Реферат на тема Екипност и екипна работа в библиотеката на нма „Проф. Панчо Владигеров Изготвил: Проверил



Дата06.05.2023
Размер22.33 Kb.
#117574
ТипРеферат
Екипности и екипна работа в библиотеката на НМА

Университет по библиотекознание и информационни технологии
Факултет по библиотекознание и културно наследство
Магистърска програма „Библиотечно-информационен и културен мениджмънт”
Дисциплина „Мениджмънт на културните институции”

РЕФЕРАТ
на тема
Екипност и екипна работа в библиотеката на НМА „Проф. Панчо Владигеров”

Изготвил: Проверил:
Наталия Крачанова
Фак. № 194-бм Проф. Ив. Янкова
София. 2020

В настоящата работа ще се опитам да опиша и изследвам спецификата на екипната работа като решаващ фактор в осъществяването на работния процес в библиотеката на НМА „Проф. Панчо Владигеров”


Библиотеката съществува от основаването на академията през 1921 год. Тя е уникално, специализирано научно-методично звено за нотни и музикално-теоретични издания у нас. Днес библиотеката изпълнява съществена роля в подготовката и правилното протичане на учебния процес. Фондът е разкрит в множество отдели – в 64 от тях е представена нотната литература за инструментална, симфонична, камерна, вокална, вокално-инструментална музика и др., 15 отдела оформят книжния фонд, най-развити от които са – изкуство, теория на музиката, история на музиката ( обща, българска, западно-европейска, руска, персоналии и т.н.). Една голяма част от тях са редки, ценни екземпляри, ръкописи, стари издания с висока библиографска стойност и този факт определя библиотеката на НМА като най-богатата музикална библиотека на Балканския полуостров. Към нея съществува и Фонотека, в която се събира, обработва и съхранява музикален фонд, отразен в звуконосители.
От 1996 год. в библиотеката започва автоматизирана обработка на новопостъпилите материали. През 2008/2009 год. по проект, финансиран от Министерството на образованието, младежта и науката с помощта на студенти от академията е осъществена и пълна ретроконверсия на старите каталози.[3]
Мисията на библиотеката и фонотеката на НМА е да съхранява и разширява фонда, както и предоставяне за ползване от музикалната академична общност.[1]
Към днешна дата тази дейност се извършва от колектив, състоящ се от четирима души, ръководени от директора на библиотеката.
Под екип разбираме висока степен на разделение на труда, взаимно допълване на членовете и отлична координация, основана много повече на императива на целите и дейностите, отколкото на диктата на формалната власт. В качеството си на малка група, в която индивидите полагат своя труд, екипът е обединение на взаимодействащи си лице в лице индивиди, при което всеки чувства своето членство и членството на другите и участва в кооперативна дейност за постигане на обща цел, поставена пред звеното. В този процес хората си взаимодействат, влияят си, разменят си информация, конфронтират се, спазват норми, взимат общи решения.
Първото умение, което трябва да притежава успешният ръководител е, да може да подбере най-подходящите хора, които да работят с него.[2]
Това е важен момент и залог за качеството на услугите. Новата информационна среда от една страна и спецификата на музикалното изкуство от друга, отправят предизвикателство при набирането на специалисти, като ясно се очертават следните въпроси:

  1. Трябва ли служителите в библиотеката да имат музикално образование?

  2. Необходимо ли е специализирано библиотечно образование?

  3. Възможно ли е да се съчетаят тези две компетентности?

За да отговорим на първия въпрос е необходимо да подчертаем, че материалите в библиотеката служат за едно наистина специализирано образование. Както знаем, музикалното възпитание започва в много ранна възраст , а музиката е изкуство, което освен талант, изисква упорит труд и посветеност. Освен свиренето на музикален инструмент, обучението включва теоретични дисциплини като солфеж, хармония, полифония, композиция, музикален анализ, история на музиката, музикална естетика, философия и много други. Всички тези дисциплини се експонират още в музикалното училище, след което се развиват и надграждат в музикалните университети. Музикантите говорят на свой език и боравят с терминология, чужда на останалия свят, както разбира се, това важи и за много други професии. Тук ще приведем конкретен пример - влиза професор по полифония в библиотеката и казва: дайте ми пет малки партитури h–moll! В превод това означава, че той ще преподава месата в си минор от Й.С. Бах. H-moll e латинското наименование на тоналност си-минор, професорът е полифоник, което предполага, че ще преподава музика от Барока, в тази епоха известна полифонична творба в си-минор е месата от Бах. От примера става ясно, че при подбора на подходящ кандидат за работа, музикалнато образование в целия си широк спектър – от нотната грамотност , владеенето на музикален инструмент до широката обща музикална култура, е от решаващо значение. Съществува и друг аспект – емоционалният. Музикантът преживява работата си не като задължение, а по-скоро като просветителство, мисия, но и себеусъвършенстване. Заобиколен от ноти, партитури, музикални учебници, разработки и изследвания, той „плува” в свои води и е професионално удовлетворен, защото се развива духовно - усещане, усилващо вътрешната му мотивация.
Сега стигаме до втория въпрос: предвид спецификата на работата необходимо ли е библиотечно образование?
Всяка библиотека се подчинява на унифицирани закони и правила, благодарение на които информацията се приема, обработва, класифицира и предоставя на потребителя. Библиотечният фонд търпи динамика и тя трябва да бъде следена във всеки един момент. Библиотечното образование е отлична основна база, разкриваща основните работни инструменти – с други думи овладяването на отделните структурни, библиотечни единици като инвентарни номера, сигнатури, класификатори и пр. и обединяването им в общата информационна мрежа на електронните каталози. Нещо повече, съвременното библиотекознание предоставя и задължителните вече умения, адекватни на предизвикателствата на глобалните технологично-информационни промени.
Възможна ли е колаборацията между описаните две компетентности?
Да, и може би това е идеалният вариант, особено днес, когато системата на висшето образование предоставя богат избор от възможности, а нагласата на съвременния човек е „учене през целия живот”.Черпейки, обаче от международния опит , споделен на световните форуми, можем да откроим ясната тенденция тесни специалисти, т.е. музиканти, но с допълнителна квалификация в областта на библиотекознанието да бъдат предпочитани пред немузиканти с библиотечно образование.
И така, в библиотемата на НМА работят специалисти, съчетаващи двете сфери – на музиката и на библиотекознанието. Общата мисия, общата цел и свързаността помежду им ги прави едно от най-ефективните звена в академията. Да не забравяме и общия враг, който също ги обединява – упадъчният дух на обществото, безпросветността и все по-ниското ниво на образованието.
Мениджърът на библиотеката изисква универсалност на уменията и взаимозаменяемост най-вече що се касае за библиотечно-информационното обслужване. Всеки от екипа трябва да е наясно с технологията на работния процес и ако се налага в даден момент да замести колегата си. Всеки един обаче, притежава длъжностна характеристика, според която му се възлагат конкретни индивидуални отговорности.
Специалистът от фонотеката има задължението да работи предимно със звуковите архиви – обработка на стари звукови носители – магнетофонни ленти, грамофонни плочи, аудио касети – конвертирането и съхранението им във звукови файлове в електронни масиви.
Друг член от екипа отговаря за обработката на постъпващите чрез закупуване, абонамент или дарение нотни и книжни материали. Обработката се реализира посредством въвеждането на данните им в електронния каталог, класифицирането им, извеждане на сигнатура, инвентарен номер и т.н.
Проследяването на потребителския поток, на некоректно задържаните извън крайния срок материали и съответните санкции, са възложени на третия член на екипа, а четвъртият се специализира в сканирането на по-старите, застрашени от пагубното влияние на времето материали.
Без съмнение професионалната квалификация, умения и изградени трудови навици са предпоставка за перфектен резултат на работния процес, но също толкова важни са и личните взаимоотношения, приятелската атмосфера, доверието и чувството за хумор. Екипната работа, основана на взаимно уважение е най-големият подарък в днешната конкурентна и агресивна среда. Високото его, нездравите амбиции, домогването до властта са често срещано явление, заради което индивидът заплаща не само висока лична цена, но в крайна сметка това води и до влошаване на работния климат, а оттам и на крайния продукт. В голяма степен атмосферата в екипа е в зависимост от отношението на ръководителя към подчинените му – да не демонстрира симпатии и пристрастия, да премисля реакциите си и да не реагира твърде емоционално, да умее да похвали някой така, че да не засегне другите, а да ги мотивира.
Лидерските качества се проявяват не само по хоризонталната структура, но и по вертикалната. Добрият лидер е способен да защити своя екип пред по-висшата инстанция, да влезе в ролята на адвокат и да отстоява интересите му, както и да има способността да обоснове аргументите си за материални награди например. Далеч не всеки овластен има тази смелост.
От всичко написано дотук можем да обобщим: добрият мениджър трябва да бъде способен да подбере и обедини в екип хора със силни лични и професионални качества, да се научи да поощрява оригиналните решения, да бъде толерантен към неволно допуснатите грешки, но и неизменно да защитава идеите и принципите си. И разбира се – да може да се забавлява заедно с тях.
На финала на настоящата работа нека кажем, че директорът на библиотеката на НМА „Проф. Панчо Владигеров” съчетава по най-съвършения начин всички така необходими за добруването на един екип качества. Работата там е извор на вдъхновение и осмисля казаното от Конфуций, че „ако работиш това, което обичаш, няма да имаш нито един работен ден!”

Библиография:




  1. Павлова, Ина. Алманах, год.7//Усъвършенстване на библиотечно-информационното обслужванена висшето музикално образование. София: НМА „Проф. П.Владигеров”, 2015, с.268

  2. Янкова, Иванка. Мениджмънт на културните институции//Екипност и екипна работа – политика на съвременния библиотечен мениджър.

  3. www.nma.bg/Библиотека


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница