323
Тема седемнадесета. Стилът на устното публично общуване СЪДЪРЖАНИЕ НА УЧЕБНАТА ТЕМА
1.
Изкуството на публичната реч;
2.
Стил на реторическото общуване;
3.
Обществени табута.
ЦЕЛ: В този раздел студентите ще научат, че стилът на общуване е изкуство. Ослушайте се
как говорят около вас, включете радиото, телевизора и преценете критически онова което чувате. Слаб, форсиран, писклив, лаещ, груб, пресипнал, сипкав, хрипкав, квакащ, задавен, гърлен, стегнат, треперещ, закрит, носов, гъгнещ, монотонен, поривист – няма да ви стигнат прилагателните, за да маркирате отклоненията от нормалната звучност. Необходим е стил и ясна реч за публичното общуване. Как се постига това – четете...
1. Изкуството на публичната реч Ясна мисъл, ясна реч, ясен обществен интерес - така великият
Аристотел определя добрата публична реч. Университетският професор, политикът, мениджърът, търговският посредник,
журналистът, артистът, всички които говорят публично, всички, които искат чрез словото да накарат събеседника, слушателя, контрагента да започне, продължи,
прекъсне, завърши нещо трябва да проумея няколко неща. Първо, словесното им послание трябва да бъде чуто, второ – да бъде разбрано, трето – да бъде прието. Не е важно дали използваш микрофон или говориш „на живо‖, ако гъгнеш, фъфлиш, изяждаш окончанията на думите, давиш края на фразата, ти принуждаваш събеседниците или слушателите да правят усилия да чуят и разберат думите. Човек е едноканална система. Насочвайки вниманието върху чуването, той си създава проблеми с разбирането. За какво
общуване може да става дума, когато се нарушава системата „източник на информацията –
324 съобщение – получател‖. Стилът оформя речта и ефекта от нея, а щом речта като такава я няма – какво ще оформя? Следователно преди да говорим за стилът на устното публично общуване трябва да е налице онова, което гарантира яснотата на словото като транслатор на нашите мисли – ясната, отчетлива, звучна, благозвучна реч.
Да усвоиш изкуството на публичната реч, означава да развиеш способността чрез звучащото слово да предаваш нюансите на човешките чувства и мисли. Без овладян и трениран гласоворечеви апарат не сме в състояние да направим това. С какво да започнем тренинга? Отговорът се налага сам: да се опрем на природата на речеобразуването. В основата на тази природа е фактът, че когато човек говори извършва действие,
мотивирано от миналите, сегашните, бъдещите негови нужди или намерения. Ако детето вика „Мама!―, във вика му ще дешифрирате различни постъпки: вика я да дойде, търси защитата, иска да го оставят на мира, възкликва от страх и т. н. Щом от люлката речевото поведение се диктува от ситуацията, произнасянето на всеки звук трябва да се разглежда като действен акт. Точно затова при работата по развитието на гласоворечевия апарат трябва да подчиняваме всички елементи на тренажа на гласообразуването и словообразуването на ясно формулирана задача, обусловена от (или обуславяща) действие.
Сподели с приятели: