Реферат дисциплина: Социология

Изтегляне 31.49 Kb. Дата 20.03.2023 Размер 31.49 Kb. #116965 Тип Реферат

Навигация на страницата:

• Дисциплина

ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ „НЕОФИТ РИЛСКИ”- гр. Благоевград Стопански факлултет Професионално направление „Икономика” РЕФЕРАТ Дисциплина: Социология Тема: Устройство на идеалната държава в книгата на Платон – „Държавата” Изготвил: Димитър Илиев Терзийски Факултетен №: 14150321103 Спец.: Проф. направление „Икономика” II курс, редовно обучение, бакалавър Роден през 427 г. пр.н.е. – 347 г. пр.н.е. в Егина, близо до Атина. Платон произхожда от атинска аристокрация. Родоначалник на рода е цар Кодра. Истинското име на Платон е Аристокъл, името Платон е прозвище и произтича от външния му вид. Основоположник е на прочутата Академия, която просъществува 915 г. Автор е на повече от 30 произведения. Той използва диалогична форма на изложение. Диалогът има и художествена стойност и е проява на диалектически начин на мислене, проява на педагогически функции. В повечето случаи диалогът е първо диалог със самия себе си. Платоновият свят е освободен от мита, вече е инструмент на рационално-понятийното мислене. В първите 2 глави от книгата си “Държавата” Платон ни запознава подробно с различните мнения относно произхода и значението на понятието “справедливост”, както и с това кое е по-полезно за човека – правдата или несправедливостта. В течение на разговора със своите събеседници той стига до идеята да разгледа човешката справедливост в контекста на държавната такава, като изгради “идеалната държава”, предполагайки, че качествата, които тази държава ще притежава, ще се отнасят със същата сила и за отделния човек. Да се достигне до това обаче се оказва нелесна задача, затова Платон с помощта на събеседниците си започва да изгражда своята идеална държава от самите й основи, смятайки, че само така може да се достигне до същността на проблема. Причината за възникването на всяка държава според текста е невъзможността на отделния индивид да задоволява сам своите потребности. Поради тази причина той започва да се стреми към задоволяването им в рамките на дадено общество. За да е възможо такова задоволяване на човешките потребности е необходимо разделение на труда. Това означава всеки индивид в общността да прави именно това, за което е природно предопределен, като се приема, че всеки се ражда без да е подобен на всички други в началото. Именно това предположение води към идеята за разделението на труда. Никоя държава сама по себе си не е в състояние да възпроизведе всички суровини и материали, необходими за нейното успешно съществуване. Оттам идва и питането как тя ще успее да си ги достави, и така се стига до идеята за търговията и за създаването на търговско съсловие. Търговците са хората, които осъществяват размяна на стоки не само в рамките на даденото общество, но и с други държавни формирувания. За да бъде на лице този процес, според Платон производството трябва да навлезе в нова фаза, а именно от фазата на самозадоволяване да премине към тази на създаване на стоки в излишък, които да служат за размяна и търговия. Друга идея, застъпена в текста е тази за припокриването на занаятите. Пример за това е невъзможността на един занаятчия да изпълнява функциите си, без да получава материали за това, изработени от друг занаятчния. Намример дърводелеца не може да сече без брадва, която се изработва от ковача и т.н. По този начин Платон формира началните обществени взаимоотношения като раздяла на труда, търговия и припокриване на занаятите. В текста се споменава и за битови нужди като разнообразна храна, строителство и наличие на обслужващ персонал, като се набляга на факта, че те не са били нужни при изграждането на първата, най-примитивна държава, но вече са се превърнали във водещ фактор. Следващият широко застъпен въпрос в текста е този за стражите на новоустроената държава. Именно този въпрос е смятан от Платон за първостепенен, и на него е отделено изключително голямо внимание. Според него идеалният страж трябва да притежава освен добри физически данни, и изрядни психически такива. Направена е интересна съпоставка между природата на благородното куче и природата на благородния юноша, като се изтъква, че и двамата имат острота на чувстване, бързина и сила. Гневливия дух също е посочен като задължително качество за добрия страж, защото под негово въздействие душата става напълно безстрашна и непобедима. Друго качество на добрия страж е и философското мислене. Отново е направена съпоставка с кучето, като Платон заявява: “Щом кучето види непознат, то се сърди, макар да не е претърпяло нищо лошо от него, а види ли пък познат, то се умилква ласкателно, макар че не е получило от него никога нищо добро...” Това според него е признак на любознателност, а любознателността и философстването, изтъква автора, са едно и също. Така се ражда и представата, че добрия пазач трябва да бъде философстващ, гневлив, бърз и силен по природа. Да се оформи един човек като идеален страж според горепосоченото определение, никак не е лека задача. Именно пътят, който трябва да извърви младежа, преди да се превърне в страж, е разгледан в следващите глави. Автора задава основния въпрос “Какво е впрочем това възпитание? Или е трудно да се намери по-добро от това, което е намерено отдавна? Едното е гимнастиката, и се отнася до тялото, а другото е музиката и се отнася до душата”, и уточнява, че към музиката отнася и словесността. Музикалното възпитание, от своя страна трябва да бъде извършено на два етапа – като се започне с лъжата, и се продължи с истината. С това автора има предвид, че първо се започва с разказването на приказки, които сами по себе си са един вид лъжа, макар да съдаржат и нещо истинско в себе си. Музикалното възпитание предхожда гимнастическото, и то трябва да бъде извършено, след като нещата, които достигат до ушите на младите стражи, преминат през старателна предварителна цензура. Във времената, в които се развива действието в разказа, най- разпространени са били разказите на религиозна тематика, които често са били с участието на богове или техните деца. Именно огромна част от тези разкази трябва да бъдат спестени на подрастващите войни според Платон. Става дума за разказите, в които се говори за божествената ярост, предизвикала злини на хората. Той защитава тезата си с думите : “Понеже никаква друга причина за доброто не трябва да търсим освен бога, то трябва да потърсим някакви други причини за злото, освен бога”, и допълва: “бог прави само това, което е справедливо и добро, и наказаните имат полза от наказанието си. Да допуснем, че понасящите наказание са нещастни, но не е позволено поетът да твърди, че бог е виновен за това нещастие.” С други думи в идеалната държава трябва да бъде забранено да се хвърля вина върху Бога за хорските злини и несгоди. Друга важна теза за образа на божественото е изложена по-нататък в текста. Даден е примера, че здравото тяло трудно се поддава на болести, и не се изменя. Същото се отнася и за здравата къща, която е устойчива на разните климатични условия. Това правило важи за всичко здраво в природата, като е изтъкнато, че всичко здраво по тази логика е и добро. Поради факта, че Бог е съвършен, то той е и най-добър, следователно като доброто тяло и добрата къща, той също не се изменя. Именно на базата на това логическо разсъждение автора отхвърля широко застъпената в античността теза, че Бог приема всякакви форми, и дори понякога слиза сред хората, предрешен като един от тях. Такива разкази също попадат под ударите на религиозната критика, и трябва да бъдат забранени за разказване, твърди строителя на идеалната държава. Все пак той допуска, че Бог е способен да се измени, и да приеме човешки образ, например. Но това според него той никога не би направил именно поради неговата съвършенност. : “Ако се променя, необходимо е да се променя в нещо по лошо, понеже твърдим, че бог няма недостатк по отношение на красотата и добродетелта”. Следователно е невъзможно бог сам да пожелае да се изменя, и да стане по-лош, отколкото е сега. Според автора да се представя бог като несървършен, жесток и т.н. – нещо, което правят поетите, е лъжовно, а лъжата, твърди той е ненавистна на богове и хора, и е чужда на духовното и божественото. Лъжата е въвеждане в заблуда, а това е порок на невежата. След като е достигнато до това схващане, е направено заключението: “Следователно бог е същество просто и истинско в дела и думи и нито сам се изменя, нито измамва другите с призраци, нито с думи, нито чрез изпращане на знамения, нито наяве, нито насън.” След като е направена внимателна оценка на божествения образ, основателите на идеалната държава се заемат със задачата да определят какво е значението на поезията за формирането на музикалното образование у стражите. Очевидно е, че за да е храбър и дееспособен един воин, то той не бива да се бои както от вътрешните и външните врагове, така и от смъртта. А за да не изпитва такъв тип страхове, то той трябва от ранно детство да бъде възпитан по подходящ начин. Именно това е и причината за следващата поетическа цензура. Платон изключва възможността стража да е възпитан от стихотворения, говорещи за ужасния отвъден свят, за тъга и страх, за чувственост и нежност и да се превърне в добър войник. Той смята, че такъв тип поезия е недопустима за изучаване и разказване пред младите жители на идеалната държава. За да бъде войнът войн, то той трябва да премахне от душата си скръбта и тъгата (дори да става дума за починал близък). Също така и смеха не е добродетел на стражата. Смехът е за простолюдието. Отбелязано е, че “не трябва да се допуска някой да докарва до смях хора, които са достойни за уважение, а още по-малко това подхожда на боговете”. Чрез тази поредица от физически и психически усъвършенствания е изграден образа на идеалния воин – физически здрав, силен и издръжлив, нечувстващ страх и болка, и пренебрегващ чувствата. Само такива хора могат да бъдат достойни бранители на обществото. Още един въпрос е широко застъпен при изграждането на личноста на война, а именно въпроса за въздаржанието. Въздаржанието се приема за антоним на желанието, а желанието води до слабохарактерност. Под желание се разбира желания за неща като алчност, скъперничество, плътски удоволствия и много други, които по никакъв начин не са пристойни за хората, бранещи идеалната държава. Именно затова въздаржанието е издигнато във висша добродетел, и е превърнато в морален закон, който всеки е необходимо да спазва. Следващият разгледан въпрос е този за изразните средства на поезията. Поезията от своя страна притежава два стила – този на подражанието и този на разказа. Докато автора разказва, то той говори от първо лице, а при подражанието той говори от името на друг човек (героя в разказа). Поради факта, че при разказа всичко е ясно и няма два вида разказ от първо лице, Платон насочва вниманието си към стила на подражание в контекста на това как то може да се отрази върху формирането на психиката на стражите. Най-общо той достига до извода, че подражанието е приемливо само тогава, когато се подражава на човек, достоен за уважение, и е допустимо за стражите само тогава, когато те подражават на “това, което е близко до тяхната служба, за да станат мъжествени, разумни, благочестиви, свободни и с всички други подобни качества”. Изтъкнато е схващането, че е крайно недопустимо да се подражава на недостойния човек, защото по този начин подражателя пада на неговото ниво. В заключение автора заявява: “необходимо е да можем да разпознаваме безумните и порочни мъже и жени, но не трябва да вършим това, което вършат те, и не бива да им подражаваме”. С това си изказване Платон показва крайно отрицателното си мнение към порочността, приравнявайки я дори към безумието. За да се достигне високо ниво на интелелтуално и душевно развитие според строителите на идеалната държава, е необходима простота. Простота в религията, в музиката, дори в занаятите, а именно всеки да върши това и само това, в което е добър, и да не се захваща с несвойствени за себе си задачи и начинания. Същото се отнася в пълна сила и за музиката. За да достигне музиката най-добре до душата на човека, то е необходимо тя да бъде най-проста като мелодия. Сложността само излишно натоварва и затормозява. В текста се говори за премахване на музикални инструменти като тригони, пиктиди, флейти и други многострунни инструменти, и заменянето им с лира, цитра и дори овчарска свирка. Всичко това се прави с цел очистване на държавата. Неините създатели явно не желаят тя да тъне в разкош, и не намират за необходимо усложняването на която и да било обществена или културна дейност. Изглежда, че те строят държавата си на принципа “духовния и социалния просперитет се градят чрез простотата и рационалността на действията”. Опростяването по никакъв начин не бива да бъде оприличавано на неритмичното например. По този въпрос автора заявява: “неблагоприличното, неритмичното, нехармоничното са братя на злословието и злонравието”. Необходимо е държавата да бъде напълно очистена от всички вредни за неиното развитие влияния, било то в строителството, музиката и в каквото и да е друго. За да не се изроди душата и да се изпълни несъзнателно със зло, е крайно необходимо художниците, музикантите и другите хора на изкувството да пресъздават само красивото и полезното в своите творби, защото в противен случай техните произведения биха влияли пагубно върху душата на младия човек. Освен от естетически некрасивото обществото трябва да бъде очистено и от прекомерната страст, смятат неговите създатели. Те правят съпоставка между безумието, в което изпада човек под влиянието на прекомерната скръб с това, до което води прекомерната страст. И в двата случая според тях то е пагубно за човека. От тук се ражда и понятието за “правилната любов”, която е нещо противоположно на страстната любов. Правилната любов е рационалната любов, любовта без крайности, а не тази, която обзема цялото същество. Иманно такъв вид любов е толерирана в идеалното общество на Платон, защото за него всички чувства, водещи до крайност и до личностна промяна, са вредни и ненужни. Освен с музика, младежите трябва да бъдат възпитавани и с гимнастика. Този процес трябва да започне от тяхното детство, и да продължи през целия им живот, казва Платон. Той заявява следната ключова фраза : “ Аз не мисля, че доброто тяло със своите собствени добри качества прави душата добра; но обратното добрата душа със своята собствена добродетел прави тялото възможно най- добро.” След това в текста са изложени идеите на автора за тренировъчния и хранителния режим, който трябва да бъде спазван от младите войни, за да се превърнат те в добри защитници на държавата. И тук е наблегнато на въпроса за простотата, като се казва : “ Простотата в музиката създава в душата мъдрост, а простотата при гимнастиката създава здраве в тялото.” Интересна теория излага Платон в твърдението си, че честото ползване на съдии и лекари е срам за обществото. Според него това говори за недобра здравна и правно-морална култура. Честото прибягване до лекарска помощ е признак на нездраво физически общество, а честото ходене по съдилища – за недобре правно устроено такова. Въпросът за боледуването е разгледан и от една друга гледна точка, а именно, че хората боледуват по различен начин в зависимост от социалното си положение. Като доказателство за тази теза е посочен примера, че ако да речем се разболее един строител, то той веднага изпива лекарството си, и се връща на работа, докато висшата класа има време за боледуване, и е склонна да се отдава на по-продължително лечение. Оттук следва и заключението, че добрите лекари трябва да практикуват занаята си различно спрямо различните хора, дори те да са болни от еднакъв вид болест. Друго интересно мнение е това, че неизлечимо болните не бива да се ползват от лекарски грижи, защото те могат да бъдат само вредни както за себе си, така и за обществото. Веднага след като са разгледани качествата на лекарите в идеалната държава, се посочват и добродетелите на съдиите в нея. Според автора те задължително трябва да бъдат стари хора, които сами са грешили, но не са и порочни, защото “порочността не може да познае нито добродетел, нито себе си”, докато честния и добродетелен човек “с течение на времето добива познание за себе си и за порочността.” След като е направена подробна характеристика на така важните за държавата лекари и съдии, започва дискусия относно това как професията на човека формира и неговата личност. Даден с следния пример : “ занимаващите се прекалено с гимнастика стават по- жестоки от допустимото, а занимаващите се прекалено с музика стават по- нежни, отколкото е позволено.” Това за пореден път подчертава идеята на Платон, че човек не бива да изпада в крайности, а така да комбинира заниманията си, че да може да извлече оптималното от всяко. След като и точните професионални функции в идеалната държава са уточнени, се пристъпва към изключително важният въпрос какви качества трябва да притежават управниците и стражите на държавата. Досега от текста става ясно, че за Платон след управляващите стражите са втори по значение в градящото се общество, затова неслучайно в случая те са поставени на едно ниво. От текста също така разбираме, че според автора управниците също са един вид стражи – по- висши по своето предназначение и функции, но все пак стражи. Застъпено е мнението, че когато е създавал хората, Бог е примесил със злато тези от тях, които са създадени да управляват. Тези, които пък са отредени за техни помощници, са със сребърен примес, а замеделците и другите занаятчии са примесени с желязо и мед. Веднага след това е изложена теорията за ненаследствеността. Пример за нея е ако да речем човек със златен примес има за свои наследник такъв с железен или меден, то той не трябва по никакъв начин да се опитва да го направи свои наследник на поста си, а да го изптари да върши работата, за която е предопределен от боговете. По този начин чрез стриктен подбор трябва да се изгражда идеалното общество не по принципа на наследствеността, а по този на личните качества. Изложената след това теория относно грижите за стражите и техния социален статус, до голяма степен се различава от казаното до момента. Най общо казано автора иска да напарви така, че в своята идеална държава стражите да не разполагат с ценна частна собственост. Това му желание е породено от съображения за сугурност, защото той смята, че притежавайки ценности като злато и земи за обработване например, стражите се превръщат от пазители на реда и териториалната цялост в земеделци и вражески настроени деспоти, и по този начин през целия си живот те ще бъдат мразени, и обект на интриги , а това е крайно недоупстимо. Автора не твърди, че стражите не трявба да притежават частна собственост като дом например, но според него те не бива да имат достъп до злато, сребро и други ценности, и трябва да живеят на принципа на колективното благо. След представеното логично следва въпроса за това доколко ще бъдат щастливи стражите, поставени в такива условия – въпрос, на който автора дава следния отговор : “но ние основаваме нашата държава не с цел да направим изключително щастлива една част от народа, но по възможност да бъдат щастливи всички граждани.” , като добавя “Затова не ни карай да приспособяваме към стражите такова щастие, което ще ги напарви всичко друго, но не и стражи.” Много интересно виждане е изразено и относно класовото разделение на бедни и богати. Даден е следния пример “Смяташ ли ти, че забогателият грънчар ще има желание да се грижи за своето изкувство?” и “или пък този, който поради бедността не може да си досатви необходимите инструменти... нали ще прозивежда по- лоши предмети, а своите синове или другите, които ще учи ще направи твърде лоши занаятчии.” По този начин Платон иска да покаже, че класовото разделение е вредно за неговата идеална държава, а начина да бъде ликвидирано напълно това разделение може да бъде само един – ликвидация на паричните средства. На въпроса на събеседника си няма ли премахването на паричните средства да направи по-слаба държавата, автора отговаря по следния начин : “ Колкото и да е малка една държава, в нея има две враждуващи помежду си държави. Едната е държавата на бедните, а другата – на богатите.” С тази си реплика той иска да покаже, че премахването на финансовите средства може да направи държавата само по-силна вътрешно, а съответно и по-способна да се противопоставя на външен враг. Седващият засегнат въпрос е този за границите на идеалната държава. По този повод в текста е казано “ние ще поръчаме на нашите пазачи и това основно правило : Да се стараят по всякакъв начин държавата нито да остане малка, нито пък да е много голяма, но самозадоволяваща се и единна.” Сметнато е за правило, че ако една държава тръгне добре, то тя върви като увеличаващ се кръг. След като е уточнено и граничното положение, следва кратко изложение на общото възпитание, което трябва да получат младите стражи, а то в най- общи линии се състои в следното :почитане на по- старите, грижа за подобаващия външен вид, неотклоняване от остановените традиции и др. общи принципи. По въпроса за писаните норми създателите на новата държава стигат до извода, че не са необходими много обширни такива, защото според тях добре възпитаните хора сам сами могат да немарят много от това, което трябва да бъде установено със закон, и е донякъде обидно за едно общество то да има закон за всяко нещо, защото това е един вид признак за социална слабост и ниска обществена култура. Още в увода към темата за четирите добродетели на идеалната държава става ясно, че те са :мъдрост, мъжество, разсъдливост и справедливост. В последствие е широко обсъден всеки един от тях, и неговото значение при изграждането на идеалната държава. Що се отнася до мъдростта е изтъкнато, че не всяко знание е мъдрост. Пример за това е зеленчукопроизводството. Знанието да отглеждаш полезни растения не те прави мъдър. Мъдростта от гледна точка на държавата се изразява в това да се притежават знания не за нещо отделно в държавата, а за нея като цяло. Следващата изложена теория е тази за мъжеството. Според автора мъжеството представлява в чистия си вид запазване. Запазване на получената при възпитанието представа за мъжеството. Тази представа трябва да се запази при силни желания и при страхове, и изобщо всеки път, когато мъжеството е подложено на изпитания. За да се получи това запазване от първостепенно значение е подходящото възпитание – било то гимнастическо, или музикално. Именно това представлява мъжествеността като гражданско качество. Разсъдливостта от своя страна подхожда по своята същност на съзвучието и хармонията, а нейната най-голяма противоположност е невъздържаността. Качеството на разсъдливия е именно да се абстрахира и въздържи от невъздържание, и да притежава самоконтрол. Това качесто според текста не е присъщо само на човека, но и на държавата . Само разсъдливата държава може да бъде добра държава. Не случайно автора изтъква : “ Така че с пълно право бихме казали, че разсъдливеността е именно това единодушие, съгласуваност на по- лошото и по-доброто по природа за това, което трябва да управлява в държавата и в отделния човек.” Тук следва и кулминацията, а именно изясняването на въпроса за справедливостта. Противно на очакваното Платон заявява със съвсем прости думи, че справедливостта се състои в това всеки да върши не много работи, а само своето. Справедливостта, изглежда е вършене на своето, и запазване на своето. Това е така, защото размяната на фукнциите в държавата би била гибелна за нея. Даден е примера какво би станало ако един търговец по природа, възгордял се от своето богатство, реши да премине в съсловието на военните. По този въпрос Платон заявява ;” Занимаването с много работи и размяната на трите съсловия помежду им е най-голямата вреда за държавата и с пълно право би могло да се нарече престъпление.”, и за да получим ясна и точна дефиниция на понятието “справедливост”, добавя:” Собствената дейност на търговското, помагащото и пазещото съсловие, доколкото всяко едно върши своята работа в държавата, ще бъде обратното на несправедливостта и ще бъде справделивост, и ще прави справедлива и държавата.” Всички тези качества на държавната справедливост автора пренася и на личностна основа, и заявява, че те могат да бъдат валидни в същата сила както за държавата, така и за отделния човек. Последната тема, която е разгледана в главата, е тази за трите съставки на душата. Те са разумността и желанието, които вече разгледахме, и към тях се прибавя гневливостта, която служи в услуга на разумността. Пример за това е, че когато човек направи дадена постъпка, подтикнат от желанието си, то после гневливостта се включва като съдник в полза на разумността, и укорител на постъпката. Гневливостта не само не е порок, но е един вид добродетел – природен барометър за редно и нередно, който всеки един човек има заложен в себе си. Гневливостта за да служи като помощник на разума и да възпира желанието трябва да бъде добре възпитана у човека, и да се проявява когато и както е необходимо. В едно от последните авторови разсъждения се казва, че с каквото е мъдра една държава, то с това е мъдър и отделния човек, като същото е отнесено и към мъжеството и всички други добродетели, включително и справедливостта. Изследването на несправедливостта, с което се заемат събеседниците, ги довежда до идеята, че тя представлява занимаване с много работи, намеса в чуждите работи и въставане на една част от душата срещу цялата душа, за да господтсва над нея. Така завършва търсенето на Платон за смисъла и значението на справедливостта, направено в контекста на изграждащата се идеална държава – държава, която на първо време успява да придобие всички необходими за нормалното и доброто и функциониране предпоставки. Изтегляне 31.49 Kb. Сподели с приятели: