Реферат Защитена местност Силистар Изготвил: Ивелина Райкова ф №754, еоос, 4 Курс
Изтегляне 0.51 Mb.
|
|
ТРАКИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ – СТАРА ЗАГОРА Аграрен факултет Реферат Защитена местност Силистар Изготвил: Ивелина Райкова Ф № 754, ЕООС, 4 Курс Защитена местност "Силистар" е най-южната защитена местност по нашето Черноморско крайбрежие. Намира се между селата Синеморец и Резово. Обявена е за защитена територия през 1992 г. от Министерството на околната среда на България. Попада на територията на природен парк „Странджа“, а така също и в едноименните защитени зони „Странджа“ за опазване на дивите птици и природните местообитания. Защитена зона „Странджа“, включваща и ЗМ „Силистар“ е част от европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. През 1998 г. за ЗМ „Силистар“ (а също и за ЗМ „Устие на р. Велека“) има утвърден план за управление – пилотен, т.е. първи в цялата страна. Съгласно Закона за защитените територии ЗМ „Силистар“ се охранява, управлява и контролира от служителите на държавно горско стопанство Царево и общинската администрация в Царево, под прекия контрол на дирекцията на природен парк „Странджа“. Общ контрол върху спазване задълженията на изброените институции в защитената територия се осъществява от регионалната инспекция по околната среда и водите в Бургас. Разположена на площ от 773 ха в границите на природен парк "Странджа", Силистар е крайбрежна влажна зона с каменист и силно разчленен бряг. Името си дължи на едноименната малка река, която се влива в Черно море. Интересен факт е, че самият залив, плаж и местност са били свърталище на разбойници и пирати в миналото, според легендите. Това показва и името на самата местност, което от превод на гръцки означава „място за разбойници“. Затова и сред местните, а и не само плажът е известен още под името „Плаж на пиратите“. Режим на дейности в защитена местност Силистар: Забранява се промишленото и жилищното строителство, минно-геоложките проучвания, прокарването на нови пътища, разкриването на мини и кариери, добиването на инертни материали от реките и крайбрежните пясъци; Забранява се замърсяването с битови, промишлени и други отпадъци; Забранява се достъпът до пещерите в морския клиф; Забранява се достъпът на моторни превозни средства с изключение на тези, използвани за горскостопански и селскостопански дейности; Забранява се плаването на всякакви съдове целогодишно в р. Силистар при следните условия: максималния брой лодки, движещи се по маршрута да бъде Скоростта на движение на лодките да не надвишава 4 възела; да не се допуска замърсяване на реката с горива, масла и др. отпадъци; Забранява се определянето на места за къмпиране и палене на огън без писмено съгласие на съответните регионални структури на МОСВ и без тези места да бъдат означени с трайна и видима маркировка на терена, всякакво къмпиране и палене на огън извън определените и означени за целта по посочения ред места; Забранява се брането, увреждането или унищожаването на диви растения с изключение извеждане на предвидените в лесоустройствения проект сечи и събиране на билки от местното население в количества, предназначени за лично ползване; Забранява се извършването на сечи през периода 30 март – 1 септември; залесяването с неприсъщи за района дървесни видове; реализирането на голи сечи и реконструкции, прокарването на нови горски пътища; отсичането на живи хралупести дървета и на дървета, на които има гнезда с диаметър над 0,5 м; изнасянето на добития дървен материал по друг начин освен с товарни животни; Забранява се ловът, с изключение на: див заек – през ловния сезон в селскостопанските земи; дива свиня, благороден елен, лисица и чакал – от 1 октомври до 31 декември; сърна – от 1 октомври до 30 ноември; бекас – от 1 януари до 28 февруари със специално разрешение за ловуване от ДГС Царево; и съгласно предвижданията по ловоустройствен проект; Забранява се риболовът, с изключение на спортен риболов в района от вливането на р. Велека в морето до моста при с. Синеморец на разрешените от закона видове риби, без змиорка и шаран, при условията, редът, начините, нормите и сроковете, определени от закона; Забранява се преследването, събирането, улавянето и убиването на всички диви животни, които не са обект на лов по смисъла на тази заповед, без оглед на тяхното състояние или форма на развитие; създаването на дивечови ниви и всякакви приспособления за изкуствено подхранване и лов; Забранява се пашата на селскостопански животни; Забранява се изораването на ливади и пасища; косенето на тръстика през периода 1 март – 31 юли; използването на фосфорсъдържащи пестициди; използването на моторни помпи за напояване на земеделските земи; Забранява се издирването на предмети с археологична стойност освен в случаите, когато тази дейност е организирана съгласно действащите нормативни разпоредби; Климатични особености Климатът е формиран под влияние на трите заобикалящи я морета Черно, Мраморно и Бяло море. Силното средиземноморско влияние е причина климатът да има преходно-средиземноморски характер – максимален зимен и минимален летен валеж, без силни засушавания и с по-висока средногодишна температура. Освен това той има редица характерни особености (по-голямо количество валежи, разпределението им, честите мъгли, влиянието на студените североизточни ветрове и др.) , които го отличават от другите райони с преходно-средиземноморски климат. Поради липса на ефикасна защита за студените нахлувания от север и северозапад има й доста резки застудявания. Това е районът с най-мекия зимен режим, благодарение на близостта му до областта, през която минава немалка част от средиземноморските циклони, както и близостта до топлото през зимата море и южното му местоположение. През целия зимен сезон в района се случват около 17-18 дни с отрицателна средна температура. Тук е и най-късният мразоопасен период. Първите есенно-зимни мразове са към средата на декември, а последните пролетни - към началото на третото десетдневие на март. Мразоопасния период е около 100-105 дни. Поради южното си местоположение в района падат най-големи валежи по време на есенно-зимното активизиране на циклоничната дейност в Средиземно море. Тогава тук вали най-често и най-обилно. Зимните валежи са в около 20 валежни дни, като по-голямата част падат през декември. Една трета от зимните валежи са от сняг. Снежната покривка, която се образува е много краткотрайна - около 15-16 дни. Периодът, в който обикновено се случват тези дни е интервалът от началото на третото десетдневие на декември до края на февруари. Освен със своята мекост и валежност, зимата се отличава и с голяма облачност - през декември и януари тя е 75%, при 17-18 мрачни и 2-3 ясни дни. През зимата в района духат най-често северни ветрове. Макар затоплянето от зимата към пролетта да става по-бавно, утвърждаването на петградусовите температури в района става още в последните дни на февруари. Трайното задържане на температури над +10°С е от април до ноември. Спадането на температурите под +5°С става чак края на месец декември. Средната температура през април е +10.6°С. През пролетта в района падат около 115 мм валеж, за около 16-18 валежни дни. По-големите валежи падат в началото на пролетта, когато все още част от циклоните минават на юг от страната. Лятото е много слънчево, сухо и много топло (но не горещо), като в комплекса от типично летните условия особена роля се пада на добре изразената бризова циркулация. Тя започва да се утвърждава още от май. Под нейно влияние, въпреки минималната надморска височина и малката облачност, районът има невисоки летни температури. Средната юлска температура е между 22.5° и 23.5°С. Характерна е високата въздушна влажност, която е около 65%. През лятото падат само около 100-110 мм валежи, с което районът се очертава като един от най-засушливите в страната. Летният валеж е около 15% от общият годишен и пада главно през първата половина на лятото. Засушаването започва след прекратяването на юнските валежи, като продължава почти непрекъснато до средата на септември. Характерни за района са летните мъгли по река Велека. Есенното усилване на валежите довежда до набиране на сезонна сума около 180-200 мм (за около 17 валежни дни). Увеличението на валежите започва от средата на октомври. Към края на есента в района падат и едни от най-обилните валежи през годината. Есента е значително по-топла от пролетта, като октомври има температура 15-15.5°С и е с 4.5-5°С по-топъл от април. В края на есента районът се очертава като най-топлата част на страната. Средната годишна температура в района е +13.2°С, една от най-високите, но не и най- високата за страната. Поради високата зимна температура и не много високата лятна температура, районът има малка годишна температурна аплитуда (около 20°), най-малката за страната. Годишният валеж в района е 550-650 мм, като най-валежната част от годината е втората половина от есента и началото на зимата, а най-сухата - краят на лятото. За района са характерни югозападните и южните ветрове целогодишно, следвани от североизточните и северните ветрове. В заключение можем да обобщим, че климатът в района се характеризира с мека зима, хладна пролет, лятото е слънчево, сухо, но не е горещо, а есента е топла. Есенно-зимните валежи са значително по-големи от пролетно - летните. Край залива Силистар е разположено най-южното находище на пясъчната лилия у нас. Тук се намират най-големите оцелели бели понтийски дюни по нашето Черноморие.Заливът Липите, част от защитената местност, се състои от извита пясъчна зона, като пясъчната ивица е в непосредствена връзка с гората. Той е със славата на едно от красивите диви места по Черноморието ни. В един от най-дълбоките фиорди, разположен в северната част на Силистар, изобилства здравецът, както и други типично горски видове като изтравничето. Характерно за защитената местност е присъствието на морски ветрогон, смокиня и гмелинова гърлица. В по-високите части се срещат плюскавиче, миска и хрущалка. Осемнадесет от видовете риби, регистрирани в защитената местност, обитават и крайбрежните морски води. От тях морската змиорка, резовският харип и резовската бряна са включени в Червената книга на България. Заедно със ЗМ „Устието на река Велека”, защитена местност Силистар е включена в списъка на най-значимите влажни зони в България, с изразено значение за опазване на водолюбивите птици. Ендемични видове за Черноморския басейн са 7: лупавецът (Rutilusfrisii), черноивичестата морска игла (Syngnathusabaster), широкоглавото попче (Neogobius cephalarges), речното попче (N.fluviatilis), стронгилът (N.melanostomus), лихнусът (Mesogobius batrachocephalus) и малкото плоскоглаво попче (Mesogobiusgymnotrachelus). Мраморното попче (Proterorchinusmarmoratus) и морската бяла риба (Stizostedion marinus) са ендемични за Черноморския и Каспийския басейн. Балканските ендемити са преставени единствено от малкия щипок (Cobitispeshevi). Резовският карагьоз или харип (Alosacaspiabulgarica) е локализиран единствено по Южното българско крайбрежие. В Световния червен списък са включени 12 вида сладководни риби. В Европейската Червена книга е записана дивата форма на речната пъстърва, а в националната Червена книга - 8 вида, сред които трииглата бодливка, дивият шаран и брияната. В Странджа са установени 23 вида влечуги, като със световно значение са популациите на 11 вида. Популацията на тракийската черноврата стрелушка (Coluberrubricepsthracius) - локален ендемичен подвид за Южното черноморско крайбрежие, съставлява половината от световната. Редки видове са обикновената и каспийска блатна костенурка, шипобедрената и шипоопашатата костенурка, смокът мишкар, змията червейница, жълтокоремникът, горският гущер и геконът. Почти цялата околност край плажа спада към Защитена местност Силистар, част от Природен Парк Странджа. Местността е считана за една от най-значимите влажни зони за опазване водолюбиви птици. В тази живописна местност гнездят около 200 вида птици, а сред тях редки и защитени видове като черния щъркел, лешояд, кълвач и скален орел. По плажната ивица на Силистар се срещат някои редки растения сред които бялата пясъчна лилия – защитен от закона вид, забранен за късане. 2018 г. в рамките само на няколко дни е задвижена процедура за застрояване на 22 декара зад плажа Силистар на място, където преди години е имало постройки на местното ТКЗС. Това е опит да се прокара прецедент, от който впоследствие да се възползват и други собственици на имоти и така Силистар да бъде напълно застроен, потвърждават природозащитниците. Защо това е незаконно? Имотът се намира в Природен парк „Странджа“, който е и част от европейската екологична мрежа Натура 2000. Имотът не е бил планиран за застрояване от териториално-устройствения план (ТУП) на Община Царево от 1998 г. и от незаконно приетия общ устройствен план (ОУП) на Община Царево от 2008 г., чието действие в момента е спряно, докато се изчаква актуализацията му спрямо българското и европейско законодателство. Съгласно последния предложен вариант на ОУП от 2018 г., в района на Силистар не се предвижда никакво вилно строителство. Имотите са като новопредвидени в зона Ок – к – 8 Зона за къмпинги, каравани, бунгала и палатки. Но дори този неодобрен ОУП не е минал екологична оценка и оценка за съвместимост с целите на Натура 2000. Също така инвестиционният проект е в нарушение на наредба на регионалното министерство (МРРБ) да не се одобряват подробни устройствени планове (ПУП) на парче преди приемането на Общ устройствен план (ОУП) на Община Царево. Природозащитниците припомнят случая „Златна перла“ с изградения незаконно ваканционен комплекс в Природен парк „Странджа“ и Община Царево, в който имоти бяха закупили дори британски и други чуждестранни граждани. След няколкогодишна сага и решения на съда комплексът беше разрушен. Засега обстоятелството, че е защитена местност е предпазило Силистар от застрояване. Литература: РИОСВ Бургас Георги Георгиев: „Националните и природните паркове и резервати в България” www.burgasinfo.com www.bsregion.org www.wikipedia.com www.strandja.bg Изтегляне 0.51 Mb. Сподели с приятели:
|