I. Когато психиатърът оценява даден случай, в главата му протичат два типа процеси:
1. Търси общите черти, типичното в случая - по какво този пациент прилича на други пациенти. Вследствие на този процес психиатърът редуцира, класифицира преживяванията на пациента в определени категории и така се "раждат" симптомите, синдромите, диагнозите. Този тип мислене е характерно за т.нар "твърди" науки (химия, биология, физика и др.). Първият тип процеси са НОМОТЕТИЧНИ. Крайният продукт от този процес е ДИАГНОЗАТА.
2. Вторият тип процеси са насочени към откриване на уникалните черти на пациента, специфичните му белези, по какво неговото заболяване се отличава от заболяването на други пациенти. Този тип мислене е по-характерно за науки като антропологията и т.н. Процесите се наричат ИДИОГРАФСКИ (идиографични). Крайният продукт е ФОРМУЛИРОВКАТА ПО СЛУЧАЯ.
II. Когато се изработва формулировката по случая, психиатърът си задава три взаимосвързани въпроса: Защо точно този пациент, точно в този момент от живота си се разболява от точно тази болест?
