувременно сме прочели статията на Сюзън Зонтаг „Против интерпретацията“ може и да се замсилим дали има и друг начин за възприемане на света, който ни заобикаля, и в частност на изкуството, освен интерпретацията, често пъти облечена в херменевтична и протрита от употреба дреха. Има и друг начин – ще въздъхнат с облекчение някои заедно със Зонтаг - и това е еротичният начин на възприятие на всичко, което е около нас, а защо не и вътре в нас, в това число и на изкуството. Еротичното възпиятие на изкуството може да бъде сравнено с колекционерската страст за притежание на нещо, което другите нямат, с желанието на мъж да бъде първия на избраната от него жена, с допира до току що откъснато цвете. Така и Сюзън Зонтаг остро се обръща срещу възприемане единствено и само по конвенционален начин на изкуството, най-често на база нечия интерпретация и напада агресивно интелектуалното и интелектуалците, които правят точно това. Зонтаг предпочита въздействието на творбата да бъде директно като интензивност, изразителна сила и форма на представяне, което, според нея, било достатъчно както за самата творба, така и за този, който я възприема. Само на 33 години, когато пише своя манифест „Против интерпретацията“, Зонтаг заявява, че интелектуалната работа, със своите непочтителни и агресивни стратегии, обича да отмъщава на произведенията на изкуството като ги задушава, и добавя, че херменевтиката трябва най-накрая да бъде заменена от еротиката на самото изкуство. Чувствителният ценител на изкуството ще се съгласи със Зонтаг от момента, в който наистина единствено и само със сетивата си започне да възприема произведението на изкуството и „забрави“ какво е чул или чел за него, т.е. излезе извън рамката, освободи се от „интелектуалното превъзходство“ на професионалната критика и наложените стереотипи. Конкретната статия на Сюзън Зонтаг също може да бъде възприета единствено със сетивата като чувстена еротика без деформациите на интелектуалните интерпретации. В крайна сметка от нас зависи дали да направим живота си цветен като попиваме еротиката на изкуството или да „лайкваме“ и „хейтваме“ херменевтично изложената на показ творба, а и самия живот. Да не забравяме, че се раждаме като плод на еротика и до края тя е в нас и за нищо на света не си заслужава да я пренебрегваме. Изтегляне 20.66 Kb. Сподели с приятели:
|