Предизвикателствата пред българското съдържание в Европеана
Изтегляне 145.4 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Опитът с публикуване ad hoc
- Закъснението може и да стане предимство
- Икономическа ефективност
- Правни предизвикателства
- Случаят Читанка и Европеана
- Дигитален депозит - практики
- Изключенията и ограниченията на авторското право в библиотеките и архивите 4
- Копиране за цели на съхранението
- Неприложимост на разрешеното копиране за дигитална информация
- Българско законодателство: Обекти на задължителното депозиране
- Въвеждане на дигитален депозит
- Образователни разрешения по авторското право
- Авторско право за научни изследвания
- Лицензионни договори и законни изключения (особено при дигитални обекти)
- Ограничение върху отговорността
Предизвикателствата пред българското съдържание в ЕвропеанаЖивко Иванов Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ Текстът е неразделна част от презентация с данни и описание. От април до септемвриСъдържанието на Европеана непрекъснато нараства. Освен че отмина лятото, другите промени са две: добавени са пет нови колекции – библиотека Hispana с 1,128,759 текста, 105,493 графични; холандския национален архив 52,999 текста, 576,962 графични, 86 видео; Лионската градска библиотека – 13 932 графични; библиотеката на Каталуния с 4,753 текста, 11,317 графични. Българското съдържание остава почти същото: 446 текста, 140 графични, 10 видео, 456 аудио. Опитът с публикуване ad hocПрез тези месеци се наложи бързо да публикуваме издание на факултета на английски, резултат от общ двугодишен проект, който събуди интерес за запознаване и цитиране в международни среди. Предложихме на екипа два пътя, като те трябваше да ги следват савостоятелно. Ако трябваше да публикуваме бързо, надеждно и достоверно – Европеана не беше нашият път. Работата свърши Google Book. (Сравненията и настояване за ориентация към Гугъл не са просто критични; още с появата на Европеана Гугъл приветства инициативата и изразява готовност за сътрудничество). Днес сборникът с научни статии English Studies On This Side: Post-2007 Reckonings (2010)1 може да бъде четен и цитиран от адреса си в Google.2
ПредизвикателстваПрез септември 1903 г. българският просветен деец Димитър Маринов пише до министъра на Народното просвещение Иван Шишманов: „...Събирателната работа да бъде извършена на високо равнище, с помощта на фотоапарат и фонограф, за да се събере и запази всичко, що е оцеляло от старинско време до сега и което представлява национални черти и особености на народното битие.” Като цяло порталът изисква сериозна технологична преработка, за да стане атрактивен за присъединяване. Само финансовото стимулиране няма да даде устойчиви резултати, защото след няколко години на финансиране проектът ще трябва да разчита на по-скромни средства (ще се появят други изместващи приоритети). Част от българското нежелание да се публикува идва от характера на проекта, платформата и стратегията на портала. Добрите решения са простите решения. В Европеана решенията са сложни, а част от тях са заплашително разпространени в развойната част преведена на български като „Лаборатория на премисленото“ (Thought Lab).
Въпросът за структурата на презентативността – какво трябва да представим в Европеана, национален културен канон или всеобхватно културно-историческо и писмено съдържание; този въпрос е свързан и с други въпроси: Какви равнища на комплектност трябва да се преследват и задават като планиране? Какви корпуси от обекти и в какви мащаби размери (в какво време) трябва да се появят? Дори и да няма строги пътни карти на строежа на съдържанието, Българската Европеана изисква определена макрорамка, която да служи за ориентир на производителите на съдържание, без да ги ограничава. Икономическа ефективностВъзможно ли е Европеана да разстрои определени бизнес сектори: например полагането на културно-историческото наследство в максимален 3D дали няма да намали туристическите пътникопотоци, поощрявайки посещенията „от дома” до обекта само чрез ползването на Европеана. Намаляване на сигурността – тези обекти, открити като ценност и ситуиране, дали няма да станат по-желателни за кражби и похищения (докато системите за сигурност няма да са повишили качеството, поради липса на средства и познатата недофинансираност на културно-историческите учреждения. Каква ще е съдбата на продажбата на книги и продажбата на информация при съществуването на Европеана (проблемите за авторското право не са всъщност правни, а икономически)? Идеята за Европеана изключва комерсиалност, но ако бъде въведено ниво на комерсиалност с цел издръжка (каквито най-минимални изкушения у нас се появяват), какъв би бил гарантирания достъп и на каква цена? Правни предизвикателстваТе са очевидни и невралгични в днешния ден. Меркел обвинява Гугъл, Франция ще съди Гугъл, Майкрософт обвинява Гугъл. Националните законодателства по-различен начин конституират правата на интелектуална собственост, както и правата за продажба и разпространение. Книжното съдържание и медийното съдържание не са еднозначни и попадат под различни режими. Основата на правните конфликти е в разбирането на философията на новите медии и в стратегиите за печелене на пари чрез тях. Случаят Читанка и ЕвропеанаЩо се отнася до Европеана, този проект е нормално да прояви интерес към колекцията от текстове на chitanka.info. По същество, Европеана колекционира метаданни за цифровизирани обекти. При положение, че за съответните произведения не съществуват други цифровизирани обекти тези са най-добрия кандидат. Идеално, за целите на Европеана, в България би съществувал проект за цифровизиране на всичко, издадено на български език — както това се прави в други държави. Този проект би произвел цифровите варианти на произведенията и би ги публикувал в Интернет. След това, Европеана, чрез съответния си агрегатор ще колекционира и обработи тези метаданни. За съжаление, няма нито една библиотека в България с ресурсите и средствата да извърши това. От друга страна, множество български граждани вече са свършили тази работа — създавайки „Моята библиотека“ с над 16,000 текста на български език. Във всяка нормална държава, усилието на тези хора ще бъде приветствано и резултата от труда им използван за общественото благо — вместо да бъдат преследвани. Дигитален депозит - практикиLegal deposit is examined in the context of preservation statutes in Australia, the Netherlands, the United Kingdom, and the United States. International Study on the Impact of Copyright Law on Digital Preservation (2008), available at: http://www.digitalpreservation.gov/partners/resources/pubs/wipo_digital_preservation_final_report2008.pdf The Commission of the European Union has established an initiative known as “i2010: Digital Libraries” to take up some of these issues. Under its auspices, the High Level Expert Group on European Digital Libraries issued a report in 2007 noting the limitations and restrictions in some preservation statutes and making recommendations for library practices. The report recommends that in countries that have a library exception for preservation, rightsholders should permit libraries to make multiple copies to assure effective preservation, and libraries should be able to make successive copies to meet the conditions of new technologies. The report includes various other recommendations, but significantly they are in the nature of agreed practices, rather than statutory changes.3 Austria DLawDigital copies may only be produced if the original is in the possession of the collection. Изключенията и ограниченията на авторското право в библиотеките и архивите 4Достъпът до дигитална информация е сериозно третиран консорциум от международни организации в доклад до дигитална информация от Женева, 25-29 май 2009 г. Международната библиотечна общност е убедена, че има неотложна нужда от ново разбиране за ролята на изключенията и ограниченията на авторските права през 21 век и от съответни действия на страните членки на Световната организация за интелектуална собственост да въведат необходимите разпоредби в националните си законодателства, уреждащи проблемите на достъп до дигитална информация. Особено се изтъква спешната глобална нужда от увеличаване обхвата на изключенията и ограниченията към закона за авторското право в полза на библиотечните услуги и достъпа до информация във всички части на света, които осигуряват свободния публичен достъп до дигиталните обекти. Процесите на дигитализация могат да се окажат заплашени не от технологични или организационни проблеми, нито дори от финансови затруднения, колкото от правно-нормативни ограничения - липсата на ефективни разпоредби за използването на дигитална информация и употребата на технологични мерки за защита ограничава функции, които законът за авторското право от дълго време възнамерява да поддържа. Действието на правните ограничения довежда до това, че цели масиви от произведения са фактически изгубени, а учените не са в състояние да получат необходимата информация, за да завършат своите изследвания, както и че огромно количество от текущо създавана дигитална информация не се събира и опазва систематично и затова е обречена на изчезване. Така се стига до застрашителната констатация, че „човечеството се изправя пред дигитално затъмнение в областта на историческата памет, хода на научните изследвания, развитието на знанието и културата, ако не се предприемат мерки за утвърждаване на изключенията и ограниченията на авторското право, които да регулират библиотечните дейности в световен мащаб“. Библиотечната общност заявява, че изключенията и ограниченията, поддържащи дългогодишната функция на закона за авторското право в обществото, трябва да се разглеждат като обществени права, балансиращи личните права за достъп до информация, които също са обект на авторскоправното законодателство. Те трябва да се приемат като съставна част от същинската функция на закона, като инструменти за подпомагане на иновациите, творчеството и икономическия растеж във всички части на света. Важна задача в организационния ред на дигитализацията ще е създаване на споразумение върху изключенията и ограниченията на авторското право за целите на обществения интерес, което да фиксира минимума изключения и ограничения, които да бъдат включени в националните законодателства в полза на гражданите, особено тези, засягащи достъпа за уязвими групи или социално приоритизирани сектори. Опазване и съхранениеБиблиотеката трябва да има право да прави копия на публикувани и непубликувани произведения от своите колекции с цел опазване и съхранение, включително при прехвърлянето на съдържание в различни формати. Копиране за цели на съхранениетоСедемдесет и две страни в момента имат разпоредби, позволяващи копиране за нуждите на съхранението. Шестдесет и седем страни позволяват на библиотеките си да репродуцират произведения с цел възстановяване или замяна и петдесет и три от тези изключения ясно разрешават на библиотеката да прави копия за депозиране в друга библиотека. Въпреки това, много от тези нормативни документи не са приложими към определени категории произведения, защитени от авторското право като аудиовизуалните материали и звукозаписите, и езикът им не е достатъчно ясен, за да бъде приложим към дигиталните материали. Библиотеките в повече от половината страни в света нямат законово оправдание за изпълнението на дейности, основни за тяхната мисия, а много по-голям брой страни нямат въобще законова сигурност при работа с дигитална информация. Неприложимост на разрешеното копиране за дигитална информацияИзключенията от авторското право с цел опазване и съхранение трябва да се прилагат еднакво към всички категории произведения с авторски права и към материали на всички видове носители и във всякакъв формат. На библиотеките трябва да бъде разрешено активно да опазват и съхраняват материали, застрашени от влошаване, увреждане или загуба. ДепозитЗаконите и системите за задължително депозиране трябва да се разширят и да включат произведения, публикувани във всички формати и да позволяват опазване и съхранение на този вид произведения. В това отношение българското законодателство е направило съществена крачка, която трябва да бъде последвана от поредица допълващи мерки и правни норми. Българско законодателство: Обекти на задължителното депозиранеЧл. 3.5 (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г.) На задължително депозиране подлежат: 1. произведения, тиражирани върху хартиен или друг носител по печатарски или подобен на него способ - печатни произведения, издадени от български физически или юридически лица; 2. произведения, тиражирани върху звуконосител, чиито продуценти са български физически или юридически лица; 3. произведения, тиражирани върху филмов носител, чийто продуцент, поне един от копродуцентите или производителите са български физически или юридически лица; 4. произведения, тиражирани върху електронен носител от български физически или юридически лица; 5. (нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г.) произведения в дигитална форма, публикувани в електронни комуникационни мрежи, предназначени за четене или възприемане по други начини, разпространявани за обществено ползване от български физически или юридически лица; Системата за задължителния депозит изисква организациите и отделните автори, произвеждащи документи в многобройни екземпляри да депозират един или повече екземпляри в определения за тази цел национален институт/институции. Това е най-важният инструмент за гарантиране пълнотата на националните библиотечни колекции и за това, че публикуваното наследство на нацията се набавя и съхранява за всички времена. Законовата база в областта на задължителния депозит често изключва определени категории произведения и нетекстови формати като звукозаписи и аудиовизуални материали. В много страни нормативната база за задължителния депозит не е актуализирана и не включва електронните публикации. Поради деликатното естество на дигиталните произведения законовата база на задължителния депозит трябва да включва допълнителна клауза, позволяваща опазване и съхранение на произведенията, в какъвто и формат да са те, въпреки разпоредбите в законите за авторското право, които не разрешават това. Въвеждане на дигитален депозитОсновният апел на изследвания и доклади за изключенията е насочен към понятието „дигитален депозит“. Според пропускането или специалните нови ограничения на дитигалните депозити съществено възпира дигитализацията (Бърел и Коулман, 2005).6 Да не се дискриминира депозитът на непечатни произведения е задача, която правилно е разбарана от българския законодател.7 Чл. 6, ал.1, 19. (нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г.) едно копие от произведенията в дигитална форма, разпространявани в електронни комуникационни мрежи. Чл. 6, ал.3. Когато печатно произведение се тиражира и на електронен носител, екземпляри от този носител се депозират в същото количество и по същия ред, както задължителните екземпляри от печатното произведение. Чл. 6, ал.4. (Нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г.) Когато печатно произведение се разпространява и в дигитална форма в електронни комуникационни мрежи, копие от него се депозира по същия ред, както задължителните екземпляри от печатното произведение.8 Образователни разрешения по авторското правоЗа дигитализация е от жизнена важност да осигурява съвременни образователни ресурси, поради което често се изисква автоматичен режим на осигурено право за копиране и разпространение в образователна среда. Трябва да бъде допустимо за произведения, законно придобити от библиотека или друга образователна институция, да бъдат предоставяни в подкрепа на обучението в класните стаи и дистанционното обучение по начин, който не ощетява носителя на авторски права. Библиотеката или образователната институция трябва да има позволение да прави копия на произведения в подкрепа на обучението в класната стая. Напредъкът в образованието би бил невъзможен, ако преподавателите, инструкторите или обучаемите трябва да искат разрешение всеки път, когато имат нужда да репродуцират материали за подготовка на уроци, преподаване, учене, инструктажи или други обучителни дейности. Неприемливо е да съществува административна инфраструктура, която да осигурява разрешение за копиране за всяка една образователна нужда. Новите технологии позволяват създаване на надеждна и сигурна виртуална обучаваща среда и нови, вълнуващи начини на обучение, учене и взаимодействие. Изключенията трябва да бъдат в крак с развитието на технологиите по начин, който позволява на утрешните студенти да извличат същите ползи, каквито са имали колегите им от епохата на печатното слово. Образованието е ключът към икономическото и социалното развитие и това е признато в целия свят.
Това е едно от най-широко приетите изключения и ограничения за правото на репродуциране в националните закони за авторско право. Нуждата на хора, които правят копия за различни некомерсиални цели във всекидневния живот, е идентифицирана от библиотекарите, които се натъкват на реалните потребности на отделни хора и организации, използващи защитените с авторски права материали за творчески, образователни и информационни цели. Би било крайно непрактично, ако трябва да се иска разрешение за всяко копие, още повече, че това би затруднило свободния поток на информация в обществото. Библиотеките трябва да могат да осигуряват на потребителите средства за репродуциране, независимо какъв е форматът на материалите. Договорът за авторско право на СОИС разрешава изключения, но малко страни са въвели изключения от правните си разпоредби, забраняващи заобикалянето, за да обслужват по-добре потребителите в библиотеките. Изключенията и ограниченията са правни принципи с нюанси и усложнения, които отразяват национални политики в публичния сектор. Използването на технологични мерки за защита свежда информационната политика до нули и единици, офлайн или онлайн, и с едно натискане на копчето отменя важни национални политики, замислени да бъдат в полза на обществото. Още повече, че много от нормативните разпоредби против заобикалянето бяха силно разкритикувани като неработещи. СОИС трябва да подкрепи едно проучване на изцяло нов подход към тези въпроси и да открие иновативни средства, отговарящи на целите на закона. Лицензионни договори и законни изключения (особено при дигитални обекти)Особено остро вниманиетотрябва да е насочено към ведомствени и фирмени политики за лицензионни и разрешителни режими, които повтороно отменят правото на копиране и разпространение (дигитализация). Не трябва да се допуска лицензионните договори да отменят изключенията и ограниченията. Целта и политиките, които определят изключенията и ограниченията, са израз на важни национални и международни принципи и не бива да се променят с договор. По-голямата част от дигиталните продукти, набавяни в библиотеки, са съпроводени от лицензи, които отхвърлят законните изключения и ограничения, подпомагащи библиотечните дейности. Така частният закон за договорите не зачита публичния закон за авторското право. Следователно, лицензионните условия, които спъват изключенията от авторското право, не трябва да бъдат валидни за библиотеките. Освен на лицензи за индивидуални произведения сме свидетели на появата на много общи лицензионни споразумения, които обхващат широк спектър от материали и поставят строги ограничения. Този род споразумения имат потенциала да предефинират правилата на авторското право за голям дял от интелектуалното наследство на дадена страна. Лицензионните споразумения не трябва да преначертават правилата за закрила на авторските права. В това отношение българският закон за авторските и сродните права влиза във видимо противоречие със закона за депозита като дефинира и преследва почти всяко дигитално копиране и публикуване.
Същият закон създава и общо ограничение чрез дефиницията за възпроизвеждане: … "възпроизвеждане на произведение" е прякото или непрякото размножаване в един или повече екземпляри на произведението или на част от него, по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, постоянна или временна, включително запаметяването му под цифрова форма в електронен носител.
Библиотеките са важни посредници в насърчаването на публичния достъп до информационни ресурси. Библиотеките и техният персонал се стремят да се придържат към закона и уважават легитимните интереси на носителите на авторски права. В изпълнение на своите задължения към обществото библиотеките в целия свят ежедневно управляват огромно количество информация, като неизбежно се сблъскват с въпроси на интерпретацията и прилагането на закона за авторското право. Библиотекарите, които по принцип не са професионално обучени в областта на правото, обикновено се нуждаят от отговори на собствените си въпроси, без да се обръщат за съвет към специализирани юридически услуги. В изграждането на дигитално съдържание и разширяването на дигиталните библиотеки правните ограничения и липсата на специализирани норми за изключения могат да създадат големи пречки и бели полета в трансфера на научното и културно наследство от традиционни към модерни технологични носители, както и да фрагментира достъпа и възможността за ползване на цялостни и комплексни ресурси. 1 Кратко описание на адрес English Studies On This Side: Post-2007 Reckonings (2010) -http://en.scientificcommons.org/57648551 2 Виж на http://books.google.com/books?id=G_py-K8WMuIC&pg=PA1&dq=English+Studies+On+This+Side:+Post-2007+Reckonings&hl=bg&ei=nwiuTNuYE8jBswaK0KXSDQ&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CCcQ6AEwAA#v=onepage&q&f=false 3 Report on Digital Preservation, Orphan Works, and Out-of-Print Works: Selected Implementation Issues, 18 April 2007, available at http://ec.europa.eu/information_society/newsroom/cf/itemlongdetail.cfm?item_id=3366. 4 Изложение на принципите върху изключенията и ограниченията на авторското право в библиотеките и архивите от Електронна информация за библиотеките (еIFL) - Международна федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA), Съюз Авторско право в библиотеките (LIBRARY COPYRIGHT ALLIANCE), Постоянна комисия по въпросите на авторското право и сродните му права към Световната организация за интелектуална собственост (WIPO), 18-а сесия. 5 Глава втора. ДЕПОЗИРАНЕ НА ПЕЧАТНИТЕ И ДРУГИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 42 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 06.07.2009 Г.) 6 Copyright Exceptions: The Digital Impact. By ROBERT BURRELL and ALISON COLEMAN. [Cambridge: Cambridge University Press. 2005. xxix, 310, (Appendices) 65, (Bibliography) 36 and (Index) 16 pp. Hardback £65.00. ISBN 0–521–84726–5.] 7 The present author found in the research for this report that others have struggled with the terminology of “exceptions” in a remarkably similar manner. See, for example, Robert Burrell & Allison Coleman, Copyright Exceptions: The Digital Impact (Cambridge: Cambridge University Press, 2005): 1. 8 ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ДЕПОЗИРАНЕ НА ПЕЧАТНИ И ДРУГИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 42 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 06.07.2009 Г.) Каталог: public -> files -> news news -> Еуропеана – виртуален дом на културното наследство на европа и българия даниела Петрова news -> Културните ценности на Националния исторически музей в контекста на Europeana news -> Старобългарският евхологий ръкописно наследство в пловдивската народна библиотека news -> Bulgarian-Swiss Cooperation Programme Reform Fund Linked to Civil Society Participation news -> Трезорът на националния археологически музей – бан в контекста на европеана news -> Регламент и график за провеждане на изложба базар на биологични продукти, произведени от български производители news -> Аз, долуподписаният/долуподписаната в качеството си на управител на news -> Програма 01. 10. 2010 13. 00 откриване Емил Стоянов член на Европейския парламент news -> Българското архивно наследство в контекста на проекта европеана news -> Европеана – приоритетен проект в политиката за дигитализиране на българското архивно наследство Изтегляне 145.4 Kb. Сподели с приятели:
|