Р е ф е р а т по дисциплината „Конституционно право на Република България“
Изтегляне 44.86 Kb.
|
Свързани:
конспект УРОК 1, Македонски научен институт Българската общност в Албания е призната още през 1921 г , Анализ на качеството на образованието 2021-2022 учебна година
- Навигация на страницата:
- Изготвил: Проверил: Тема 1. Политически права и свободи - място в системата на правния статут на гражданите - обща характеристика. Класификация.
|
Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“ Р Е Ф Е Р А Т по дисциплината „Конституционно право на Република България“ Изготвил: Проверил: Тема 1. Политически права и свободи - място в системата на правния статут на гражданите - обща характеристика. Класификация. Политическите права са сред най-важните права на гражданите, предвидени още в първите конституции. Те дават възможност всяко лице, отговарящо на минималните законови изисквания, да се включи в обществено-политическите процеси. Тези права позволяват на индивидите да участват в управлението на държавата и в определени случаи да решават непосредствено държавни дела. Те създават условия за включване на гражданите в политическия живот и преди всичко – в осъществяването на публичната власт.1 Под „политически права“ в настоящата разработка разбираме следните основни права: избирателно право (активно и пасивно); право на участие в референдуми и други форми на пряка демокрация; право на участие в политически партии; право да се заема и изпълнява държавна служба. Основание за това дава чл. 25 от Международния пакт на ООН за граждански и политически права, който признава на всеки гражданин правото и възможността, без каквато и да е дискриминация и без неоснователни ограничения: да взема участие в ръководенето на обществените работи пряко или посредством свободно избрани представители; да гласува и да бъде избиран в истински, периодично провеждани избори, при всеобщо, равно и тайно гласоподаване, гарантиращо свободното изразяване на волята на избирателите; да има достъп при общи условия на равенство до държавните служби в своята страна. Следователно най-значимите политически права, утвърдени и в международен план, са избирателното право, правото на участие във форми на пряка демокрация и правото да се заема и осъществява държавна служба. Следва да се посочи, че всеки конституционалист поддържа собствено становище по отношение на това кои права следва да се считат за политически. Е. Танчев например включва в тази група следните права: правото на мнение без оглед начина на неговото изразяване (чрез слово, звук, изображение), забраната за цензура, правото на информация, избирателното право (активно и пасивно), свободата на митингите, събранията и политическото сдружаване, както и правото на петиции и жалби до държавните органи.2 Обратно, проф. Емилия Друмева анализира в групата на политическите права само избирателното право, правото на участие в допитвания до народа и правото да се заема и изпълнява държавна служба.3 Доц. Наталия Киселова класифицира политическите права в следните групи: право на политическо мнение; право на пряко участие в допитвания до народа; избирателно право; право на мирни събрания; право на политическо сдружаване.4 В класическите конституции политическите права са предоставяни само на собствените граждани. В съвременността обаче тези права разширяват своя обхват и могат да имат за титуляри и някои категории чужденци, които населяват държавата. Критерият „гражданство” в наши дни все по-често се измества от местопребиваването, уседналостта и други фактически категории при определяне интензитета на правната връзка между лицето и определена територия. Конституцията на Република България (КРБ) първоначално предвиди политически права (най-вече избирателно право, което се разбира като политическо право par excellence) само за българските граждани. Присъединяването на страната ни към Европейския съюз (ЕС) обаче предизвика промени в законодателството в тази връзка. Промениха се не само Конституцията, но и други нормативни актове, и то не само в частта за политическите права на гражданите, но и по отношение на редица други права, свободи, както и правомощия на органите на публичната власт. Към момента основните политически права на гражданите, предвидени в Конституцията, са уредени в няколко конституционни разпоредби и доразвити законодателно. Всички те се базират на върховния принцип на народния суверенитет, установен в чл. 1, ал. 2 от КРБ – цялата държавна власт произтича от народа и се осъществява от него непосредствено или чрез органите, предвидени в Конституцията. По-конкретно участието на народа в управлението и в политическия живот се основава на следните текстове на КРБ: - съгласно чл. 10 изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване; - чл. 11 установява параметрите на политическия живот в страната. Посочено е, че последният се основава върху принципа на политическия плурализъм. Нито една политическа партия или идеология не може да се обявява или утвърждава за държавна. Партиите следва да съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите. Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт. От своя страна сдруженията на гражданите съгласно чл. 12 служат за задоволяване и защита на техните интереси. Сдруженията обаче, включително синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии. Посочените разпоредби се допълват от чл. 44, предвиждащ правото на свободно сдружаване, което обаче не е неограничено; - основното политическо право – избирателното, има за своя основа чл. 42 от КРБ, съгласно който гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа. Организацията и редът за произвеждане на избори и референдуми се определят със закон. Изборите за членове на Европейския парламент (ЕП) и участието на граждани на ЕС в избори за местни органи също се уреждат със закон. В сферата на местното самоуправление това право се допълва и от чл. 136, съгласно който гражданите участват в управлението на общината както чрез избраните от тях органи на местно самоуправление, така и непосредствено чрез референдум и общо събрание на населението, като границите на общините се определят след допитване до населението (предвидено в Закона за административно-териториалното устройство на РБ като местен референдум); - Конституцията определя и параметрите на пасивното избирателно право, но само по отношение на някои длъжности. Съгласно чл. 65 за народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода. Кандидатите за народни представители, които заемат държавна служба, прекъсват изпълнението й след регистрацията си. Съгласно чл. 93, ал. 2 от КРБ за президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който отговаря на условията за избиране на народен представител и е живял последните пет години в страната; - политически права са и тези, свързани със заемането и осъществяването на държавна служба. Съгласно чл. 116 от КРБ държавните служители са изпълнители на волята и интересите на нацията. При изпълнение на своята служба те са длъжни да се ръководят единствено от закона и да бъдат политически неутрални. Съобразно посочените конституционни разпоредби основните политически права са доразвити в действащото законодателство. В настоящото изложение ще бъдат изследвани промените относно избирателните права на гражданите, правото им да участват във форми на пряка демокрация и в политически партии, както и да заемат държавна служба. След присъединяването на Р България към ЕС у нас се прилагат специфичните разпоредби относно политическите права на гражданите на ЕС, установени в актовете на Съюза. Съгласно чл. 39 от Хартата на основните права на ЕС всеки гражданин на Съюза има право да избира и да бъде избиран в изборите за Европейския парламент (ЕП) в държавата членка, в която пребивава, при същите условия, както и гражданите на тази държава, като членовете на ЕП се избират чрез всеобщо, пряко, свободно и тайно гласуване. По отношение политическия плурализъм и възможността на гражданите да участват в политически организации не беше извършена промяна в относимите разпоредби на чл. 11, чл. 12 и чл. 44 от КРБ. Партиите са основните субекти, които съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите. Закономерно бе запазена забраната за образуване на политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт, а също и забраната сдружения на гражданите, включително синдикални, да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии. В литературата се сочи, че партиите са специфична форма на сдружаване на гражданите, чиято основна цел е завоюването на политическата власт в държавата, участието в управлението. Това ги отличава от всички други сдружения със стопанска или нестопанска цел. За партиите, както и за всички организации се прилагат ограниченията по чл. 44, ал. 2 от КРБ – забранени са организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури, или се стремят да постигнат целите си чрез насилие. В Изборният кодекс (ИК) от 2011 г. са кодифицирани изборните правила (с изключение на тези относно Великото Народно събрание), уреждащи активното избирателно право, правото да се избират народни представители, президент и вицепрезидент. Действащият втори Изборен кодекс от 2014 г. също урежда въпроса за гражданството като условие за участие в избори, като премахва спорната забрана за гражданство извън ЕС на кандидатите за общински съветници, кметове и евродепутати. Друго важно политическо право е правото на участие във форми на пряка демокрация. Референдумите и гражданските инициативи са утвърдени като съществено допълнение и опора на представителната демокрация в много съвременни демократични държави. След членството на България в ЕС, през 2009 г. бе приет сега действащият Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС). Съгласно чл. 3 ЗПУГДВМС прякото участие се осъществява чрез референдум, гражданска инициатива, европейска гражданска инициатива (по смисъла на чл. 2, т. 1 от Регламент (ЕС) № 211/2011) и общо събрание на населението. Референдумът може да се произвежда на национално и местно ниво. Гражданската инициатива може да се провежда на национално, европейско и местно ниво, а общото събрание на населението - на местно ниво. Въвеждат се правила относно европейската гражданска инициатива, като изявленията за подкрепа се събират на хартиен носител и по електронен път, а законът урежда само някои процедурни и технически изисквания. По-важният въпрос е този относно имащите право на глас в различните форми на пряка демокрация. Съгласно чл. 4 ЗПУГДВМС право да гласуват на национален референдум имат гражданите на Република България с избирателни права, които имат постоянен адрес на територията на страната към деня на насрочване на референдума. Право да гласуват на местен референдум и на общо събрание на населението имат гражданите на Република България с избирателни права, които имат постоянен или настоящ адрес, когато той е различен от постоянния, на територията на съответните община, район, кметство, населено място, квартал през последните 6 месеца преди насрочването на референдума. Следователно съгласно ЗПУГДВМС гражданите на други държави – членки на ЕС, не могат да гласуват на местни референдуми, както и да участват в общи събрания на населението. Действително промяната в КРБ от 2005 г. (т.нар. европейска поправка) не изисква предоставяне право на гражданите на ЕС да инициират или дори участват на референдуми и в произвеждането на други форми на пряка демокрация. Поставя се обаче въпросът дали така не се достига до несъгласуваност между нормативните актове. При преобладаващия представителен характер на демокрацията в съвременния свят може да се приеме, че след като гражданите на ЕС имат право да гласуват в РБ на местни избори и избори за ЕП, те придобиват определено влияние върху протичането на обществено-политическите процеси у нас. Поради това би било логично да им се предостави и правото да гласуват на местен референдум и общо събрание на населението, с оглед постигане на правна симетрия и действително участие в обществено-политическите процеси в административно-териториалната единица, където живеят и са се установили трайно. С оглед гарантиране устойчивостта и неотменимостта на това право считаме, че ако същото бъде въведено, това би трябвало да стане с промяна в КРБ. В заключение, политическите права на гражданите придобиха нови измерения след членството на Република България в ЕС. Въведени бяха нови критерии при упражняване на избирателните права, като в избирателния корпус бяха включени и гражданите на другите държави – членки на ЕС, при спазване на определени изисквания. Към настоящия момент процесът на усъвършенстване на нормативната уредба на политическите права на гражданите не е приключил. Следва да се обмисли въвеждането на право на гражданите на ЕС да участват и в местните форми на пряка демокрация при същите условия, при които имат право на глас. Това би било в интерес на правната сигурност и правната симетрия. Естествено правната уредба не може да бъде предопределена веднъж завинаги и предвид предизвикателствата пред съвременните общества тя неминуемо ще претърпи и последващо развитие. Важно е при извършване на конституционни и законови промени винаги да се търси баланса между правата на отделните граждани, възможността им действително да се включат в обществено-политическите процеси, от една страна, а от друга страна - изискванията на националния интерес и отговорното и компетентно държавно управление. Изтегляне 44.86 Kb. Сподели с приятели:
|