Прологът на Йоан 1: 1-14 исагогични и тълкувателни проблеми
Изтегляне 47.48 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ “ ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ” ФАКУЛТЕТ ПО ХУМАНИТАРНИ НАУКИ
- Кратка за евангелиста Йоан. 1.1. Живот и дейност на евангелист Иоан.
ФАКУЛТЕТ ПО ХУМАНИТАРНИ НАУКИ КАТЕДРА ПО ИСТОРИЯ И АРХЕОЛОГИЯ ТЕМА: Прологът на Йоан 1:1-14 - исагогични и тълкувателни проблеми Подготвил: ……………., Проверил: ф. № ….., специалност …….., гл. ас. д-р Г. Йорданова редовно обучение. ШУМЕН, 2020 Кратка за евангелиста Йоан. 1.1. Живот и дейност на евангелист Иоан. Апостол Иоан (еврейски “мил на Бога”), бил син на галилейските жители Зеведей и Саломия. Зеведей бил състоятелен човек (Марк 1:20) и се занимавал с риболов при Галилейското езеро, според едни учени в град Витсаида, а според други – в град Капернаум. Родителите на апостол Иоан заемали видно място, което личи от факта, че апостол Иоан имал достъп в дома на първосвещенника и бил познат с него (Иоан 18:15). Майката на Иоан – Саломия, била една от жените, които следвали Иисус Христос и Му служели (Матей 20:20; 27:55-57; Марк 15:40-41; 16:1; Лука 23:49; Иоан 19:25). Според едни учени Саломия е била родна сестра на св. Богородица, а според други ѝ е била родственица, което е по-приемливо. Апостол Иоан, заедно с по-стария си брат Яков, получил добро възпитание и образование. Той бил ученик на Иоан Кръстител и заедно с апостол Андрей (брат на апостол Петър) тръгнал след Христос (Иоан 1:37). Предполага се, че тогава е бил двадесетгодишен. След първото си тръгване след Христос апостол Иоан придружавал Господа в Кана Галилейска, в Капернаум, в Иерусалим и се завърнал заедно с Него в родния си град, където отново се заловил с риболов. След затварянето на Иоан Кръстител в тъмница, Иисус Христос отново го повикал за свой ученик заедно с брат му Яков и братята Петър и Андрей (Лука 5:1-11). И оттогава апостол Иоан остава завинаги ученик на Иисус Христос. Апостол Иоан, заедно с Яков и Петър, са били първите и най-приближени ученици на Христос и присъствали при възкресението на Иаировата дъщеря (Марк 5:37; Лука 8:51); при Преображението на Христос (Матей 17:1; Марк 9:2; Лука 9:28) и при Христовата молитва в Гетсимания (Матей 26:27). На апостолите Иоан и Петър Иисус Христос поръчал да приготвят необходимото за Тайната вечеря (Лука 22:8). Братята Иоан и Яков били наречени от Христос “синове на гърма” – “воанергес” поради силата на своя дух, горещата си вяра и самоотвержената си преданост към Него (Марк 3:17). Веднъж майката на Иоан и Яков, Саломия, по пътя за Иерусалим, от желание синовете ѝ да бъдат по-близо до Христос, помолила Господ да разреши те да седнат до Него – единият отдясно, а другият отляво (Матей 20:20-28). Апостол Иоан бил обичният Христов ученик (Иоан 13:23; 19:25; 20:2; 21:7), който на Тайната вечеря се облегнал на Христовите гърди (Иоан 13:23). При кръста Иисус Христос поверил Своята Майка на Иоан (Иоан 19:26-27). Иоан изтичал на Христовия гроб преди апостол Петър, когато Мария-Магдалина съобщила, че тялото Христово го няма в гроба (Иоан 20:2). Апостол Иоан пръв познал Иисус Христос, когато Той Се явил на учениците Си при Галилейското езеро (Иоан 21:7). След възнесението на Иисус Христос апостол Иоан проповядвал в Иерусалим и в други места на Палестина. Присъствал при изцеряването на хромия от апостол Петър при Красните врати на храма (Деяния апостолски 3:1). Когато членовете на Синедриона им забранили да проповядват, те отговорили: “Съдете дали е справедливо пред Бога – вас да слушаме повече, нежели Бога” (Деяния апостолски 4:19). Апостол Павел нарича Иоан, Яков и Петър “стълбове на Христовата църква” (Галатяни 2:9). В Деяния апостолски се казва, че Петър и Иоан ходели в Самария (Деяния апостолски 8:14), за да извършат миропомазване на новообърнатите. Апостол Иоан присъствал на Апостолския събор (51 година) в Иерусалим. Останалата част от живота си той прекарал в малоазийския град Ефес. Кога точно е отишъл там не се знае, но се предполага, че около 67-70 година, във всеки случай преди разрушението на Иерусалим след написването на Посланието до Ефесяни от апостол Павел (62 година). През 95 година, тоест в четиринадесетата година от царуването на император Домициан (81-96 година), апостол Иоан бил заточен на остров Патмос, намиращ се в Егейско море (Откровение 1:9) [Евсевий Кесарийски, Църковна история, 3, 18]. В 97 година, при царуването на император Нерва (96-98 година) апостол Иоан се върнал в град Ефес. Че в Рим апостол Иоан бил хвърлян във вряло масло и че изпил отрова, и пак останал невредим, няма положителни сведения. Блажени Иероним съобщава, че апостол Иоан прекарал целия си живот в девство, като обичал да повтаря думите “Деца, обичайте се помежду си”. Св. Ириней Лионски съобщава, че апостол Иоан доживял времето на император Траян (98-117 година). Древното църковно предание свидетелства, че апостол Иоан достигнал дълбока старост – 105-106 години. Ефеският епископ Поликрат в писмото си до папа Виктор съобщава, че апостол Иоан бил погребан в Ефес. Гробът на апостол Иоан бил известен още през времето на Дионисий Александрийски (Евсевий Кесарийски, Църковна история, 25, 16). През първите времена на християнството бил построен в Ефес храм на името на апостол Иоан. При последните разкопки били намерени под този храм пет подземни помещения, разположени на кръст, в които се предполага, че били поставени и тленните останки на апостол Иоан, понеже според “Деяния на апостол Иоан” от Прохор, учениците на Иоан изкопали един кръстообразен гроб. Древната християнска писменост свидетелства, че евангелието от Иоан е писано в Ефес. Учените Холцман, Шенкел, Хаусрат, Юлихер и други отричат, че това евангелие е било написано от апостол Иоан и затова се стремят да покажат, че апостол Иоан никога не е живял в Ефес. Това твърдение обаче се оборва от учените Лютардт, Хилгенфелд, Евалд, Вайцзекер, Ренан, Б. Вайс, Теодор Цан и други, които защитават пребиваването на апостол Иоан в Ефес. Основания за това се намират у св. Юстин Мъченик, св. Поликрат, св. Ириней Лионски, Ориген, Тертулиан, Евсевий Кесарийски и други, които свидетелстват, че апостол Иоан е пребивавал в Ефес. Така Евсевий Кесарийски казва: “В това време в Азия се намирал още между живите обичаният от Иисуса апостол и също евангелист Иоан, който преди смъртта на Домициан се върнал от заточение на остров Патмос и управлявал азиатските църкви“ (Църковна история 3, 23). А Поликрат Ефески допълва: “В Азия са погребани всички началоводители… Също Иоан, който се бил облегнал на гърдите на Господа” (Евсевий Кесарийски Църковна история 5, 24, 3). Учените, които поддържат мисълта, че апостол Иоан не е бил в Ефес, се основават на думите на Папий, запазени у Евсевий Кесарийски: “Когато ми се случваше да срещна някой, който е общувал с презвитерите (апостолите), аз го разпитвах за словата на презвитерите: що Андрей, или що Петър е говорил, или що Филип, или що Тома, или що Иоан, или Матей, или някой друг от учениците на Господа, и що казват Аристион и презвитер Иоан, ученици на Господа” (Евсевий Кесарийски, Църковна история, 3, 39). Евсевий Кесарийски въз основа на тези Папиеви думи заключил, че в Ефес имало две лица с името Иоан: апостол Иоан от дванадесетте и презвитер Иоан – ученик на Господа, който написал Откровение. Дионисий Александрийски изтъква подобна мисъл: “Струва ми се, че друг (с името Иоан) от живущите в Азия (е автор на Откровение), още повече, че в Ефес, както казват, се намират две гробници, и всяка от тях се нарича Иоанова” (Църковна история 7, 25, 16). И в последно време някои учени, като Делф, Адолф Харнак и други поддържат мнението, че в Ефес е живял някой си презвитер Иоан (ученик на Иисус Христос в широкия смисъл на думата), а не апостол Иоан. Този презвитер съставил Откровение, трите послания и евангелието, приписвани на Иоан. Но в думите на Папий не се говори за две лица с името на Иоан, а за едно лице. Първият път Иоан се споменава заедно с другите апостоли, а втория път – заедно с Аристион, защото те двамата били още живи. Двете гробници, за които споменава Дионисий Александрийски, са принадлежали на едно лице – на апостол Иоан. Според едно древно предание апостол Иоан бил погребан вън от Ефес в една нива, но по-късно тленните му останки били навярно пренесени в град Ефес. Така се появяват две гробници под негово име. В древната християнска писменост никъде не се говори преди Дионисиево време за някой си “презвитер Иоан”, различен от апостол Иоан, защото тези две имена са за едно и също лице. Изтегляне 47.48 Kb. Сподели с приятели:
|